30 години "Всяка неделя"
В този материал, посветен на 30-годишнината на легендарната програма „Всяка неделя“, са използвани коментари на Кеворк КЕВОРКЯН от тритомника „Всяка неделя - легендата и нейните герои - 2002-2005 година“ и фрагменти от книгата на Антон Стефанов „Всяка неделя – 77 свидетелства“
Девизът
Старецът ме посреща прав между двете легла в тясната стая на софийския „Новотел“.
Улавя учудването ми и казва:
- Костюмът ми е рисуван от великия Давид!
(Големците в София не са се усетили и гостът все още се вози с трамвая. Скоро обаче нещата ще се променят.)
- Имам и сабя, но я оставих в Париж! - продължава старецът.
- И какъв девиз гравирахте върху нея? - питам.
Стоим все още между леглата. Старецът отговаря тържествено.
- Но това е девизът на Мълъри! - казвам и старецът присяда на едно от леглата.
Това вече е непоносимо за него - влачат го по трамваите, а сега някакъв натрапник от телевизията е чувал за Мълъри.
Старецът е Жан Гитон, старейшината на френската академия на безсмъртните.
Месеци преди тази история „Всяка неделя“ започва да излъчва фрагменти от забележителната поредица на Би Би Си „Време за спомени“, филмите са захвърлени от години в мазето на телевизията. Намират, че са идеологически неподходящи, но след като са ги закупили. Както винаги обаче Славков си затваря очите и „Всяка неделя“ започва да ги излъчва.
В един от епизодите - този за 1926 година, виждаме една точка на по-малко от сто метра от Еверест. Това е англичанинът Мълъри.
Този кадър е последното, което остана от него - казва дикторът.
- Неговият девиз бе ИСТИНАТА ВИНАГИ Е НАД НАС!“
Винаги сме на 100 метра от Еверест.
И винаги Истината е над нас.
Това беше девизът и на „Всяка неделя“.
Тя се излъчва за първи път на 7 януари 1979 година и бързо се превръща в най-популярната програма на Българската телевизия.
Неин предвестник е „Информационен дневник - Неделя" - първото магазинно предаване, излъчвано на живо през 1976-1978 година, с автор и водещ К. Кеворкян. Още там гостуват редица световни имена - Шарл Азнавур, Кшищоф Зануси, Рафаел Алберти, Андрей Битов и др.
През всичките години на съществуването си програмата е територия на свободното слово и новаторските експерименти.
Тя винаги се е излъчвала само на живо. На живо са правени дори и репортерските анкети, например за рубриката „Сюжет за малък разказ“ - нещо, сякаш немислимо за онези години. От 1980 година „Всяка неделя“ започва да излъчва от различни градове на страната. От 83-та -директно и от редица европейски столици, между които Москва, Будапеща, Париж, Талин. Варшава и др. Уникални за европейската телевизионна практика на онези години са унилатералните излъчвания на програмата. Например през 86-а тя се излъчва директно едновременно от Москва, Киев, Тбилиси и Петербург.
„Всяка неделя“ е излъчвана до момента общо около 970 пъти. В нея са участвали над 5300 гости. Зададени им са над 45 000 въпроса.
В книгата за автографи са запазени 400 девиза или афоризми, оставени от нейните герои. Първият е на Николай Хайтов и гласи: „И в живота е както в телевизията - едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш!“. Последният е на американския посланик Хю Кенет Хил „ Няма нищо страшно, освен самият страх!“
В програмата участват както лауреати на Нобелова награда (акад. Басов, Дарио Фо и др.), така и най-обикновени хора. Най-възрастните събеседници по желание са поетесата Елисавета Багряна и ген. Владимир Стойчев - те гостуват в предаването, когато са над деветдесетгодишни. „Всяка неделя" се опитва да изиграе в ефира партия шах със супершампиона Гари Каспаров. Геният на пантомимата Марсел Марсо представя на живо свои етюди в студиото.
Един от игралните филми на големия режисьор Христо Христов е озаглавен „Събеседник по желание“.
„Всяка неделя“ създава първа всенародно дарителско движение. Събрани са няколко милиона лева, с които са възстановени десетки войнишки паметници.
В края на 89-а „Всяка неделя“ прави нещо безпрецедентно, което не е повторено никога по-късно : иска вот на доверие от зрителите и получава подкрепата на над 480 хиляди души. Това е потвърдено от нотариус в студиото.
Най-тежкия удар програмата получава в края на 1988-а - след скандално интервю с акад. Амосов в телевизионен мост от Киев. Тогава са казани неща, каквито никога не са чувани в българското публично пространство. Програмата е свалена от ефир, но след няколко седмици е възстановена под натиска на публиката.
Шест месеца по-късно обаче „Всяка неделя" окончателно е спряна.
С възстановяването й след 10 ноември 89-а тя се превръща в арена на остри партийни битки. Кеворкян политизира до крайна сметка предаването си.
Интервюто му от Мадрид със Симеон Втори предизвика остро Заявление на правителството на Луканов.
В края на 90-а е оповестена и Декларация на Председателството на Висшия съвет на БСП срещу „Всяка неделя“ - „заради откритата война, която предаването води срещу БСП".
През март следващата година Кеворкян, който неизменно е единствен водещ в продължение на 10 години (от края на декември 1981 г.), се отказва от битката и слага край на една славна история.
Между 1993 и 1999 година „Всяка неделя“ се излъчва като копродукция с БТ.
През 2002 година идва времето на „третата“ „Всяка неделя“ (април 2002 - април 2005-а). Първи гост на Кеворкян е Михаил Горбачов, човекът, който събори стената между Изтока и Запада.
Тогава територията на предаването са разпростира на 4 континента от Валкорт, Канада, до Канкун, Мексико, и от Делгани, Ирландия, до Уфа - Башкирия. „Всяка неделя“ превръща света в нещо достъпно за зрителите си. За тях стават достъпни и десетки истински световни знаменитости.Тази справка можеше да бъде озаглавена и
„Напред към славното минало“
Така нарекоха през 2002 година някои съмнителни приватизатори поредното възкръсване на „Всяка неделя".
Много хубаво. Големи храбреци, имат право.
Веднъж Станислав Стратиев отговори на подобни хора така: „Истината е, че 45 години се мълчеше. Сега някои казват: „Ти говореше на езопов език!“ Добре, а вие на какъв език мълчахте?"
Въпреки всички удари, които „Всяка неделя“ преживява, тя и Кеворкян са посочени като абсолютни лидери в проучванията по повод 40- и 45-годишнината на Българската национална телевизия.
Още от 1986-а - и до закриването й през април 2005-а, през всичките години на съществуването си програмата неизменно оглавява проучванията за най-гледани и одобрявани телевизионни предавания.
През февруари 1999-а е спряна от правителството на Костов. Тогава 84% от зрителите настояват тя да продължава да се излъчва (МБМД). През април 2005-а за същото настояват 83,1% от зрителите (НЦИОМ).
С в и д е т е л с т в а
Николай Хайтов:
Опитът за спирането на „Всяка неделя“ всъщност даде увенчанието на предаването. За Кеворк спирането на „Всяка неделя“ беше това, което е за Ботев куршумът в челото. Стана легенда.
Вили Цанков:
Това беше единственото събудено предаване. Помня, когато щеше да се прави предаването за царя, миньорите от Перник бяха изпратили телеграма, в която пишеше: „Спри това, защото ще дойдем в София с кирките!“ Кеворк го прочете по телевизията и каза: „Спокойно, господа!" Това за мен беше един от най-страшните случаи.
Юлиан Вучков:
Колкото и да е имало надзор от горе, трябва да сме идиоти или крайно субективни, за да подценим голямата роля, която това предаване играеше за развитието на мисленето.
Михаил Неделчев:
Приносът на „Всяка неделя" за бъдещия опозиционен живот на България, за бъдещия некомунистически политически живот беше много съществен.
Радой Ралин:
Голям риск беше Кеворкян да ме извика в едно време, когато даже вестниците не ме печатаха. Бях черна овца. У Кеворкян има нещо магично, когато изправи хората пред себе си. Това идва от нещо необяснимо. В него има много човешко излъчване.
Лили Иванова:
Не само най-гледаното - то беше най-смелото, най-оригиналното и най-силното за времето си предаване. Даже когато Кеворк излизаше в отпуск, това ме вбесяваше. Когато през август нямаше „Всяка неделя“, за мен телевизията не съществуваше.
Рангел Вълчанов:
„Всяка неделя" сякаш беше особен дъжд в нашата изсъхнала почва на културата. Това беше легализирано дисидентство и доста парливи неща се появяваха. Кеворк ще си остане епоха в нашата телевизионна журналистика.
Станислав Стратиев:
Кеворк направи крачка по-напред, на практика в неизвестното. Дотогава у нас имаше един вътрешен страх и вътрешна цензура. А човек е длъжен да опита. Не да прави революция, а да опита. Кеворк се осмели и се оказа, че може.
