Ще се върнем след малко при Знаещия/да управлява.

Сега за нещо, също тъй нахално, но и истински отвратително. Тия дни интервю на Божана Димитрова с космонавта Георги Иванов/вестник „Галерия“ ни припомни една срамна история: след „великата“ Промяна прекръстили улица в Ловеч, която носила името на Георги. Тъпо и жалко –но нямат край идиотите, които все препикават Миналото – та дано да изглеждат по-внушителни. Но си остават все същите дребни злодеи, никому ненужни. Правят паметници на Седесарски активисти, обаче прекръстват улицата на Георги. За тях е по-важен един Лучников, примерно, взрян единствено в графоманските си стихотворенийца, отколкото българина, който е имал възможност да погледне в Безкрая. Георги все хвали красотата на Земната ни обител, видяна от Космоса – но сякаш не разбира, че тя все повече е превземана от идиоти, особено в нашите ширини. Да направим още една редакция на знаменитото признание на Кийтс, че Ирландия е малка страна, изпълнена със завист - ние тук пък сме препълнени с простотия и злоба. Като допълнение към завистта, разбира се – нали още Елин Пелин беше казал, че ако тук се роди гений, той ще е гений на завистта.

Ако бяхме достатъчно разумни, протести щеше да има и поради подобни поругавания на Миналото – като това в кроткия Ловеч.

Някой почерпен „бунтар“ ще възрази, че и в САЩ вече събарят паметници – дори и на Бащите на Америка. Е, да де, ние тук обаче все още не сме почернели толкова, ако трябва да се изразим политкоректно. Кога ще ги стигнем ония мангали, е друг въпрос.

Но иначе, някои могат да управляват – да се върнем при „бунтаря“ Христо. Да се запитаме преди всичко друго: дали сегашните му пируети не са плод на недоволство от собствения му произход, късен бунт срещу „потеклото“, вероотстъпничество, което изглежда користно, но може да е и искрено, има такава вероятност – макар и едно на един милион, и това се отнася до почти всички циркаджии от „десния“ мармалад. Не ви ли омръзнаха до смърт тези фалшиви проповедници, всички до крак потомци на средната комунистическа номенклатура? Сякаш не е възможно да надуват балона на някой епигон като Иван Кръстев, ако татко му не е търкал коридорите на ЦК на Комунистическата партия. Средната номенклатура беше най-опасна и най-отровна. Знаменитият публицист Веселин Йосифов, чиито остроумия бяха убийствени, имаше един лаф: „Старци берат страх“. Мисля, че го беше измислил след някакъв пленум на ЦК, когато болшинството участници са били готови да напълнят гащите, понеже не е било ясно, над кого ще свири брадвата. Споменавал съм за едно мое интервю с Ани Младенова, прочутата медицинска сестра, която се е грижела за Живков: в него тя разказа за един пленум, на който се очаквало да разкарат Луканов. Малко преди да започне пленумът, той отишъл при Младенова и поискал да му даде някакъв лек, понеже ухото страшно го боляло. Пленумът свършил набързо – но разкарали Огнян Дойнов, а не Луканов. Той пък мигом оздравял. Негодници берат страх.

Измежду средната номенклатура имаше свирепи типове – имаше и много свестни, намерете великолепната книга на Валентин Караманчев „Патила и страдалчества на книги и люде“ и сами ще се убедите в това, и то през житието/битието на самия автор.

Синчетата на въпросната номенклатура са друго нещо – не само, че не берат страх, ами са лишени от всякакъв свян. Отцеругатели безподобни. „Нашите партньори“ – както Путин нарича американците, не ги бива много в сметките, обаче тази с нашите превращенци си я направиха добре – натъпкаха устите им, дадоха им опрощение и ги засилиха да вилнеят. Ако „десните“ избиратели имаха и капчица разум, никога нямаше да прочетат и ред от синчетата. Това е българският идиотизъм: точно те да ви учат на „Промяна“ – могат да ви учат само на търговия.

Между другото, понеже стана дума за американците, в София чучнаха паметник на Рейгън, който събори/уж „Империята на злото“. Пак пример за нашенския идиотизъм: трябваше да направят паметник на Горбачов, понеже Рейгън нищо нямаше да събори, ако не беше това плямпало. И една драскотина нямаше да направи по Кремъл, ако там беше някой темерут като Путин. Най-много руските хакери да го бяха избрали за трети мандат – за да се подиграят с американската конституция.

Много е забавно човек да прочете сега в книгата на Боб Удуърд - „Страх. Доналд Тръмп в Белия дом“, как американците врънкали руснаците/октомври 2016-а да не се месят в президентските избори. От Москва изобщо не им отговорили – интересно, какво ще поискат оттам, за да „помогнат“ тази година за втори път на Тръмп. А той наистина е нещо специално: книгата на Удуърд започва с една история, която е повече от сензационна. Тръмп иска да прекрати Споразумението за свободна търговия с Южна Корея. Аргументите му изглеждат смислени – САЩ имат 18 милиарда долара дефицит в търговията с корейците и харчат 3,5 милиарда за издръжката на военните си бази. Само дето, след прекратяване на Споразумението, националната сигурност на САЩ може да бъде сериозно накърнена. Ето защо: Северна Корея вече разполага с междуконтинентална балистична ракета с ядрен заряд, която може да стигне за 38 минути до Лос Анджелис. От американска база в Южна Корея, която трябва да напуснат, ако търговското споразумение бъде прекратено, въпросната ракета може да бъде засечена за 7 секунди. А от система, разположена в Аляска, за това ще бъдат нужни цели 15 минути. Сметката е ясна. Но Тръмп упорства и тогава от екипа му се решават на нещо нечувано: скриват писмото, с което той прекратява Споразумението, направо го открадват от бюрото му, докато забрави за заканите си. Ей такива неща се случват дори в Белия дом, а ние имаме претенции към нашата цаца – втренчили сме се в горкия Христо, който знаел да управлява.

Например, не помни как се навря във втория кабинет на Падишаха. Забрави ругатните си по негов адрес и кльофна на килимчето. Всъщност, това бе поредният номер на Падишаха, с който унижи отново „десните“. Уж затъкна лакомите им за постове усти, а, всъщност, окончателно ги опозори и елиминира. Много обича да прави изкуствено дишане на мъртвец.

Тогава, в този кабинет на Б.Б., ли се е научил Христо да управлява? И какво точно е научил? Примерно, че властогонството се заплаща с най-гадните компромиси – това ли? На коварство ли се е доучил, на какво друго – този нищо и никакъв адвокат, лишен дори от адвокатски права, когото Падишахът произведе, без да му мигне окото, в министър на правосъдието. Чудесен стаж, който сега дава основание на Христо да казва: „Ние знаем как да управляваме“. Стажуваш край Б.Б. и си готов. Някои милостиво ще припомнят, че Христо си подаде оставката като министър – научи се и избяга. Булката я дефлорираха, горката, и тя избяга.

Впрочем, фалшивите десни винаги са били подвластни на нагона си да управляват, без оглед на последиците – такива си бяха още от самото Начало, веднага след Промяната, това им личеше, а и те не се опитваха особено да прикриват тази си страст. Става дума за фалшивците – не за истинските страдалци от комунистическия режим, които пък упорито отказваха да парадират с антикомунизма си. Още в началото на 1990-а се роди един от безспорните словесни бисери на Прехода – негов автор беше Сашо Каракачанов: „Отвън зелен, отвътре – червен“. Отнасяше се за такива като Христо, сякаш е съчинен специално за него. Мнозина бяха такива дини, чак до Плевнелиев: нефелни/неуки приспособенци. Падишахът много си пада по тях – затова и почукваше Плевнелиев по главата. Хубаво е да се припомнят днес подобни фрази.

Сещате ли се, Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар? Него ли има предвид Христо, когато твърди, че „знаят да управляват“? Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече. Той разруши дори собствения си кабинет на втората година от уж безметежното си управление, което си беше чиста диктатура, безцеремонна и на моменти направо свинска. Но като последният глупак се остави Симеон да го залъже и изрита от властта. Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек. Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат. След диктата на Костов над правосъдната система, дребни сачми като Христо изобщо нямат право да ни говорят за правосъдие и реформи. Те себе си не са успели да реформират както трябва - елементарните им превращения не се броят. Вчера министър - по подаяние - на Бойко, днес поборник срещу него. На този фон дори смешноватият Дани Кирилов изглежда по-солидно. Преди време писах, че ми прилича на посетител на Парламента, влязъл там в „Денят на откритите врати“, загубил се и не знае как да излезе. А Б.Б. взе, че го направи министър на правосъдието. Бря, бря, как знаят да управляват.

Ами Фил Кенеди ли знаеше да управлява – този безпомощен третокласен адвокат, който с цялата си наивност и под диктовката на Костов поиска „Вот на доверие“ през 1992-а - сякаш беше политически невменяем, и падна от власт, разбира се.

Тия никога не са били наясно, как да управляват. Червените – и отвън, и отвътре - са същите, затова сега врещят „Оставка“, но не казват, за какво им е тя. Че те дори с вътрешната си, собствената си мафия не могат да се справят. Навремето хитрецът Станишев извъртя подлия си номер, като накисна Орешарски за премиер. И закопа за пореден път партията си. Тя пък все е в един и същи режим: погребение – ексхумация – погребение – ексхумация и така до края на света. Трупът е изненадващо издръжлив.

Всички все знаят как да управляват – досега, за 30 години, никой не си е признал дори някакъв минимален провал, а за покаяние не се и сещат, смятат го за нещо неприлично. Да не говорим за „патриотите“, които са готови и с Дявола да се коалират/съвкупят, но да си останат слепите черва на Властта, която и да е тя. Те специално нанесоха неизлечими рани на една свята кауза. Напоследък са изговорили хиляда пъти по-малко думи за родолюбие и българщина, отколкото за фантомните самолети Ф – 16 - здраво се накаракачаниха с тях.

Всъщност, изхвърлянето на Христо върши добра работа – припомня ни, че „управлението“, според тукашните стандарти е бакалско занятие. Не са нужни особени умения за това, освен безсрамие и липса на памет. Цяло чудо е, че държавата все някак крета.

Хвалят се вече с неприсъственото, онлайн училищно обучение, скоро ще им се прииска и онлайн да ни лекуват. А финалното изпращане ще бъде грижа на всеки починал – да си се оправя, както си знае. Още преди петнайсетина години ни подготвиха по телевизията с един покъртителен репортаж: в някакво родопско село, ако си спомням добре, хората предварително си поръчваха ковчези, понеже линейки трудно се добирали до тях.

Оттогава се научиха и знаят, как все по-добре да управляват – всички мераклии. Най-добре и това да го практикуват също онлайн, дистанционно, неприсъствено, дори невидимо – като СТЕЛТ бомбардировачи. Да не се дразним взаимно. Те ще си мислят, че ни управляват, ние ще си мислим, че не са с всичкия си.