Капани
 
Това ще е най-лесната изборна кампания: псуваш Бойко, само това, нищо друго не ти е нужно, няма защо да се обясняваш – ако изобщо има какво да обясняваш.
И накрая, когато обрасне с всички псувни, Бойко ще спечели изборите.
Защо?
Защото никой няма да посмее да се сблъска челно с него – изключението е Корнелия Нинова. ДПС пък не си губи времето с дреболии, Доган направи Бойко генерал, сетне го нарече „мутра“, какво повече да се занимава с него. А ние сме си кьорави по предназначение – Ердоган, турският Император, почете последния конгрес на ДПС и даде знак, от който гащите на нашите политически тутманици трябваше да се разтреперят. Кой разбрал – разбрал. Обаче калпавият ученик на Костов – болшевикът Хр. Иванов се правеше на хайдутин край Росенец/морското имение на ДПС. Този никога няма да стане политик – близал е лявото коляно на Падишаха, а сега се готви да дооглозга кокаляците на „дясното“.
Там сякаш само генерал Атанасов е с целия си: награчиха го, когато каза, че „десните“ могат да се коалират и със социалистите – ако наистина искат да бутнат Падишаха. Всъщност, има смелостта да им подхвърли единствената печеливша игра – всички, от кол и въже, заедно - срещу него. Никога няма да се случи това – ако си роден да бъдеш патерица, няма да проходиш истински.
Затова всичко около изборите е Пунта Мара – лафа е на моя приятел Боян Радев. Безподобна скука. Дори не си правят труда да кажат/да излъжат нещо. Обичайното им пустословие е в отпуск. Не се прави политика, дори не се говори за политика – макар че тя би трябвало да снесе върховните си прозрения тъкмо по време на избори. Наредиха цацата/дребните рибки в депутатските листи – кой къде ще е дневален, стига им толкова. Партиите отиват в небитието – простолюдието ще оглежда лидерите им, и на него му стига толкова. И ще гласува за тях – напълно обречено занятие, стига човек да се досети, какво се върти из главите им.
Какво, наистина? Българската Съдба? – я не бъдете толкова глупави. Българското оцеляване? – вече сте противно глупави, направо.
В главите им се въртят единствено комбинации, само това - с кого да се съешат, дори съвкупят след изборите, за да додрапат до властта. Нищо друго. И ще го направят без никакви задръжки. Всеки може да се начеше с всеки – само ДПС е извън тази забава, ясно защо. И Корнелия няма да клекне на Бойко, късно е за всякакви маневри, особено, след като спечели битката с Гергов, а тя беше далеч по-коварна, отколкото тази с попечителя му/Бойко. Изключено е да се сбъдне и идеята на Атанасов – БСП да вземат „десните“ за булка. Всичко друго обаче е напълно възможно – в смисъл, че всички юнаци ще са готови да си легнат с Падишаха, явно или тайно. Това отсега е ясно.
Представете си ги в една редичка и ще се убедите сами: Падишаха, Слави, Иванов, Каракачанов, Марешки, Симеонов, Мая, Отровното дуо, Цветанов… Всички са готови за съешване с различни техники, повечето са го и правили вече. Скука за Падишаха – как да не ходи да разкопава страната с магистралите си.
Колкото и да ви е непонятно или неприятно, този човек присвои Българската Политика. „Как го изпуснахте – голям зор ще видите с него“ - писал съм това още преди 15 години. Споменавал съм и една история, свързана с всемогъщия/тогава Вълко Червенков, но не е лошо пак да ви я припомня. Разказвали са ми, как Червенков питал в края на деня секретаря си/Крум Василев, чака ли за среща още някой. Отговорът бил - "Живков", той бил секретар на софийския партиен комитет по онова време. Червенков махвал презрително с ръка - "Остави го този…". Докато онзи не го прати внезапно и окончателно вън от властта.
Между другото: съешването изглежда ли ви като правене на политика? На мен не ми изглежда - съешването винаги си е само съешване, а понякога дори си е едно чисто ебане.
Иван Славков, Бог да го прости, имаше един лаф, който използваше, ако се случеше да губи на карти от хора от своя кръг, все началници в телевизията: „Всички сте ми в ръчичките!“ Така се и оказа, поне за някои от тях. Въпросният лаф спокойно би могъл да го каже и Бойко.
Кой с какъв капиталец ще тръгне към съешването – безсмислено е да претегляме „политическата“ карантия, но нека го направим, все пак.
Каракачанов направи доста македонци „българи“, тъй че винаги могат да го плеснат по главата с някой фалшив паспорт. Много е обигран – в смисъл, че ръси хвалби, на които сам не вярва – примерно, за договора с македонците. Сетне пък ръси ругатни за същия договор. Лъже като циганин, дори по-добре – би казал по този повод Ванче Михайлов, който сигурно отдавна му е издал смъртната присъда – за щастие, от оня свят. Надхитри и Сидеров, и Симеонов. Винаги е готов да направи кефа на Падишаха, въпреки че на думи все се развежда с него. Той вече е наплюнчил молива, за да подпише съешването.
Марешки? Дори безплатно да раздава лекарства и да сипва бензин до свършека на света, няма как да привлече трайно чиновниците – над 400 хиляди души, със семействата им стават около милион. Досега, вече 10 години, Падишаха здраво се грижи за тях. Те са ясни. Заплатата е тяхното знаме. Костов разчиташе на преторианската си гвардия, която бързо и по съмнителен начин обогати. Падишаха разчита на пехотата – скромна разкладка, обаче сигурна.
Симеонов? За него е сигурно, че няма да се върне при Падишаха, никога не е крил, че не го понася – но поне получи възможност няколко години безплатно да ругае всеки, който попадне пред очите му.
Цветанов? Накрая се оказа и албански реотан, както казвахме едно време: стана „републиканец“, когато демократите спечелиха властта в САЩ. При Падишаха се школува като майстор на подгъзуването. Вече никому не е нужен.
„Отровното дуо“? Те си имат Сашо Диков, стига им толкова.
Мая? Не можа да докаже „Костинбродската афера“ – затова й направиха показно в София на последните местни избори, за да научи, кон боб яде ли или не. Тя твърди, че са я изпердашили яко във Факултета - затова може да претендира, че е преследвана на етническа основа. Не е малко.
Христо Болшевшки? Навремето Падишаха го прибра при себе си – той сякаш не може да разбере, че е невъзможно да прикрива едноличната си власт с фалшиви благотворителни жестове. Сетне го върна с наложен платеж на „десните“ – но се подписа на челото му с неизтриваемо мастило.
Слави? Голямата загадка е, защо се навира между шамарите. Почти всички от изброените „лидери“ системно бяха мачкани в шоуто му.
Най-много Бойко, но това беше преди време – сетне го позабравиха. Съвкуплението между двамата изглежда невъзможно – но в политиката обикновено се случва онова, което изглежда невъзможно. Може да си ловък в лафовете, но пак може да те прекарат - Падишаха е безподобен в това отношение. За пазаруването да не говорим: прескочи с джипката до Видин и открадна областния координатор на Слави. Направи го с непостижима за останалите лекота.
Е, и какво излиза накрая? Нищо и половина. Като изключим БСП, другото не са партии, а сбор от ентусиасти, понякога дори и сбириток, който лепи афишите на лидера. Един социолог - Андрей Райчев, виртуозно съчини поредното си ласкателство: Бойко щял да се сблъска със себе си/с новия Бойко – тоест, със Слави. „Пак ще иска нещо“ – си е казал Бойко след тази баданарка.
Райчев намеси и Симеон – той бил третият „месия“, освен Бойко и Слави – нищо чудно, след като по негово време социологът си направи голф-игрище. Всъщност, Историята ни достави Симеон на върха на копието си; все още не е ясно дали политиката ще се карнавализира до такава степен, че да ни достави Слави; от тримата само Бойко се самонаправи – цъфна един ден и сетне отказа да си тръгне, 20 години вече.
Разбира се, Слави има нужните умения: правил е интервюта с главния секретар на МВР ББ, с кмета на София ББ, с премиера с три мандата ББ. Не е за подценяване този опит. Обикновено обаче той е повод да избягваш на всяка цена тресавището на политиката – а не да се плацикаш в него.
Хубаво. Този капан – с изборите, на които се възлагат толкова надежди – щракна. ВИЕ ще гласувате, ТЕ ще се съешват. Може да залагате: кой с кого, за колко време, кой първи ще се отметне и пр.
Обаче няма да дочакате смислено да разговарят с ВАС: какво предлагат, какво ще направят, как ще облекчат Народната Съдба. Това няма да се случи – сякаш по начало им е забранено да говорят за Народа, дори да го споменават. Не е изискано да се занимаваш с него, докато си се нахакал в процедурите на съешването. Вече не е нужно и да го залъгват с обещания – всички са наясно, че няма да ги изпълнят. Те Падишаха будалкат, след като се намърдат до него, какво остава за простолюдните балами.
И не се заблуждавайте, че ситуацията била „революционна“ – никаква революция не може да се случи, ако липсват идеи. Грухтенето от съешването не може да ги замести.

***

И друг един капан щракна – този, в който сами се набутаха шушумигавите ни телевизии. Прегракнаха да говорят за „страдалеца“ Навални, „жертвата на Путин“ – а сега мълчат като непоръбени.
Абсолютни шушумиги. Страх ги е поне с половин дума да споменат, че Международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл“ направи нещо безпрецедентно: отне от руския позьор званието „Затворник на съвестта“ – заради отвратителните му ксенофобски изявления, впрочем, известни от десетина години. Ненапразно човек като Едуард Лимонов наричаше Навални „продукт на една от кулите на Кремъл“.
Къде са сега лигавите водещи и още по-лигавите им гости – такива като политическата болонка Асен Агов – за да ги чуем, как ще оправдаят словоблудствата си? Нищо няма да ни кажат, нищо особено не се е случило, според тях.
Тия са си направо „Затворници на безсрамието“.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, ДПС, Ахмед Доган, Ердоган, Иван Костов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Боян Радев, БСП, Георги Гергов, Слави Трифонов, Красимир Каракачанов, Марешки, Валери Симеонов, Мая Манолова, Цветан Цветанов, Вълко Червенков, Крум Василев, Тодор Живков, Иван Славков, Ванче Михайлов, Сидеров, Андрей Райчев, Симеон, Навални, Путин, "Амнести Интернешънъл", Лимонов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.