Колко струва българинът
 
Тия дни научихме още една подробност от Ценоразписа на Българския Живот: ако те убие паднала ограда на изоставено/закрито военно поделение, струваш 5 хиляди лева. Бъхтал си цял живот, и накрая ти окачват етикета - харизан/продаден на безценица…
От години се разправяли за проклетата ограда на поделението в Хасково - общината се оказала безсилна да накара тлъстягите от Министерството на отбраната да направят нещо.
Накрая, едва преди месец, министърът/Каракачанов обявил обществена поръчка - „от малките“, понеже събарянето на оградата струвало пет хилядарки. Обаче получили само една оферта- кой ще си губи времето в тези крадливи времена с пет хиляди лева. А офертите трябвало да са три - нали уж все спазват законите. И докато ги спазвали, оградата паднала.
Имало „обезопасителна“ лента край оградата, но вятърът я отвял - вятърът обаче никога не стига до тлъстите чиновници от Министерството, а и са прекалено тежки, за да ги отвее.
И накрая убили човека.
Ето така вятърът на бездушието и глупостта накрая ще отвее и Българския Живот.
Сега всичко ще бъде забравено. Горкият човек също - в последните си мигове той сигурно се е питал, такъв ли край заслужава, защо го наказват Скотовете, за какви грехове, това ли е изобщо смисълът на Живота - да те премачка като животно.
Това е невъзможна държава, невъзможна - цяло чудо е как крета по някакъв начин. Неотдавна едно момче бе убито от паднала врата на футболно игрище. Направиха стадиони за десетки милиони в пустеещи села, за да натъпчат търбусите си техните строители - обаче една врата не се сетили да укрепят, те не виждат подобни дреболии.
Майната им на стадионите ви, когато убивате деца по този начин. Сега пък са отворили уста да правят световно първенство по футбол, за да се налапат и от стадионите, които трябва да построят.
Ф-16 купуват, спечелени войни сънуват - обаче една келява ограда не могат да съборят. Абе, извади пет хиляди лева от тлъстия си джоб и ги дай, направи нещо полезно с министерските си пари. И ако си толкова алчен за показност, сложи една табела: „Тук имаше ограда, която лично съборих, защото иначе щеше да стане ясно колко струва българския живот“.
Най-отвратителното е убийството да бъде наричано „нелеп инцидент“. Нищо подобно: това е дълго подготвяно убийство.
Истинската нелепост е, че толкова години ни управляват екземпляри от една и съща порода. Онова момче, убито на футболното игрище, днес щеше да е с две години по-възрастно. Други две момичета бяха погребани в един миг под отломъците на сграда на улица „Алабин“ в центъра на столицата - срутила се заради алчността на собствениците й. Друго момиче загина под козирката на една банка. И все няма виновни, виновна все е Случайността. Така е, когато Случайници властват на всички равнища, когато сякаш Кръвожаден бог е надвиснал над нас, Богът на Случайността. Възможно ли е да оцелее такава държава? Представям си киселите физиономии на някои от овластените Случайници, затова им казвам, че Държавата е всеки един от нас, със смъртта на всеки от нас умира по малко и тя. Просто е - обаче изглежда недостъпно за случайните мозъци.
Сега, за Великден, обичайно ни призовават към смирение. А интересно към какво призовавате убития в Хасково, какво му пожелавате на него, имате ли пожелания и за такива случаи?
Убийството в Хасково е позор за армията ни. Години наред шефовете от Министерството се петлявят безгрижно, готвят се за победни маршове „в защита на Родината“ - убийството на клетия човек част ли е от тази защита?
Пак тия дни завърши и процесът срещу животното, убило Виктория от Русе. Но убийството в Хасково е много по-жестоко, защото е плод на непоносимо безразличие.
Купете колкото си щете Ф-16, за да се фуклявите с тях, и закрийте Министерството на отбраната - то не е в състояние да защити дори един случаен минувач, какво остава за другото. Вижда ви се крайно това? Не го казвайте на глас, защото ще стане ясно, че сте завършени идиоти. Ето защо: проклетата ограда в Хасково не се срутва за първи път. Още в края на 90-те години част от нея се стоварва върху две момичета. 20 години по-късно отново се случва същото. През тези 20 години солдафоните ни обуха натовски ботуши, влязохме в Европейския съюз, дори бяхме „Председатели“, нашите властници навириха гребена, истерикът Соломон иска ядрени бази у нас и пр., и пр. Обаче проклетата ограда-кръвопиец все си стои и отново взема жертва. Оградени сме от Нормалното, това си е, не ни допускат до него.
Не ги бройте лъстиво/фалшиво жертвите от Кербала и останалите жертвени полета, където ни е запокитил слугинският рефлекс. Пребройте жертвите на Случайното и ще видите, че те са много повече. Някой камион с експлозиви един път все ще се добере някак до базата ни в Кербала. Обаче Богът на Случайността е непрекъснато тук, и днес, и завинаги, и кървава слуз капе от неговата паст. Дори талибаните ще се отегчат от нас, но той няма да има милост. Защото това заслужаваме, изглежда.
През 90-те години диваците, отговорни за оградата, не са разследвани, така поне се твърди. Злодейството на „Алабин“ - независимо от обществения натиск, остана ненаказано - и него го приписаха на Богът на Случайността. Сега пак ще се задоволят с празни приказки. Всъщност, изобщо вече не е ясно, кои приказки тук са празни и в кои има някакъв дори нищожен смисъл - поиграйте си на тази загадка, макар резултата да ви е ясен.
Гледах министъра на отбраната по телевизията, издул се беше от фалшива важност и редеше предизвикателства - понеже идват избори и трябва да изкяри нещо и от оградата. И най-вече - понеже и той ви смята за идиоти. Убийството му „изглеждало по-скоро като малшанс и трагичен инцидент“. Казва го така, сякаш сърцето му окончателно е затлъстяло и не пропуска никакви чувства. Обаче на нормалните хора, особено след тия думи, вероятно самият министър им изглежда като малшанс. Управляват ви хора, които намират сили да ви кажат, че предизвестеното убийство на един човек е малшанс. Казват ви засега само това, защото още не се осмеляват да допълнят, че, според тях, и самото ви съществуване е малшанс. Малшанс е да сте се родили в тази земя, малшанс е да ви управляват Случайности и пр.
И колкото повече се нагушват, толкова повече изоставят ненужното им – щом не им върши работа, майната му, какво ще спечелиш от някаква ограда. Цялата държава е в режим на трагичен инцидент. Ако не вярват -Случайниците да преброят жертвите на Случайността.
„На 15 март съм издал заповед да започне изследване на обекта и да се пристъпи към процедура, за да се реализира събарянето“ - изпуфтя Каракачанов по телевизията - вижте ме колко съм експедитивен, точен, загрижен, чистичък от всичко. А е министър от две години. На 19 април оградата убива човек, неговата ограда. Щом Ф-16 са неговата гордост, тя пък е неговият позор. Това е ясно. Едва на 15 март се загрижил - а Оградата е започнала да ръмжи още преди 20 години.
Ненчев - помните ли го този колхозник? Той също цъфна по телевизията. В кукления театър на Бойко /2014-2016/ се перчеше като военен министър. Сам беше написал в сайта на военното министерство за себе си: „Демократ, подготвен за битката срещу Русия, има силна воля за идеологическа чистота в представите си за българския национален интерес“. А просто беше малко земеделска карантия за нуждите на Бойко. Сега ще се явява на изборите като независим кандидат – независимият Голиатчо. А къде отидоха земеделците? Пак там, където ги прикоткат, разбира се - на същото място. Някога бяха сила. Дори „онази“ власт ги опази някак, макар и за церемониални нужди, имаха вицепрезидент /по сегашному/, министри на земеделието, пощите, правосъдието, дори Лили Иванова май беше техен член. А сега са притурка - хвърчащ лист към менюто на Падишаха. Комунизмът ги мачка свирепо в началото, но сетне Преходът се оказа по-безмилостен, накрая се оказаха нечия притурка. Тъй - и какво каза Ненчев по телевизията? „Министерството на отбраната носи вината за тежкия инцидент в Хасково“ - убеден демократ, обаче с прекъса памет, вече е забравил, че и той е бил военен министър, и никак не го сърби вината.
Какво ще се прави с тия типове - и какво още ще ни правят те? И защо, по дяволите, онзи Бог с кървавите лиги все е милостив към тях.
Каракачанов, Ненчев - не са само те, цял взвод военни министри са търпели оградата-убиец. Иначе все развяват някакви знамена - главно своите.
В този взвод сякаш дори не са чували за онова свято правило: „Ако всеки отделен човек не е от значение, тогава никой не е от значение“.
Макар че и да го знаеха, резултатът щеше да е все същия.


Тагове: Кеворк Кеворкян, ограда, Хасково, Красимир Каракачанов, Българският Живот, Ф-16, "Алабин", Министерство на отбраната, Соломон Паси, Кербала, Николай Ненчев, БЗНС, Бойко Борисов, Лили Иванова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.