Цвилене вместо сълзи
 
Много са ми смешни ония, които сега, във Вихрушката на Бедствието, откриват Народа, собствения си Народ. Хора с претенции - писателстващи, примерно - а едва сега разбрали, колко състрадателен е той. Интересно, за какъв са го имали досега – може би за сбириток от диваци, емоционално невежи, които ни се водят, ни се карат и вечно мрънкат за нещо. Само дето още не са им казали, че нямат насита, нямат наяждане – понеже тогава „диваците“ направо щяха да ги подгонят с колове.
Каквото и да говорим за соца, тогава никой не смееше и думица да обели срещу Народа. Всички идваха от недрата му, а пък Живков беше баш „човек от Народа“. Едно от нещата, които ме вбесяват в наши дни е, че тогавашните първенци бяха много по-хитри и изобретателни от сегашните. Не казваха, че Живков е най-добрата фиданка от Народа, тъкмо обратното – че той е като всички останали, нищо по-различно от тях; не е розов храст, обаче не е и плевел. Оставаше загадка, как тогава се е пльоснал на Главния Стол, но никой не се занимаваше с тия подробности.
Може би вече съм ви споменавал една любопитна история, но не е лошо да я повторя – повтаряйте колкото можете фактите, които са ви известни – нещо все ще поникне в главите на новите историографи, извън лъжите, имам предвид. Историята се случва по времето на Червенков. Една късна вечер, в края на работния ден, той попитал секретаря си, чака ли още някой да бъде приет. „Чака – отвърнал онзи – другарят Живков“. „Остави го тоя сопол“ – махнал с ръка Червенков. Знам тази история от професор Филип Панайотов, а на него може да се вярва.
Живков по онова време бил секретар на софийския градски комитет на БКП – и, сопол или не, след известно време седнал в стола на Червенков, който го превъзхождал във всяко отношение. Човек от Народа, атомче от него – тази лакърдия са налагали десетилетия след това. Дали ще наруша уюта на префърцунените лъскачи на Властта, ако дори кажа: „Сополче от големия, тлъстия народен сопол“. На това място някоя чувствителна днешна писателка, а иначе бивша курва, може и да припадне, но нашата история не е за прекалено парфюмираните души.
Народа винаги си е бил велик – но тогава си правеха труда да му го съобщават от време на време, главно с кофти филми и книги. Сега са го оставили да го касапят разни слагачи/лапачи, иначе системни курви.
Между другото. Нали съм си вечния недосетливец и все ме човърка някакво дяволче, веднъж казах в ефир – в ония години – че Народа никога не е виновен, а пък и няма откъде да внесем друг. И приписах това откритие на Брехт. После ме драха, поносимо – и дълго ровиха из текстовете на Брехт, но нищо не откриха. Не си спомням вече, дали поне аз успях. Но вижте само, колко добре стои тази фраза – Няма откъде да внесеш друг Народ!
Не внесоха, обаче през последните трийсет години хвърлиха доста усилия да го променят, да го фасонират по свой образ и подобие, да го натаманят по своята си кирлива мярка. В момента чувам по телевизията, как се опитва да ни успокои Кристалина Георгиева, шефката на Валутния фонд – тази година ще пропаднем, обаче следващата ще се възродим. „Ебавам те, та чак подхвърчаш“ – има един такъв народен лаф. Говоря ти, та дано подхвръкнеш някак. Надеждата на Кристалина била в ай-ти сектора - нали все трябва да ни успокои по някакъв начин, там хората можели да си работят и вкъщи. Направете ми услугата и сами проверете, за колко души от населението става дума. И вероятно сте забелязали една трайна вече закономерност: колкото повече медали влачим от математически олимпиади, толкова повече се покачва процента на функционално неграмотните български ученици. Скоро ще достигнат 50 процента. Тия сладури човеци от Народа ли са – или нещо друго? Брехт/? ще се окаже, че е сбъркал – тихомълком са успели да подменят една сюрия хора.
Сега всеки идиот може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили - бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.
Преди време един дългогодишен аргатин толкова се беше престарал, та беше подобрил световния рекорд по слагачество със следната глупост: Българинът бил потънал в благини, обаче не ги забелязвал, защото бил алчен и неблагодарен. Ей такива хора продават „истината“ за Народа – и все още никой от тях не са го обесили, само защото и вестниците станаха недостъпни, та няма откъде да чуеш мерзостите им.
Говореше се, че тогава Б. Б. побеснял и поръчал въпросният българовед да не му се мярка пред очите, защото ще го хвърли на кучетата си – а те били чиста българска порода, безпогрешно разпознавали лъжците. Сигурно сте забелязали, че по нашите краища кучетата се ориентират по-добре от Властниците в особеностите на местния „материал“.
Онзи щатен лъскач временно го отпратили в отпуск, платен, естествено. Но коронавирусът даде възможност да се чуят нови гласчета. Писател с десетина книги сега открива, колко състрадателен е Народа – чак сега. Друг – той пък упорито надувана посредственост – ни успокоява, че след като Корона/Вихрушката отмине пак ще видим, колко прекрасен е живота. Този нахалник още не е стигнал до отговора на най-простичкия въпрос: за кого е прекрасен той?
Два месеца след началото на кризата е ясно, че ние сме си един пробит мях. Но това не ни пречи да се хвалим до припадък. Сега пък с чуждата щедрост – не става дума за даренията на фирми и бизнесмени, те са някак очаквани. Но прекаляваме, телевизиите особено, с възторжено цвилене около дарените от някое дете парички. Или пък с жеста на някой клет пенсионер.
Тия дни показаха и един старец, добре известен в моя роден Сливен – Възкресий Киров.Той дарил част от пенсията си – получава жалките 400 лева, от тях отделил 200, след това добавил още 50. И, между другото каза, че яде месо веднъж на три месеца. Толкова може да си позволи. А той, все пак, е направо „богаташ“ в сравнение с ония един милион и 650 хиляди души, които живеят под границата на бедността – с доста по-малко пари.
Показват този добросърдечен старец – сякаш, за да се хвалят с неговия жест. Вижте, какви хора има нова България. А човек се пита, наясно ли са изобщо, какво заслужават обикновените/“дребните“ хорица у нас. Нищо не знаят, разбира се – те изобщо не ги интересуват.
И защо да ги интересуват, когато от тях нищо не зависи – лепнали са им етикета „Непотребен“ – и край. Който не вярва – нека опита да избута един месец с 150-200 лева, това е по-страшно и от проклетия вирус. За обидата и унижението – да не говорим. И когато някой се пеняви с късна дата да открива народните добродетели – нека ги съпостави и с народните тегоби. Ако днешните лъскачи бяха по-кадърни, щяха да се опитат да внушат, че щом хора като бай Възкресий даряват, всичко е наред с тях.
Наред е – да, но в един съвършено различен смисъл. Бай Възкресий няма нужда от показност, той дарява от добро сърце, просто си е такъв, какъвто е. Свяст има в него. Но може би не разбира, че се превръща в алиби на ония, които пет пари не дават за него – ще го развяват като байрак, ще дрънкат за всичко друго, но не и за позорния факт, че са го оставили да вегетира някак с мижавата си пенсия - и са го забравили. Сега им върши работа и го тикат напред. Все някой ден Короната ще се измете на майната си – но те и тогава няма да се сетят, че имат дълг към него и към още милиони като него. Към отписаните. Но днес се хвалят с него – нищо, че след дарението си той ще хапне месо след шест месеца. Колкото ял – ял.
Гложди ме дяволчето, да си помисля, дали бай Възкресий не е сложил малко лют пипер в жеста си, не ги е накарал да се сетят за клетници като него. Едва ли – прекалено е жалостив, за да ги подхвърля по този начин. Помните ли онази идиотщина със суджуците от Добрич, предназначени за централата на ГЕРБ – с чудовищният си апетит, от там можеха да спечелят всяко световно първенство по надяждане. Това е България – но и бай Възкресий е България. Нашите писарушки, които все гледат да се отъркат във властта, не си губят времето с някакви суджуци, заети са да откриват съпричастност у Народеца. Апетитът на Властта не им прави впечатление, гнусливо подхвърлената пенсийка на бай Възкресий - също.
Има и друго. Струва ми се, че все по-малко хора ще правят жестове като този на бай Възкресий. Мнозина вече дори гледат с лошо око на подобни неща. Не искат да бъдат използвани като параван за бездушието на Властта, която ведро си тананика: Хахаха, хихихи, всичко е наред в нашата любезна татковина, и с даренията сме наред, Народецът не си стиска пенсийките, станал е много съпричастен, хахаха – хихихи…
Българинът винаги е бил жалостив – само дето не е особено съпричастен със собствената си Съдба, лековерно я оставя в чужди ръце, лесно е да го будалкаш, жалостив е и в това отношение; и циганите не ги мрази, дето го маризят, дето свърнат. Въпрос за идиоти: кое е по-важно – дарението от 250 лева на бай Възкресий или пребитата ден по-късно, за 40 лева, 88 годишна баба Пенка от село Дъбово? И едното, и другото? В Живота не става така, някои неща са по-важни от останалите – ако не го разберете, още много пердах ще отнесат горките ни хорица.
Щабът на новия герой Мутафчийски е наясно с това. И затова се втурнаха, макар и с два месеца закъснение, в циганските гета. Гледаха тъпо, когато стотици цигани се върнаха от чужбина, никой не ги тества за добре дошли, оставиха ги на свобода в гетата. Но сега се разбързаха, понеже дори българските генерали, които не са воювали от 75 години, знаят, че циганите не са като нас – ние сме си симпатично-овчедушни. Ако разберат, какво се е случило/случва с тях, ще вдигнат врява до небето. Хайде да ги тестваме кротичко/миличко и да си повтаряме, че тестовете не са достоверни. Пък и избори идват, трябват ни здрави. Някак здрави.
На Европа й се откъсна от сърцето да ни задели около 800 милиона евро – стигат ни толкова, понеже все се хвалим, че сме отличници и в битката с коронавируса. Ще ги получим при три условия, едното е прелюбопитно: само, ако сме извършили навреме масово тестване.
Сега кой генерал ще си сложи шапката наопъки?
 
 
/каре/
ТАЙНАТА НА ПРОФ. ВИТАНОВ
Гледах един прелюбопитен репортаж на Нели Тодорова/Би Ти Ви – направо сюреалистичен. Нели е добре подготвена, опитна журналистика и достатъчно напориста. Навремето се справи отлично с аферата на имотните лакомници от ГЕРБ. Сега обаче не успя нищо да постигне в разговора си с проф. Витанов от БАН. Всъщност, всеки досег до Щаба на Мутафчийски води до същия резултат – до задънена улица. Витанов загадъчно обясняваше кога, според математическия му модел, ще бъде „пика“ на епидемията у нас – и видимо изпитваше удоволствие от факта, че не го разбират.
Обаче друго е по-важно. Известно е, че всеки „модел“ се формира от данни – в случая, това би трябвало да бъдат извършените тествания на коронавируса у нас. А такива до преди броени дни почти нямаше. Как са осигурени тогава данните за „модела“ на Витанов? Да не би Алена да му ги е предсказала?
Диалог от репортажа с проф. Витанов:
- Ние влязохме в пика и пика дойде, както бе предвидено, въпросът е, как ще излезем от него… Сред напусналите София, броят на заразените не е малък… число няма да кажа…
- Сто, двеста, триста?
- Число няма да кажа, но горе-долу добре се ориентирате…
 Ние добре се ориентираме – важното е, вие как го правите, кое е любимото ви число: сто, двеста или триста.
Пак добре, че не се опитват да питат Мутафчийски за тайната на Витанов. От известно време той очевидно предпочита да общува главно със собствените си шаржове или с масалите за него във Фейсбук. Изглежда, ги смята за много забавни.
И човек трябва да има нервите на Кристина Газиева/Би Ти Ви, за да издържа сопванията му – и въпреки всичко, донейде лъчезарно, но и неотстъпчиво да се добира до целта. Това е важно качество в нашия занаят.
Иначе, всичко ще приключи, без някой да успее да зададе на генерал М. простичкия въпрос „Сбъркахте ли в нещо?“


Тагове: Кеворк Кеворкян, Народа, Тодор Живков, Вълко Червенков, Филип Панайотов, Бертолд Брехт, Кристалина Георгиева, Бойко Борисов, коронавирус, Възкресий Киров, Добрич, суджуци, баба Пенка, Дъбово, Мутафчийски, професор Витанов, Нели Тодорова, Би Ти Ви, Алена, Кристина Газиева

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.