Теория на хаоса: пашкул срещу пашкула
 
Властниците все се оплакват от фалшивите новини. Но заобикалят – или парфюмират – най-фалшивата: Прехода.
Обслужващата ги котерия преди време дори се опита да го закрие: станалото – станало, пийте по една студена вода и забравете. А то, всъщност, нищо не беше станало, ако не броим Разгрома, разбира се.
„Закриването“ се случи преди десетина година, сетне тихомълком забравиха тезата си и отново започнаха да предъвкват Прехода – това неясно Чудовище, тази Мъглявина, в която обикновените хорица се чувстваха все по-неуверени, а накрая и направо унизени. Само „десните“ балами известно време все още продължаваха да се пъчат като негови автори, като авери/посредници на Чудовището, накрая и те се усетиха и благоразумно млъкнаха. Сега, когато Хората се събудиха – по случайност това се случи около светлата дата 10 ноември – никой вече не претендира за бащинство. И така Прехода се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие, на Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. Така постепенно съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание. Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях. Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила. Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече. Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще. Тя винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото - и без никаква за Бъдещето. А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други - лафове обаче на корем. Истината е, че изобщо забравиха Народа. И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли. Скача не заради увеличението – а заради отношението към него. Ей, ще ви изколят, бре – добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва.
И какво се случва сега, поне с това наясно ли сте? Радев спомена нещичко – а пък Цветанов веднага се обади, че толерира „хаоса“. Тази двойка е чудесна – в смисъл, че е съвсем неудачна за ГЕРБ, ясно защо. И негативите са все за сметка на Падишаха – той пък взе да го играе Мълчаливият Самодържец, като изключим обещанието му да станем домакини на световно първенство по футбол. Дали дотогава ще има достатъчно публика за мачовете? Отстранението му от Народа започва да става озадачаващо и дори опасно - за него, имам предвид. Изглежда, пак е започнал да гледа телевизия – откъдето врачката Райчев му обещава, че няма проблеми, понеже милиона избиратели все ще ги има, така че, да не ти дреме, а освен това си и „международен фактор“. Дали слуша тия идиотщини, дали им обръща внимание. То „международното положение“ се разтече като малеби, те говорят за „фактори“. Хаос ли искат хората? Че какъв по-голям хаос от този, в който обитават? Какъв по-голям хаос от мизерията, в която са затънали?
В края на краищата, дори един „фактор“ трябва да се замисли върху позора, че милиони хора мизерстват. Какво искат солташаците ти – послушание в Хаоса, послушание в глада, във всевъзможните недоимъци,
европейски граждани – с куркащи черва. И все отмятат настрани Истината – както някой насилник замята полата върху насилваната жена, понеже не е удобно да се гледат в очите с жертвата, поне това да си спести.
Гледайте ги върху какво „размишляват“, върху какви „сакрални“ теми.
Например – върху поредното само-отстранение на Падишаха. Да, де, лесно е да си тръгнеш – но какво ще кажеш, когато/ако се върнеш, Орешарски няма пак да ти е под ръка. И освен това – каква ще е причината за отстранението – след всичките успехи напоследък? Този номер не върши винаги работа – освен на цаците край Падишаха. Някои се учудиха, защо Радев, след като извади голямата сопа и наложи Прехода, по-късно уточни, че оставката на кабинета не е решение. Да не му приписваме излишно коварство, но той фактически предписва агонията като лекарство. Има и други „коварни“ сигнали от Улицата – например, тя е неотстъпчива в искането си Валери Симеонов да се разкара. Това автоматично го изключва измежду бъдещите партньори/ратаи на Падишаха. Каква комбинация трябва да съчини тогава той, възможна ли е изобщо? Единственото решение остава да се рее из „международното положение“. Да повярва на своето пиколо Екатерина Захариева, че кабинетът трябва да изкара пълния си мандат. Да повярваш на Захариева – изглежда ли ви като човек, който дори подозира, че, всъщност, съществува и някакъв Народ? Щастливото пърхане на гургулиците из небесните висини. Впрочем, дали публиката научи, какво точно си е говорила нашата прелест с американския държавен секретар – да не е ипотекирала и още нещо?
Абсолютно печално е, когато разни мазни глави продължават да размишляват от екрана – това убежище, предимно на идиоти – защо хората се изсипаха на Улицата. Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв. А пък безпризорния гняв е най-опасният.
Абсолютно безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго. Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът. Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде – и вие също сте продънени отвсякъде. Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем друго, в пълното разминаване на реалностите: живата и онази курвенска представа, която ни налагат от екрана. Падишахът стана до голяма степен това, което е заради медиите, той ги облада и подчини. Но сега трябва да си знае – а и останалите мераклии за трона му – че хората се гневят в немалка степен и заради големите усти на обкръжението му. Големи усти, които мелят главно глупости. И се облащават от глупости. Телевизиите не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин. И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин. Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот. Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени. Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци. Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба. А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници. „Средната класа“ няма да ви удържи на власт, нито още по-малко преторианската ви гвардия, тя пък най-малко, там са най-склонни към предателства. Само да посмеете да направите 6 феода/области – и това се чу - и много бързо ще бъдете предадени. Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани. Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла. Вижте, какво се случва с елита на „червените“ – именно това: нескончаема битка на портфейлите.
На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно. Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулрат с черните знамена, които преобладават на места. А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена. А, да – и пърхащи гургулици като Захариева. Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им? Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса? Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения?
И какво ще се случи накрая? Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си. Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул.
Пашкул срещу пашкул, мълчание срещу глухо ръмжане, по пътя за Голямото Българско Никъде…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Прехода, Народа, Румен Радев, Цветан Цветанов, Падишаха, Бойко Борисов, Андрей Райчев, Валери Симеонов, Екатерина Захариева, Улицата

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2025 Всички права запазени.