Бря, бря: знаели да управляват
 
В гълчавата на протестите се чуват всевъзможни неща – най-глупавото безспорно бе изречено от Христо Иванов.
Чуйте го: „Ние знаем как да управляваме!“
Не е ясно, кого точно има предвид – себе си или остатъците от „десния“ запъртък. Но и в двата случая печели наградата за нахална глупост.
Ще се върнем след малко при Знаещия/да управлява.
Сега за нещо, също тъй нахално, но и истински отвратително. Тия дни интервю на Божана Димитрова с космонавта Георги Иванов/вестник „Галерия“ ни припомни една срамна история: след „великата“ Промяна прекръстили улица в Ловеч, която носила името на Георги. Тъпо и жалко –но нямат край идиотите, които все препикават Миналото – та дано да изглеждат по-внушителни. Но си остават все същите дребни злодеи, никому ненужни. Правят паметници на Седесарски активисти, обаче прекръстват улицата на Георги. За тях е по-важен един Лучников, примерно, взрян единствено в графоманските си стихотворенийца, отколкото българина, който е имал възможност да погледне в Безкрая. Георги все хвали красотата на Земната ни обител, видяна от Космоса – но сякаш не разбира, че тя все повече е превземана от идиоти, особено в нашите ширини. Да направим още една редакция на знаменитото признание на Кийтс, че Ирландия е малка страна, изпълнена със завист - ние тук пък сме препълнени с простотия и злоба. Като допълнение към завистта, разбира се – нали още Елин Пелин беше казал, че ако тук се роди гений, той ще е гений на завистта.
Ако бяхме достатъчно разумни, протести щеше да има и поради подобни поругавания на Миналото – като това в кроткия Ловеч.
Някой почерпен „бунтар“ ще възрази, че и в САЩ вече събарят паметници – дори и на Бащите на Америка. Е, да де, ние тук обаче все още не сме почернели толкова, ако трябва да се изразим политкоректно. Кога ще ги стигнем ония мангали, е друг въпрос.
Но иначе, някои могат да управляват – да се върнем при „бунтаря“ Христо. Да се запитаме преди всичко друго: дали сегашните му пируети не са плод на недоволство от собствения му произход, късен бунт срещу „потеклото“, вероотстъпничество, което изглежда користно, но може да е и искрено, има такава вероятност – макар и едно на един милион, и това се отнася до почти всички циркаджии от „десния“ мармалад. Не ви ли омръзнаха до смърт тези фалшиви проповедници, всички до крак потомци на средната комунистическа номенклатура? Сякаш не е възможно да надуват балона на някой епигон като Иван Кръстев, ако татко му не е търкал коридорите на ЦК на Комунистическата партия. Средната номенклатура беше най-опасна и най-отровна. Знаменитият публицист Веселин Йосифов, чиито остроумия бяха убийствени, имаше един лаф: „Старци берат страх“. Мисля, че го беше измислил след някакъв пленум на ЦК, когато болшинството участници са били готови да напълнят гащите, понеже не е било ясно, над кого ще свири брадвата. Споменавал съм за едно мое интервю с Ани Младенова, прочутата медицинска сестра, която се е грижела за Живков: в него тя разказа за един пленум, на който се очаквало да разкарат Луканов. Малко преди да започне пленумът, той отишъл при Младенова и поискал да му даде някакъв лек, понеже ухото страшно го боляло. Пленумът свършил набързо – но разкарали Огнян Дойнов, а не Луканов. Той пък мигом оздравял. Негодници берат страх.
Измежду средната номенклатура имаше свирепи типове – имаше и много свестни, намерете великолепната книга на Валентин Караманчев „Патила и страдалчества на книги и люде“ и сами ще се убедите в това, и то през житието/битието на самия автор.
Синчетата на въпросната номенклатура са друго нещо – не само, че не берат страх, ами са лишени от всякакъв свян. Отцеругатели безподобни. „Нашите партньори“ – както Путин нарича американците, не ги бива много в сметките, обаче тази с нашите превращенци си я направиха добре – натъпкаха устите им, дадоха им опрощение и ги засилиха да вилнеят. Ако „десните“ избиратели имаха и капчица разум, никога нямаше да прочетат и ред от синчетата. Това е българският идиотизъм: точно те да ви учат на „Промяна“ – могат да ви учат само на търговия.
Между другото, понеже стана дума за американците, в София чучнаха паметник на Рейгън, който събори/уж „Империята на злото“. Пак пример за нашенския идиотизъм: трябваше да направят паметник на Горбачов, понеже Рейгън нищо нямаше да събори, ако не беше това плямпало. И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, ако там беше някой темерут като Путин. Най-много руските хакери да го бяха избрали за трети мандат – за да се подиграят с американската конституция.
Много е забавно човек да прочете сега в книгата на Боб Удуърд - „Страх. Доналд Тръмп в Белия дом“, как американците врънкали руснаците/октомври 2016-а да не се месят в президентските избори. От Москва изобщо не им отговорили – интересно, какво ще поискат оттам, за да „помогнат“ тази година за втори път на Тръмп. А той наистина е нещо специално: книгата на Удуърд започва с една история, която е повече от сензационна. Тръмп иска да прекрати Споразумението за свободна търговия с Южна Корея. Аргументите му изглеждат смислени – САЩ имат 18 милиарда долара дефицит в търговията с корейците и харчат 3,5 милиарда за издръжката на военните си бази. Само дето, след прекратяване на Споразумението, националната сигурност на САЩ може да бъде сериозно накърнена. Ето защо: Северна Корея вече разполага с междуконтинентална балистична ракета с ядрен заряд, която може да стигне за 38 минути до Лос Анджелис. От американска база в Южна Корея, която трябва да напуснат, ако търговското споразумение бъде прекратено, въпросната ракета може да бъде засечена за 7 секунди. А от система, разположена в Аляска, за това ще бъдат нужни цели 15 минути. Сметката е ясна. Но Тръмп упорства и тогава от екипа му се решават на нещо нечувано: скриват писмото, с което той прекратява Споразумението, направо го открадват от бюрото му, докато забрави за заканите си. Ей такива неща се случват дори в Белия дом, а ние имаме претенции към нашата цаца – втренчили сме се в горкия Христо, който знаел да управлява.
Знае, защото забравя.
Например, не помни как се навря във втория кабинет на Падишаха. Забрави ругатните си по негов адрес и кльофна на килимчето. Всъщност, това бе поредният номер на Падишаха, с който унижи отново „десните“. Уж затъкна лакомите им за постове усти, а, всъщност, окончателно ги опозори и елиминира. Много обича да прави изкуствено дишане на мъртвец.
Тогава, в този кабинет на Б.Б., ли се е научил Христо да управлява? И какво точно е научил? Примерно, че властогонството се заплаща с най-гадните компромиси – това ли? На коварство ли се е доучил, на какво друго – този нищо и никакъв адвокат, лишен дори от адвокатски права, когото Падишахът произведе, без да му мигне окото, в министър на правосъдието. Чудесен стаж, който сега дава основание на Христо да казва: „Ние знаем как да управляваме“. Стажуваш край Б.Б. и си готов. Някои милостиво ще припомнят, че Христо си подаде оставката като министър – научи се и избяга. Булката я дефлорираха, горката, и тя избяга.
Впрочем, фалшивите десни винаги са били подвластни на нагона си да управляват, без оглед на последиците – такива си бяха още от самото Начало, веднага след Промяната, това им личеше, а и те не се опитваха особено да прикриват тази си страст. Става дума за фалшивците – не за истинските страдалци от комунистическия режим, които пък упорито отказваха да парадират с антикомунизма си. Още в началото на 1990-а се роди един от безспорните словесни бисери на Прехода – негов автор беше Сашо Каракачанов: „Отвън зелен, отвътре – червен“. Отнасяше се за такива като Христо, сякаш е съчинен специално за него. Мнозина бяха такива дини, чак до Плевнелиев: нефелни/неуки приспособенци. Падишахът много си пада по тях – затова и почукваше Плевнелиев по главата. Хубаво е да се припомнят днес подобни фрази.
Сещате ли се, Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар? Него ли има предвид Христо, когато твърди, че „знаят да управляват“? Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече. Той разруши дори собствения си кабинет на втората година от уж безметежното си управление, което си беше чиста диктатура, безцеремонна и на моменти направо свинска. Но като последният глупак се остави Симеон да го залъже и изрита от властта. Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек. Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат. След диктата на Костов над правосъдната система, дребни сачми като Христо изобщо нямат право да ни говорят за правосъдие и реформи. Те себе си не са успели да реформират както трябва - елементарните им превращения не се броят. Вчера министър - по подаяние - на Бойко, днес поборник срещу него. На този фон дори смешноватият Дани Кирилов изглежда по-солидно. Преди време писах, че ми прилича на посетител на Парламента, влязъл там в „Денят на откритите врати“, загубил се и не знае как да излезе. А Б.Б. взе, че го направи министър на правосъдието. Бря, бря, как знаят да управляват.
Ами Фил Кенеди ли знаеше да управлява – този безпомощен третокласен адвокат, който с цялата си наивност и под диктовката на Костов поиска „Вот на доверие“ през 1992-а - сякаш беше политически невменяем, и падна от власт, разбира се.
Тия никога не са били наясно, как да управляват. Червените – и отвън, и отвътре - са същите, затова сега врещят „Оставка“, но не казват, за какво им е тя. Че те дори с вътрешната си, собствената си мафия не могат да се справят. Навремето хитрецът Станишев извъртя подлия си номер, като накисна Орешарски за премиер. И закопа за пореден път партията си. Тя пък все е в един и същи режим: погребение – ексхумация – погребение – ексхумация и така до края на света. Трупът е изненадващо издръжлив.
Всички все знаят как да управляват – досега, за 30 години, никой не си е признал дори някакъв минимален провал, а за покаяние не се и сещат, смятат го за нещо неприлично. Да не говорим за „патриотите“, които са готови и с Дявола да се коалират/съвкупят, но да си останат слепите черва на Властта, която и да е тя. Те специално нанесоха неизлечими рани на една свята кауза. Напоследък са изговорили хиляда пъти по-малко думи за родолюбие и българщина, отколкото за фантомните самолети Ф – 16 - здраво се накаракачаниха с тях.
Всъщност, изхвърлянето на Христо върши добра работа – припомня ни, че „управлението“, според тукашните стандарти е бакалско занятие. Не са нужни особени умения за това, освен безсрамие и липса на памет. Цяло чудо е, че държавата все някак крета.
Хвалят се вече с неприсъственото, онлайн училищно обучение, скоро ще им се прииска и онлайн да ни лекуват. А финалното изпращане ще бъде грижа на всеки починал – да си се оправя, както си знае. Още преди петнайсетина години ни подготвиха по телевизията с един покъртителен репортаж: в някакво родопско село, ако си спомням добре, хората предварително си поръчваха ковчези, понеже линейки трудно се добирали до тях.
Оттогава се научиха и знаят, как все по-добре да управляват – всички мераклии. Най-добре и това да го практикуват също онлайн, дистанционно, неприсъствено, дори невидимо – като СТЕЛТ бомбардировачи. Да не се дразним взаимно. Те ще си мислят, че ни управляват, ние ще си мислим, че не са с всичкия си.
Изглежда, че ще ни бъде.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Христо Иванов, Божана Димитрова, Георги Иванов, Лучников, СДС, Кийтс, Елин Пелин, Иван Кръстев, Веселин Йосифов, Ани Младенова, Тодор Живков, Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Валентин Караманчев, Путин, Рейгън, Горбачов, Боб Удуърд, Тръмп, Бойко Борисов, Александър Каракачанов, Плевнелиев, Иван Костов, Симеон, Данаил Кирилов, Филип Димитров, Станишев, Орешарски, Ф-16, ексхумация

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.