Скука
Фейсбук, 22 март 2021 г.

Скука безподобна.
Сякаш са се наговорили да не изтърват нещо интересно, предизборната кампания направо има миши цвят.
Дори на някоя сочна глупост не може да попадне човек - ще си каже, че и това вече не могат да произвеждат.
Могат, разбира се, но чакат да се настанят във Властта и тогава ще отворят шлюзовете, тогава ще започне истинското наводнение.
Имаше в сухоежбината и едно изключение – Цветанов казал по време на онлайн среща с българи от Чикаго, че „трябва да надграждаме нашата идентичност“. Тоя просто е невероятен.
Да надграждаме идентичността си, сега сме българи, обаче може още малко да се напънем. Какво ли означава това в представите му – страх ме е дори да си помисля.
Неговият ортак и благодетел Вълнев пък казал, че българите от чужбина са най-големия български капитал, но ще започнат да се връщат, „когато България стане правова държава… когато имаме държава с правила“.
И тоя не знае, какво говори - ако в България няма правила, точно до него, чик до чик, седи доскоро вторият по важност човек, заради когото няма правила – приютяваш го и започваш да се тюхкаш, че в царството няма правила.
Тази смешка с „идентичността“ май е единствената, която заслужава внимание - не броим, разбира се, очевидно налудните дрънканици в различните телевизионни студия – но и перушаните вече не могат да събудят публиката, нагледахме им се, наслушахме им се, до гуша са ни дошли.
Сега публиката чака да ги види, как ще се надпрекарват практически.
Само Слави в някаква степен я интересува. Каква смешка ще извърти - главно на себе си.
Някои го виждат в ролята на арбитър - той да определи накъде да се наклони кантарът. Представят си го като съдник неподкупен, обаче също така си дават сметка, че по всяка вероятност ще танцува само едно лято.
Слави вече е губещ, понеже не може да спечели изборите, може да бъде най-много нечия патерица, хайде – и кокили да е дори, пак е нищо.
Падишахът пак държи ключа – имам предвид ключа към бъркотиите, от които най-много печели.
Досега си изигра картите блестящо - спечели два месеца по време на протестите, не се притесни да предлага очевидни дивотии - нова конституция и от тоя сорт глупотевини. Но постигна целта си - да докара изборите в ранната пролет.
През това време и „ключът“ за Ада на Ковид 19 бе в ръцете му – и сега изборите ще съвпаднат с кулминацията на „третата вълна“ на пандемията. А това не беше трудно да се нагласи: отваряй – затваряй, плаши – поощрявай, подлуди хората с ваксините - и сетне ги чакай да гласуват.
Шоуто на Падишаха ще продължава до 4 април – ще се разкарва насам-натам, нарочно се е дюздисал неугледно, дава го човек от народа/Живков, уж във версията на ранното полудяване.
Обаче нищо подобно – всичко е изчислено. Не обръща никому внимание, на приказките им – съвсем, знае си неговата игра.
Подарява си сакото, отваря им устите на „анализаторите“ - знае обаче, че част от публиката се хваща на въдицата.
„Циркаджия“ – викат едните. „Ама си даде сакото“ – отвръщат другите. „Даде си сакото, обаче е циркаджия“, „Циркаджия, обаче само той си даде сакото“ - и тъй докато съвсем каталясат заради едното сако и са готови да избират.
На това се вика разумен избор.
А интересът към Слави, извън другото, може да се обясни и така: хайде да видим, как точно ще му го забие на Падишаха с 200 километра в час, с едно ферари, цвят червен - с лафове, разбира се, то друг начин няма.
Това няма да трае дълго. И понеже Слави го знае, ще се опита да събори набързо новия кабинет и така всичко да приключи за него, донейде достойно.
Ще се наложи да слезе от гърнето много скоро.
Може и да се сети, понеже е шоумен, за онзи лаф от Бродуей, дали не беше и заглавие на мюзикъл – „Спри света, искам да се махна!“ Колко ще е надупчен, той ще си знае.
В момента, единственият, който не се плаши, е Падишахът - и какво следва, какъв рай ни очаква?
Всъщност, всичко е въпрос на разложение, колко бързо, с какви темпове ще се разложи властта му.
Процесът е започнал. Многото власт, едноличната власт винаги намирисва на разложение, само темповете на вмирисване са различни - тук се случва по-бавно от обикновеното, но се случва. Случва се, обаче е скучно.
В тукашната „политика“ всичко е скучно. И това е напълно очаквано, вижте какви сухари се тътрузят пред вас. Могат да побъркат публиката с агресивната си скучност.
Заради това Падишахът изпъква – най-вече с лафовете си, които често не са за пред джентълмени. Може да е раздиран от страхове, както предполагат някои, но не му личи.
Когато си отиде, в кабинета му ще заварят следната бележка: „Сега е ваш ред да се нас.рете“.
А, междувременно, в клетата ни държавица вече трайно ще се е настанил един Клошарски Холокост, „новите“ ще управляват един Народ предимно от клошари/бедняци.
Треванян казваше на едно място за германците, че това е цял народ, нуждаещ се от плесница.
Но и ние си я заслужаваме плесницата, макар и по съвсем други причини.
А лоялността на Станишев към Падишаха е безпределна.
Тази любов обезателно трябва някой да я изследва, някой по-малко гнуслив изследовател.
Известно е, че предателството е едно от любимите занимания в политиката, но все пак трябва да има някаква мярка.
Но Станишев няма мярка, той открай време е острастен да прави услуги на Падишаха, а и предателството му изглежда е заразително.
Тия дни и петимата евродепутати на БСП гласуваха за резолюцията, който определя Евросъюза като „зона на свобода на ЛГБТ“ – и оня циркаджилък със сакото на Падишаха е нищо в сравнение с този.
Защото преди три години социалистическата партия категорично гласува срещу Истанбулската конвенция, а сега членовете и симпатизантите й се чудят, защо им задуха изотзад този гейски ветрец.
Един автор казваше, че никога няма да сгрешиш с жените, ако си наясно със склонността им към предателство. Корнелия Нинова изглежда не знае, че това твърдение се отнася и за някои мъже. Тъй или иначе, винаги, когато пред БСП има добри шансове, някой започва да я оглозгва.
Не ми излиза от главата глупотевината на Цветанов.
Някой беше писал, че идентичността се заличава по време на оргазъм - дали пък нашият мислител не преживява някаква тайнствена серия от оргазми?
Когато тръгнеш срещу довчерашното си Божество, като нищо може да те накажат с неконтролируеми оргазми, които да разрушат изцяло идентичността ти.
Което пък подсказва, че за да върнеш в идентичността си, ти е нужно абсолютно въздържание.
И най-вече да не набъркваш клетия народ в измишльотините си.
Защото онези, които го мотивират към някакво „надграждане“, обичайно го теглят надолу, далеч от истината, към провала - а той ни дебне отвсякъде.
Дори не е ясно, можем ли да схванем казаното от един автор, че когато човек започне да се проваля, нека го стори, прегърнал Истината.
Никак не се интересуваме от подобни прозрения, пет пари не даваме за тях.
През последните десетилетия непрекъснато преизпълняваме плана си за провалите - и вече трудно си даваме сметка, какво е реален свят, какво е реален успех.
В една от книгите си Треванян цитира нечия епитафия – „Не мъртъв, само заспал“ – тя е много подходяща за нашия случай, за нашите страхове.
Особено при склонността ни да приемаме за нещо нормално мавзолеите – дори и тези, които някои си ги изграждат приживе…
/16 март, за “Уикенд“, със съкращения/
***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.