Пробити флигорни
 
Какво ще се промени след Протести/2020 и Господ не знае - ако все още го интересуват българските ни работици.
Но едно е сигурно: публичният език е окончателно омърсен и умъртвен. Години наред политиците го млатят дивашки - както обезумели стражари убиват с лопати непокорен бунтар. Сега се включи и тълпата.
И телевизиите имат решителна заслуга за умъртвяването му. Съвсем лекомислено дават думата на всеки идиот, който може да изхвърли някаква вулгарност – дотам са я докарали, че „престъпник“ вече звучи направо миловидно, приятелски.
От тълпата никой никого не харесва, оварвареният й език не е милостив към нито едно известно име. Ако не вярвате – опитайте.
Момент – сега чувам по телевизията, че ще е много хубаво, направо супер, ако Цариградско шосе остане пешеходна зона, рай за скейтбордистите – тъй се изрази един перко, ако и аз се възползвам от „новия“ език. Въздухът вече бил много чист – рече пък един стар софиянец.
А какво се случва в тарапаната на могъщият трафик на Цариградско, отклонен сега по сокаците, никой не се интересува. Това е брутална простотия – за всеобщият/покоряващият егоизъм да не говорим, той ще ни довърши окончателно – но държавата, качена и тя на скейтборд, няма време за подобни дреболии.
Бяхме стигнали дотам, репортерите да се опитат да обогатят колекцията си от комплименти по адрес на по-известните ни политици. Кой ще е „Разрушителят“? Ами „Лъжецът“? А „Хитрецът“? „Крадецът“? До преди няколко години беше немислимо да наречеш някого така по телевизията, пазеше се някакво относително приличие – сега обаче се отпушиха и дават възможност на всеки да се изреже шумно в ефир.
Но и тъй пак няма да стигнат до Истината – ако са прекалено жестоки с текущите злодеи, а толерантни към злодеите на Миналото. И, в крайна сметка, така пак ще се изхрачат върху Истината – любимото им занимание.
Защо тогава да се сърдим, че „Разрушителят“ се изживява като „Строителят“ - и дори окончателно е повярвал в тази неистина. „Лъжецът“ пък и досега си вярва, че е Гласът на Историята, и т.н. Първите ни хора винаги са били лесна плячка на самомнението си, на представата, която отглеждат за себе си – независимо от реалните факти.
Един пример – Симеон много се интересуваше, как го наричат помежду си приближените му. „Сакса, нали?“ – подпитваше той и се подхилкваше. Как да му кажеш, че го наричаха съвсем другояче: „Горският“ – заради лакомията му по горите, предимно чужди.
И политическата цаца страда, дори в по-голяма степен, от същото заболяване – преувеличаване на собствената си стойност. Много смешен в това отношение е Христо Иванов/Бойкикиев – той се изживява като Вожда на протестите, а си е само една пробита флигорна, нищо повече – при това, използвана по-рано в тумбата на Падишаха. Пробита, пробита – обаче е разчекнал уста да прилапа Протестите. За някои дори минава за техния „лидер“, което си е направо налудно. Обикаля наоколо, за да му отпуснат малко сиренце – глупавата врана да изпусне нещичко. А той пък да изпусне нещо за Маджо, когото съвсем идиотски набутаха в полезрението на публиката. Ако някой палаткаджия все още има доверие на Ицето „Вожда“, значи направо не е с целия си. Толкова е наивен горкият, направо да го ожалиш – направо му смъкнаха гащите, а той още не се усеща. Иска да управлява държавата, а се връзва на най-евтини номера. Хайде – на скейтборда и нагоре по Цариградско, да ти се проветри главата.
Това мероприятие с проветряването е абсолютно задължително, поне от време на време, за всеки политик, за българския пък – съвсем. Иначе той неизбежно ще извърши някоя глупост – например, ще изрови отнякъде прогнилата дума „лустрация“, понеже за нищо свястно или истински важно за Народа не се сеща. Тая отдавна и докрай изсмукана дъвка замляска сега флигорната Бойкикиев. Каква лустрация, бре, нахалници – та вие лустрирахте огромната част от Народа, обеднихте го до чудовищни размери, оскотихте го направо. Само си представете, как милиони клетници живуркат със стотина-двеста лева месечно. Един хлапак, вероятно едва изпъпил от гимназията – и той важно изфъфли пред камерата: „Лустрация!“ Каква лустрация, бе, папагал нещастен – като се прибереш в мизерната си квартира, огледай добре клетите си родители – безмилостно опраскани от Живота, и тогава дрънкай глупости. Тях кой ги лустрира, кой ги унижи и докрай издъни, след като десетилетия са се трудили съвестно и почтено – и сега пак някоя флигорна се опитва да ги будалка. 30 – трийсет – години нефелни флигорни се упражняваха с общия ни Живот, докато накрая го лустрираха и него, направо. Ако тъй наречените „Млади“ се хванат за тази шашма, ще са поредните наивници, залъгани от пробитите флигорни.
Впрочем, кога и как ще бъдат лустрирани идеолозите и извършителите на Криминалната Приватизация? Кога ще бъде лустрирана най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност?
Пробитите флигорни, както им се полага, могат да изтръгнат само фалшиви звуци. И да продават единствено отдавна вкиснати „тези“. На тия негодници и през ум не им минава, че трябваше да бъдат лустрирани, може би дори и най-напред, „Властелините“ на Прехода, скапаняците, които ни завряха в дъното на Европа, във всяко отношение. Включително и фалшивите „десни“, които здраво се постараха за пропадането. Тях какво – с розова вода ли да ги поръсят заради безобразията им по време на Костовия режим. Всъщност, чии наследници са днешните флигорни – защо не си кажат? Срам ли ги е от Костов?
Бойкикиев/Иванов пък е „принц“ от Болшевишко Добро утро – обаче първата му същинска легализация е от Бойко, и това никога няма да бъде забравено. Назначение, което – ако слушаме сега войнствените брътвежи на Бойкикиев по адрес на Падишаха – трябва да опозори завинаги „десния“ буламач. Тоя ли ще го слушате?
Десетина години след Промяната слушахме глупости за „Проваления проект на Бащите“/Соца – Флигорните приписваха този грях на всеки, който не им ходеше по пробитата свирня. Ами, провала на техния проект, ако изобщо има такъв – него кой го разсипа? Сами се изпоизядоха, понеже са царе на мръснишките интрижки. Никой не излезе чист от „синята“ месомелачка – истинските антикомунисти бяха отстранени, а новата паплач превърна Идеята в посмешище. В някакъв бълхарник.
Единствената цел на Флигорните е някой да ги припознае за патерици – до там са се докарали. Сега подкараха нова лакърдия – понеже протестиращите гледат с недоверие към тях: Младите не били достатъчно зрели/активни, защото така били възпитани от родителите си. Тази гламава идейка често може да се срещне и в социалните мрежи. Горките Бащи, все те виновни – виновни и за провала на Соца, сега пък и заради това, че децата им не се вслушват достатъчно във фалшивото скимтене на Флигорните.
Пробитите са убедени, че Младите, а и не само те, нищо не знаят за Миналото – и затова са лесна плячка; човек без памет е удобен за всевъзможни злоупотреби. „Което е минало е пролог…“, казва Великият Бард. Обаче нещастните Флигорни се опитват да представят отминалото време като нещо незначително, да пълнят главите на Младите със слухове и клюки. Да им внушават, че са се родили „готови“ за великите си дела – примерно, да превърнат Цариградско шосе в пешеходна зона, засега толкова, все е нещо.
Но извън това постижение, те трябва да проумеят, че за всеки човек е важно някак да се „свърже“ с миналото си – вече изживяно или все още предстоящо. Иначе – на скейтборда и към Нищото.
И нека само да си представят, как ще им изглеждат след пет или десет години Флигорните, които сега се навират между тях и ги напътстват/пришпорват. Голяма забава ще бъде.
Кеворкизъм от 2008 година за Б.Б:
„Как го изпуснахте – много зор ще видите с него!“
Нали?
 
/каре/
 
ВСИЧКИ ГАЗЯТ ЗАКОНА - ЗА КЕФ НА МЪРШАТА
 
Нали все хвалеха Младите – а накрая отгоре ще изплува Мършата. Политическата, Провалената Мърша.
Защо? Защото не подтикваха достатъчно категорично Младите да се отделят от политическите тарикати, да се обособят, да заговорят от свое име.
Иванов/Бойкикиев се оплете здраво, докато се обясняваше за Маджо. Но за най-важното никой не се сети. Бойкикиев пита Бойко, дали е бил ортак с Маджо. От трийсет години и уличните кучета знаят, че е бил.
Ами, тогава, какво прави Бойкикиев при Бойко, защо става министър на Ортака Бойко? Защо става ортак на ортака на Маджо?
Хубава работа: албански реотан се мъчи да оглави Протеста. Обаче и Младите сякаш не се впечатлиха от този скандал.
Ако Младите - умните/разсъдливите - не се откъснат от Хърбавото Статукво, нищо няма да се промени.
Време е да се запитат, кой има полза да си останат анонимна, безлична маса.
Станахме свидетели на първите сблъсъци между Барикадиращи и Неутрални. Всички персонажи на Протести 2020 газят Закона – като нарушават правата и свободите на другите граждани.
Бойко – в очакване Мълчаливото Мнозинство да се настрои окончателно срещу протестиращите.
Протестиращите – от нетърпение.
А Мършата – защото си е мърша.
Тя обикаля като мародер около „бойното поле“ и гледа да приджоби нещо. Много често тъкмо Мародерите кярат повече от враждуващите страни.
Ако Младите искат Честност в мършавата ни политика, трябва да дадат пример. Най-напред: ДА СЕ ПРЕБРОЯТ.
Да протестират, без да разпалват враждебност у мълчаливото мнозинство. То също е недоволно – заради едно или друго. Но Младите не бива да допускат това недоволство да се насочи срещу тях.
Няма значение, че все още са малцина. Поне ще стане ясно, че са свестните луди глави, те винаги са малко.
Разумните хора очакват Младите да покажат, какво могат сами. Очакват ги да излязат от ролята на Шерпи на Провалени Рентиери.
В противен случай, само след няколко месеца те ще наблюдават, как се преразпределя баницата – същата и до голяма степен от същите хора.
Тогава Младите ще си останат с мимолетния вкус от Свободата.
Е, и това не е малко.


Тагове: Кеворк Кеворкян, език, Протести, Симеон, Христо Иванов, Бойко Борисов, Маджо, Лустрация, Прехода, Иван Костов, "десните", Великият Бард, Кеворкизъм

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2024 Всички права запазени.