Веселие в "Панорама"
 
В „Панорама“- БНТ, 4 юни, на моменти беше весело. И това не е малко в наши дни. Месец преди изборите нищо свястно не се чува откъм „политиката“ - разговорът с простолюдието е напълно замрял. Предпочитат да го баламосват със постни скандали – тях пък ги захранват главно с врели-некипели, сякаш не могат да съществуват без тях. Важното е да злепоставиш опонента си, това е достатъчно, истинността на подробностите е без значение, а направо е забранено да представяш доказателства.
Другаде един скандал веднага те праща в небитието, не е случайна известната фраза, че „всяка политическа кариера е на един скандал от забвението“. Тук се случва тъкмо обратното: колкото повече някой големец е омазан със скандали, толкова по-добре за него. Някои от нашите политикани могат до второ пришествие да съчиняват афери, например, за подслушвания, реални или фиктивни – тогава са в стихията си, така си придават и важност, окрупняват хилавото си съществуване; щом са подслушвани – макар това да не е изобщо доказано, значи са значими персони. Крачката им са 37 номер, обаче нахлузват чепици 46 номер, пък и се фукляват, че никъде не могат да намерят такъв размер, уж толкова са мъжествени чукундурите. Това влиза и в биографийките им, така поне си мислят те. „И аз съм подслушван – важничат тия пуяци по телевизиите – това е безобразие, потресен съм!“ А скучаещите водещи не се сещат да попитат, какво толкова са дрънкали, та са толкова потресени. А може би се досещат, че нищо свястно няма да чуят и няма смисъл да си губят времето. Трябва наистина да ги подслушват тия кретени, всички до крак - от партиите и Властта. Може донейде да се стегнат, макар че е малко вероятно.
В предишни години имаше по-яки истории, но и от тях нищо не излезе. Например, бяха подслушвали главния прокурор Никола Филчев – тогава той омота като макарон храбрия разносвач на флашки генерал Атанас Атанасов. Според обвинението, Атанасов не беше разпоредил да се демонтират подслушвателните устройства в апартамент от дипломатически блок, в който по-късно е бил настанен Филчев. Изглеждаше повече от вероятно клюкарките от ОДС на Костов да са се възползвали от този дар на Съдбата: да чуват какво смята да прави главният прокурор с крадливата им приватизация или с отвратителните поръчки, които Костов се опитваше да му възложи, най-вече срещу бойните си другари. Всичко това многократно е разказвано от Филчев. Тогава Атанасов изглеждаше абсолютно готов за изпържване в тигана за едрите риби. Но сетне, след 6 години умуване, съдът го оправда – и ние трябва да приемем, че това е справедливо. Това го окрили и той започна да разнася флашки, където завърне. В „Панорама“ се похвали с оправдателната си присъда и не пропусна да вметне, че неприятностите щели да му бъдат спестени, ако главен прокурор, вместо Филчев, бил направен Бойко Рашков. Но не си направи труда да обясни на днешните зрители, защо Костовата клика не хареса Рашков. А то е повече от ясно: нямаше как късните антикомунисти на Костов – притворни, но упорити като мулета – да предпочетат човек с трайни леви убеждения. Днес това не е от значение – дори за антикомунистически гиганти като Атанасов – пък и на него специално му се полага това свободомислие, защото е бил комунистически прокурор. Излиза, че идеологическите различия вече са загърбени, особено ако сте се фиксирали върху общ враг. Тъй или иначе, Атанасов държи да се знае, че е пръв ходатай на Рашков за бъдещ главен прокурор – въпреки, че той по Конституция не може да бъде избран – заради навършени 65 години. Обаче атанасовци не си падат по подобни дреболии.
Тия дни Явор Дачков припомни, как навремето Костов наредил на същия Атанасов да подслушва посолствата на САЩ, Германия и Франция, за да е наясно, какво очакват от него Чорбаджиите му. Атанасов трябваше и флашките от тия подслушвания да разнася по телевизиите – тогава направо щяха да го признаят за номер 56. Ей, нашите подлоги са наистина гениални в някои отношения, безподобни са, когато решат да се харесат някому, могат да изкормят дори и себе си в престараването си. Не, че сегашните управници не са същите.
Истерията, която главно политици с изтекъл срок на годност поддържат около подслушванията, извън всичко друг доказва и какъв провинциален пущинак сме. Вижте какво правят опекуните ни: през 2013-а влиятелният „Гардиан“ направи разследване за дейността на американската Агенция за национална сигурност. Някои от данните, изнесени от вестника, бяха направо смайващи: само за месец март същата година са били прихванати 2 милиарда 892 милиона 343 хиляди комуникации, тоест - излиза, че всеки американец е "шпиониран" средно по 10 пъти в месеца. Трудно можем да си представим, какво се случва в наши дни. А ние продължаваме да обръщаме внимание на фалшивото скимтене на тукашните дребосъци.
Днес въображението на авторите на лъже-скандали е доста по-постно и затова те все опират до някои сочни истории от миналото. Най-много им допадат ония от тях, които са останали недовършени, без съдебна санкция. Това им развързва езиците да притурят след време към тях нови подробности, понякога направо идиотски. Това постепенно стана любим похват на интригантите – и така Историята се превръща в нещо направо непоносимо. По начало въображението е продуктивно, когато е в услуга на доброто – нашите нещастни злобари обаче изобщо не са наясно с това. Затова и въображението им стига до кенефно равнище, не ражда нищо впечатляващо.
Една от най-забавните афери от близкото минало беше оная, когато подслушаха една сутрешна седянка на Бойко с тогавашния земеделски министър Найденов и градския прокурор Кокинов – и то в премиерската резиденция. Бойко беше възмутен, че са го слушали дори в тоалетната – това беше в ерата на Цветанов и естетиката не беше на мода. Тъй или иначе, публиката научи подробностите на един много съдържателен разговор, с безспорно артистични нюанси – примерно, когато Б. любопитства накъде върти някой педалите. И него си го бива: Найденов трепери да не го пратят на съд, а той се интересува, кой как върти задника си. Но, все пак, дава и един ценен съвет на министъра си: да се плаши от коварството на една своя подопечна, която стана кръстница на ордата от невнятни фигури от Властта, тъй наречените днес „калинки“. А не от друг един свидетел, който толкова пъти е променял показанията си, че направо ще го сметнат за луд. И сега – хоп - толкова години по-късно, Рашков използва показанията на въпросния луднал свидетел, за да изкара Бойко Б. „канибал“. Ето, това подсказва за сериозен дефицит на въображение – а и окарикатурява до крайна степен скандалите, с които искат да задавят простолюдието, за да забрави то далеч по-важния скандал: че го имат за едното нищо. Дори Атанасов се принуди да признае в „Панорама“, че твърдението на Рашков било „енергично изказване“. Хубаво определение – можете да го използвате, ако ви се случи да изплющите някоя глупотевина.
Нямат въображение – за логика да не говорим. След като загубиха доста време на предаването, за да се дърлят за подслушванията, изведнъж Томислав Дончев, вицепремиер от последния кабинет на ГЕРБ, се плесна по челото, понеже със закъснение загря една глупост, сервирана от Атанасов, и рече: „Хем от ГЕРБ сме подслушвали, хем сме нямали достъп до съдържанието на подслушваните разговори“. Пълен майтап. Ей така си губят времето/и нашето. Впрочем, и служебният премиер генерал Янев падна в същия капан: и той си призна, че научил за подслушването му от медиите, понеже по закон и той няма право да бъде информиран. Ето така сериозни хора стават жертва на интригите на атанасовци. Засрамете се, бре, защо позволявате да ви правят за смях?
Телевизиите имат един любим номер: винаги, когато някой каже, че трябва да се изчисти нещо, се случва точно обратното – то се замотава/замъглява още повече. Трябваше да научим истината за новия шеф на НАП Спецов – но нищо не научихме. Спецов, разбира се, е невинен до доказване на противното, но и слуховете около него са плашещи – ако се окажат истина, Радев направо трябва да си изяде фуражката, всичките му усилия да компрометира предишните управници ще отидат на вятъра, резилът ще бъде грандиозен. С две думи да припомня историята: фирма на Спецов дължала данъци в размер на милион и нещо, той обаче я прехвърлил на някакъв лумпен и се измъкнал по живо, по здраво. От ГЕРБ са захапали здраво този кокал и лесно няма да го изпуснат, финансовият им гуру Ананиев, който при всяко положение е по-голям спец от Спецов, потвърди въпросната далавера. А той не е човек, който се заплесва по политически интриги и няма навик да лъгондри - за разлика, примерно, от Симеон Дянков навремето, който набързо оправда дори криминалната приватизация на Костов, да не говорим за перченето му пред руснаците за неуредените сметки за реакторите за Белене, добре, че накрая те ни опростиха лихвите. Толкова им е и на тях акъла – цапотят им паметниците, а те се правят на джентълмени. Вероятно от някъде друга са си наваксали жеста. Тия истории обаче трябва да се помнят.
Асен Василев, служебният финансов министър на Радев, обаче отряза главата на Спецов, като отказа веднага и категорично да го оневини и то с документи от собственото му министерство – вместо това, препрати случая в Прокуратурата. Това е типичен пример за това, колко разхайтено използват Времето Служебниците: често и доста нелогично се държат така, сякаш ще векуват, но тогава, когато им е нужно, се крият зад лимитираното си властване – два месеца и да ги няма. В момента им остават трийсетина дни, и докато Прокуратурата се произнесе за Спецов, Василев отдавна няма да го има наоколо. Дребни хитрувания, протакания, протягания – българските Властници много обичат да се протягат и прозяват, най-често тогава, когато се очаква да бъдат енергични – но не в смисъла, който влага в тази дума Атанасов. Дано Влъхвите от ГЕРБ да не са прави, защото тогава и всички дитирамби на Радев и неговите хора за Закона „Магнитски“ ще бъдат направо занулени. Иначе, Асен Василев беше много щедър - обеща кредити на половин лихва, отпускани без гаранции за срок от седем години от търговските банки. Все неща, които трябва да се случат тогава, когато дори няма да си спомнят за него. Така можеш всичко да обещаваш. Василев по някое време използва думата „мушикации“ – от „мушики“, изглежда – необичайно артистичен проблясък за човек, който идва от Харвард.
Има нещо сбъркано и не особено прилично в начина, по който действа служебният кабинет на Радев - и това твърдение не е пресилено. С прекалено много амбиции е натоварен той. Щом им е приятно, могат да са отмъстителни, колкото си щат, макар че това не ги представя в добра светлина. И всичко е за сметка за Радев – но той сякаш не проумява това. Гледайте да пресечете, доколкото е възможно, изборните далавери – другото е работа на редовния кабинет, ако има такъв. Сега оставаме с впечатлението, че Служебниците, поне някои от тях, искат да ни внушат, че всичко започва от 12 май, нищо дотогава не е от значение. Това е типично болшевишко мислене. Сякаш си имаме работа с хора, които искат да преорат набързо всичко. Единственият ефект от това ще бъде, че наивно ще се стараят за Празната История – с порядъчно количество сплетни, които ще бъдат разнасяни години наред, нова храна/допинг за атанасовци. Стават за смях с „енергичния“ си ентусиазъм – нека видят в Мрежата, какво мислят хората за пенсионирането, примерно, на проф. Кантарджиев – сякаш Светът ще свърши, ако бяха оставили това на едно истинско правителство. Истинско.
И докато в „Панорама“ се пощипваха един друг с елементарни заяждания, един въпрос остана без отговор: какви рани отваря в българската Конституция Законът „Магнитски“. Цвиленето на нагаждачите не върши работа. В България все още има достатъчно разумни и мислещи хора, само малцина излизат от шинела на угодника Паси – впрочем, тия дни той отново се е оригнал безсрамно. Не казвайте на глас, какво мислите за изхвърлянето му, че Магнитски“ можело да бъде приложен към цялата ни държава… Българите си задават важни въпроси – те изобщо не се интересуват от историите на санкционираните по „Магнитски“ – но със сигурност се питат, може ли това американско законище да суспендира Българската Конституция? Или пък принципите на Европейския съюз? Вместо текущи политици, някои от които не могат сами да си вдигнат панталоните, в „Панорама“ трябваше да гостуват хора като известният конституционалист проф. Киров и други с неговото познание и храброст. Могат да ни газят колкото си щат – винаги са ни газили и ще ни газят, това е цената на слагачеството ни - обаче поне да сме наясно със собствената ни Конституция. Самата Америка ни дава добър пример, там не са забравили заръката на Томас Джеферсън: „Да се предпазим от прегрешения чрез веригите на Конституцията…“
Бойко Василев зададе един нелош въпрос – „Как ще се отразят санкциите „Магнитски“ на изборите“. Не получи нито един запомнящ се отговор. Майната им на изборите, те нищо няма да решат – но в случая ни казват „Майната й на конституцията ви“. Това трябва да коментира Радев, ако иска да бъде запомнен от Историята. Не е лесно, но лупингите в случая не вършат работа. А и нашите американски партньори също се държат странно: последните им две брадви се стовариха непосредствено преди избори. Те никога не са били особено досетливи за българските ни работици, главно заради тукашните измекяри, които ги обслужват предимно с користни лъжи. Обаче случващото се от месец март насам е озадачаващо. Кого подкрепят по този начин – наясно ли са? Сякаш – не. А може би поведението им трябва да се приеме като позакъсняло наказание за упорството ни да строим газопровод с руснаците и турците. Изглежда, дори фамозната ни сделка за самолетите Ф-16/блок 70 не ги е умилостовила напълно. Към момента, от цялата бъркотия полза изглежда ще има само Слави – смайващо, но такова е шоуто, което минава за политика. Радев усърдно си колекционира врагове и антипатии.
Санкциите „Магнитски“ ще събудят и доста спомени – за жалост и враждебни инстинкти. Когато американците толкова усърдно се взират в тукашната корупция, което не е лошо само по себе си, човек се пита, защо те останаха и досега равнодушни към българската криминална приватизация – дори, когато този въпрос наскоро отново бе изваден на тезгяха тук. А тъкмо тази безпрецедентна далавера е в основата и на днешната корупция – и още дълго време ще възпроизвежда корупция, защото завинаги унищожи морала в предприемачеството. Или друго – срамната сделка за централите „Марица“ 1 и 3, приемани като американски, които, отгоре на всичко, от години неправомерно се ползват с държавна помощ при задължителното изкупуване на енергия, произведена от тях. Не е нужно особено въображение, за да се схване, че това е крещящ пример за политическа корупция – и плаче за брадвата на „Магнитски“.
Четири дни след като „Магнитски“ санкционира Пеевски, една от най-крупните фигури на ДПС, ръководството на тази партия бе прието от турския президент Ердоган. Няма нищо случайно в това. Ако на телевизиите им остане време от залъгалките, с които ги обременяват политиканите ни, не е лошо да разчоплят тази визита. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, "Панорама", подслушване, Никола Филчев, Атанас Атанасов, Иван Костов, Бойко Рашков, Явор Дачков, "Гардиан", Агенция за национална сигурност, Бойко Борисов, Найденов, Кокинов, Цветан Цветанов, Томислав Дончев, генерал Янев, Спецов, Румен Радев, Кирил Ананиев, Симеон Дянков, Асен Василев, "Магнитски", проф. Кантарджиев, проф. Киров, Томас Джеферсън, Бойко Василев, приватизация, "Марица" 1 и 3, ДПС, Пеевски, Ердоган

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.