Кухи сърца
 
Дори за най-големите балъци е ясно, че Служебният кабинет действа като предизборен щаб – той сам се деградира до това ниво.
С напъните си този щаб може да свърши някаква работа за парламентарните избори, но не и за президентската кампания на Радев. Напротив, ще го злепостави - дори само заради това, че е позволил негово правителство да бъде използвано като предизборна маша – велика чест.
Служебният кабинет/всеки е един сбириток от хора с някакъв опит, за които се предполага, че не изпускат лесно чивиите си - 60 дни известност, щрак Марийке на портрет, нищо повече от дребни аванти. Дори Конституцията го е пернал нехайно по врата с едно никакво изречение: организира изборите, толкоз. Никъде не е казано, че може да се самоизнасилва, като се превръща в някакво късно подобие на ЧеКа – кървавият болшевишки сатър, или в четата отмъстители на Елиът Нес от „Недосегаемите“. На Служебниците обаче очевидно им харесват подобни роли, главно, за да разчистват пътя към изборната победа – без да е съвсем ясно, чий път. Единственият, който би могъл да има полза от ентусиазма на Служебниците, е Слави – полза сега, срещу задължения утре – направо ужас, като знам колко обича Слави да е задължен някому. И може ли да се вярва на каквито и да е договорки преди изборите - партиите и техните лидери влизат в Парламента главно, за да се извъртят от дадената дума.
Идеята пък, част от служебния кабинет да прелее в редовния, която охотно се обсъжда, също е евтинджос/тип Илиянци. Всички се досетиха и за тази комбинация. Само че, най-агресивните Служебници изобщо няма да мелят със Слави – главно заради екзалтираността си, напомпана до спукване сега, а ще си имат работа и с един краен егоцентрик, нормално състояние за човек, постигнал голям успех в шоубизнеса.
Всичко, в крайна сметка, опира до някакви комплекси, прикрити нехайно. Тия хора нямат нищо против да ги виждат като майстори на омразата, наети за развинтени отмъстители, сигурно дори се гордеят с този си образ. Не му отива обаче на един Янаки Стоилов, сериозен политик и правист, да казва: „Трябва да видим, какво се е случило през 2009 година, кой кого е искал да изяде!“ Абе, професоре, министър на правосъдието ли си или клюкарка, която иска да чопли сплетни, каквито дори и в някоя лудница трудно могат да виреят. Ще правите ревизии на сплетни. Да не сте се записали в школата на Мая Манолова, която мре да колекционира идиотщини на кошаревски свидетели.
А ако толкова ви харесва да се врете в боклука, върнете се тогава още назад, но към реални афери - хайде, ако ви стиска. Свалете нимбата, примерно, на светеца Костов – нали той демонстративно направи първата шумна корупционна сделка, аферата „Сапио“. Може би отново трябва да излъча интервютата от „Всяка неделя“ за тази далавера - за да си припомните, за какво нахално безобразие става дума. Върнете се дотам.
Но няма да го направят, защото са сезонни сметкаджии. Всеки си прави сметката да му дадат пост в някакво имамбаялдъ, което трябва да минава за правителство. Подобни хора няма да свършат никаква работа.
А, всъщност, и какво свършиха Служебниците досега? Започвам да си мисля, че нашенци като нищо могат да побългарят и Харвард. Когато преди години разговарях с патриарха на световната икономическа мисъл Джон Кенет Гълрбайт, много силно ме впечатлиха размишленията му за ролята на въображението в неговата работа. А нашите харвардци се занимават с дреболии – а и с кръвясали очи нищо особено не можеш да видиш, да провидиш пък – никак. Провиждане ни е нужно, така е било винаги, но това е най-дефицитната дарба у нас. Между другото, когато стана дума за новата му книга „Икономика на невинната измама“, Дж.К.Гълбрайт каза нещо много важно, особено за тукашните папагали: „Книгата ми се занимава с онези неща, в които сме убедени не защото са правилни, а защото ни служат. Те стават част от нашето верую, поради това, че са ни удобни и ни изнасят. Но от това не стават по-правилни“.
Едно уточнение, може би ненужно. Трябва да напомня на ония читатели – надявам се да са незначителен брой - които са се видиотили от пристрастията си, че написаното дотук не е някаква защита на бившите управници. Отношенията ми с Властниците от всякакъв калибър и порода са добре известни, само тук, в този вестник, съм написал стотици дописки за всевъзможни управленски безобразия и маниящини, известно е от десетилетия, че вашият дописник ни се води, ни се кара. Но нямам навика да мутросвам или канибализирам, както го правят мнозина – особено ония, които прескачат с лекота от фелациото към ругателствата.
Да продължа. Слушам го в неделя по Нова телевизия служебният финансов министър на два пъти да казва, че имало дупки в нашето законодателство по отношение на закона „Магнитски“. Абе, драги, няма дупки – има неприлично съешване на чужд закон с национално законодателство. Ти български министър ли си - или търговски пътник, който разнася „Магнитски“ нагоре-надолу. Който е закъсал по „Магнитски“ да му мисли, но стига нелепо адвокатстване. В този режим на отмъстителност и други дупки ще ви се видят – и там, където ги няма.
Ами министърът на икономиката, който сигурно се привижда като премиер. Впрочем, в скоби, ако ще се съвкупяват преди изборите, най-добре стои за премиер генерал Янев – така поне и Радев ще спи спокойно през следващите няколко месеца до президентската кампания.
Не може да не направи впечатление яростта, с която икономическият министър иска да префасонира Банката за развитие, сякаш от това нещо ще помръдне в тресавището, в което набутаха Народа. Успокойте се, бре, оставете редовното правителство да уреди проблемите около банката. Екзалтациите на въпросния министър намекват и за друго: той, вероятно, е получил уверения, че ще има важен пост в редовното правителство. Приличието изисква, все пак, засега да спазва някаква кротост, даже да е и привидна. Няма да е излишно в някаква степен да бъде придирчив и към себе си – и, примерно, да даде обяснение за съкрушителното разследване на вестник „Галерия“, озаглавено „Харвардгейт“или как се подготвя удар за над 1 милиард“, в което е главен герой, заедно с временния финансов министър.
Слави описал, какъв трябва да бъде бъдещия премиер: да е завършил престижен университет, да говори няколко езика, да бъде специалист в определени области, да има морал. Само че, към тия качества трябва да се прибавят още поне половин дузина други, не по-малко важни от тия, които е изредил той. Най-напред, този човек да е Истински Българин, да има представа за особеностите на Българската Съдба, да го е грижа за обикновения българин, да познава българската среда… Не е лошо и да е наясно, че ни е писнало от агресивни пришълци.
Всъщност, кога ще направят равносметка на дейността на тия гастролиращи артисти? Тъй и не получихме отговор, защо Бойко изрита Брад Пит-Пицата, иначе казано Симеон Дянков. И още изисквания, добавени към менюто на Слави: какво е финансовото състояние на кандидата за премиер, правил ли е бизнес тук, има ли скрит бизнес тук? Ако има, да си върви в Америка, там всичко е възможно – ето, напоследък корупцията бе подквасена и от президента Байдън и сина му със скандалните сделки в Украйна, преди това и с далаверите на вицепрезидента Дик Чейни в Ирак. Американците го разобличиха, дори и в няколко игрални филми. Отдавна не е неприлично да крадеш покрай една война – обаче, коя е тукашната война, ако изключим тази срещу Народеца. Изобщо, има ли българско сърце кандидатът – истинско, а не пластмасово. И накрая - какво мисли той за Опустошителната Българска Бедност. За 40 дни Служебниците една дума не казаха за това.
Иначе, засега всичко, с което се захващат Служебниците излъчва прекален ентусиазъм, имат и апетит на канибали, това е сигурно. Затова с удоволствие прочетох интервюто на временния просветен министър проф. Николай Денков - ето това е достолепие. Професорът сигурно е могъл да смъкне няколко кожи от предшественика си, но се е въздържал, защото е наясно, че прекалената агресивност ще го представи зле. Но повечето от колегите му изглеждат като хора, втаили в себе си някакви комплекси. А това неизбежно води до управленски хаос. Каквото и да говорят за Падишаха, той разкара една сюрия свои министри. Радев не смее една дума да каже на избраниците си. Ще оставят след себе оглозгани/словесно трупове, нищо повече. И само ще отворят нова страница от книгата за нашите политически кръвопролития.
Служебниците няма да направят задълбочена равносметка на властването си, може би нямат нужда от това. Но не е лошо да се запомнят поне нелепото мълчание за дивотията в Чешнегирево и предизвестената смърт на пилота Терзиев. Радев можеше до някаква степен да компенсира неудобствата, които му причиниха тези скандали, ако беше направил едно запомнящо се признание – можеше дори да спре за известно време всякакви показни учения на военните пилоти. Той беше първият президент, който в новогодишно слово обърна внимание на клетите ни бедняци. Но после се случи нещо с него и неочаквано се преобрази в герой на юмручното право.
Отново и отново, Животът направо им се изплюва върху суратите – и пак нищо – ето, тия дни европроучване оповести, че една трета от българите са заплашени от бедност. Това отдавна не е новина за нас, много повече хора едва оцеляват. Това трябва да коментира икономическият министър. Никаква реакция не последва от Служебниците, макар и с няколко келяви думи. Никакви статистики не ги интересуват, те са потопени в техния си измислен ред - да се ръгат като кочове с предишните управници, това им е достатъчно.
Сякаш са призвани да унищожат Народа – всички те, вкупом. Дали не си мислят, че са плод на нещо специално, че са някакви малки божества - кални или пластмасови, все едно, но извън мерките на обикновения Живот? И изобщо не си дават сметка, че зад тях ще остане само една Мъглявина - съвсем по повелите на нашата Прокоба.
Всичко важно потъва в тази Мъглявина. Тия дни вестник „Труд“ нарече „Виденовата зима“ – „Соросова зима“. Но тукашните храненици на този измамник отдавна зомбираха с лъжите си хората. Вече четвърт век Шашмата на Сорос е една от най-строго пазените тайни – и едно от най-мръснишките покушения срещу Паметта на Времето.
Какво става с един Народ, който е принуден да живее с подобни калташки лъжи?

/каре/
ВСИЧКО Е НАРЕД: МЪЛЧАТ ЗА НАРОДА
 
/фрагменти от текстове на Кеворк Кеворкян, публикувани през годините в „Уикенд“/
Всичко наоколо е наред. Политиканите ни са се впили свирепо един в друг. За Народа пак не остава време. Никой не говори за него, с него пък – съвсем. Сякаш ги е страх. Страхуват се, защото подло го изоставиха.
***
Нашите политици не познават народа си. Някои от тях не познават дори себе си.
***
Веднъж един сърбин каза следното: „Вие, българите, като народ трябва да обичате повече себе си!” Знаменито. Може да се опита някой ден и това.
***
Народът все е приласкаван от поредния политически магьосник, който сетне се оказва най-обикновен шарлатанин.
***
Няма по-мерзка свобода от тази да ругаеш и мразиш Народа си. Това тук върви с пълна сила.
***
Народа, дори да е слушал само с едно ухо онова, което е изговорено като политика от 30 години насам, би се оварварил напълно. Съмнявам се, че това вече се е случило – но, все пак, милиони хора поне са наясно, че политиката е човекоядство.
***
Политиката – или онова, което тук минава за „политика“ – сякаш вече е обречена. Тя няма никаква връзка с Народа. Той е само един фон, на който шутове или псевдо-диктатори играят сценките си.
***
Не сме чували да възразяват, когато ги определят като хора на Москва, на Вашингтон или на полата на Меркел – но и никога не се самоопределят като хора на Народа.
***
Едно от постиженията на Прехода и на сакатите му довереници е, че принудиха Народа да свикне с всичко – с всеки негодник, дори и най-големия, с всяка свинщина. Нещо повече - малко са вече хората, които все още си дават сметка, че са свикнали с една непоносима неестественост.
***
За годините на Прехода, Народа изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства. Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.
***
Истината е, че Крадците/приватизатори си позволиха да се отнасят свински с Народа – и изобщо не им потърсиха сметка за това. А те откраднаха/насилиха част от Народната Душа.
***
Повече от една четвърт от Народа, близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня.
***
Сега всеки негодник може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили - бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.
***
Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност. Фиаското е абсолютен факт при поколенията на Прехода, те бяха залъгвани с всевъзможни дърварски лъжи.
***
Това е присъщо на всички, които се набъркват в нашенската политика - посочете ми само един-едничък екземпляр, който от 1989-а насам да е казал ясно и на висок глас, че обича народа си, който да е съставил простото изречение: „Обичам те, българино“. Няма да успеете - този емоционален импулс не може да се роди в мрачното им политическо съзнание, изпълнено със сметки и корист, с дребнавост и неосъзнато презрение към истински важното. И досега се случва да чуеш някой политически главанак, който ръси поредните си глупости, високомерно да нарича България „тази страна“ - сякаш той самият не идва от най-мътните й подмоли.
***
Направиха Народа на нищо.
Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак.Представяте ли си, как злословят насаме по адрес на Народа – щом не се свенят и публично да го ругаят.
***
Държат се с него като със смъртен враг.
***
Стига сте си мерили лилипутския ръст с Народа.
Той никога и за нищо не е виновен. Не го използвайте като параван за немощта и мерзостта на Политическата Секта, която не се умори подло да мълчи.
***
Толкова са заети със свадите помежду си, а доста често и със собственото си его, че нямат никакво време за Историята, за Народа да не говорим. Прецапват от афера в афера и само гледат да не си оцапат чепиците.
***
Прехода се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие, на Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. Така постепенно съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание.
***
Две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Румен Радев, Служебен кабинет, Елиът Нес, "Недосегаемите", Слави Трифонов, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Иван Костов, "Сапио", "Всяка неделя", Джон Кенет Гълбрайт, Кирил Петков, Асен Василев, "Магнитски", генерал Янев, "Галерия", Харвардгейт, Симеон Дянков, Джо Байдън, Дик Чейни, проф. Николай Денков, Бойко Борисов, Чешнегирово, Терзиев, Жан Виденов, Сорос, Народа, Прехода, приватизация

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.