Герои на истерията
И сериозни хора се самоубиват, когато стават жертва на непремереното говорене. Не му отива на генерал Янев да казва в интервю пред швейцарското издание „Blick“ , че „Нямаме политици в затвора, въпреки че някои го заслужават“. Макар да е временен/служебен премиер, генералът все още не е натоварен с правата на върховен съдия и палач. А, отгоре на всичко, ако има някой за затвора, то той със сигурност е онзи, който уби военния пилот Валентин Терзиев. Ето, в този случай генерал Янев може да се нагърби с ролята на съдник, но не го прави.
Впрочем, непремерените приказки за българското правосъдие го развращават не по-малко от всичко останало.
През последните два месеца видима е истеричната жажда на мнозина да бъдат признати за герои, мераклиите за званието „Герой на Блатна България“ трудно могат да бъдат изброени. Повечето от тях, ако не и всички, доскоро кротко си мълчаха в подмолите на Падишаха/Бойко, бяха готови да ги припознае за поредните шарани и да им подхвърли нещичко. А сега са герои/поборници срещу Бойковото иго, което вече е представяно като по-жестоко от турското. Къде бяха, например, сегашните министри на финансите и икономиката на Служебния кабинет – това артистично „харвардско“ дуо, та не им чухме гласеца. Ами останалите поборници истерици?
България е Обетованата Земя на късните герои – това е и причината всеки потенциален тиранин да я управлява, както си знае. Дори да е започнал добре мисията си, в крайна сметка смрадливото послушание на късните герои го тика към разложението – да посочим само крайната фаза, за да спестим останалите му превращения. Късният героизъм е и с неясна цел – сега нищо друго, освен оглозгването на ББ, не е изговаряно смислено. Но сякаш никой не схваща, че хаотичните експерименти и изобщо несмислието са по-страшен деспот. За 30 години мнозина така и не вдянаха, че управлението не е фасулска работа, че не е достатъчно само да те гризе нагона на Големанов. В България е най-лесно да цаниш някого да министерства и това е естествено, след като толкова случайници вече бяха намествани на всевъзможни постове. Един от знаменитите кодове на нашенеца е лафа „Да не съм по-прост от него“ – той заслужава специално да бъде премислен наново след всичките дивотии на Прехода. С този лаф и манталитет завършени простаци, неуки и безпардонни, си пробиваха път към Властта, като изместваха от там други завършени простаци. Срамното е, че немалко иначе кадърни в професията си хора попадаха в капана – и набързо прекършени, избираха да се примиряват с простащината, а накрая и те да се самоопростачат. Да не споменавам сега конкретни имена, за да не се натъжаваме излишно. Кадърен учен внезапно го направиха министър – и той се докара дотам да иска да се хвърли от прозореца на кабинета си, понеже не харесвал подчинените си. Нагонът за власт му пречеше да осъзнае грешния си избор и го водеше към личното му оскотяване. Да не съм по-прост от тия…
Истерията завладява и медиите. Гледаме по телевизията/3 юли репортаж от Пловдивско, от някаква циганска махала. В цех за дограма намерили шест хиляди лева, както и списък с две хиляди имена. И репортерката казва: „Ето, приготвили са по 30 лева за купен глас за изборите“! Сметката й никак не излиза, но няма значение, важното е да се вдига пушилка – макар че, за три лева никой циганин няма дори да те погледне. Момичето не е виновно, то е станало жертва на общата превъзбуда. Христо Иванов/Болшевишки пък пак се завъртя около Росенец – той няма нищо против да изглежда като пумпалът на фамозния „сарай“там. Сега пък ни навира друга, пак съдбоносна за България тема: съдът върнал на работа гардовете от НСО, с които се търкаляше по пясъка, за да привлече някак крехкото внимание на публиката към особата си. Тия типове няма да мирясат, докато не нагласят някоя своя марионетка едновременно за вътрешен министър, председател на всички върховни съдилища и главен прокурор. Трябва им матрьошка, три в едно, която да беси наред - и без излишни обяснения.
Темата пък за корупцията съвсем скоро ще бъде окончателно шаржирана от всевъзможни преувеличения и направо идиотски изхвърляния. Когато видите, че някой много рови и обяснява, а няма никакви реални права и след броени дни няма да го има никакъв, не му вярвайте. Вечно екзалтираната регионална министърка се държи като истинска комита, внезапно попаднала в светлината на прожекторите – добре, че накрая я видяхме и щастлива, понеже съдът вписал промените в ръководството на „Автомагистрали“. И изобщо не й минава през ума, че само след двайсетина дни същият съд може да уважи друго искане. Не им ли е ясно, че Българското Време няма да изтече с тяхното разкарване. Абсолютно разпасана история - и истерия, която до никъде няма да доведе. Дори Кирил Петков, примерно, да стане премиер, той няма автоматично да се снабди с допълнителен престиж, докато не опровергае някои медийни разследвания. А ако не го направи, направо ще се впише в категорията на ония, срещу които уж воюва. Момчетата като него сякаш са бягали от онзи управленски курс, в който те учат да не си злобен и отмъстителен, да не се подаваш на истерията. Повечето от българските политици са на същия акъл - Сектата е с отровена кръв, само ярост и злоба, злоба и ярост. Щом искате да спрете купуването на цигански гласове, направете нещо за тези клетници най-после. Те са вече към един милион, но никой дума не обелва за тях. Радев също мълчи. Залагайте смело, какъв ще е успеха му на президентските избори. Имаме кандидат за цялата Власт, който се държи като разсилен на мълчанието – кандидат за президент от същата боя ще ни дойде в повече.
Изнасят прегрешения в насипно състояние - без изобщо да са проверени както трябва. С приказки копаят гроба на ГЕРБ, за да услужат на нечии мераци – доста романтично намерение. С приказки и главно с ненавист ще сменят Властта. Обаче Власт, получена чрез ненавист, няма да прокопса дълго. Показал си единствено, че можеш талантливо да мразиш. А какво друго можеш? Сега ни убеждават, че могат да мразят целодневно. И безплатно – все още. Сетне обезателно ще представят сметката, порядъчно надута.
Всеки иска да получи роля в тази Истерия, каквато и да е тя, за да остави някаква следа за себе си. Не става така, Историята е по-сръчен, а и безпощаден редактор. Хр. Болшевишки няма да остане със смехорията в Росенец, която той иска да представи като болшевишката Октомврийска революция – а със случайно излъчения негов разговор с Ламбовски, когато избяга от камерата като насран, щом стана дума за Маджо. Не може да си надувал ББ през всичките му отвори, докато те направи министър, а след това да претендираш, че си негов изобличител. Всъщност, в България доста често изобличителите се оказват бездарни курви. Системни Мунчовци. Изобщо не ме интересуват тия сбърканяци. Жално ми е обаче, че Общото Пропадане продължава - и ще продължава.
Докато се туткаха с циганите и нищо не правеха за тях, освен да ги корумпират по време на избори, циганизираха и Българския Народ. А тогава, когато имаха възможност да променят нещичко в живуркането му, макар и минимално, истериците, които сега претендират да бъдат припознати за герои, измишкуваха в 45-ия Парламент. Можеха поне да притурят по някой лев към бедняшките пенсии. Отказаха – и сега трябва да им вярвате, понеже истерично се пенявят. Каква е гаранцията, че някой ден ще се загрижат за Народа?
А какво мисли той, как гледа на истеричните тръшкания на хероите? В момента се е свил в черупката си, огорчен и унизен – извън всичко друго вече и от страха, как ще гласува с машини. Ние все се хвалим с ученици-гении и главно с хакери. Но не си даваме сметка, как живеят хиляди хора, полуудавени след всеки проливен дъжд - какво очаквате от тях, да са наясно с машината ли? Че те гледат с омраза на нея – и са прави за себе си.
И друго: Народа изобщо интересува ли го разлагането на Трупа на Властта – на която и да е. Или ще играе пак на тото?
А междувременно фалшиви сноби с напукани пети – те пък истерици от тълпата – му се подиграват: защо някакви женици се снимали с ББ.
Публичността и нейните главни персони имат страховита притегателна сила за обикновените хора, реакцията им е съвсем нормална. Те живеят с митове – кривички, не съвсем доизкусурени, обаче въпреки това пак притеглят. Така се снимаха и с Костов и с екс-царя – това е една малка радост в семплия им животец, нищо лично – биха казали те, ако знаеха този изтъркан вече лаф. Но зад снимките наднича и нещо друго: ББ все още е недетронирания вечен победител, Нинова води със себе си хиляди на Бузлуджа, Слави 20 години се е снимал за пред хората. Какво, в края на краищата, ще формира отношението към тези стари познайници на Народа. Към кого ще е по-милостив той? Служебният кабинет яростно се опита да повлияе на неговия избор. Дяволът е ясен, всички останали са ангели – че то дори и Горе това не е така.
А Конституционният съд допусна машинното гласуване, което категорично бе отхвърлено навремето/2008 година от Германския конституционен съд, то не се прилага в нито една европейска страна. Нашите съдии се осукаха по килифарски - с пет особени мнения от 12 гласа. Да не би да са се уплашили от някакво сцепване – сигурно си спомняте, как преди пет години Слави изпя песента „Ще ти скъсам гъза“ и я посвети на Конституционния съд.
Експертизата на кой от двата съда е по-смислена – страх ме е да задам този въпрос. Вече и експертизите ги подритват презрително покрай Голямата Истерия. В такива времена всичко може да се каже. Чухме Минеков, служебният министър на културата, да си признава, че е излъгал за българската изложба в Лувъра, сетне смутолеви нещо подобно и за Ларгото – той се оказа възторжен майстор на връткането с думи. Някои от колегите му обаче не са толкова простодушни, та да се извиняват, те знаят, че сега е времето на дрънкалата. Истерията ражда направо комични преувеличения – например, според вътрешния министър били подслушвани „стотици хора“ по време на Протести 2020. Сигурно са взели под наем няколко сателита на АНС/Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Наскоро бе чествана 30 годишнината от приемането на новата ни Конституция. Трогателно бе пожеланието на Борис Велчев, „поколението на новата Конституция“ да получи правото на индивидуална жалба до КС. Обаче и то, и всички останали заслужаваме и нещо друго, съвсем дребно – да разберем, защо нашите съдии толкова лековерно приемат машинното гласуване.
Все се изправяме пред Българското Забързване: мотаме се, търкаляме се из прахоляка, а сетне изведнъж решаваме да изпреварим всички. И обикновено бъркаме. След индивидуална жалба на двама обикновени граждани, Германският конституционен съд отмени машинното гласуване с повече от убедителни мотиви – ще цитирам някои от тях така, както са използвани в една забележителна статия на Борислав Цеков/ „Защо Германия отмени машинния вот“.
На първо място, машинното гласуване не отговаря на най-високите стандарти на прозрачност във всеки етап от изборните процедури - от организацията на самото гласуване, до преброяването на резултатите. Това означава - постановява германският Конституционен съд - че целият процес трябва да е достъпен за граждански контрол, при това да е достъпен и обясним за всеки гражданин без да са необходими специални знания и умения, включително компютърна грамотност.
Това с особена сила се отнася до преброяването на резултатите, което трябва да е публично и да предоставя възможност за присъствие и контрол от страна не само на изборната администрация, но и на партийните представители, кандидатите и наблюдателите.
Машинното гласуване не удовлетворява този стандарт за прозрачност и публичност, тъй като преброяването на гласовете се прави „вътре в самата машина“, чрез специализиран софтуер, а не пред очите на хората. Контрол върху софтуера и неговото функциониране може да има само ограничен кръг „вътрешни хора“, които разполагат с висока квалификация в областта на компютърните технологии. Невъзможно е да се контролира тяхната работа, включително изчисляването на резултатите, от широк кръг лица без специална квалификация. А изборна процедура, в която избирателят не може по надежден начин да разбере дали гласът му е коректно отчетен, преброен и включен без промяна в крайния обобщен резултат от изборите, изключва основните елементи от изборния процес от граждански контрол и, следователно, противоречи на конституционните изисквания.
Съдът изрично подчертава, че изискванията за прозрачност не могат да се считат за спазени с извършването на тестове и одити на всички или само на част от машините от специализирани държавни органи и експертни групи. Това не е достатъчна гаранция за тяхната неуязвимост и коректност, смятат конституционните съдии. Причината - тези проверки и одити се извършват от ограничен кръг експерти със специализирани знания и са недостъпни и неразбираеми за гражданите.
Всичко това, казват германските конституционни съдии, лишава изборния процес от неговата публичност и прозрачност, и заедно с това препятства ефективния граждански контрол върху изборите. И прибавят, че големият мащаб на последствията от възможни технически грешки или злоумишлена манипулация при гласуването с машини изисква много сериозни гаранции за публичността на изборния процес. Заедно с това, подчертават, че извършените анализи и тестове на уязвимостта на машините, показват различни възможни варианти за манипулиране на софтуера на машините без да е нужна никаква връзка с интернет.
Българският конституционен съд, който мечтае за повече права на гражданите/индивидуална жалба, обаче даде път на машинното гласуване. Две институции се изправят пред един и същи проблем - и във велика Германия той се решава по един начин, а в поспалива България по съвсем друг. Извън всичко останало, с решението си КС даде знак, че е далеч от едно истинско познание за Народа. Сякаш там не си дават сметка, че у нас има два милиона и половина пенсионери, значителна част от тях напълно унизени от живота, изпаднали в крайна пасивност; има и стотици хиляди цигани, абсолютно неграмотни. Някои ще размахват аргумента, че машинното гласуване щяло да пресече купуването на гласове. Да, де, няма защо вече да купувате цели махали - купете двайсетина техници, които се грижат за опазването на софтуера на машините, и готово. Ние трупа на Чарли Чаплин откраднахме, та няма да фалшифицираме един келяв софтуер. И защо конституционните съдии смятат, че у нас машините ще бъде опазени по-добре, отколкото в Германия, още повече, че имаме апашори, пред които и германският гений бледнее.
Интересно, как се разминават мотивите към решенията на двата съда – някой ще възрази, че не бива да се сравняват две национални законодателства. И ще е прав, особено, ако не е чувал за закона „Магнитски“. Излиза, че той може да удари сатъра на всяко национално законодателство, а германският пример трябва да го проспим.
И пак да се приютим в Дъното.
***
Три дни преди изборите едно е безспорно: станахме свидетели на нещо безподобно в близката ни история - предизборната битка се водеше главно между ГЕРБ и Служебния кабинет, в абсолютно противоречие със закона. Служебниците се нагърбиха с ролята на подставени лица. Останалите участници главно се задоволиха с ролята на сеирджии – да наблюдават жадно, доколко ще бъде оглозгано туловището на ГЕРБ. И сетне да развеят байрака на късни герои.
Мародерите, както винаги, не ги очаква нищо добро.
