Шерпи и рентиери
 
Като змиорки са Рентиерите от Сектата – толкова се пъргави/врътливи и изобретателни. Знаят, че тяхното не се губи, затова и престанаха да се навъртат из тълпата. Да не дразнят хората, да не им се пречкат из краката, да не ги подсещат за едно или друго. Оставили са ги да си свършат работата. Тяхното не се губи.
Шерпите ще се погрижат – без дори да си дават сметка за това.
Истинските/Хималайските шерпи са не само носачи, но и водачи. Те не са прости хамали на авантюристи, които искат да проверят себе си под Покрива на Света, но и истински техни партньори. Сър Едмънд Хилари е първият човек, покорил Чомолунгма, но това се отнася и до шерпа Тенсинг Норгей. Приличието на „източните хора“, както наричат шерпите, не им позволява да се тикат отпред – но, всъщност, те са истинските покорители на Поднебесния Звяр. Един от тях е покорявал Еверест цели 23 пъти. Това са специални хора – най-малкото, защото те водят до „Върха“. Сякаш за тях се отнасят думите, които приписват на Джеронимо, великият воин на апачите: „Не мога да си помисля, че сме безполезни или че Бог не би ни създал. И слънцето, мракът, ветровете – всички слушат какво имаме да кажем…“.
Хайде обратно, в любимото ни Блато. Тия дни МВР оповести, че в палатковите блокади на трите централни столични кръстовища са ангажирани около петдесетина души. Това са Шерпите на тукашния протест, на тях се разчита, след като масовката видимо оредява. Отдавна трябваше да ни съобщават статистиката на протестиращите, подобно на тази за поразените от Ковид 19: толкова новозаразени – толкова излекувани; толкова на Площада – толкова беж за Гърция. Въпросните петдесетина души ще упорстват докрай, докато не свалят Б.Б. – поне така се заричат. Истинските шерпи живеят заради Възкачването, тукашните – заради Свалянето. В един момент Б.Б. ще си тръгне – тогава, когато сам реши и когато най му е удобно, а напълно е възможно това да се случи, когато приключи третият му мандат. И какво – какво ще си кажат нашите шерпи, как ще се почувстват? Дали внезапно няма да прозрат, че просто са хамалували на Сектата, че всичко започва отначало, че всичко е пак същото. Тяхното - на ония от Сектата не се губи. Искаш нещо ново – а получаваш пак от същото, оказва се, че пак ония си носил на гръб – нагоре до местния баир.
Когато замерваха Министерския съвет с тоалетна хартия, се сетих за един лаф на Уди Алан. „Неприятностите – казва той – са като тоалетна хартия: дръпнеш малко, а се изсипва много“. Сами се сетете, каква е връзката с нашия случай. Така ще бъде нагласен пасианса след изборите, че ще се чудят, кого най-напред да замерят с тоалетна хартия.
По телевизията едно момче каза, че полицаите го били за нищо: викал им, че са „платените жрици“ на Бойко, ама и други викали същото, обаче тях не ги били. Наистина трябва да му се извинят или да набият и останалите, трябва да има справедливост. От тази историйка става ясно, че сегашните протести демонстрират по-изискан език – навремето Волен, който е майстор на перото, говореше направо за курви. Друго пък момче, от Варна, каза, че народът никога досега не е бил „толкова обединен“. Плашете се, когато и хлапетиите започнат да говорят врели-некипели за Народа.
На телевизионните оператори сякаш изрично са им забранили да използват общите планове – все си бичат отблизо. А, в случая, това има срамния ефект на фалшивите ръкопляскания, толкова обичани от различните шоу програми. И аз веднъж бях подложен на подобно издевателство: бях първият гост в „Шоуто на Слави“, предаването тръгна добре, но още след първия ми отговор публиката възторжено заръкопляска. Забелязах, че най-диво маха с ръце тогавашният шеф на Би Ти Ви Парсънс, а по онова време той бъкел не знаеше български – обаче следял надписа „Пляскайте“, с който тайно подканят зрителите в студиото, и здраво се стараел. Мина ми през ума да кажа нещо солено по негов адрес – и да го оставя да се наръкопляска. Но се отказах – а предаването си го биваше, имаше завиден успех. Писаха, че съм откраднал шоуто от Слави, но пък беше от симпатия. Както и да е.
Колкото и еднообразно/банално да е вече представлението на протестиращите, току блесне нещо любопитно. Не се хващайте за думата „банално“ – в една революция постоянството върши повече работа, отколкото сатъра, тукашният любим инструмент. Някакъв юначага ни подсети за това: дереше се пред един полицай, че е готов веднага да умре за Родината – „А ти готов ли си за това?“, тормозеше полицая. Той пък дори не мигна. Накрая уж набили кандидата за умиране. Валя Ахчиева трябва да направи специално разследване, дали не дават на полицаите по 10 милиграма реланиум два пъти дневно – иначе не е ясно, как издържат с тия физиономии ала Бъстър Китън.
Иначе, барикадите излъчват отскоро пасторално спокойствие, софиянци са големи тепегьози, вече свикнаха и с тях. Те с улица „Граф Игнатиев“ се примириха, та ще ги уплашат с някакви палатки. Чу се, че Шерпите са поканили Бойко, за да го попитат, защо още се мота с оставката. Срещата може и да се състои – стига да осигурят подходящ преводач.
От Сектата търпеливо наблюдават усилията на Шерпите. Но едва ли ще научат нещо ново, знаят си урока: Махаме се, за да се върнем отново. Пак същите. А ако са чували онзи знаменит лаф на един от водачите на Френската революция – „Трябва да разбера накъде вървят хората, за да мога да ги поведа“ - няма какво да научат от протестиращите. Големите Играчи седят на завет, на тях театрото им е ясно, дори им е скучно.
От новите най-прагматичен е Слави, заради това си и мълчи. Той не иска повече да е лихвар на телевизионната си слава, надява се да я замени с нещо друго в политиката. „Папата на шоуто“, както го нарекох преди доста години, смята да се превърне в един от първенците на политическото малеби. Това е направо безразсъдно начинание. Слави изобщо не участва във врявата на протестите. Прави от време на време по някой коментар в предаването си, на което едва ли ще разчита особено дори по време на изборите. То събужда различни спомени, някои от които направо са опасни за него. Ще остане дистанциран до самите избори – за партийно строителство пък изобщо да не говорим. Знае, че хората ще искат да опитат и от неговото меню, като нещо ново, макар и не особено ясно, и това му е достатъчно – засега тези хора ми напомнят за посетителите на ресторантите, в които цари непрогледна тъмнина, а сервитьорите са слепци. Хапвай смело – без да знаеш какво. Слави ще се включи в Сектата без колебание, колкото да топне пръст в меда, после ще му мисли. Опитен е в пазарлъците, но там нивото е съвсем друго.
Най-наивно, дори глуповато се държи Мая Манолова, а понякога и направо неприлично. Когато стои самичка сред протестиращите събужда някакво съжаление и дори симпатия. Но сетне без колебание цопва в безподобна гаменщина - когато ръчка Майките на деца с увреждания и ги вкарва в тарапаната. Те пък набързо, за една нощ, пропиляха целия кредит на доверие и искрените симпатии, които бяха трупали в продължение на месеци. Що за идиотщина бе да влачат със себе си две деца и да участват в тъпи постановки, които трябваше да минават за спонтанни сблъсъци – сякаш даже щяха да са щастливи, ако ги бяха малтретирали.
Бойко си хареса ролята на говорител от нелегално радио – като военновременното „Говорит Москва“. А може да иска да го схващаме и като новия Левитан – знаменитият диктор, който четял победните комюникета по време на Втората световна война. Разговарял съм с него много години по-късно, от гласа му още дрънчаха стъклата на прозорците. Няма такова чудо по света – всемогъщ премиер да излъчва от Фейсбук комюникетата си. За партизански години ли се готви Бойко – или просто вече не му се занимава с кокошки.
В БСП са се хванали за гушите, но и тяхното място на бъдещата трапеза е сигурно – дори да е и до урната на собствената им партия.
Както винаги, всички се опитват за всичко да накиснат турците. Те пък ще им го върнат тъпкано, по навик. В едно от последните социологически изплисквания ги бяха сложили след кандидат-рентиерите от „Демократична България“. Може скоро и това да се случи – примерно след сто години, стига Христо Иванов/Росенецевски, рентиерът от втория кабинет на Бойко, да спре да разнася прошения срещу Прокуратурата и да вземе поне един душ. И той нещо се скри от Шерпите – чака те да си свършат работата. Да не го мислим – той единствен предлага магистрално важна идея, от изключително значение за бъдещето на Народеца – да се отнеме някакъв плаж от Доган. Освен това, е родово балсамиран от болшевизма, ще изтрае още дълго и ще замазва съдбовните ни проблеми с идиотщини.
Има един въпрос, който всички отбягват: какво искат ония, които не протестират, какво искат пък те, колко са. И до какво ще доведе самоналоженото им примирение.
Да не забравяме и двете хиляди камиони и строителни машини, които преди време заплашително ръмжаха в подстъпите към София.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Сектата, шерпи, Едмънд Хилари, Тенсинг Норгей, Еверест, Джеронимо, Уди Алън, Бойко Борисов, "Шоуто на Слави", Парсънс, Слави Трифонов, Мая Манолова, Майките на деца с увреждания, Левитан, БСП, урна, "Демократична България", Доган

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.