Върнете се само няколко месеца назад и ще видите колко маловажни, дори излишни неща са били сладострастно обговорени. Днес те вече изглеждат дори несмислени. Но никой не говори за милионите ни бедняци, това сякаш е забранено.

Само си представете, как се чувства един бедняк, застанал/застинал пред телевизора, който безсрамно му изплюва в лицето безумни тъпанарщини, и, в крайна сметка, го наскърбява с едно отровно безразличие, дори не са в състояние да го разведрят с традиционните опиати - глупавите шоу програми с още по-глупавите им автори и изпълнители. Ами рекламите - какво от тази лъскавост е достъпна за този човек и милионите като него – хора, които навремето са дали всичко на държавата си, и то никак не е било малко – а сега тя се изхрачва в лицата им.

Политиката в България трябва да се прави мълчаливо. Да мълчат като пукали – така ще е по-справедливо/праведно. Пукал политика. Да се пуйчат колкото щат, но мълчаливо. Защото милиони хора са направо изоставени на произвола. Разкараха призрака на комунизма – и това си приписаха, но сега приемат като нещо нормално скотската бедност да броди наоколо. Почти всичко е изоставено. Примерно: изгазили от соца и заварили 6 хиляди и 200 язовира - по броя на язовирите България е на първо място в Европа. Направили ги „идиотите“ комунисти и натоварили с още една грижа днешните първенци, които сигурно и за това ги проклинат. От 30 години те проклинат всичко, което не може набързо да се осребри, а иска грижи и ум, разбира се. Заради това само плячкосват и разсипват всичко. Единствено българските бедняци се оказаха упорито неизтребими и все още им висят на тлъстите вратове.

Тия дни се оказа, че от шестте хиляди язовира двайсетина са в критично състояние, други десетки са с неясна собственост. От катастрофата в Бисер насам нищо не се е променило. Преди две години се повъртяха около язовир „Искър“ - и сетне го забравиха. Сега пак се сетиха. Това са спорадичните напъни на Пукалите да се правят на стопани, съвестни и грижовни - макар инак да са чувствителни, колкото е чувствителен гьона.

Много обичат да фалшивеят, да изиграят набързо някое театро на съпричастност - както сега за горкото момиче от Русе. Докато опяват абсолютно рутинно смъртта му, умряха още трима души, пострадали в катастрофата край Своге. За тях вече няма театро, завесата е спусната. Хората си мрат – и дори не ги изпращат с едно безлично мрънкотене. Може ли изобщо някои да си мислят, че управляват държава, когато тя продължава да е на първо място по смъртност – освен ако не са приели ролята на Регулировчици на Смъртта.

След безкрайните разправии с майките на деца с увреждания, човек се пита, защо протакат тази агония. Да не би да смятат, че тя ги увековечава? Колкото ще ги увековечат строените набързо стадиони, обречени да се саморазрушат празни. Добре, че някой меломан не управлява държавата, че щяхме да направим хиляда музикални зали. Сякаш някои хора дори не си представят, какво е да имаш дете с увреждания в дома си – каква Голгота е това, и каква безпределна любов и устойчивост трябва да притежаваш, за да оцелееш. Тази битка е сто пъти по-драматична и сложна, отколкото да управляваш една крива държава с увреждания.

Сякаш вече нищо не може да се промени в голяма България - не оная, нагиздената с криви плочки, а Истинската, в която оскотяват Истински хора. Те са оставени на произвола, захвърлени са като в някакво бунище.

Днешните поколения трябва да се презират сами, че милиони българи са докарани до такава нищожност. Те не живеят истински живот, пребивават в някакво подобие на живот - човек, който трябва да просъществува с 200-300 лева просто вегетира. До там ги докараха милиони хора. Ура.

Няма и кой да търси милост за вегетиращите. Дори собствените им деца и внуци не искат да се нагърбят с това, и те са Пукали – родни, милички. Изучили са се покрай техните усилия, а сега сякаш се срамуват от тях - иначе не може да се обясни оглушителното им мълчание. Ако имаше някаква енергия в днешните Млади, те нямаше да се примирят и да мълчат. Сякаш не съпреживяват ужаса от скотското съществуване на близките си. Няма ли да направят най-после поне един хепънинг в чест на Изтреблението – и така да възпеят възхода ни.

Учили в чужбина, пък се върнали тук, уж за да извисят Блатото, такава е стандартната им дрънканица. Ако е така, покажете състраданието си - изтикайте на един площад родителите си, дядовците и бабите си и хубаво им се нагледайте. И дано се попитате, кой ги превърна в аборигени в собствената им страна, кой ги обедни и оскърби до такава степен.

Соца бе изметен преди 30 години – но продължават да се оправдават с пороците му. Това е оправдание за идиоти. Защо тогава Младите приемат да ги заблуждават с елементарни блъфове. Не изпитвате ли поне мимолетен срам, когато видите в какво са се превърнали родителите ви? От време на време, някоя медия ще изпищи, когато се натъкне на мизерията на „звезда“ от миналото. Ами, милионите хорица, които са в самото Сметище на Живота, тях защо не ги забелязвате? Или в нашия рай и с Изтреблението се свиква? А то е единствената тема, с която трябва да се занимават медиите. Нека се видят, какви са Пукалите – защото извън всичко останало, те нямат никаква представа за себе си. Живеят затворени във фантазиите си и това им е напълно достатъчно. Най-голямото наказание, което може да ти наложи Животът, е докрай да не разбереш, какво представляваш. Но не можеш да правиш политика без познание за себе си.

Още по-малко с празнословие. Визия за България?! Как се превежда, по дяволите, думата визия на бедняците? Те ще разберат, ако някой им каже, че иска Живот за бедняците. Просто е, обаче не смеят да го кажат, защото утре, ако някой подпийнал дед Мороз се обърка и им донесе властта, ще се окаже, че не знаят какво да я правят.

Все се намира някоя по-важна тема от тази за Бедняците. Сега пък ще се разплита покупката на изтребители. И какво ще направите, като ги купите - и 100 да ви подарят, Гърция има 400. За какво са ви - освен да напълните гушата на някоя корумпирана фирма. Няма оръжейна фирма, която да не е замесена в далавери – отдавна и войните ги правят заради тях. Дори и в тъпите им филми/боевици ги има тия неща – търсят, примерно, осем милиарда, откраднати при възстановяването на Ирак. Обаче дори и във филмите не успяват да ги намерят… И престанете да злепоставяте клетите ни пилоти – онзи ден показаха тържествено тяхно учение, изтребител трябваше да прихване не друг изтребител, а транспортен самолет! Как да не се възторгнеш.

Тук се краде, за да се напудри фасадата - а бедняците все си остават, вградени в някакъв изоставен, полуразпаднал се фундамент. За да се позакърпи той, са нужни хора с друго мислене. Мнозина от днешните властници всяка заран се чудят как са се домогнали до постовете си , как са се качили на трончетата си, които усърдно цапотят със златен варак, сакън, да не ги помислят за обикновена дървения. Те дори не схващат, че седят на собствените си ешафоди, нямат толкова ум. Каквото и да се опитат да направят, то все се изражда в кални войни между партийните вождове. Единение в калта.

Буквално всеки нов ден ни замерва с поредния факт за Разгрома, който причини Сектата и който е очевиден 30 години след Промяната. Ето и сега - повишаването на автомобилните екотакси. След 30 години я докарахте дотам, че българите карат най-големите боклуци из европейския рай. Нали се подигравахте на ладите, жигулите, москвичите - 30 години се изнизаха, соца отиде по дяволите и изведнъж се оказа, че България е подвижна автоморга. И накъдето и да погледнеш е все същото. А Историята стои пред вас и очаква някакъв отговор. Дали не са ви урочасали някак – опитайте с този отговор, може и да мине.

Сега харчат огромни пари, за да се преместят Парламента – вместо да го закрият, ако съдим по репутацията му. Правели го за удобство на депутатите – така щели да бъдат по-близо до кабинетите си. Сега, докато стигнат от Парламента до бившия Партиен дом, където са офисите им, умните им мисли изветрявали. От какво бягат? От прокобата на Парламента, строен върху турски гробища – така казват? И къде отиват – в Партийната Цитадела – а там и досега скитат духовете на комунистическата върхушка, с тях сигурно по-добре ще се разберат.

Показност и оскотяваща бедност. Само дето трябва да си знаят, че хората, колкото и скотски да живеят, са изначално встрастени по други правила, от друг Господ. И няма лесно да се отървете от тия бедняци. Ще си управлявате, те ще оскотяват все повече, но нямат да се изпарят. Това не е като да изчезнат тефтерите на някаква крадлива фирма.

А ония некадърници от соца правеха автомобили още през 60-те години на миналия век, и то френски, но се отказаха, защото беше много по-разумно да внасят руски срещу домати, накрая дори вкиснали. А сега се хвалят, че правят чаркове за някакви автомобили – открият някаква цехче с 80 работника - и ето ти повод за голям водосвет. 80 души, които работят за пет пъти по-малки заплати, отколкото в Германия. Не е малък прогрес - хайде още един водосвет.

В края на краищата, Големият Разлом трябва някак да бъде обяснен – а на хрантутниците му също да им направят един водосвет…

Софийските ремонти се превърнаха в една метафора. Дори плочките се съпротивяват - няма място, където да са сложили плочки, и те да не са накриво. И по телевизиите някакви типове се обясняват като олигофрени: едните слагали плочки отсам, а ония – оттам, пък не можали да се срещнат и се разминали. Тия фирми дори на някакъв заклет комуняга да бяха, нямаше да ви направят толкова за смях. А пък са си ваши. Плочки не можете да наредите, а ще правите нов фундамент. И все опирате/стигате до плочките, до фасадата.

А магистралите се оказаха удобното прикритие - всички са втренчени в тях, в петия ремонт на четвъртия ремонт. Ами другото, там как се нареждат плочките на далаверата? Примерно, как се нареждат игрите с чуждестранните инвеститори, та вече изобщо ни заобикалят?

Мъртвилото в немалка част от България е пред очите ни, отчаяно гледа да привлече вниманието ни - обаче ние си лепим афишите на успеха. То дава непрекъснато знаци - от Бисер до Своге - само че, когато свикнеш с Мъртвилото, то започва да ти изглежда поносимо, хайде да лепим афишите.

Сега сложиха плочата за свободата на словото – заради убийството в Русе. Тя обаче отдавна е накърнена, защото е позволено да оглеждаме предимно фасадата, плочките - а не онова, което се крие под тях.

Кривите плочки са израз и на бутафорното, което властва навсякъде. Извън тази бутафорност, единственото реално нещо е гладът, той е реален и видим. Единственото реално нещо са бедняците. Но за тях все не стига времето, дори и на медиите. Някои от тях гракнаха, че Заев и Ципрас били най-сигурните кандидати за Нобелова награда за мир. Заев! Нахалният македонец още отсега не спазва договора с нас. Защо тогава участвахте в тази бутафорна измама? Нобел за мир получиха двама борци срещу сексуалното насилие при войни и въоръжени конфликти. А Заев може да получи награда за насилие срещу Историята, за какво друго.

Внукът на Талев се кани да съди министър Захариева заради пасивността й, докато македонските апаши крадат Талев. Само така може да се смъкне самодоволната маска на бутафорното, само така може да се пресече самодоволното надсмиване над Историята. Ако след заканата на Талев българското Външно министерство не е вече протестирало пред македонските власти, това ще означава, че хората там не зачитат нищо. Зачитат единствено бутафорията - то минава в техните очи за нещо реално. Само че това е лудост.

И по начало, да живееш след толкова знаци на бутафорното и да смяташ, че всичко е наред, е лудост. Страхът на някои хора да напуснат Бутафорното е унищожителен - и те не смеят на направят и една стъпка встрани. Ще си менкат визии - нищо повече. А милиони хора няма да дочакат визията им за Бедността.

И все се хвалят, че безработицата била рекордно ниска. Ето какво пък прикрива този рекорд: 400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността. Това означава само едно: че са експлоатирани абсолютни бедняци, дрипави аргати. И се хвалят с това…