Експериментът "Цветанов"
 
Започнах този текст за Цветанов – поредният личен самоубиец на Бойко, и внезапно се сетих за нещо любопитно. Става дума за една моя дописка отпреди цели девет години, озаглавена е „О, Живков!“ 2/ 6 септември 2011 година. Впрочем, това е последната ми дописка от рубриката „Приказки за телевизията“ във вестник „Труд“, която списвах повече от пет години и която имаше завиден успех – специално „О, Живков“ 2 събра 99 хиляди 922 прочитания и 129 коментара в сайта на вестника. И тогава някаква Пъпка се появи, купи/заигра се с този славен вестник и трябваше да се разкарам. 30 годишният Преход и досега не може да се отърве от гнойното си акне – и това, отгоре на всичко.
Има един пасаж в дописката, който със сигурност ще ви се стори забавен. Ето го – цитат:
Много ме е яд, че не намерих време за една тема, която ме занимаваше напоследък. И тя е: кой от великия, непобедим и изключително предан екип на Бойко ще го предаде първи. Дори бях готов със заглавието: “Кой държи ножа?”
След известни размишления бях решил, че това може да бъде само Плевнелиев. Прекалено мек и услужлив ми се виждаше, прекалено засмян и гъвкав, доста често излишно рафиниран и отстъпчив. Дълги месеци просто подаваше бутилките, които Бойко разбиваше по новите обекти. Също така е и доста състоятелен, което винаги си е минус - все нещо могат да ти изровят. Напълно подходящ за ножа.
Останалите ми се виждаха невъзможни кандидати за въпросния инструмент. Вежди е винаги амбициран за още и още слава, няма да се поколебае да стане дори и наместник на Аллах за пределите на България, ако все още вярва в него. Но пък е рядко съчетание на честолюбие и досетливост, което би му попречило да се хвърли под багера. Другите?
Дянков изглеждаше най-подходящ за тази роля - но има един ужасен дефект. Американското възпитание изключва от ценностната му система подобна подлост. Военният министър? Той бе зает в разправии с президента, освен това има чара на типичен солдафон, изключено. Дамите министри ще бъдат докрай предани на Бойко - не по-малко от най-вътрешната охрана на Кадафи, която е съставена от амазонки, ако думата не е пресилена. Игнатов е наясно с живота на фараоните. Н. Младенов? За него истината ще дойде скоро от “Уикилийкс”. И т.н.
Охо, забравих един! Знам, че ми го казвате. Не съм го забравил. Но Бойко се погрижи своевременно за него. Ако беше направил дори само една петминутна пресконференция - рамо до рамо с Цветанов, - вътрешният министър нямаше да има никакви проблеми с измислиците около имотите му. Но не го направи, защото не трябваше да го направи. Остави най-близкия си да се пържи в най-големия тиган“ /край на цитата/.
Общо взето, разсъждавам върху тукашната политическа почтеност, която - и тогава, и сега – смятам за стока с предварително изтекъл срок на годност. Единственият проблем на по-първите хора на ГЕРБ беше, кой обича повече Вожда. Той пък назначи още по време на предизборната кампания Плевнелиев за президент – лежерно почуквайки го по главата. Само абсолютен балама можеше да се надява, че има шанс да наруши тази идилия. Кунева игра тази роля – а пък аз се усъмних в политическите инстинкти на Слави, понеже той се ангажира с нея. Беше очевидно, че по-лесно ще открият закритите от Кунева ядрени блокове, отколкото да вкарат роклята й в президентството.
Сега се учудвам на оценката си за Цветанов. Той ми е изглеждал като безропотна пионка – независимо от цялата власт, която Бойко му подхвърли и с която той злоупотребяваше на воля. Изглеждал ми е като някакъв манастирски послушник, абсолютно неподготвен да размаха Ножа. А да го крие в пазвата си – това пък в никакъв случай. Цветанов изглеждаше до противност предан на Вожда, оставяше усещането за човек, който е готов да направи всичко за него; сякаш щеше да се разпадне или направо да се изпари, ако Бойко го оставеше сам да се справя със себе си. Цветанов имаше още тогава едно забележително качество: изразяваше се като вербален инвалид; през годините той разви почти до съвършенство това си умение – нещо си говори, без изобщо да се интересува, дали публиката вдява каквото и да е от казаното. Това допълнително го представяше като предана и безопасна кукла. В политиката тия хора са най-опасни за Вождовете – но Цв. никой не го виждаше дори като нищожна заплаха за нашия. Единствената опасност за Бойко беше да не получи някой удар, ако му доскучае прекалено от „заместника“ му – така изглеждаше поне отстрани. Цв. упорито, почти до налудност, хвалеше „Нашия Лидер“, това бе любимият му инквизиторски инструмент. Дали не го правеше нарочно, за да обелва люспа след люспа от харизмата на Лидера? Абсурд, невъзможно беше да го заподозреш в подобно коварство; вижте го само – мести думите по някакви свои правила, не претендира за нищо, слуша Веско Маринов и тича по пет километра всяка заран. Направо прелест. Харалан Ал. – нашият Ломброзо, би могъл да ни разкрие много за Цв. през физическия му образ, стига да не е получил някоя щедра контрактация/помощ от него, за да „хараламби“ за Лидера. Да се вгледаме и ние в образа на Цв. – ей така, свободни от всякакво подаяние. За улеснение, можем да го направим в успоредица с друг образ – примерно, с този на Кр. Каракачанов. Той има ведрото лице на руски мужик, буквална славянска разпиляност; Цв. има източни/левантински черти, които ни насочват към една въздържаност, ако не и подозрителност, съчетана с една пресметливост. Ако си някой тъпанар от някаква американска служба за сигурност, можеш да го приемеш за сръчен ум; това впечатление неизбежно се засилва заради невероятния му език, който никой преводач на този свят не е в състояние да предаде точно. Но все ще бъде схванат някой полусуров лаф по отношение недъзите на Нашия Лидер, примерно. На него пък му трябваха доста години, за да схване, че могат да го сготвят и по този начин. Между другото: знае ли Цв., че Севернокорейския диктатор го наричат „Нашият лидер“? Ако знае, значи е един приличен ироник/подигравчия. Ако не знае? Ако не знае, значи е просто Цветанов.
В началото го нарекох „поредният личен самоубиец“ на Бойко. Но може и да е нещо съвсем различно: може да си мисли, че тъкмо „Нашият Лидер“ е негов заложник – и то от доста отдавна. „НЛ“ тук – „НЛ“ там, докато си изтъках платното. А сетне – шут по кросното.
Всъщност, никой не знае, как точно са се събрали двамата. На „НЛ“/Нашият Лидер не може особено да се вярва: той не разбира от хора, лесно се доверява, абсолютен мързеливец е в това отношение; стига му да знае, че Станишев е жената, а съпругата му Моника е мъжът в тяхното семейство – сам го казва това, че Доган е най-големият политик, а Радев – е, там вече е неудържим – без никаква полза за себе си, Цв. успя да му върже по една бананова кора на двата крака.
Цветанов е от чиста проба комунистическо семейство – след 89-а година това обстоятелство го запраща, като мнозина други приспособенци, в редиците на вмирисания от фалш сезонен антикомунизъм. Твърди се, че баща му е бил шофьор на самия Григор Шопов, енигматичният шеф на ДС, човекът, на когото Живков е имал безрезервно доверие. Обаче Любен Гоцев отрича това. Между другото, никой не беше достатъчно настоятелен да анкетира Гоцев и това ни лишава завинаги от истината за най-важните персони и събития на Прехода.
Добре, Бойко прибира при себе си Цв. – Станишев носи куфарчето на Първанов и му сяда в стола, този пък носи папките на Бойко, господин Пишурко Папкин, така гласи мълвата. Каквото и да знае Папкин, не е от особено значение, понеже Бойко вече е влетял в политиката и сякаш нищо не може да го спре. Така и става. Цв. му изглежда подходящ заради уникалното си послушание – дори, когато не е съгласен с нещо, изглежда така, сякаш го подкрепя. И до края говори на „вие“ с „НЛ“, приема без възражения грубоватите му шеги, слуша го с обожание – като че ли „НЛ“ не ръси лафове, а златни пендари. Чак казачок върху масата не играе – като Хрушчов, по време на нощните гощавки при Сталин. Но прекаленото послушание винаги завършва с коварство.
Не е известно, кога точно Послушникът на „НЛ“ започва да работи за себе си – във всеки случай не е отскоро.
„Нашият Лидер“ се интересува главно, ако не и изцяло, от харизмата си, от това, как се харчи тя. Партийното строителство го отегчава, вижда му се главоболна работа, а и незначителна в сравнение с ефикасността на личното му излъчване. За него най-важното е простолюдието да го харесва, той е убеден, че онова нещо ГЕРБ е пришито към харизмата му – и дори прави всичко възможно да я подяде, с присъщите за всяка управляваща партия апашорски изпълнения. Дори не познава повечето от кметовете си – оставил ги е в ръцете на Послушника, и той здраво се възползва от това. Още преди години писах, че докато „НЛ“ се опитва да управлява Балканите, България се разпада на феоди – там играта е вече друга, везирите пет пари не дават за Падишаха, а той вече няма възможност да промени тази ситуация. Ще обикаля сам с джипа си, ще бъде – все още! – безалтернативен, и все повече ще се отдалечава, осамотява без партията си. Оставил ги е да правят, каквото си щат. Има право да си вярва, че той ги е изоставил.
Преди повече от десет години, Послушникът преглътна мизерната история с шестте апартамента; сега обаче използва последната си апартамента афера, за да се оттласне от „НЛ“ - край на етюда „коварство и любов“. Няма никакво намерение да прави собствена партия – той просто иска да приватизира ГЕРБ или части от него; убеден е, че има право, понеже той е редял партийния пъзел, докато „НЛ“ е будалкал Юнкяровци. В случая, можете да преведете „пъзел“ като грубиянски натиск по места, различни форми на рекет и пр. – с една дума, граждани за европейско развитие на България. Местната олигархия е внушителна сила, но никой не говори за нея. Тя ще иска да работи за нещо ново, по-различно от „НЛ“ – тя го ненавижда, заради лекотата, с която – все още – опитомява политическите си опоненти, а и обживява връзката си с простолюдието.
Сега е момента, когато Послушникът изцяло ще разчита на таланта си да говори невнятно. Понеже трябва да обясни, как до вчера „НЛ“ е бил истинско божество, а от днес вече е разжалван напълно. Послушкото разполага с прости пинизи, нищо повече, хората, които му слугуват, са по неговата крива мярка. Надраната от прекалена употреба плоча/лакърдия за „евроатлантизма“ не му върши никаква работа: уж ти си човекът на Чорбаджиите отвъд „Голямата локва“, обаче тъкмо „НЛ“ хвърли луди пари за нови самолети. Досега мечтата ти е била да минаваш – в очите на баламите – за другото „аз“ на „НЛ“ – и това никога няма да бъде забравено. Азиатският модел, из който все още пристъпваме, не признава/познава „другото аз“ – а пък на послушниците не им се полага никакво „аз“, колкото и келяво да е то.
Очертава се ведрата перспектива ГЕРБ да се разрои пестеливо – и да се появи новата ПЕРБ, „Послушници за европейско развитие на България“.
„Все тая“ – ще си рече Народецът.
„Пей сърце“ – ще се чува откъм джипа.  


Тагове: Кеворк Кеворкян, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, "Приказки за телевизията", "О, Живков 2", Плевнелиев, Вежди Рашидов, Симеон Дянков, Кадафи, Николай Младенов, Меглена Кунева, Слави Трифонов, Веско Маринов, Харалан Александров, Красимир Каракачанов, Сергей Станишев, Моника, Ахмед Доган, Румен Радев, Григор Шопов, Любен Гоцев, Георги Първанов, Хрушчов, Сталин

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.