„Закриването“ се случи преди десетина година, сетне тихомълком забравиха тезата си и отново започнаха да предъвкват Прехода – това неясно Чудовище, тази Мъглявина, в която обикновените хорица се чувстваха все по-неуверени, а накрая и направо унизени. Само „десните“ балами известно време все още продължаваха да се пъчат като негови автори, като авери/посредници на Чудовището, накрая и те се усетиха и благоразумно млъкнаха. Сега, когато Хората се събудиха – по случайност това се случи около светлата дата 10 ноември – никой вече не претендира за бащинство. И така Прехода се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие, на Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. Така постепенно съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание. Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях. Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила. Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече. Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще. Тя винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото - и без никаква за Бъдещето. А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други - лафове обаче на корем. Истината е, че изобщо забравиха Народа. И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли. Скача не заради увеличението – а заради отношението към него. Ей, ще ви изколят, бре – добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва. европейски граждани – с куркащи черва. И все отмятат настрани Истината – както някой насилник замята полата върху насилваната жена, понеже не е удобно да се гледат в очите с жертвата, поне това да си спести.

Гледайте ги върху какво „размишляват“, върху какви „сакрални“ теми.

Например – върху поредното само-отстранение на Падишаха. Да, де, лесно е да си тръгнеш – но какво ще кажеш, когато/ако се върнеш, Орешарски няма пак да ти е под ръка. И освен това – каква ще е причината за отстранението – след всичките успехи напоследък? Този номер не върши винаги работа – освен на цаците край Падишаха. Някои се учудиха, защо Радев, след като извади голямата сопа и наложи Прехода, по-късно уточни, че оставката на кабинета не е решение. Да не му приписваме излишно коварство, но той фактически предписва агонията като лекарство. Има и други „коварни“ сигнали от Улицата – например, тя е неотстъпчива в искането си Валери Симеонов да се разкара. Това автоматично го изключва измежду бъдещите партньори/ратаи на Падишаха. Каква комбинация трябва да съчини тогава той, възможна ли е изобщо? Единственото решение остава да се рее из „международното положение“. Да повярва на своето пиколо Екатерина Захариева, че кабинетът трябва да изкара пълния си мандат. Да повярваш на Захариева – изглежда ли ви като човек, който дори подозира, че, всъщност, съществува и някакъв Народ? Щастливото пърхане на гургулиците из небесните висини. Впрочем, дали публиката научи, какво точно си е говорила нашата прелест с американския държавен секретар – да не е ипотекирала и още нещо?

Абсолютно печално е, когато разни мазни глави продължават да размишляват от екрана – това убежище, предимно на идиоти – защо хората се изсипаха на Улицата. Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв. А пък безпризорния гняв е най-опасният.

Абсолютно безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго. Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът. Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде – и вие също сте продънени отвсякъде. Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем друго, в пълното разминаване на реалностите: живата и онази курвенска представа, която ни налагат от екрана. Падишахът стана до голяма степен това, което е заради медиите, той ги облада и подчини. Но сега трябва да си знае – а и останалите мераклии за трона му – че хората се гневят в немалка степен и заради големите усти на обкръжението му. Големи усти, които мелят главно глупости. И се облащават от глупости. Телевизиите не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин. И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин. Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот. Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени. Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци. Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба. А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници. „Средната класа“ няма да ви удържи на власт, нито още по-малко преторианската ви гвардия, тя пък най-малко, там са най-склонни към предателства. Само да посмеете да направите 6 феода/области – и това се чу - и много бързо ще бъдете предадени. Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани. Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла. Вижте, какво се случва с елита на „червените“ – именно това: нескончаема битка на портфейлите.

На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно. Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулрат с черните знамена, които преобладават на места. А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена. А, да – и пърхащи гургулици като Захариева. Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им? Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса? Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения?

И какво ще се случи накрая? Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си. Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул.