Бракониери
 
Открай време бракониерстват с националните празници, особено напоследък злоупотребите с тях зачестиха. Пришиват ги към текущите си политически нужди, използват ги – кой за каквото му скимне. Плевнелиев беше шампион в това неприличие – джафкаше по Трети март, приписваше на Апостола неизричани думи – изтърван човек, отвсякъде подходящ за български президент в Епохата на Бойко – Големият Майтапчия. Не подценявайте това му качество – не можеш да въртиш десетина години българската политика на пръста си, ако го нямаш.
Всяка година на 6 септември пускат една и съща плоча, порядъчно надраскана, макар да няма нищо общо с Истината: колко си падаме по единението, какви чудеса могат да се пръкнат, ако сме „съединени“, с какви победи ще се накичим. На другия ден всичко е забравено – какво единение, когато присвитите ни усти само ругатни стържат. „Единението“ ни е за един ден, и той ни идва в повече. Пък и какво общо има Съединението през 1885-а с нагласите на Народеца, той е бил само въодушевен статист в това събитие, което Великите сили съзнателно са пропуснали през ситото си. Щастлив е бил, естествено, но това не означава, че той е постигнал Съединението със собствените си сили, ако не броим театралната патърдия – дори черешови топчета не са пукали.
Ако Съединението се е дължало на народния стремеж/инстинкт към единение, къде се е дянал той по-късно? Ами реална ли е била жаждата за „победи“? Е, да, баба Съба, майката на Вазов, на смъртния си одър го пита, когато започва Балканската война: „Нашите влязоха ли в Цариград?“ Не са влезли, разбира се, но митологията ни аха-аха да ни припише и тази победа.
И къде е бил този инстинкт по-рано – например, по време на Старозагорското въстание, когато Стамболов напразно чака повече бунтовници да дойдат на уречената среща, за да видят сметката на Султана. За мен, тази сцена е направо магична: чакащият Стамболов в Мрака на Българското Единение. Тя плаче за кино, от това става неописуем филм. Самотният/Изоставеният Стамболов! – в тази нощ ли проумява той силата на тоягата, която трябва да се използва по тукашните краища? Филмът може да започне и със сцена от Учредителното Народно събрание във Велико Търново, когато спорят дали Парламентът да е двукамарен и накрая изваждат сопите. А Стамболов промълвя: „Не сме народ за сенатори“ - и после филмовия разказ ни прехвърля/връща в Стара Загора, в Мрака, в който напразно чака Стамболов.
Не сме народ за сенатори – така е и досега, поне сопи пак да вадеха, а те се джюскат със думи, най-обичат словесния кютек, безопасен им се вижда, понеже сякаш са направени от тенекия, не можеш да ги нараниш, каквото и да им кажеш. И тази година в Деня на Съединението извадиха сопите и минаха всички граници. Кметът на Пловдив чете празнично слово, а от тълпата някои викат „Оставка!“ - когато уж трябва да са се върнали назад във Времето - поне за няколко часа, та да се освободят от мръсотиите на днешния ден. Оставка на Историята ли искате?
Ами двамата ни първи мъже - и те размахаха сопите: Съединението това, Съединението – иначе, обаче те си знаят тяхната. Така Празникът направо се опозорява, дори осира - грозна е думата, но вие от друго не разбирате. И как не ви подсказаха да си затъкнете устите около празничния ден, само за един ден, не повече, не се искат големи усилия. Трайте си, по дяволите, не бракониерствайте, и така и така феновете ви са пределно настроени, не ги тъпчете с още допинг.
Радев съм го хвалел още при появяването/разпознаването му, нарекох го „Внезапният герой“ – и той си беше точно такъв. Стана ясно, че е човек извън котилото, хвана по бели гащи Сектата. Но напоследък го солдафон-изираха – наистина ли мисли, че една власт ще си отиде заради три палатки и защото наричат някого „мутра“. Това пък е особено инфантилно – „мутра“, обаче печели 13 пъти избори само срещу Станишев, другите не ги броим. Какво става в Българския Мрак? И загуби само един път, от самия Радев - но не е сигурно, дали фиаското с Цецка не му беше нужно в онзи момент.
И двамата сякаш не разбират, че трябва да говорят с Народа, за Народа – единствено за него. Радев отиде в Парламента, отново, за да говори за „мутри“ и насилие – а трябваше да говори за другото Насилие, което вече е прието за норма и пред което дори и турското иго е цвете. Иди в Парламента и спокойно изреди, с какви отличия обитаваме Дъното на Европа, колко унизително живуркаме – и още по-унизително мрем, как сме подхвърлени и изоставени на Мрака, какви идиоти произвеждаме, а уж ги образоваме, и всичко останало. Изреди тия неща и си тръгни – може би тогава и Джендема отново ще ти повярва. Той те припозна преди 4 години, защото му се видя по-различен от другата стока на политическата сергия. Но сега приказките ти за мутри изобщо не трогват Джендема. Не можеш да привлечеш хорицата с тия лафове - 30 години са оставили всичко на мутрите, пък сега ще се борите с тях. Ами, Костов по-малка политическа „мутра“ ли е - но вече дори не се заслушвате, когато някой ви припомня, че той е разсипал с криминалната си приватизация индустриална база за десетки милиарди. Това не е ли истински Мутренски Апокалипсис?
Когато навремето Богомил Бонев агресивно и набързо се справи с уличните мутри, Костов веднага го разкара от министерския пост – това не е ли мафиотска, мутренска вендета, но и признание, че не искаш ред и законност?
Напоследък болшевишката издънка Христо Бойкикиев/Иванов съвсем е чалдисал и се е разиграл като телевизионен репортер. Рови около някакъв нов хотел на Валентин Златев и подмята гъгниво нещо за „руския Лукойл“. Прави го, защото разчита, че всичко е заметено и скрито - Истината няма да се яви на уговорената среща и баламите ще си висят в Мрака. Той ли, послушникът на Бойко, колкото и да е невежа, не знае, че неговият Господ Костов даде „Нефтохим“ на руснаците/Лукойл – тъкмо на тях, пък уж е голям русофоб. Но Христо Болшевичето си гъгне урочето.
Тия дни Тодор Батков предизвика едно малко цунами с някои признания по телевизията за футболните агитки, които, всъщност, са истинските наставници на немалко отбори. Но никой не се осмели да продължи разговора с него – например, да го пита, защо бе подгонен и накрая изгонен благодетелят на „Левски“ Майкъл Чорни. Батков можеше и още може да разкаже, как хора на Костов са принуждавали руския евреин да им прехвърли 34 процента от собствеността на „Мобилтел“ – и накрая го разкараха, понеже той не се съгласил. Изгонили го уж заради „националната сигурност“ - което по онова време означаваше сигурността на джоба на Костовата пасмина. Христо Болшевишки и това ли не знае. Тази ли мръсна законност иска да възстанови той? Но да не губим повече време за това дребно, озлобено човече. Макар че, то е в състояние да направи големи бели - от глупост. Не го оставайте повече да дразни тукашните турци, защото ще ни нахака в непоправима беда. И в този случай в главицата му пак щъка Костовия дявол, който не се умори да каканиже, че няма български етнически модел. Вече и тази дивотия минава за „истина“, защото и близката ни История е мутросвана от безлични „учени“. А Ердоган поощрява публикуването на географски карти, в които безцеремонно е прибрал половин България. Нашите идиоти обаче продължават да плещят лъжи и да оспорват етническия ни модел.
Хора като този Христо Болшевишки омангаляват Историята, неуморно преиначавайки фактите. Те никога няма да бъдат сериозен фактор в политиката, ще си останат дребни аферисти, които ще драпат за вниманието на публиката, някак ще залъжат незначителна част от нея и толкова. Пак да кажа: не съществува колективна нагласа – промислена – за единение – и това превръща известна част от недоволните в лесна плячка на интригантите. На тия хора най-напред им откраднаха познанието за Миналото, а сетне зариха с измислици и лъжи причините за катастрофата на Настоящето. И смятат, че това е достатъчно. Но не е. Засега късметът им е, че в някои телевизии практикуват хора, като онези, които Стамболов е чакал и не е дочакал в Мрака. Ентусиасти, които не са в състояние, а и нямат желание да проникнат в Истината.
Някакво актьорче го направиха герой в новинарските си емисии – уж го уволнили от Габровския театър, понеже бил активен „протестър“. Накрая се оказа, че момчето просто не го бива, а и не се престаравал да спазва трудовия ред – нали ще събаря властта. Смешка, напълно подходяща за радио „Свободна Европа“. В същата емисия набързо казаха две думи за смъртта на чешкия режисьор Иржи Менцел, създател на знаменития филм „Строго охранявани влакове“ – а навремето, за нас, такива творби бяха най-ефикасните залпове по тоталитарния ред. Днес тия преживявания не могат да бъдат разбрани, и в това отношение „Свободата се оказа лайно“ /С. Дали - отново.
А вижте им и „новото“ Народно събрание– пленарната зала прилича на гарова чакалня. На тия, дето не стават за сенатори, им харесва елементарното.
А може и сами да са се нахендрили, без да го осъзнават: да ни напомнят, че са пътници в чакалня, от която влакът отвежда в Нищото/Мрака.
Тия поне разбират далаверата от Единението – тяхното си единение, тяхната си далавера. Не им гледайте разправиите – нагласени са веднъж-завинаги.
И страстите им са пластмасови.
 
/каре/
НЕОЦАПАН ОТ ПОЛИТИКА
Така посреща Съединението преди 135 години Народът: Неоцапан от политика/“Народът ни бил млад, жизнен, неизцапан в партийни дрязги и страсти, доколкото ги имало, те не били затъмнили още съзнанието му…“
Това са финални думи от великолепния документален филм на Светослав Овчаров „Часът на нашето Съединение“, излъчен на 6 септември от БНТ.
Тия думи крият едно поразително прозрение – но рядко се сещаме, че политиката грозно оцапва и Народа.
А Каракачанов, пак в Деня на Съединението, се напъваше да играе ролята на арбитър – Борисов и Радев трябвало да се разберат. Да се изплюят на собствените си сурати – това ги съветва.
Отбелязваме Съединението с покруса и дори страх – понеже ставаме все по-разединени. Сякаш вече нито една Идея – Свята, Любородна – не е в състояние да ни свърже. И дори да се появи – ще ни попречат да я различим и приемем.
Утешаваме се със Съединението – но сме безразлични, докато ни разединяват от собствената ни История. Властите в Скопие ни се подиграват безмилостно.
Тия дни Външното ни министерство декларира, че подкрепя присъединяването на Македония към Фронтекс – но/уж при стриктно спазване на Договора за приятелство и сътрудничество от 2017 година.
Той отдавна е компрометиран. Нашите пумпали обаче пет пари не дават за това – те ще подкрепят скопяни дори да имат териториални претенции към Луната.
Отдавна сме изцапали и Историята с бездарната си политика.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов, Съединението, баба Съба, Старозагорско въстание, Стефан Стамболов, Учредително събрание, Румен Радев, Сектата, Сергей Станишев, Цецка Цачева, Народа, Джендема, Иван Костов, Богомил Бонев, Христо Иванов, Валентин Златев, Тодор Батков, Майкъл Чорни, Мобилтел, Ердоган, етнически модел, Мрака, Народно събрание, Светослав Овчаров, "Часът на нашето Съединение", Красимир Каракачанов, Македония

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.