Оглозгване
 
БСП е автоканибалска партия, за това съм писал неведнъж - там непрекъснато се самоизяждат, но все остава нещо за оглозгване. Покрай това, по-първите й фигури лесно попадат в комични ситуации, а отстрани публиката доволно им се хили - например, напускат Парламента, но вместо да навлекат винтягите и да хванат шумата, започват да се разправят, кой да оглави евролистата им. Хората очакват нещо далеч по-смислено, обаче вместо това получават хрус-хрус - братско прегризване на гърла. Достатъчно е един по-шавлив олигарх - червен отвън, обаче иначе приятел с Властта покрай някоя дупка във Варна - да се поразшета, за да станат поредните панаири в БСП.
Сегашното обаче е направо сапунена опера: Елена като Освалдо Риос, Сергей като изоставената изгора, която се опитват да реанимират. А в ГЕРБ направо скучаят: един Цветанов, дето все не го харесват, си нарежда с лекота листите, дори сварва да си купи и някой апартамент. Обаче тия от сапунката само си плюнчат моливите. Откакто Нинова е на белия кон - тя пък взе, че наистина се качи на кон - няма спокоен ден от собствените си канибали. Любопитното е друго: пределите на безсрамието на Станишев, казано възможно най-деликатно. Той избяга от БСП след една забележителна поредица от загуби, нито веднъж не успя да се справи с Бойко. Това би накарало всеки по-чувствителен човек да избягва, докато е жив, всякакви избори. СС обаче сякаш иска да допогребе БСП.
Смешното е, че битката му е тъкмо срещу неговата Елена/Йончева. Оставете празните приказки за „социална Европа“ - Елена му е мъката, тя пък бе наречена наскоро от Бойко „първата дама“. Елена със сигурност е по-добрият избор. Герберите усетиха това и веднага включиха срещу нея медийните си аргати. Съчиняват й разни афери, колкото да й направят услуга - това се случва. Тя наистина може да придърпа доста хора и извън електората на автоканибалите. Открай време е малко истерична, но сега и това й върши работа.
Всъщност, единственото й петно е, че беше „първата дама“ на вечния губещ. А се помнят и времената, когато тъкмо него Бойко наричаше жената в семейството, тоест първата дама - но това беше вече в ерата на Моника, която пак Бойко наричаше мъжа в семейството. Ако някой изследва тия прозрения, ще си каже, че в нашенската политика джендърството отдавна властва, дори може би е истинската й същност. Кой е жената, коя е мъжът - по-добре да не се завираме под този юрган. Да приемем, че си имаме работа с хермафродити и да се примирим. Колкото и каквото ни е отпуснал Господ - толкова.
Разбира се, на Бойко му е много по-удобно Станишев да оглави листата на БСП - не защото така иска Гергов, примерно, а защото е ясно, че всеки, който посегне към бюлетината на червените, ще се сети за победоносната кариера на Сергей. Бойко дори няма да има нищо против симпатягата-загубеняк да минава за негов избраник, така ще изкопае още една дупка за Гергов. Накрая може и Станишев да няма нищо против. Неговият манталитет е особен, привързан е към специални стандарти. Не е нормално след толкова поражения отново да искаш реванш от една партия, която с радост се е отървала от теб. Няма смислено обяснение, защо искаш отново да развяваш опърпаните прашасали знамена на поражението.
„Ако четете този надпис, значи Елена е паднала от мотора“ – навремето с такива елементарни надписи/шегички украсяваше СС якето си и ги продаваше на бабите, тръгнали – пак и пак! - по урвите към Бузлуджа. Само че се случи нещо друго: мотористът изпадна, а сега иска да тури пезевенкска марка на Елена.
Станишев е от семейство от сой, а в случая се държи като нахъсан простолюден сваляч. Като ония тарикати, които навремето идваха в София от провинцията със списък на дъщерите на началниците от „Голямото добро утро“ - и ги преследваха до несвяст, някои успяха и да се вредят. Станишев нямаше нужда да се ръга между тях - само че и в неговия списък имаше една дама, която той искаше да прелъсти на всяка цена – „столетницата“. И сега иска. Не беше особено образован, обаче, все пак, превъзхождаше цървулите в политиката ни: с езици, родители и, разбира се - нямаше никакъв усет за Българското. Какво повече ти е нужно. Първанов го побутна с хвалбата, че успешно му носел куфарчето като негов сътрудник, ей така се гъделичкат тия хора.
Станишев е любимата боксова круша на Бойко, а ако се изразя по-нежно - нещо като неговата магнолия, с която толкова се гордее. Пак се изправяме пред неподозирани психологически дълбини - гледат едновременно каракачански песове и магнолии, не може да свари човек да прозре в тия мистерии.
Има вероятност една боксова круша да предизвика значително състрадание в електората на БСП. От друга страна обаче, Елена е любимият враг на Падишаха: тя го съди и изговори доста сурови неща по негов адрес; той пък хвърли държавата срещу нея, колкото да стане ясно, че има едно на ум за силата й. Тъй че, като афиширан враг на Бойко, тя със сигурност ще спечели повече симпатии не само сред левите избиратели, ами и изобщо. Очевидно е вече – и е нормално, че властовото дълголетие на Бойко ражда нови и нови скептици и врагове. Защо той, докога той и пр.
Да подкрепиш Елена означава най-малкото да разчоплиш фасона на ББ.
И Сергей и Елена са лесно различими фигури. Освен това, в свадата наложена им от влъхвите в БСП, има и нюанс на късна бракоразводна разправия, което допълнително възбужда въображението на публиката и привлича вниманието й към тях.
А ГЕРБ чорбаджийски постави Габриел начело на листата си - сметнали са, че нейните каканижения за дигиталната ера са от първостепенно значение за аборигените в Монтанско, а и изобщо. А Елена ще говори за все по-киселия хляб на българина - сами преценете, кой има по-големи шансове, ако всичко е по правилата…
Тъй. Стига толкова за сапунката на БСП. Обаче и всичко друго се изражда по този начин и накрая пропада до това блатно ниво. Онова, което истински може да въодушеви човек, по начало са загърбва и накрая елиминира. Субпродуктите пък неистово се поощряват. Една страна, в която моят приятел Кобрата е по-важен от Кефалов, със сигурност е сбъркана. Не знаете кой е Кефалов – не се притеснявайте, и аз до онзи ден не знаех. Слава Богу, че вестник „24 часа“ ни отвори очите за този човек. Все се зазяпваме по ненужното, сега се зверим в румънския тюфлек, с когото ще се сбие Кубрат - обаче изобщо не подозираме, че най-големият познавач на човешката ретина в света е българин. Същият Владимир Кефалов. Тия дни той е бил удостоен в Ню Йорк с престижната Бреслерова награда за 2019 година – цитирам по „24 часа“: „най-престижното отличие в областта на офталмалогията“; „изследванията на Кефалов са огромен принос в развитието й“; „научната му кариера е блестяща“. Обаче ние сме ослепели за истински значимото – дори и Кефалов не може да ни помогне.
Актьорът Димитър Маринов ми става все по-симпатичен, защото усещам, че започва да се притеснява от непомерното внимание към него. Той е много по-интересен от двете реплики, които произнася в наградения с „Оскар“ филм „Зелената книга“. Едва ли е очаквал истерията, която последва, след като се появи с българско знаменце на официалната церемония. Две реплики, едно знаменце и едно шеговито намигане към публиката - мярката бе спазена от него. Обаче сега се изкарваме покорители на филмовия Еверест, нещо като първопроходеца Едмънд Хилари. А пък самият Маринов вероятно гледа насмешливо на тези напъни - той със сигурност се има по-скоро за шерпа Тенцинг Норгей, без който обаче Хилари нямаше да успее. Сега предлагали Маринов да бъде награден с орден „Кирил и Методий“, за да подчертаят още повече бутафорния си ентусиазъм.
Хвърлят един тиквен медал на някого и мислят, че са си свършили работата. Ордените ви нямат никаква стойност вече, след като за тях са абонирани и Сульо и Пульо. Всички са наясно, че разумния критерий отдавна е изчегъртан и в ритуала орденосване. Цяло чудо е, че преди време, когато сръчните каки от БНТ проглушиха света с хвалбите си за сериала „Под прикритие“, не им закачиха по един медал на издутите от преяждане кореми. Плевнелиев пропусна да орденоса и сериала „Стъклен дом“, в който американският посланик Байърли играеше себе си - сякаш за да провери дали е с целия си. На този сериал трябваше да дадат най-големия тиквен медал, специално учреден за подлизурство. Тия шутовщини – пределно позорни, нямат край. Няма критерии – постепенно ги оглозгаха след 1989 година. Некадърници награждават некадърници…
Окончателен е разривът между истински успелите хора – Великите Непознати, и ширпотреба, вече сме Рая на измислените победители, в който все залагаме на куци коне.


Тагове: Кеворк Кеворкян, БСП, канибали, Елена Йончева, Сергей Станишев, Освалдо Риос, ГЕРБ, Цветанов, Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Моника Станишева, Георги Гергов, Бузлуджа, Георги Първанов, Габриел, Кубрат Пулев, Владимир Кефалов, Димитър Маринов, Едмънд Хилари, Тенцинг Норгей, "Под прикритие", БНТ, Росен Плевнелиев, "Стъклен дом", Байърли

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.