Ти пък на какъв се правиш!!!
 
Доскоро мислех, че най-голямото зло в българската политика са съветниците.
Имам един Кеворкизъм по този повод:
„Винаги, когато става дума за съветниците в българската политика, се сещам за онази песен „Живеем в огромна локва”. Откъде ги намират тия типове, качествата на които се изчерпват с тяхната анонимност? Жалките распутиновци на несретната ни политика. Красиви момченца, които са по-подходящи за нощни клубове, отколкото за коридорите на властта. Хитреци, при които алчността за скрита власт е патологична.
И сетне се стопяват в мъглата“.
А какво да кажем за „посредниците“ в нашата келява политика? – това се запитах тия дни.
По този повод написах следния текст за страницата ми във Фейсбук, ето го:

„ГЕРГОВ – ПОРЕДНИЯТ СУДЖУК НА БОЙКО“
Правят като свинари „високата“ политика.
Хванаха някакъв тиквеник от ГЕРБ, че уж искал да се подмаже на Бойко с 4 тона суджук.
Номерът обаче си го бива.
Защото Народът винаги е по-чувствителен към суджука - другото са си някакви химери.
И къде е зяпал кадровикът Цветанов? Или му е приятно да пощипват Падишаха?
Трябва да го накажат да изплюска четирите тона суджук – на живо, по трите големи телевизии, които толкова предано му служат.
А Георги Гергов, пловдивският екс-свинар, сам се предложил по телевизията на Бойко – като същи суджук. Готов да бъде излапан всякак.
Сигурно здраво го е стегнал цървулът, за да изплаква публично мераците си.
Бил разговарял с Бойко няколко пъти - ГЕРБ и БСП да правят коалиция.
И той иска да нахрани Падишаха – направо с партията си.
Не казва обаче, какво му е отговорил Бойко. Сигурно го е поощрил да цепи БСП – какво друго.
Трябва да си завършен суджук, за да мислиш, че Бойко би разделил с някого каквото и да е. Но за да спасят бизнеса си, хора като Гергов са готови на всичко.
Той специално е шампион в слагачеството.
Бойко бил Ангелът на Мира.
Изречено от устата на Гергов, това си е направо отровен суджук.
Вече се самонагласи да му вземат Панаира.
Политиката ни едва крета – но тя е свършена, когато свинари се изживяват като посредници.

***
И получих есемес-отговор на дописката си: „Ти пък на какъв се правиш!!!“
***
Струва си да разсъждаваме върху есемес-а на Посредника Гергов.
Само привидно думите му наподобяват крясъка на грубияна, който, лишен от всякакви аргументи, прибягва до подобен примитивен отговор. Обаче, всъщност, зад него се крие нещо съвсем различно: това е вопълът на човек, преливащ от комплекси, който и до сега не може да проумее дивия късмет, който някакъв не по-малко Див Господ е стоварил на плещите му – за да го измъкне от пределите на сивичкия животец, изпълнен със съдбоносни размишления от типа: „Да клъцна ли мъдете на този коч – или да го пожаля?“ Наистина Хамлетовски въпрос, който може да бъде решен единствено със съдействието на ветеринарния лекар. Има и една действителна историйка по този повод – но за нея по-късно.
Когато един бивш свинар се самопредставя като Главния Посредник в българската политика, това означава само едно: че въпросната политика се е превърнала в свинска работа.
Това самопредставяне трябва да изчегърта комплексите ти – само че това изобщо не е толкова лесно, а може би изобщо не е възможно.
Да се отдалечим от миризмата на свинеферма – и да размишляваме върху по-едрото.
Що за партия е онази, която позволява някакъв самопровъзгласил се Посредник да я прави за смях? Герговщината е доказателството, че, ако в БСП са останали някакви съпротивителни сили, тя ги крие в някакъв тайник и никой не знае къде е захвърлен ключа от него.
Да не бъдем толкова лирични и да попитаме: и що за премиер е този, който продължава да търпи хулиганщините на Посредника?
Докога Бойко ще позволява да бъде герой на файтонджийските масали на Гергов – от които излиза, че двамата непрекъснато кроят и прекрояват не само съдбата на БСП, ами и на България?
Докога ще се оправдава заради Свинаря?
Питат го, как ще коментира думите му: „С Бойко Борисов няколко пъти обсъждахме въпроса за коалиционно управление на ГЕРБ и БСП?“
Ето го и отговора на Бойко: „В тази държава всеки може да каже, каквото си иска, каквото му дойде на акъл. После, когато стане ясно – бере срамовете той. Аз не виждам от какво мога да бера ядове…“
Последното изречение е особено важно. От него става ясно, че Властелинът вече не си дава сметка за опасностите, които го дебнат и които неизбежно изтъняват не само харизмата му, но и силата му. Доскоро говоренето му бе неговото най-ефектно/ефикасно оръжие, то го превърна в безспорен медиен Фокусник - извън всичко останало. Тъй или иначе, ние сякаш не си даваме сметка, че той почти преполови „мандата“ на Узурпатора Живков. Но Живков контролираше всичко, а Бойко контролира главно инстинкта си. И в момента сякаш не забелязва, че е влязъл в обяснителен режим – с лъже-посредници като Гергов. Преди години все повтарях една фраза на Патерсън: „Няма смисъл да се бориш с прасе – и двамата ще се окаляте, но на прасето това ще му хареса“.
А пък вредата от грухтенето е безспорна.
Ако не се самоизолира, Бойко ще бъде въвлечен в безкрайни словесни битки. Очевидно е, че вече не може да бъде напълно сигурен и в най-близката си /политическа/ среда. Тя вече няма свежи идеи, направо издиша. Хората там се задоволяват да се кълнят пред иконата на ББ – колко искрено, е отделен въпрос. Но упорито го въвличат от разправия в разправия, все го киснат в марината на дребните си шашми. Накрая ще го превърнат в един от тях, това им е целта.
Цветанов си въобразява, че е достатъчно да сравни от парламентарната трибуна резила със суджуците и аферата с купуването на цигански гласове в Асеновград. И дори да използва като свои оръженосци двама пресни „гербери“ – пресни, колкото са пресни цветята, които циганите крадат от гробищата в Орландовци и сетне ги препродават. Колкото пъти въпросните свежарки се появяват на екран, толкова пъти хората се сещат, как са мутросвали и кепазили Бойко – Божеството на Цветанов. Случайно ли е това - от глупост вродена или нещо друго хихика отзад?
Цветанов по-добре да каже, кой го е прикоткал идиота от Добрич в ГЕРБ, кой го е коландрил два мандата, с всичките възможни екстри.
Сред грухтенето се чу и нещо наистина отвратително, над-свинско. Нашите „посредници“ изобщо не проумяват, че дискретността е нещо свято - дори на свински ченгел да те окачат, не бива да споделяш публично/нахално подробности от „посредничеството“ си. А Гергов, без да е окачен на ченгел, споделя: „Корнелия дойде в Пловдив инкогнито и после ме помоли да не обявяваме това по медиите… Не беше лицеприятно това, което си говорихме. ИМАМ ГО НА ЗАПИС, но не е за обявяване“.
Имал го на запис – какво да говорим повече. Грух-грух.
След срещата в ЦУМ, уредена от Гергов, от която единствен потърпевш беше главният прокурор Цацаров, сега този фантазен посредник надмина дори себе си.
Посредничеството е велико изкуство. Сега обаче всеки Свинар се представя за посредник. Кисинджър на свинската дипломация.
Историйката, която ви обещах по-горе – споменавал съм я вече, но и тук ще си е съвсем на място.
Веднъж Гергов опявал на Бойко, че „неговият“ цар/Симеон е взел

прекалено много. Повторил го няколко пъти и накрая Бойко казал: „Ами цар е – ще взима, не е фелдшер като тебе. Ти, за да отрежеш мъдете на един коч, трябва да питаш ветеринаря!“

Времената обаче се променят, вече не питат - щрак-щрак с ножиците, грух-грух…
Търсех изображение на свинар – и попаднах на друго: на сатирата на Стоян Михайловски „Свинар и Дрехар“ – тя, естествено, не се отнася до нашите герои.
И бъдете спокойни – нищо не се променя.
 
 
/каре/
 

      Един забогатял свинар

балкански
поискал да се облече разкошно, по граждански     
      и влязъл при един дрехар...
/Това не е за чудене... "Прогледалий слепец
далеко види!" - казал стар един мъдрец;

и изреченьето не е несправедливо./
Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,     
     дебел и нисък, късоврат
и едроглав - плашило живо...
Дрехопродавецът грижливо
взел мярката му - на широчина     
      и дължина -
облякъл го със най-изящни облекла,
жакети, рединготи и мантела... Но напразно!   
      За тяло толкоз неблагообразно
не би се нигде по света намерила добра одежда; -

то не било човешки гръб,

а нещо като сложено кълбо на стълб...
Дрехарят, след като изгубил веч надежда     
      да вземе от планинеца пари –  
показал му дюкенските врати

и рекъл му: - Върни се

от гдето си дошел, и на жена си помоли се,

като за твоите плещи

и хълбоци - да ти ушие дрешка!
      Законодателю, таз басня прочети
и знай, че вред не е една природа човешка.

Например за България не мязат тез неща:
белгийски устав и закони френски,
управа шведска и наредби немски,

и други още работи, - добри, но "чуждоземски".
На българина българска е нужна простота...

На този час
у нас -

от много форми, правила, узаконенья,
от много процедури и установленья,

принесени все из далеч, -

до съдник, до съдилище човек не може веч 
да доближи!... С манията си за нововъведенье
      ний в ново паднахме порабощенье.



Тагове: Кеворк Кеворкян, Георги Гергов, суджук, Бойко Борисов, ГЕРБ, Цветан Цветанов, БСП, Тодор Живков, Джеймс Патерсън, Антон Тодоров, Корнелия Нинова, Сотир Цацаров, Симеон Сакскобургготски, Стоян Михайловски

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2019 Всички права запазени.