СРС за Монаха и Монахинята
Пазете се от конфликтуси - те водят до катастрофикуси. Това написа навремето голямата Блага Димитрова в знаменития си роман „Лице“, който скоро ще бъде преиздаден отново. Неговият път до читателя обаче минава през затвора, което е уникален принос на тогавашните тоталитарни кратуни към историята на аутодафето и човешката низост. Иззетите в началото на 80-те години тиражи на „вредните“ книги - „Лице“ на Блага, „Фашизмът“ на Желю Желев, Дневникът на Богдан Филов, Епиграмите на Радой Ралин, както и Библията, са били заключени в една и съща килия на женския затвор в Сливен. Този потресаващ факт съобщи за „Стандарт“ журналистът, писателят и съпруг на Блага Димитрова Йордан Василев. Това бе потвърдено и от бившия ни президент Желю Желев. Той само не знаеше точно в кой затвор са били книгите, но добави, че вероятно част от тиражите са били изгорени, за което са му разказвали негови приятели. Покрай книгите обаче са „изгорели“ и много достойни поети, писатели и редактори, дръзнали и да ги издадат, и да откажат на тогавашните цървулести културтрегери и партийни секретари да обругаят тези произведения. И тези неща трябва да се знаят и помнят, защото народ, който не си познава историята, е осъден да я изживява отново и отново, докато я научи.
Господин Василев, как понасяше съпругата ви Блага Димитрова целия този натиск и върху семейството, и върху творчеството й?
Тя беше истински борец за истината и с необятна душевност. Да не забравяме, че на младини е била и ремсистка, макар после никога да не стана член на партията БКП. Малко хора знаят, че тя беше и професионална пианистка, та дори това беше едно от нещата, с които аз я впечатлих, когато се запознавахме, защото знаех наизуст много неща от Бетовен например. Но на уста, не свиря на никакъв инструмент, за разлика от нея.
Как стояха нещата с Държавна сигурност? Това е доста „модна“ тема и до днес.
Много тежко, но пък и с Блага често се забавлявахме. Държавна сигурност ни беше кръстила Монаха и Монахинята и ни следяха и подслушваха непрекъснато. Били са ни сложили микрофон дори над леглото, в комина. Имаше много случаи, в които трябваше да действаме като по филмите, когато искахме да си кажем нещо насаме. Тогава ходехме в банята, пускахме водата и си говорехме. По повод ДС Блага често казваше: Не искам да знам кой ни дебне и топи, защото със сигурност ще се окаже някой близък или приятел и ще ми стане мъчно. Най-смешният донос срещу нея е от 1958 година. Тогава някой доносник е написал, че щом твори любовна лирика, значи е ревизионистка.
Разкажете как се стигна до това тя да стане вицепрезидент?
Една вечер се бяхме разбрали с Желю Желев и съпругата му Мария да вечеряме семейно в ресторант „Стадион“. Този ресторант вече го няма, беше до паметника на св. Патриарх Евтимий. Та дойде Желю и от дума на дума каза на Блага: Издигнат съм за президент от СДС и те каня за вицепрезидент. Тя тръгна да отказва на секундата, но Желю я помоли: Не бързай да казваш не, не искам отговор веднага, имаш цял месец за размисъл. Този месец обаче мина сякаш за секунди, а тя продължаваше да се противи, защото в живота си никога не е искала никакви постове. В крайна сметка дойде последната дата за регистрация и тя трябваше да отговори. Тогава се проведе едно много тежко и дълго събрание на Клуба. Май беше вече някъде към 1 сутринта, когато, Бог да го прости, Радой Ралин вдигна ръка и се обърна към Блага с думите: Никога не си била безотговорна, а сега си на път да станеш! И това беше всичко. Прибрахме се двамата у дома. Аз пуших цяла нощ, тя мислеше и мълчеше. Блага не пушеше, но за 35 г. брак една думичка не ми е казала за цигарите. Тогава само ме погледна в очите и разбрах какво е решила. На другата сутрин отидох в СДС, а там течеше съвет под ръководството на Филип Димитров. Отворих вратата и застанах на прага. Филип ме погледна, аз само кимнах и това беше всичко.
Как мина после кампанията?
И красиво, но и леко странно. Красиво, защото народът беше въодушевен, вярваше, че нещо се променя и имаше много усмивки, надежди и ентусиазъм. А странно, защото на предизборните плакати беше отпечатан само Желю като кандидат за президент, а Блага я нямаше никаква. Това направи много силно впечатление на Кеворк Кеворкян. Той дойде и попита защо е така, но ние нямахме отговор. Тогава Кево доведе фотограф и направи на Блага страхотен плакат. След това го размножи в хиляди екземпляри за своя сметка и осигури разпространението му. После помогна, подчертавам, абсолютно безкористно за кампанията на Блага из страната, така че успехът тогава в значителна степен се дължеше и на него.
Защо Блага подаде оставка от поста вицепрезидент?
Тя изтърпя година и няколко месеца на този пост, след което вече не можеше да издържа. Причината е, че се чувстваше изолирана, а и просто като декор на някакви неща, които се случват около нея. Вицепрезидентката видя пресконференцията, наречена Боянски ливади, на екрана на телевизора, когато бяхме на почивка край морето. Нищо не бе й казано и тя сподели, че тази атака цели свалянето на правителството на Филип Димитров. Оказа се, че е права. Спомням си веднъж, седим си у дома и гледаме телевизия. Подписват се някакви документи, а тя в залата и е в кадър. Тогава Блага каза: Котчо, виж ме, аз съм там, а представа нямам какви документи се подписват и за какво става дума. Не след дълго на сутрешното кафе ми подаде един бял лист и помислих, че това е поредното й стихотворение. Но на листа пишеше с големи букви ОСТАВКА.
Откъде дойде това Котчо?
От една песен на Булат Окуджава. Тогава при онези условия съветското посолство му бе забранило концерт, но аз го поканих и той изнесе в нашия хол концерт в пълна секретност. Бяха кумът ни Тончо Жечев, кумата Елисавета Багряна, проф. Динеков и още няколко човека. После ни обясни, че песента „Чёрный кот“ е подигравка с режима на Сталин.
Опишете живота ви като представители на най-висшата власт?
Без да искаме, скъсахме нервите на шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Спомням си първата събота, с Блага сме в тролея, тя тогава беше избрана за вицепрезидентка. Хората ни гледаха втренчено, защото не бяха виждали такова нещо - властта да пътува с тролей. После ми се обади по телефона ген. Владимиров и каза: Вие двамата ще ме вкарате в затвора! Аз отговарям за сигурността на вицепрезидентката! Има си кола, шофьор, охрана, всичко, такива са правилата! Ген. Владимиров е изключително свестен и съвестен човек. Но Блага не искаше да ползва служебни коли и тогава каза: В събота и неделя не съм вице, а баба и отивам да си видя внучката! Когато подаде оставка, пак ген. Владимиров дойде и каза, че по закон й се полага служебна кола и шофьор за една година, но тя отказа категорично.
Какъв беше творческият й ден?
Тя работеше буквално денонощно. Когато дойде, тогава. Дори до възглавницата си имаше бележник и молив. Така работихме заедно и върху книгите за Багряна и нейното време, които се появиха през 1975 г. - двата тома, а третият беше забранен от комунистическата власт.
Историята на „Лавина“ е не по-малко скандална от тази на „Лице“. Каква е истината?
Мисля, че беше през 1968 г., когато тя спечели конкурс за сценарий по тази истинска трагична случка. Въпреки това обаче и по неизвестни и за мен причини снеха по сценарий на втория класиран Богомил Райнов. Но Бог си знае работата - благодарен съм. Тогава тя написа роман и той излезе през 1971 г. Без спирането на сценария него нямаше да го има. Чак през 80-те разрешиха да се филмира. Колкото до „Лице“ - толкова я ругаха, че било западно и не знам какво си течение. В целия печат. Особено в тогавашния „Литературен фронт“. Нещата обаче винаги си идват на мястото.
Къде поставяте Блага Димирова в развитието на нашата литература?
Много е трудно на съпруга да отговори на такъв въпрос. Но ще опитам. За един автор стига за цял живот да е превел „Илиада“. А Блага преведе и „Пан Тадеуш“, и десетки книги от различни поети, включително Вислава Шимборска, носителка на Нобелова награда, но преди наградата. А по същество - нейните авторски книги - есета, поезия, романи, документалистика, спомени. Бих се осмелил да я поставя в линията, насоката на Яворов, Гео Милев, Далчев: стремеж към модерно, обаче с български дух. Бъдещето ще си каже тежката дума, но тя вече е издадена на 24 езика.
Тези творби са излезли отдавна, а сега?
Сега с огромни усилия и помощ от приятели издаваме 22 тома събрани творби на Блага. Всички книги, само преводите ще бъдат събрани в том 22. Стигнали сме до средата - том 10 - и се моля на Бог да ми даде сили да стигна докрай! Нали ме чуваш, Котче?
Йордан Василев завършва българска филология в София, след като преди това семейството му е изселено от тоталитарната власт в Троян. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват за написана, но непубликувана „неправилна“ статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен заради организиране на свободна дискусия. Специалист в Института за литература на БАН, а през 1992 г. е председател на Общото събрание на академията. Защитава дисертация за Иван Хаджийски. Хабилитира се през 1990 г. Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и на СДС. Става първият главен редактор на в. „Демокрация“ - от януари до края на август 1990 г.
Депутат в VII Велико народно събрание, член на „групата на 39-те“. Отказва да подпише новата конституция. След това е избран за председател на комисията за национална сигурност в 36-ото НС. Отказва се от депутатски мандат през 1992 г. поради несъгласия с осъществяваната политика.
Когато си фанатик, мозък няма
Желю ЖЕЛЕВ, президент на България
Попитахме д-р Желев дали е знаел, че книгата му „Фашизмът“ е била лице в „Лице“ в Сливенския женски затвор заедно с романа на Блага Димитрова, с Библията и още един куп „вредни“ книги. „Знаех, мои приятели обаче са ми казвали и че част от тези книги са и изгорени“, казва Желю Желев и допълва: „Когато си фанатик, мозък няма.Партията казва всичко, а ти само изпълняваш. Но трябва сам да си допуснал да те докарат до състояние на такова крайно духовно ограничение и нищета, за да вършиш подобни неща“.
Първият ни демократично избран президент си припомня: „Бяха тежки години и много хора пострадаха. Например заради „Фашизмът“ бяха уволнени редица талантливи творци, като изключително талантливия поет Кирил Дончев.
Яма за вредни съчинения
...След промяната на 10 ноември 1989 г. се пръсна сензационна новина: у нас имало затвор за книги! Единствен в света! Не клада за изгаряне на еретически книги, не топилня за претопяване, не яма за заравяне на вредни съчинения, а солиден, добре охраняван затвор! Какво откритие! Ето че и ний сме дали нещо на света в края на XX век! И там, в затвора, едно дълго десетилетие пролежали арестуваните книги, между които Библията, „Фашизмът“ на д-р Желю Желев, епиграмите на Радой Ралин, „Дневникът“ на Богдан Филов, романът „Лице“. Представям си какви среднощни шушукания са си разменяли тези разнородни произведения. Плурализъм на възгледи и светове. Библията проповядва любов, „Фашизмът“ внушава стремеж за свобода и ненавист към деспотизма, „Дневникът“ на стария археолог и министър възкресява миналото и събужда заспалата ни памет, епиграмите на Радой Ралин ни карат, смеейки се, да се прощаваме с диктатурата, а романът „Лице“ ни маха със зелените длани на фикуса, който реди с фикусизми своите апострофикуси:
„Пазете се от конфликтуси - те водят до апострофикуси!“
...Анонимна унищожителна статия (срещу „Лице“, б.р.) излиза във в. "Литературен фронт” - „за истината в нашия живот и за един роман“ (24 юни 1982 г.). Критикът изтъква липсата на вярна класова позиция: „...тогава се получава една разкривена, не на фокус и по същество невярна картина на нашия живот. И идейно-художественият неуспех е закономерен...“ Авторът на криминални романи Андрей Гуляшки заяви дословно: „Този роман е писан под диктовката на вражеска агентура отвъд границите на родината.“ Николай Петев в рецензия „Невярна концепция“ в списание „Пламък“ унищожава книгата като показателен идеен провал (бр.1 1983)...
...Искам да откроя изрично твърдата позиция на вестник „Народна култура“ с главен редактор Георги Найденов, който е устоял на най-силен натиск от най-високи места и категорично е отказал да публикува критика срещу мен и романа... Без да е разгърнал и една страница от романа „Лице“, Любомир Левчев застана твърдо зад него и два пъти лично нареди на директора да не бави, а да пуща ръкописа веднага за печат - жест, който е изтъкван после в оправданията обвинения на директора срещу Левчев пред Особата (Т. Живков)...
Из бележките на Блага Димитрова към романа „Лице“
Димитър ГЕНЧЕВ
