Изд. „Изток-Запад“, 2014

 

 

 

 

Цяла България го знаеше от неговото знаменито предаване „Събеседник по желание“, пък аз се запознах с него чрез Блага. А уж бяхме колеги – журналисти.

Първо трябва да посоча – заглавието не е мое, а на Блага. Предаването набираше скорост, ние с Блага му се радвахме, но се намериха същества у нас, които започнаха да ръмжат, пък и да пишат за този арменец, който се опитвал да ни учи... В нашето семейство да се спомене турчин, арменец, евреин или българин, бе все едно и не понасяхме такава дискриминация. По някое време във в. „Труд“ се появи бележка на Блага със заглавие „Събеседник по призвание“. Млъкнаха бесовете.

А предаването си вършеше работата и през годините направи доста.

Стигна се до януари 1990 г. На мен ми е възложено от СДС и от Желю да основа нов всекидневник (бъдещия „Демокрация“), но ми обясняват, че пари няма. Намирам се в чудо.

Срещам на улицата Кево и му се жалвам. С неговия бърз рефлекс той веднага ме кани след дни да ида в предаването на „Всяка неделя“.

Идва неделя и влизам за пръв път в сградата на телевизията. Това лесно, обаче след половин час ме канят в студиото и срещу мен блясват прожектори. Никога не съм попадал в такава обстановка, шашнат съм. Но срещу мен седи приятелят Кево и аз си налагам усещане, че сме в кафене и разговаряме.

Повторих в ефир моите тревоги, че не мога да създам нов вестник без пари, и разказах какво ми се струва, че трябва да бъде това издание. Говорихме си доста дълго, към половин час.

На следната сутрин отивам в бъдещата редакция на ул. „Раковски“ 134 и зървам хиляди хора, наредени на опашка от по пет-шест души на ред чак по тротоара, освен по стълбището, и едва се промъквам до стаята си. Питам какво искат тези хора. Обясняват ми, че са дошли да носят пари за новия вестник, защото снощи съм казал пред „Всяка неделя“, че няма с какво да се почне. В края на седмицата бяха събрани към 70 000 лв. (горе-долу колкото сегашните) и вестникът започна. Благодарен съм на Кево.

Малко след това службите му извадиха някакво досие. Сега си мисля: дали не го наказаха за това добро дело? А си запазиха в тайна и ги оставиха в парламента, че и на по-високо верните си агенти. Кево им е объркал сметките и му скроиха номера.

Но той не сви опашка. Енергичен, с бързи реакции, работлив и прекрасен организатор.

Стигна се до президентските избори в края на 1991 г. Изнудиха Блага да бъде издигната за кандидат като вицепрезидент. Тя не искаше и аз бях съгласен с нея, но нямаше как да я отърва. Усещаха в ръководството на СДС, че Желю не се ползва с голямо доверие сред привържениците, и залагаха на Блага за победа. След месеци, след Боянските ливади, се разбра, че са били прави.

Кандидатът за президент Желю си имаше щаб, печатаха му плакати и т.н. За Блага – ни дума. Тогава Кево дойде у нас да попита какво става, и веднага се развихри. Първо изпрати превъзходния си фотограф от „Всяка неделя“ Атанас Кънчев и той направи невероятни снимки в нашия хол. След това поръча да се отпечата неин плакат и плати за това. Намери начин да го разпространи из цяла България.

После по време на кампанията пътувахме заедно из страната, защото той водеше нейната кампания, която всъщност си беше отделна от Желювата.

Е, стигна се до победа. Причината за подобен успех никога не може да се изчисли и да се знае чия роля е била по-важна, щом кандидатите са двойка.

Блага много настояваше Кево да възстанови забраненото предаване „Всяка неделя“, но на него то му бе отмиляло.

Създаде Кево и радио, и какво ли още не. Умът и енергията му са неизчерпаеми.

Но дойде тежкият и тъжен миг, когато трябваше да се разделя с Блага, както си е законът на живота. Имаше я пак „Всяка неделя“ и той ме покани да си поговорим за нея, 2003 г. Както умее, пускаше стари кадри от интервюта с нейно участие и видя, че аз не съм съвсем в ред, отклони камерата от моята муцуна и показваше нейни снимки и книги. Безкрайно съм му благодарен.

Минаха години и него го сполетя нещастието – съпругата му Надето Дженева си отиде нелепо. Бях на изпращането в църквата „Света Неделя" Тягостно. Усещах го какво му е. А ние се разбирахме и без думи.

После ми се обади да ми поиска спомен за Надето, защото готвел сборник. Написах, разбира се. Видяхме се на представянето.

И продължаваме да си бъдем близки. Сега още повече – и двамата без най-близък човек.