Служебният кабинет/всеки е един сбириток от хора с някакъв опит, за които се предполага, че не изпускат лесно чивиите си - 60 дни известност, щрак Марийке на портрет, нищо повече от дребни аванти. Дори Конституцията го е пернал нехайно по врата с едно никакво изречение: организира изборите, толкоз. Никъде не е казано, че може да се самоизнасилва, като се превръща в някакво късно подобие на ЧеКа – кървавият болшевишки сатър, или в четата отмъстители на Елиът Нес от „Недосегаемите“. На Служебниците обаче очевидно им харесват подобни роли, главно, за да разчистват пътя към изборната победа – без да е съвсем ясно, чий път. Единственият, който би могъл да има полза от ентусиазма на Служебниците, е Слави – полза сега, срещу задължения утре – направо ужас, като знам колко обича Слави да е задължен някому. И може ли да се вярва на каквито и да е договорки преди изборите - партиите и техните лидери влизат в Парламента главно, за да се извъртят от дадената дума.

Идеята пък, част от служебния кабинет да прелее в редовния, която охотно се обсъжда, също е евтинджос/тип Илиянци. Всички се досетиха и за тази комбинация. Само че, най-агресивните Служебници изобщо няма да мелят със Слави – главно заради екзалтираността си, напомпана до спукване сега, а ще си имат работа и с един краен егоцентрик, нормално състояние за човек, постигнал голям успех в шоубизнеса.

Всичко, в крайна сметка, опира до някакви комплекси, прикрити нехайно. Тия хора нямат нищо против да ги виждат като майстори на омразата, наети за развинтени отмъстители, сигурно дори се гордеят с този си образ. Не му отива обаче на един Янаки Стоилов, сериозен политик и правист, да казва: „Трябва да видим, какво се е случило през 2009 година, кой кого е искал да изяде!“ Абе, професоре, министър на правосъдието ли си или клюкарка, която иска да чопли сплетни, каквито дори и в някоя лудница трудно могат да виреят. Ще правите ревизии на сплетни. Да не сте се записали в школата на Мая Манолова, която мре да колекционира идиотщини на кошаревски свидетели.

А ако толкова ви харесва да се врете в боклука, върнете се тогава още назад, но към реални афери - хайде, ако ви стиска. Свалете нимбата, примерно, на светеца Костов – нали той демонстративно направи първата шумна корупционна сделка, аферата „Сапио“. Може би отново трябва да излъча интервютата от „Всяка неделя“ за тази далавера - за да си припомните, за какво нахално безобразие става дума. Върнете се дотам.

Но няма да го направят, защото са сезонни сметкаджии. Всеки си прави сметката да му дадат пост в някакво имамбаялдъ, което трябва да минава за правителство. Подобни хора няма да свършат никаква работа.

А, всъщност, и какво свършиха Служебниците досега? Започвам да си мисля, че нашенци като нищо могат да побългарят и Харвард. Когато преди години разговарях с патриарха на световната икономическа мисъл Джон Кенет Гълрбайт, много силно ме впечатлиха размишленията му за ролята на въображението в неговата работа. А нашите харвардци се занимават с дреболии – а и с кръвясали очи нищо особено не можеш да видиш, да провидиш пък – никак. Провиждане ни е нужно, така е било винаги, но това е най-дефицитната дарба у нас. Между другото, когато стана дума за новата му книга „Икономика на невинната измама“, Дж.К.Гълбрайт каза нещо много важно, особено за тукашните папагали: „Книгата ми се занимава с онези неща, в които сме убедени не защото са правилни, а защото ни служат. Те стават част от нашето верую, поради това, че са ни удобни и ни изнасят. Но от това не стават по-правилни“.

Едно уточнение, може би ненужно. Трябва да напомня на ония читатели – надявам се да са незначителен брой - които са се видиотили от пристрастията си, че написаното дотук не е някаква защита на бившите управници. Отношенията ми с Властниците от всякакъв калибър и порода са добре известни, само тук, в този вестник, съм написал стотици дописки за всевъзможни управленски безобразия и маниящини, известно е от десетилетия, че вашият дописник ни се води, ни се кара. Но нямам навика да мутросвам или канибализирам, както го правят мнозина – особено ония, които прескачат с лекота от фелациото към ругателствата.

Да продължа. Слушам го в неделя по Нова телевизия служебният финансов министър на два пъти да казва, че имало дупки в нашето законодателство по отношение на закона „Магнитски“. Абе, драги, няма дупки – има неприлично съешване на чужд закон с национално законодателство. Ти български министър ли си - или търговски пътник, който разнася „Магнитски“ нагоре-надолу. Който е закъсал по „Магнитски“ да му мисли, но стига нелепо адвокатстване. В този режим на отмъстителност и други дупки ще ви се видят – и там, където ги няма.

Ами министърът на икономиката, който сигурно се привижда като премиер. Впрочем, в скоби, ако ще се съвкупяват преди изборите, най-добре стои за премиер генерал Янев – така поне и Радев ще спи спокойно през следващите няколко месеца до президентската кампания.

Не може да не направи впечатление яростта, с която икономическият министър иска да префасонира Банката за развитие, сякаш от това нещо ще помръдне в тресавището, в което набутаха Народа. Успокойте се, бре, оставете редовното правителство да уреди проблемите около банката. Екзалтациите на въпросния министър намекват и за друго: той, вероятно, е получил уверения, че ще има важен пост в редовното правителство. Приличието изисква, все пак, засега да спазва някаква кротост, даже да е и привидна. Няма да е излишно в някаква степен да бъде придирчив и към себе си – и, примерно, да даде обяснение за съкрушителното разследване на вестник „Галерия“, озаглавено „Харвардгейт“или как се подготвя удар за над 1 милиард“, в което е главен герой, заедно с временния финансов министър.

Слави описал, какъв трябва да бъде бъдещия премиер: да е завършил престижен университет, да говори няколко езика, да бъде специалист в определени области, да има морал. Само че, към тия качества трябва да се прибавят още поне половин дузина други, не по-малко важни от тия, които е изредил той. Най-напред, този човек да е Истински Българин, да има представа за особеностите на Българската Съдба, да го е грижа за обикновения българин, да познава българската среда… Не е лошо и да е наясно, че ни е писнало от агресивни пришълци.

Всъщност, кога ще направят равносметка на дейността на тия гастролиращи артисти? Тъй и не получихме отговор, защо Бойко изрита Брад Пит-Пицата, иначе казано Симеон Дянков. И още изисквания, добавени към менюто на Слави: какво е финансовото състояние на кандидата за премиер, правил ли е бизнес тук, има ли скрит бизнес тук? Ако има, да си върви в Америка, там всичко е възможно – ето, напоследък корупцията бе подквасена и от президента Байдън и сина му със скандалните сделки в Украйна, преди това и с далаверите на вицепрезидента Дик Чейни в Ирак. Американците го разобличиха, дори и в няколко игрални филми. Отдавна не е неприлично да крадеш покрай една война – обаче, коя е тукашната война, ако изключим тази срещу Народеца. Изобщо, има ли българско сърце кандидатът – истинско, а не пластмасово. И накрая - какво мисли той за Опустошителната Българска Бедност. За 40 дни Служебниците една дума не казаха за това.

Иначе, засега всичко, с което се захващат Служебниците излъчва прекален ентусиазъм, имат и апетит на канибали, това е сигурно. Затова с удоволствие прочетох интервюто на временния просветен министър проф. Николай Денков - ето това е достолепие. Професорът сигурно е могъл да смъкне няколко кожи от предшественика си, но се е въздържал, защото е наясно, че прекалената агресивност ще го представи зле. Но повечето от колегите му изглеждат като хора, втаили в себе си някакви комплекси. А това неизбежно води до управленски хаос. Каквото и да говорят за Падишаха, той разкара една сюрия свои министри. Радев не смее една дума да каже на избраниците си. Ще оставят след себе оглозгани/словесно трупове, нищо повече. И само ще отворят нова страница от книгата за нашите политически кръвопролития.

Служебниците няма да направят задълбочена равносметка на властването си, може би нямат нужда от това. Но не е лошо да се запомнят поне нелепото мълчание за дивотията в Чешнегирево и предизвестената смърт на пилота Терзиев. Радев можеше до някаква степен да компенсира неудобствата, които му причиниха тези скандали, ако беше направил едно запомнящо се признание – можеше дори да спре за известно време всякакви показни учения на военните пилоти. Той беше първият президент, който в новогодишно слово обърна внимание на клетите ни бедняци. Но после се случи нещо с него и неочаквано се преобрази в герой на юмручното право.

Отново и отново, Животът направо им се изплюва върху суратите – и пак нищо – ето, тия дни европроучване оповести, че една трета от българите са заплашени от бедност. Това отдавна не е новина за нас, много повече хора едва оцеляват. Това трябва да коментира икономическият министър. Никаква реакция не последва от Служебниците, макар и с няколко келяви думи. Никакви статистики не ги интересуват, те са потопени в техния си измислен ред - да се ръгат като кочове с предишните управници, това им е достатъчно.

Сякаш са призвани да унищожат Народа – всички те, вкупом. Дали не си мислят, че са плод на нещо специално, че са някакви малки божества - кални или пластмасови, все едно, но извън мерките на обикновения Живот? И изобщо не си дават сметка, че зад тях ще остане само една Мъглявина - съвсем по повелите на нашата Прокоба.

Всичко важно потъва в тази Мъглявина. Тия дни вестник „Труд“ нарече „Виденовата зима“ – „Соросова зима“. Но тукашните храненици на този измамник отдавна зомбираха с лъжите си хората. Вече четвърт век Шашмата на Сорос е една от най-строго пазените тайни – и едно от най-мръснишките покушения срещу Паметта на Времето.

/каре/

 

/фрагменти от текстове на Кеворк Кеворкян, публикувани през годините в „Уикенд“/

Всичко наоколо е наред. Политиканите ни са се впили свирепо един в друг. За Народа пак не остава време. Никой не говори за него, с него пък – съвсем. Сякаш ги е страх. Страхуват се, защото подло го изоставиха.

***

Нашите политици не познават народа си. Някои от тях не познават дори себе си.

***

Веднъж един сърбин каза следното: „Вие, българите, като народ трябва да обичате повече себе си!” Знаменито. Може да се опита някой ден и това.

***

Народът все е приласкаван от поредния политически магьосник, който сетне се оказва най-обикновен шарлатанин.

***

Няма по-мерзка свобода от тази да ругаеш и мразиш Народа си. Това тук върви с пълна сила.

***

Народа, дори да е слушал само с едно ухо онова, което е изговорено като политика от 30 години насам, би се оварварил напълно. Съмнявам се, че това вече се е случило – но, все пак, милиони хора поне са наясно, че политиката е човекоядство.

***

Политиката – или онова, което тук минава за „политика“ – сякаш вече е обречена. Тя няма никаква връзка с Народа. Той е само един фон, на който шутове или псевдо-диктатори играят сценките си.

***

Не сме чували да възразяват, когато ги определят като хора на Москва, на Вашингтон или на полата на Меркел – но и никога не се самоопределят като хора на Народа.

***

Едно от постиженията на Прехода и на сакатите му довереници е, че принудиха Народа да свикне с всичко – с всеки негодник, дори и най-големия, с всяка свинщина. Нещо повече - малко са вече хората, които все още си дават сметка, че са свикнали с една непоносима неестественост.

***

За годините на Прехода, Народа изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства. Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.

***

Истината е, че Крадците/приватизатори си позволиха да се отнасят свински с Народа – и изобщо не им потърсиха сметка за това. А те откраднаха/насилиха част от Народната Душа.

***

Повече от една четвърт от Народа, близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня.

***

Сега всеки негодник може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили - бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.

***

Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност. Фиаското е абсолютен факт при поколенията на Прехода, те бяха залъгвани с всевъзможни дърварски лъжи.

***

Това е присъщо на всички, които се набъркват в нашенската политика - посочете ми само един-едничък екземпляр, който от 1989-а насам да е казал ясно и на висок глас, че обича народа си, който да е съставил простото изречение: „Обичам те, българино“. Няма да успеете - този емоционален импулс не може да се роди в мрачното им политическо съзнание, изпълнено със сметки и корист, с дребнавост и неосъзнато презрение към истински важното. И досега се случва да чуеш някой политически главанак, който ръси поредните си глупости, високомерно да нарича България „тази страна“ - сякаш той самият не идва от най-мътните й подмоли.

***

Направиха Народа на нищо.

Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.Представяте ли си, как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.

***

Държат се с него като със смъртен враг.

***

Стига сте си мерили лилипутския ръст с Народа.

Той никога и за нищо не е виновен. Не го използвайте като параван за немощта и мерзостта на Политическата Секта, която не се умори подло да мълчи.

***

Толкова са заети със свадите помежду си, а доста често и със собственото си его, че нямат никакво време за Историята, за Народа да не говорим. Прецапват от афера в афера и само гледат да не си оцапат чепиците.

***

Прехода се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие, на Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. Така постепенно съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание.

***

Две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще.