Зидария от тор
Фейсбук, 7 август 2021 г.

„Но политикът няма ли представа, че тухла от ла*но не става…“ - през 1991 година сложих на корицата на списание
„Всяка неделя” /брой 7/ една гениална рисунка на Борис Димовски, илюстрираща не по-малко впечатляващата епиграма на Радой Ралин.
Тия дни някои читатели ми напомниха за нея – и с основание, защото времето непрекъснато доказва, колко пророчески са били думите на Радой.
Тухла от ла*но не става!
С тухли от ла*на не можеш да правиш политика.
И нищо не можеш да съградиш.
Само умирисваш всичко край себе си. С воня политика не се прави.
Някои храбреци обаче не се уморяват да ни убеждават в противното.
Макар че сами не си вярват.
Повечето от тях са случайници в политиката, клетници безподобни.
Понякога ми изглеждат като сирийските бежанците – обаче не им се налага да прескачат никакви огради, вратите на Парламента и на Властта са зейнали пред тях.
И нормалният език отдавна е подменен от езика на тухлите.
Тия хора направо ви съобщават: „Ние сме такива, ние си говорим по този начин, ние закрихме нормалния език, вашия език. Валиден е вече нашият език от тухларната”.
С подобни подмени се занимават вече повече от 30 години.
Например, опозоряват социалистическото изкуство, направо го инкриминират, като го изхвърлят в задния двор на галерии и музеи.
И казват: „Няма такова изкуство, няма и не е имало. Точка!”
Макар всички да са се хранили от него, и най-вече най-гласовитите му ругатели. Но се дерат: „Закриваме го този боклук, край!”
А после откриват музей на същото соц изкуство!
Това сме ние. Винаги сме на загуба – изхвърляме нещо, а сетне харчим пари, за да го приберем на завет и да се пъчим край „боклука”.
По същия начин закриваме нормалния език – и откриваме онзи на тухларната.
А сетне, след някоя и друга година, може би ще закрият и него, и тогава всички ще заговорим на …
„Тухларите“ не бива толкова инфантилно да подценяват публиката.
И пак толкова инфантилно да се самонадценяват като новите „будители“.
Те ни подсещат за една китайска сентенция, която гласи:
„Жабата в кладенеца смята, че небето е колкото отвора на нейния кладенец!”
Ето, така виждат и някои хора живота наоколо - гледат го от дъното на своя кладенец и се опитват да го скроят по собствения си ръст.
Така поглеждат те и към миналото – и го свиват до размера на оризово зърно, понеже то ги плаши.
А как гледат на бъдещето – страх ме е дори да си го помисля.
Вгледайте се в отминалите години, припомнете си, какви хорица се въргаляха из Властта – и отново, и отново ще се убеждавате в прозорливостта на Радой.
И върху сградата на Парламента трябва да изпишат неговия афоризъм. Може да е и някъде отстрани, но да го има: „Тухла от тор не става“.
Може и леко да го редактират: „Съединение с тор не става“.
*** 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Радой Ралин, Борис Димовски, "Всяка неделя", политици

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.