Гръмнете се - и да ви олекне
Колкото повече затъваме, толкова повече се увеличава Ордата на Самодивите, мъжки и женски – готови да превържат, да пригалят, да целунат, където им кажат - и не набързо. Медицински сестри може и да няма, но тия са винаги на линия и са неизтребими.
Основите са проядени, самите Основи – но Самодивите си знаят тяхната. А тя е да пеят химните си – брутално инфантилни и още по-брутално отровни. Тия дни пак стана ясно, че наближава времето, когато ще бъдем погребани под собствените си развалини. Човешки развалини. И това не стряска Самодивите – и все тъй си продължават с чуруликането.
А Ония, „Войводите“ – продължават да се правят на Ампита, на Куку-ампита. Когато езикът ни все още беше здрав и колоритен и не се нуждаеше от памперси, заради нашествието на ненужни чуждици – Ампири-куку наричаха и типове, които се правеха на завеяни, и то успешно, колкото да ги оставят на мира, особено, когато трябва да се свърши нещо за Общото Благо. Знаеха си интереса и го пазеха, но пред другите се правеха на безкористни будали. Днес, на яловия си език, „младите“, които толкова хвалите – без пет пари да давате за тях – ги наричат „яки пичове“ и много си падат по „яките“ им номера. Бъди Ампири-куку – и си гледай кефа/кефеца жалък.
Да, да – тъкмо за нашите политикани става дума. Преди десетина дни, ако някаква сила внезапно ги беше спряла да амперикукосват, веднага щяха да спуснат черни знамена на Парламента. Също и на Президентството – вместо да си губи времето с амперикукосване за правосъдната система, Радев незабавно трябва да свика Съвета за сигурност с една-единствена тема: Обезумяването на Образованието. Радев досега ловко съставя и контролира собствения си дневен ред – и то при наличието на съперник, който, ако му падне, ще обсеби и дневния ред на Космоса. Досещате се, кого имам предвид. Радев сигурно се подсмихва презрително, когато някоя самодива казва, че нямал собствен ред и дублира този на ББ. Питайте Цветанов, дали това е вярно.
Леко се притесних от отношението на Тръмп към нашия президент – чик до чик/коляно до коляно по снимките, обяд и пр. Тръмп ще иска нещо – какво? Тукашните самодиви няма да ни кажат, умът им стига, колкото да движи езиците им. Подкрепа за нова ескадрила или друго – какво? Първите ни мъже упорито мълчат за срещите си по „върховете“, сякаш това си е само техен бизнес - и изобщо не си дават сметка, че с мълчанието си заговорничат направо срещу Историята. Някои от тях като нищо биха я отнесли и направо у дома си. Отгоре на всичко, така ни принуждават да правим смели предположения за едно или друго. Например: възможно ли е да поискат удължаване на авантата за крупен американски инвеститор, ако той е/ще бъде спонсор на предизборната кампания на Тръмп? Не е това – подскачате вие, – ами, тогава изплюйте камъчето.
Още две думи за Радев: той е главнокомандващ, но сякаш не забелязва, че най-важната война отдавна се води – и това е бруталното инфантилизиране на поколенията на Прехода. Яко ги побарват пичовете…
Не е нужно да се губи време за ампи-кукуригане по правосъдната система, особено по препоръките на Венецианската комисия – освен, ако тя някак си е получила правото да бърника из нашата Конституция. Все още обаче това не се е случило. Похвалиха въпросната Комисия, че е съставена от
62-ма топ-юристи - и веднага ни убедиха в това с новината, че Филип Димитров става неин заместник председател. Ф.Д. – топ юрист? Че кога е сварил да се прероди в „топ“ от треторазряден бракоразводен адвокат. Неговите прераждания/превъплъщения са безподобни: внезапно стана шеф на СДС и беше парализиран за известно време от изненада; сетне, като премиер, ще бъде запомнен и пустосван като Кърджалията на българското земеделие; мота се из разни международни синекури; по очевидни политически причини го спуснаха в Конституционния съд – а той междувременно успял да се изхитри и да стане „топ юрист“. Плевнелиев, с неговото единствено прераждане, може направо да се гръмне.
Черно знаме се полага и на Министерския съвет – и на самолетоносача „Хари Труман“, където се беше качил Падишаха, заедно с неговата Мустафа, новата американска посланичка – те се очертават като една прелестна двойка в стилистиката на Босфор сериалите. Херо, това пак е Мустафа, се оказа доста пристрастна любителка на супермаркетната Лидъл/пропаганда: изнесе лекция в Атлантическия клуб, поднесе цветя пред паметника на жертвите на комунизма, сигурно ще сложи венец и пред паметника на американските летци, които галеха от въздуха клетите софиянци – яко ги галеха, заслужават венец и половина. Накрая качи ББ и на „Труман“.
„Това пък какво беше, Джийвс? – би попитал слугата си Устър, героят на сър П.Г.Удхаус. - Българите и самолетоносач ли ще купуват – или само оглеждат територията, на която ще се приютят в случай на нужда тамошните ампирикукута?“
Ах, каква прелест би било това за тях – да допълним ние. Пред очите им - безкрайният океан, а зад тях – навлеците, които нямат свършване при всичките си проблеми. Е, няма пълно щастие, трябва да отработват услугата, че са ги прибрали на „Труман“ – няма проблем, за 200-300 ампи-кукута все ще се намери работа: миене на палубите, белене на картофи и прочее интелектуални занимания. Само Каракачанов ще се преработи – трябва да открие на „Труман“ Бюро на Агенцията за българите в чужбина, дето щяха да я закриват, сигурно ще се намери някой гламав македонец измежду четири хилядния екипаж, внезапно открил българското в себе си.
Но кой да ни достави тази безметежност, която описах. Затова – Гръмнете се. Час по-скоро.
А поводи за това – колкото щете. Преди десетина дни стана ясно – от най-авторитетното международно изследване на грамотността PISA - че 47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения, 44% са под критичния минимум знания и умения по математика, 47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки – тия данни ни отпращат директно в дъното на ЕС, ние сме вечните Шампиони на Дъното. И можем да се гордеем с една грамада от функционално неграмотни млади хора. Функционално Неграмотни! Това означава, че могат криво-ляво да четат – но не проумяват/вразумяват изцяло смисъла на прочетеното. Могат да прочетат фразата „Ампикукутата са яки пичове“ – но не могат да схванат, какво означава това.
И как го допуснахте това, по дяволите? Как не сварихте да се гръмнете преди това?
Данните на PISA ни подсказват, че скоро ще бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини. В наши дни неграмотният е абсолютно паянтова единица, която всеки момент ще пропадне/рухне. Той не е в състояние днес – за бъдещето да не говорим – да размишлява, да опровергава, да се бунтува. Той не схваща подобни неща. Никой не го е учил, че освен „якостта“ съществува и друго. И никой не му е казал, че е просто един тъпак. Колко яко, нали?
Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява. Това е война срещу самите устои на Разума.
Ампитата няма да го направят, затова го направете вие: вгледайте се в общата картина, за да схванете идващия Залез – Обезумяването на Образованието, Циганското Надигане, Дехуманизирането на здравеопазването… И над всичко това се стеле мълчанието на Ампитата.
Да, те пак печелят – защото ще си имат работа с недонаправени хора, хора-алангле, непригодни да проумяват сериозни идеи/начинания и пр.
С тях общуването е лесно, просто манифик, пръстите да си оближеш: говориш им с кратки фрази, три-четири думи, не повече, и дърварският хумор много върви.
Още преди десетина години попитах Ампитата: „Как го изтървахте?“ Знаете, кого имам предвид. Разбира се, той не е виновен изначално за изредените пропадания. Просто ги ползва – „функционалното“ му предназначение е напълно подходящо за тия условия. Изглежда, „Началникът“/Горе, както обича да се изразява, наистина го е избрал за тази му роля. Ще стои там, където е, колкото си иска. Междувременно функционално неграмотните ще станат 100%. Стремително ще се увеличи и процента на неграмотните сред по-мижавите властници. Ах, колко яко се изразява Данито, примерно – правосъдният министър. Ще плачете за глезенето на Цецка Ц.
Не ни стига радостта от неграмотните ученици, ами се обади и Кунева. Абсолютно функционално грамотна за афери с българския интерес. Изпълзяла от прекрасното си някъде с новината, че всеки български гражданин вече можел да съди Европейския съюз. Това означава ли, че българските будали могат да съдят и бивш европейски комисар, който – дори без сериозна принуда – предаде/закри част от ядрената ни енергетика, заради което от години са ни вкарали във волната програма на доброволните шутове в европейската енергетика. Вместо „Гръмни се!“, на Кунева трябва да се каже „Отрежи си палавото езиче“ – и дано се намали процента на мазното ампи-кукуригане.
Какво да се прави? – този проклет въпрос сякаш ще ни преследва вечно.
Ето какво. Най-напред, трябва да признаем, че не знаем отговора. Но поне да преценим трезво загубите. А те са грамадни.
Да ги накараме – някак – да престанат с ампи-кукуригането, поне това. Това, че прославената Мила Георгиева, примерно, свири на „Страдивариус“, купен й от „онази“ държава, нищо не значи – пак добре, че „тази“ държава пък не й прибра цигулката. Ах, какво прелестно момиченце беше Мила, когато Минчо Минчев я доведе във „Всяка неделя“ – а сетне стана световно признато име. Но това не означава, че хиляди днешни деца са готови да се състоят в нейната история – трябва да признаем и това, то също е част от Поражението.
Междувременно, Самодивите ще продължават да масажират Ампери-кукутата – а ония ще мълчат и ще се правят на разсеяни. И няма да се гърмят, разбира се. А Самодивите ще представят Развалините като райски градини.
Ще виждат дори „величие“ там, където е избуял само позор. И този номер усвоиха, за да угодят на Ампитата – и така всяко кутре им се привижда като нещо „велико“.
А за малцината истински велики процеждат по някой нищо не значещ лаф, колкото да не е съвсем без нищо.
Ницше /?/ беше казал, че Народ наричаме отклонението на Природата от пътя й към шест-седем велики личности. Ами ние докъде ще я докараме с нашите функционални инвалиди?
/каре/
СЪЛЗА ЗА МУТАФОВА
На път сме да изтърбушим още една дума: „велик“. Понеже я използват, както/за когото им скимне.
Преди това направиха на нищо друга дума – „легенда“.
Обаче при тази жена думата „велик“ ще се чувства съвсем уютно.
Едва след 70-тата си година Стоянка се примирява, че смъртта ще й се случи и на нея – и се замисля, дали нещо от духът/съзнанието й ще остане да витае някъде.
И все очаква покойният й съпруг Нейчо Попов да й се обади. Той е последният мъж в живота й - а тя остава вдовица едва 50 годишна.
Знае, че нейното място никой не може да го заеме.
За един разговор във „Всяка неделя“ /2012 година/ я представих като „Халата на смеха“. „Точно такава съм – рече тя. – Хала“.
Никога не е искала да бъде сладка и миличка и още се чуди как е стигнала до това дередже, след като не умее да се врежда.
Има страхотен произход, а все я питали от кое село е.
„Самотният човек е пълен отвътре“ – казва Мутафова.
И още: „Не е задължително да си добър човек, за да станеш добър актьор.“
И на 90 години смяташе, че много е загубила като е станала артистка, а не археолог. „Актьорът разкрива един човек, археологът – цели светове. Исках да разкривам светове“ – казва.
Продължаваше да е убедена, че повечето хора не са разбрали коя е.
Сега – Горе, в съвсем тесния кръг на Великите – този въпрос най-сетне ще отпадне.