стоятелствен, че ми липсва ритъм, нерв в разказа. Тогава Ке-
да направя. Тази поредица стана и имаше успех.
ки, различаващи се от официалната версия. Когато правихме пре-
ношения между Комунистическата партия и Земеделския съюз.
то на Стамболийски фашистко. От друга страна, Стамболийс-
гаско. Тези думи разгневиха Земеделския съюз. Тогава поръчаха на
предварително да преглежда текстовете ми за „Всяка неделя“. Те
го бяха превърнали в своеобразен цензор. По това време за средс-
твата за масова информация в ЦК отговаряше Лалю Димитров.
вие на БЗНС и много недоволствал Петър Танчев.
− Да, тя не можеше да продължи при това положение.
− Разбира се. В програмата се чувстваше известна опози-
ционност. Беше престижно да те поканят във „Всяка неделя“ и в
нея участваха най-авторитетните творци и интелектуалци.
Налагало се е да се правят компромиси, но това е било неизбежно.
− Страшна беше автоцензурата. „Всяка неделя“ обаче до-
една журналистическа програма в явление. Сега има много коле-
волявали да се изявят. Истината е, че професионализмът беше
основното, което поддържаше „Всяка неделя“.
отливи. През 1985 година срещу мен започна една кампания във връз-
която всъщност беше за демократичните буржоазни традиции в
нашето общество. Тук се преплита и случаят Лора − Яворов, тук
е и Хербст, и Виола. Аз бях автор на предговора и научен редактор
на книгата. Срещу мен излезе Веселин Йосифов и във вестник „Ан-
тени“ на три страници се появи: „Не антична трагедия, а съвре-
менна фалшификация“. Толкова страници там и срещу американс-
кия империализъм не са публикувани. Между другото, Веселин Йо-
сифов се хвалеше, че е генерал от Вътрешното министерство, ма-
кар да беше само полковник. Той говореше, че за тази фалшифика-
ция, която съм направил, трябвало да лежа най-малко пет години в
затвора, че трябва да ме уволнят от университета. Създаде се
впечатление, че съм изпаднал в немилост. По това време Веселин
Йосифов участваше във „Всяка неделя“ най-редовно. Някои мои поз-
нати ми подхвърляха: „Твоят приятел Кеворк изобщо не те кани в
програмата си, а Веселин Йосифов се появява непрекъснато.“ За да
отбия интригата, а такава имаше, казвах: „Кеворк е хитър, той
работи за мен, защото, като експонира постоянно Веселин Йоси-
фов, той го дискредитира.“ Разбира се, Кеворк не работи за никого
другиго освен за себе си.
За книгата „Като антична трагедия“ беше създадена ко-
мисия и се оказа, че всичко отговаря на историческите факти.
− Какво беше за интелигенцията „Всяка неделя“?
− Една от пролуките, през която нахлуваха идеите за глас-
ността и плурализма, идващи от Съветския съюз по времето
на Горбачов. Няма да забравя интервюто с Амосов. Нещата, ко-
ито каза той, бяха толкова дръзки, че веднага се появиха публи-
кации в няколко вестника по този повод.
− След Амосов спряха „Всяка неделя“. Какво правеше ин-
телигенцията по това време?
− Гледаше съветска телевизия, четеше съветските вест-
ници и списания...
− И не надигаше глас.
− Да, тук се докосваме до един от големите проблеми, свър-
зан с народопсихологията и нашата историческа съдба. Същото
е и сега, когато има свобода. Надига ли се глас? Търпим ли всички?
− Защо обаче Кеворк си позволяваше да казва истините?
Някои наричаха „Всяка неделя“ позволена опозиция.
− Срещу Кеворк има и по-сериозни обвинения.
− Визирате това, че го изкараха човек на Държавна сигур-
ност?
− Да. Аз не съм бил толкова близък с него, за да преценя да-
ли е било така. В никакъв случай не бих казал, че Кеворк е ангел и
светец, но той е човек с характер, със самочувствие и с твор-
чески амбиции. На него му беше ясно накъде отиват нещата.
Той се оказа по-прозорлив от много от нас. Спомням си един
разговор, в който говореше, че ще дойде време, когато няма да
има какво да се яде. През 1990 година, когато наистина нямаше
какво да се яде и стояхме с часове за една кофичка мляко, си спом-
них тези негови думи.
− Във „Всяка неделя“ имаше и една рубрика „Връстници на
свободата“. Помните ли я? Тя се появи по време на едно от от-
съствията на Кеворкян.
− Трябва да кажа, че подобна идея осъществи списание
„Младеж“, което оглавявах през 1969 година. Тогава имахме руб-
риката „Автобиография на свободата“. По-късно предложихме
на младежкото издателство книга, но директорът ни каза, че
тя може да излезе в Западна Германия, не и тук. Някои от роде-
ните на 9 септември 1944 бяха неудовлетворени от живота,
други ги пратиха в затвора... Това бяха автентични неподпра-
вени биографии.
− Какво е за вас „Всяка неделя“?
− „Всяка неделя“ е предаването, но и списанието, което из-
даваше в началото на 90-те години Кеворк. Веднъж ме срещна Ва-
сил Станилов и ми каза, че това е най-доброто демократично спи-
сание в Източна Европа. То изигра огромна роля за ориентиране на
голяма част от интелигенцията, която беше на кръстопът.
− Да, но това списание живя няколко години.
− За съжаление просъществува кратко и за това вина има
както самата редакция, така и това, че още не беше настъпило
времето на списанията. И още не е дошло. Имахме и разминава-
не с Кеворк за формулата. Той виждаше списанието повече ка-
то дайджест, а аз смятах, че трябва да има по-голям брой ори-
гинални авторски материали. По едно време Кеворк почна по
понятни причини да слага и „сексуални“ публикации. Това не
привлече масовия читател, но затова пък отблъсна сериозния.
− Вие приемахте ли програмата „Всяка неделя“ след 1989
година, когато тя стана крайно оцветена?
− Това беше логиката й на развитие. Тя не можеше да бъде
друга. Изминалите години показаха, че това е била правилната
посока. „Всяка неделя“ сложи пръст в раната. Въпросът за лаге-
рите например трябваше да се изясни. Преди да бъде затворена
тази страница, трябваше да бъде прочетена. Разбира се, това
едностранно представяне отблъсна част от зрителите, но ве-
че не беше възможно едно предаване да се харесва от всички.
− Като човек, занимаващ се с история, как приехте по-
казването на Симеон Втори и Ванче Михайлов веднага след 1989
година?
− Не беше възможно цар Симеон да не се появи, той е част
от историята. С Ванче Михайлов въпросът е сложен. При всич-
ките му заслуги, не може да не се спомене, че той е убил твърде
много българи. Това е една от най-мрачните епохи в македонс-
кото освободително движение.
− Спираме дотук с историята. Как си обяснявате изчез-
ването на Кеворкян от екрана?
− А, той още навремето се тюхкаше и казваше: „Как можах
да си продам лицето на Българската телевизия.“ След като се скри,
почна да се появява само като глас. Друго увлечение го обсеби по-
вече от „Всяка неделя“ и това е бизнесът. В едно интервю Боби
Бец даде много висока оценка на Кеворк като бизнесмен и сигурно
е прав. По всичко личи, че „Всяка неделя“ вече не е нещо първосте-
пенно за него, докато преди тя беше основното.
− Носили ли сте някога талисман за кадем в студиото на
„Всяка неделя“?
− Не, но си имах други ритуали. Аз не посещавам кафене-
та и кръчми, освен в изключителни случаи. Преди участие оба-
че отивах в бившата сладкарница „Пролет“ и пиех кафе. Мис-
лех за всичко друго, но не и за самото предаване. Това ми помага-
ше да се отпусна.
− Вие не сте били събеседник по желание, но ако ви поканят,
какво бихте оставили от вас в споменика на „Всяка неделя“?
− Има една мисъл на Климент Охридски, която бих написал −
„Да не тревожим душите си с неща, които не пребъдват вечно.“
