Кърпачи и шутове
 
Бойко – това, Бойко – онова. Медиите го експлоатират зверски, представят го така, че публиката непрекъснато си припомня народната фраза „На всяко гърне мерудия“. Накрая, да речем след 30 години - това е най-късият срок, който му отредиха някои летописци/гадатели, и той ще се сбогува с властта. Целият ще е в кръпки – и изобщо няма да е ясно, какво точно е направил/оставил зад гърба си. Това - заради престараването на медиите. Голям кеф.
Може да се каже и по друг начин, ето: Ако ББ е разкарал винетките за Северната тангента, които преди това е приел, всеки нормален човек ще се попита, кога пък ще разкара идиотите, заради които непрекъснато отменя, премахва, разкарва, поправя, кърпи нещо.
Кърпенето също е подходящ „маньовър“, както се изразяваше все по-любимият на мнозина Живков. На Ивайло Знеполски трябва да му поверят още един институт – за изучаване на караконджулщините на Узурпатора. Тия дни научих от интервю на Пенчо Ковачев, че Знеполски вече е издал 37 тома в поредицата „Минало несвършено“. С подзаглавие „Твоята мама“ – не го е използвал, разбира се, но то се подразбира. Време е вече да основе и един Институт за изучаване на Прехода - стига са го държали в саламурата, ще им трябват обаче поне 74 тома, за да го опишат, и е добре Знеполски да го направи, тъкмо достатъчно е загрял. Иначе ще го запомнят само с налудното твърдение, че Радой Ралин играел ролята на шута на Владетеля/Живков. И ще го благославят така, както той сега благославя комунизма. Ако бяхме държава, каквато никога няма да бъдем, щяха да му закрият Института за изследването на близкото минало само заради тази скверна фраза. Тя спокойно може да бъде приета като един от шедьоврите на шутовския Преход. Сияйни бъднини ни чакат, щом отсега ровят кокалите на Радой. Никакви хора, обаче съобразителни: мрън-мрън, вече написаха фалшивата история на СДС – това под мъдрото ръководство на един от прислугата на Плевнелиев. Всеки момент ще съчинят и бляскавата история на самия Плевнеллиев, като виден евроатлантик, а не шут от астрогическото крило в политиката, изцяло ще го подменят. Знаят си работицата тия типове. Ние се зверим в рутинните дивотии, с които ни обгрижва клетият Български Живот – а ония направо подменят Историята.
Между другото, колко ли тома ще напише Знеполски за Бойко – тогава, след 30 години?
Да се върнем при Кърпенето. И Живков маневрираше/кърпеше, но с мярка и далеч по-фино. Цяла година, понякога и повече, подгряваха простолюдието, включително и партийното, че нещо се мъти около Луканов, примерно, че в най-скоро ще го подкарат към изхода. А накрая, в един 15-минутен пленум, Кърпача махаше Огнян Дойнов. Елегантно направено, вън от съмнение: Луканов вече почти е превъртял от страх, а пък Дойнов мисли само за едно – как да умилостиви отново Кърпача. И това се случва след време. Кърпача вече е отменил ръкомаханията от Мавзолея - това е „жест“ на споделяне на собствения триумф с дефилиращите маси, обаче над ковчега на друг, по-раншен Вожд Кърпач - едно несъмнено безвкусно веселие. Но сега Кърпача изненадващо отива да се поклони на надгробна плоча в близост с Мавзолея - заедно с низвергнатия/разкарания Огнян Дойнов! Само двамката. Следва нов епизод от превъртането - сега, освен Луканов, трепери и цялата върхушка. Тя се е държала презрително с Дойнов, понеже вече е никой, нали. Ами, сега, ако Кърпача е превъртял окончателно и вземе, че навре Дойнов пак при тях, може дори и да го намести на собствения си стол, всичко може да се очаква от един превъртял Кърпач! Тогава - какво ще се прави тогава, мамицата му и на този соц, няма ли най-после някой Знеполски да го опише изтънко.
Ето, това е Кърпене, това е Кърпач - сякаш надзъртаме тайно в някаква антична драма. Друг пример. По някое време - вече беше станало ясно, че никакъв маньовър няма да спаси Кърпача от лапацалото Горбачов - край тъч-линията започна усилено да загрява една изгряваща звезда. Върхушката започна да сумти - откъде се взе тоя пък, на кого ще бият шута, за да го наместят при нас, пак скърцане със зъби, пак мамицата му на соца и пр. Те винаги предпочитаха да скимтят срещу соца, но не и срещу Кърпача, това го оставяха за след Преврата срещу Кърпача - един ден, някой ден, когато и да е. Направо се държаха като старши научни сътрудници от институт на Знеполски. И внезапно изпълзя един слух: новоизгряващата звезда бил таен/непризнат син на Кърпача - така че, край на сумтенето. А дали изобщо е вярно, това не е ваша работа. Ето, това е кърпене, пак елегантно, но и дяволито: върхушката няма полезен ход, освен да се умилква около „сина“, той пък вече е закопан до кръста.
Пак между другото: докато пише/издава 37 тома срещу Мавзолея, на коя плоча тайно се кланя Знеполски?
Да се върнем при сегашното кърпене.
Но преди това да уточним: простолюдието, което наблюдава панаира, напълно ли е анестезирано/идиотизирано - или не? Ако не е - а това е сигурно, тогава веднага сменяй маньовъра.
Телевизиите си направиха кефа от дивотията с винетките: безспорна, кристална идиотщина, съчинена от някакви дребни началници – крайцерът „Аворора“ до насита може да стреля по тях. Любимият похват на телевизиите: стрелба с гаубици срещу врабчета.
Кафка има един удивителен афоризъм: „Тръгнал един кафез да дири птица.“ Да си послужим с този афоризъм, дори с риск донейде да го елементаризираме. Е, кой кафез е намерил птичките, които дори не успяха да обяснят членоразделно дивотията с винетките?
Може да се направи цял поменик на приетите и след това фризирани или направо отменени решения. Това е някакъв нов вид тероризъм - на отменените решения.Сякаш ги приемат на пияна глава. Намираме се в режима на ударно кърпене. Ако не бяхме граждани в ускорено европейско развитие, човек щеше да реши, че дребните кърпачи въртят номера на Него. Не може да е случайно малоумие, а то и в случайното малоумие все има някакъв порядък. Разноречието също минава мярката - особено между ББ и Цветанов, вероятният разпоредител на Кафеза. За „коалиционните“ министри да не говорим – каквото и да кажат, открай време тяхното е пъчене за сметка на ББ, а той се задоволява с ролята на Усмирителя. Но и тя се изтърка. Когато „патриотите“ ръсеха предизборните си обещания, ББ ги гледаше, както гледаме на дребните лъжци. Сякаш вече се е примирил с ролята си на Гръмоотвод. Така изглежда отстрани. Но да си Гръмоотвод не е приятна роля за човек, който се има за Гръмовержец. Сега Каракачанов се репчи на циганите – тия дни се разхождаше победоносно из опразненото циганско гето във Войводино, само дето не се беше качил на някой танк. Циганите вече били нетърпими – така ги нарече, не роми, и това трябва да минава за героизъм. Добро утро. Хората имат обаче памет и веднага са се сетили, че самата Румяна Бъчварова, най-близкият човек на ББ, отиде в Гърмен и нарече тамошните стълкновения „битов“ инцидент. А това се случи преди повече от три години. Да не затъвам в повече подробности.Всичко се събира в едно.
Извод: когато ще кърпиш, не се занимавай с дребосъка.
***
Ще ми позволите една малка волност: Кой кафез си търси България?
Но да оставим тази тема за друг път…
***
Да не си помислите, че имам нещо против изследванията на Знеполски. Нищо подобно - все едно никой няма да ги погледне, освен счетводителката - преди да отброи хонорарите. И, разбира се, студентите, по задължение - те пък никак не са жалене, ако четат само такива книжки, без да са прочели Радой. Така че, да си кърпят колкото щат някои Историята - стига да оставят на мира Радой.
Обади ми се Борето Геронтиев, за да ми каже две думи за книжката ми „Истории за личности и буболечки“. Зарадвах се - на него мога да имам доверие, по много причини. Направило му впечатление как съм представил Радой: „Кротко бунеше Народа“.
Сега, докато пишех за кърпенето, се замислих: дали иначе е възможно да се буни Народа, след толкова кърпения, изследвания и всякакви шутовщини, сред безподобното нашенско гръмогласие, след което нищо не остава. И, по дяволите, ще успеят ли гръмогласните, многокнижни шутове да затиснат и заличат кроткото бунене – и това ли ще ни се случи?
***
Шегичка. Знеполски беше по някое време министър на културата, ехее. А пък Радой написа още преди 60 години епиграмата, която всеки грамотен българин знае, вече може да минава и за народно умотворение: „Не ме е страх от министъра на културата - а от културата на министъра“. Написа я не по времето на някакъв курвенски Преход, когато всички са накокошинени и всичко може да се изрече. Написа я в ония сурови времена, с които днес се препитават цели институти. И всички разбраха, кой е въпросния министър. Малка шегичка уж, кротко бунене уж – а и досега всички я знаят и я повтарят.
Нека бъдем по-широко скроени и да си зададем и въпроса: дали Знеполски не е късният екзекутор на Радой, ей така – заради тази епиграма, от която нито един министър на културата от 60 години насам няма мира, поне веднъж седмично се събужда нощем мокър от страх с въпроса „Аз ли съм този министър?“
А министър на културата беше и самата Людмила Живкова, дъщерята на Узурпатора/Кърпача – и тогава епиграмата пак кротко вървеше, като топъл хляб за ония, които бяха гладни за бунене.
Така погледнато, една епиграма сякаш върши повече работа не от 37 тома, ами дори от 370 тома.
Кротки лъжи срещу уж кротко бунене - кое е за предпочитане?


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Тодор Живков, Ивайло Знеполски,  Пенчо Ковачев, Прехода, Радой Ралин, СДС, Росен Плевнелиев, Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Горбачов, Кафка, кафез, Цветан Цветанов, Красимир Каракачанов, Румяна Бъчварова, Борислав Геронтиев, Людмила Живкова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.