УТОЧНЕНИЕ

Известни пояснения за този сайт не са излишни.

„Селекция” представя част от публикациите, посветени през годините на „Всяка неделя”. Има и такива, които се отнасят до скромната ми милост, но те също са подбрани заради информацията, която съдържат за предаването ми. Надявам се, че всичко това, взето заедно, дава някаква представа и за една кариера.

Сред публикациите има забавни подробности, могат да се открият и противоречия. Има информация за хората, с които съм работил. Целта е да се очертае портрета на „Всяка неделя” - според мен, едно знаменито постижение в ония години, които приемаме за несвободни, и не само тогава.

„Сондажи” е великолепна илюстрация за горното твърдение. Самият аз понякога се удивявам колко отчетливо е схващана важната роля на „Всяка неделя”, как е адмирирана и поощрявана тя през годините. Фактически, почти от началото на дълголетното си съществуване, макар и преминало през доста кризи, няколкократни спирания от ефир и пр., „Всяка неделя” винаги е била предпочитаният лидер. За това говорят и социологическите проучвания.

Особено ценно свидетелство е „Вот на доверие”. Това беше уникален, безпрецедентен жест на публиката към предаването и неговия автор – близо 485 хиляди души ни подкрепиха, когато поисках доверие в края на 1989 година. Никога по-рано или по-късно не е имало подобен референдум с толкова категорични резултати.

Храбреците на новото време не е лошо да имат предвид тия неща, макар да ми е напълно безразлично какво мислят те.

Когато си позволявам да представя и някои любезности за мен - в едноименната рубрика, пак го правя от желание да се хвърли допълнителна светлина върху предаването.

Сайта изобилства с изобразителен материал – шаржове и карикатури - особено забавна е серията на Ивайло Нинов, която съпътстваше третата „Всяка неделя”, както несъмнено са изключителни и гениалните шаржове на Борис Димовски.

Подробно е представена и фототеката на предаването – тя е дело на различни фотографи – от покойната вече Румяна Бояджиева /в началните години на предаването/ до Атанас Кънчев и Любомир Милованов /третата „Всяка неделя”/.

Атанас Кънчев е чудесен майстор на студийната фотография, негови са огромното количество фотоси – главно от 1983 до 1990 година. Част от тях бяха представени в една забележителна изложба в Дома на киното в края на 80-те години.

Публикациите дават възможност да си припомните – чрез подробни стенограми – и някои важни разговори от отминалите години, които все още не съм качил в сайта „Всяка неделя” – БЛИЦ, а е възможно и никога да не бъдат качени. Но в тях има извънредно ценни свидетелства за важни или известни личности, които са донейде забравени или за които не съществуват други сериозни свидетелства. Хора, които днес не са на сцената и сякаш са пренебрегвани. Но без техните думи във „Всяка неделя” не могат да бъдат обяснени важни процеси. А има и личности, за които сериозни свидетелства може да ви достави единствено тази програма.

Има и публикации, които представят не особено важни факти, но това е само на пръв поглед. Има и сплетни, в които комично забъркват името ми, но ги оставям като свидетелство за определени настроения.

Перипетиите и измамите около лицензирането на националните частни телевизии също неизбежно са представени.

Припомням и някои пристрастни оценки за предаването, колкото за да се види тяхната несправедливост – потопени в могъщия поток на одобрението, те изглеждат днес смешни и нелепи. Особено показателни са в това отношение воплите на кръга „Капитал”. Изкушавам се да пусна след време поредицата, излъчвана във „Всяка неделя” през 2002 година, за да прецените безкористието на тези предприемачи, които днес търсят поприще чак в Сингапур.

Времето отговаря, чрез този сайт, на злорадствата, на натиска, организиран от някои среди още преди третата премиера на програмата през април 2002 година. Упорито прогнозираха, че тя няма да има успех. А какво се оказа - вижте в „Сондажи”.

Доста от предлаганите текстове бяха публикувани в трите тома на „Легендата и нейните герои” – но това беше бутиково издание - в по 1000 копия за приятели, които изчезнаха още при представянето на поредицата през май 2005 година. Тези книги практически са напълно неизвестни на широката публика. Но представляват една отлична хронология на третата „Всяка неделя”. Ранните книги, свързани с програмата – „Събеседник по желание”, Личности”, „15 срещи”, както и обширната беседа с царя – имаха грамадни тиражи и бяха добре познати на читателите.

В „Думи от „Всяка неделя” има трийсетина видео фрагмента от разговори с известни личности, по няколко минутки само. Те така и ще си останат.

Причината е следната. Започнах да съставям този сайт някъде през 2006 година, може би дори и малко по-рано. Натъкмявах го от време на време доста години. Не беше лесно да подбера от огромния си архив онова, което ви предлагам тук. В началото идеята ми беше в този сайт да представя и видеоархива на „Всяка неделя”. Но докато го човърках безкрайно, се появи сайта „Всяка неделя” – БЛИЦ, който има чудесен прием, и заради лидерската позиция и качествата на БЛИЦ. Там, в този сайт ще живее видеоархива на„Всяка неделя”. Той ще е нещо като кинотека, в която всеки може да влезе, когато си поиска. Там няма да има текущи неща, които в крайна сметка се оказват боклуци и умират в момента, в който са се родили.

Но в перспектива той може би ще заработи и като интернет телевизия, все още умувам над това. Но такава, която не си губи времето с еднодневки, има очи за важното или пък прецизира някои значими сюжети от днешния ден. Ще видим.

Какво остана още в архива ми? Немалко неща. Ще ги представям периодично в рубриката „Нови свидетелства”.