Все е нещо
 
Тия дни и ние присъствахме, заедно с Бойко, на две тържества - като телевизионни зрители имам предвид. „Кока-Кола“ разшири завода си в Костенец, а пък „Дънди Прешъс“ откри нов рудник.
Все е нещо - са си казали повечето от нас. Поне е по-различно от откриването на поредната магистрална отсечка, която сетне задължително ще я ремонтират.
„Кока-Кола“ вложила в разширението 40 милиона лева - и ние се радваме така, сякаш завода е наш. С въпросната напитка имаме специални отношения. През 50-те години на миналия век, в сатиричния вестник „Стършел“, в който иначе работеха много кадърни автори, излизаха карикатури на търкалящи се американски моряци, пияни от кока-кола - толкова инфантилни бяха тогава пропагандните стандарти. И сега са почти същите, обаче все още не е излязла карикатура „Дънди Прешъс“, пияни от печалбите от българските будали“. Може и да излезе някой ден, макар че я чакаме от 1999 година - точно 20 години, откакто е дадена/хайдушки подарена концесията за българското злато. И вече е ясно, че който и да управлява клетата ни държавица, все ще се държи като гламав колониален чиновник.
„Кока-Кола“ давала хляб на около 300 души българи, ура. „Дънди“ пък на доста повече, дори 16 души се върнали от чужбина заради високите заплати в компанията, два пъти ура. Все е нещо. Ако „Кока-Кола“ направи още хиляда цеха, нови 300 хиляди българи ще си намерят добре платена работа, и това може да дочакаме някой ден.
Тържеството на „Дънди“ обаче със сигурност ще накара мнозина да разлистят Историята на Прехода, колкото и разхвърляна и фалшифицирана да е тя. А тя не е никак благосклонна към канадската компания. Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед казала при откриването на новия рудник на „Дънди“, че ББ е новият Хаджи Димитър. Главата ме заболя, но тъй и не успях да проникна зад това вълшебно откритие на Себихан, никога не бих се сетил баш/тъкмо за тази любезност. Дали самодивското не е проговорило в нея - /“И самодиви в бяла премена…при юнакът дойдат, та седнат…Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже…“/ - но пък Бойко изглеждаше добре, нямаше видими рани, какво толкова да му превързва. Е, някоя милувка, макар и словесна, няма да му дойде в повече. Но защо пък да е Хаджи Димитър? Дали Себихан не е искала деликатно да припомни на ББ условията на концесионния договор с „Дънди“- и той да не е толкова любезен към тях? Все пак, тия са канадци и няма какво толкова да ни причинят. Някой би казал, че подобна реакция на ББ ще бъде прекалено екзотична. Но Историята помни тъкмо тия неща. Костов, независимо от дивашката приватизация, която извърши, има голям шанс да бъде запомнен с коридора, който предостави на НАТО по време на войната срещу Югославия, както и с отказа му да приеме тогава бежанци от Косово. И ББ можеше да бъде запомнен и заради думите, които наскоро си спести: „Аз нямам пари за самолети, докато моят народ гладува/ недохранен само с асфалт“. Историята има вкус към подобни фрази, те оцеляват, защото са далеч по-жилави от рутинното бърборене.
Купувате Ф-16 - този допълнителен плонж в краката на американците ви отива, някак си. Но плонжовете трябва да се съчетават и с разумни решения. „Дънди“ ви употребява от 20 години срещу скромната такса от 1,5% от стойността на металите в добитата руда - обаче почти от толкова време се лигавите с руснаците за АЕЦ „Белене“; направете я накрая, дори само заради това някаква нова куневица да я закрие след време. Обаче не: като презрели мушмули сте с канадците, а като кокички с руснаците. На нас, от простолюдието, не ни е ясно, какво ви кука в главиците, но тъкмо сега е моментът да направите „Белене“, и то с руснаците. Американците си получиха тяхното и вече са ви забравили; давайте, овъртолете се около Мечката, за да не стоите на студено.
Бъдете американци с американците, руснаци с руснаците, бъдете каквито завърнете с инвеститорите тарикати - а нощем можете да бъдете и българи, все е нещо.
И кой, неговата верица, ни съвкупи с „Дънди“ - питат от простолюдието. Чудесно мероприятие: от нас ложето - за тях печалбата.
Същият, дето понеделник заранта се оплаквал на Антон Хекимян, че от НАП се държали невъзпитано, не му признавали някакви 400-500 хиляди лева законни заеми - Костов. Този пък открай време презира простолюдието, въпреки, че и собствения му произход го насочва право натам. Сега пък нахално ни заглавичква с някакъв мизерен половин милион - вместо да благодари на НАП, че по този начин направо го белосва.
Една от Прокобите на Прехода е късопаметството. Има един одит/доклад на Сметната палата от 2016 година, от който става ясно какви изуйгащници са ни управлявали от 1999 година насам - не че и преди това са били по-големи храбреци.
Основният извод на доклада: Само за три години /2011-2013/ „Дънди“ е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. Българската хазна също трябва да е доволна - нейният дял са цели 23 милиона от този милиард и половина. Привет, идиоти.
Извода: злато гази, гладен ходи, канадска пословица.
След всичката тази прелест, как да не се радваме, че „Дънди“ ще добива и от новия рудник „Ада тепе“ - нали ние ще получим 300 работни места, пък и някой лев ще падне. Как е на „канадски“ приятен апетит?
От „Дънди“ имат право да ни смятат за златни/завършени ахмаци.
Докладът на Сметната палата е от преди три години - а сякаш са минали три хиляди години. Всичко е забравено, ако изобщо някой му е обърнал внимание. Този доклад е неподправен източник на сведения за българската политическа мекушавост; документална летопис - кратка, стегната и позорна - на безпомощността и безразличието. И е неизбежно човек да си каже, че управниците ни пет пари не дават за най-голямото златно находище в Европа, какво остава за някакъв си народец.
Някой най-сетне трябва да изследва особеностите на българското дупедавство. Може да се ангажират и антрополозите, които са на яслата при Властта, те достатъчно добре я познават.
Между другото, най-много на „Аферата Дънди“ се гневеше Волен, чоплеше я яко. Обаче не случи на партньори. Сега не се обажда, добре, че поне не беше на трибунката в Крумовград при откриването на новия рудник на канадските изедници. И как да се обажда, когато и той е до левия семенник на ББ, третият в редичката.
А пък кметицата Себихан направо съчини загадката на Прехода: защо бе, джанъм, ББ да е новият Хаджи Димитър? Продължавам да мисля, мислете и вие.
Сещам се за друго. Превръщаме се неусетно в някаква изложение на чуждата инициативност и грамотност, изразени в няколко десетки китни цехчета - истински оазиси сред общата пустош. Все е нещо. Но не бива чак толкова да се самозалъгваме. И да се попитаме: можехме ли, изобщо, да минем без „Дънди“, сами да разработваме златните си находища? И кога решихме, че можем да минем и без себе си, напълно да се самоизоставим?
Президентът Желев ми каза веднъж, че Костов си е изиграл най-добре картите /“Всяка неделя“, юли 2003 година/ - имаше предвид, в политически план. Но и при приватизацията виждаме същата ловкост. И „дъндитата“ могат да го потвърдят, също и руснаците, на които даде „Нефтохим“ - това е тайният срам на късните антикомунисти/русофоби, а още повече и американците, на които пък хариза тецовете „Марица 1“ и „Марица 3“. Така Костов искаше да се разтрои, да бъде харесан от руснаците, после от американците, накрая и от съвкупния международен капитализъм. Дали успя? Кярът му от американците беше една снимка с президента Буш: за него снимката, за простолюдието край тецовете - пушеците. Специално на тецовете от години им се заканват, че ще им преразгледат договорите - и все забравят. Костов им се подложил на американците, защо аз да си развалям достлука с тях - така си мисли всеки властник след него. И е прав за себе си, особено ако иска да изглежда като редови балкански хитрец.
Нашите управници се държат като хора, които пет пари не дават за Историята, абсолютно им е безразлично, как ще ги запомни тя. Те гледат да си надвият масрафа/харчовете днес и веднага, утрешният ден е без значение за тях.
От 30 години всичко се разпада на отломки, всичко започва все отначало. Все е нещо, ще кажете. Да, де, обаче важно е, какво ще каже Историята. И дали изобщо ще ни запомни. Уж хитроумните ни игрички - ден за ден - не могат да я заблудят. Ние себе си заблуждаваме. И изобщо не можем да схванем Истината за Прехода. Задоволяваме се с някаква смътна представа за него, тя ни е достатъчна. Закриваме, откриваме, ден да мине, друг да дойде. „Дънди“ дали работа на 300 души - хайде, намалете им таксата, изобщо им я опростете. Продължавайте да се държите като Дънди Крокодила - симпатичният селяндур, попаднал в капаните и изкушенията на модерната цивилизация, при Големите Крокодили.
От скорошните ви закани за ревизия на приватизацията очаквано нищо не произлезе, няма да дочакаме Черната книга на Разграбването. Направете тогава поне една Бяла книга: колко/кои държавни притежания сте продали изгодно, кой го е направил, какво успяхте изобщо да съхраните - ей такива прости неща.
Надявам се да запълните поне една страничка.
 
/каре/
Революция с димки
/“Уикенд“, ноември 2017-а, фрагменти/
Сега пък ще правят ревизия на Приватизацията - от 10 години и гаргите знаят, че тя е крадлива, фалшива, нахално-безсрамна, унизителна за народеца и пр. Но те ще си я проверят. Новите революционери сега са се усетили. Една ревизийка и така щели да приключат и Прехода – точно така се изразиха. Казваш, колко лъжлив е той, колко е крадлив и го приключваш. А после – какво? Ще си легнат под един юрган – крадците и революционерите, това ли следва? Че те и сега са си там.
Всъщност, за последно ще се поджафкат, ще хвърлят няколко димки по Нинова /едните/ и по Бойко /другите/ - това е целта им, и ще приключат представлението. И ще чакат да им ръкопляскат – макар че за пореден път на простолюдието ще му стане ясно, че политиката е афиф работа, тъпоумно театро – напънала се планината и родила мишка и пр. Пак ще кажат на „тъпаците“, да не очакват нищо добро, нищо смислено. Ще им припомнят, че думите са най-евтината стока в днешната политика, че те умират, веднага след като са изречени, че като цяло политиката се пише със симпатично мастило, което веднага избледнява. Знаят го много добре, но ще запашат патрондашите с халосни патрони.
Каква ревизия ще правят на крадльовците от приватизацията, когато те самите и досега търпят законите, според които сякаш само от светци е извършен Големият Грабеж. Нали Костов промени закона и лиши прокуратурата от контрол върху сделките? Сега, какво - ще й върнат правомощията ли, след дъжд качулка.
Голямата им революция пак ще опре до дребните закачки и ще приключи като бенгалска свещичка – много искри, обаче студени. На този огън бедняците няма да могат да сгреят поне ръцете си. За душите им да не говорим.
Водевилът с приватизацията, който Сектата продуцира тия дни, има и друга цел, далеч по-важна от това да се покаже, как бе разграбено и съсипано едно национално стопанство.
Основната цел на революционерите е да се прикрие, как бе анимализирана голяма част от Народа. Милиони хора днес оцеляват буквално по някакъв чудодеен начин. С кьорфишеци искат да прикрият позорните данни: близо 30 % от българите получават доходи под 314 лева, т.е. над 2 млн.  души в страната живеят под линията на бедността и на границата на мизерията. А 75% от населението се лишава от жизнено важни неща.
На тия хора ли ще им покажете резултатите от ревизията на Грабежа? Та те отдавна са наясно с тях, те са изстрадали с живота си Грабежа, превърнали са се в голтаци и покрай него. Свободни голтаци.
Най-позорното обаче е друго. Дори да не се беше случил Грабежът, крайните резултати пак щяха да бъдат същите, дори нищо да не беше разпродадено. Нямаше кой да управлява стопанството. Новите хуни нямаха качества за това, те си бяха едни безразсъдни случайници, а получиха на тепсия цяла държава. Започнаха да разпродават и да крадат, защото не знаеха как да се справят с нея, нямаха инстинкт на истински стопани, бяха малоформатни хора, уплашени от големите надежди, които простолюдието им възлагаше. Съграждането беше не само извън възможностите им, но и извън манталитета им. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Кока-Кола, "Дънди прешъс", "Стършел", Прехода, Себихан Мехмед, Крумовград, Хаджи Димитър, Иван Костов, Ф-16, АЕЦ "Белене", рудник "Ада тепе", Волен Сидеров, Желю Желев, "Всяка неделя", Нефтохим, "Марица" 1, "Марица" 3, Джордж Буш, Дънди Крокодила, Черна книга, Народа

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.