Христо Ковачев: Филмът "Човек от народа" ми съкрати живота
ВЕСТНИК „ТРУД“ ПРОДЪЛЖАВА ПОРЕДИЦАТА ИНТЕРВЮТА „СЪБЕСЕДНИК ПО ЖЕЛАНИЕ“ – НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО. ПЪРВИТЕ РАЗГОВОРИ ОТ КНИГАТА, КОЯТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ ИЗДАДЕНА, БЯХА С ПОЕТЕСАТА БЛАГА ДИМИТРОВА, ТРЕНЬОРКАТА НЕШКА РОБЕВА, ХУДОЖНИКА БОРИС ДИМОВСКИ, ПИСАТЕЛИТЕ СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ И ГЕНЧО СТОЕВ, ХИРУРЗИТЕ ЧАВДАР ДРАГОЙЧЕВ И АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ, АКТРИСАТА СЛАВКА СЛАВОВА, СИЛВИЯ И МАРТИНА ВАЧКОВИ. ДНЕС СЪБЕСЕДНИК ПО ЖЕЛАНИЕ Е РЕЖИСЬОРЪТ ДОКУМЕНТАЛИСТ ХРИСТО КОВАЧЕВ.
„СЪБЕСЕДНИК ПО ЖЕЛАНИЕ“ – НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Уви, Христо Ковачев не доживя да види наши разговор отпечатан. Големият документалист напусна завинаги този свят през лятото на 1997-а. Броени месеци преди смъртта си той даде това последно свое интервю. Болестта го беше съсипала, но въпреки това не се отказваше да мисли за филмите си. Така и не успя да завърши някои от тях. Не написа и книгата за своя живот, която бе решил да кръсти „Изповедта на едно телешко варено“.
ХРИСТО КОВАЧВ: ФИЛМЪТ „ЧОВЕК ОТ НАРОДА“ МИ СЪКРАТИ ЖИВОТА
Антон Стефанов
- Г-н Ковачев, вие сте били събеседник по желание през 1982 г. Смятате ли, че портретът ви, представен тогава, е бил точен?
- Долу – горе беше верен.
- Нищо не сте излъгали?
- А, винаги се лъже. Да си кинаджия и да не лъжеш значи, че си кофти кинаджия
- Казвате, че сте лъгали, но филмите ви донесоха много награди.
- Първата международна награда на студията, и моя, получих през 1961 г. на Московския кинофестивал. Взех я за филма „Светлини и хора“, посветен на пернишките миньори. Там нямаше лъжа. Сценарист беше Георги Стоянов-Бигор. Филмът е 10-минутен и го заснех в стила на импресията. Миньорите бяха целите в сажди и мокри. Даже допълнително им пръснах малко вазелин, та станаха още по-страшни. След като тогавашния началник на кинематографията гледа филма, каза: „Мен импресии не ми се нравят! Тези крупни планове на миньорите с косми по лицата – да ги махнете! Остава само да снимате един фашист пред мините и да кажете, че това е концлагер“. Този филм обаче го одобриха за фестивала в Москва и аз трябваше да замина. Дако Даковски беше председател на филмовите дейци тогава и водеше делегацията. Той ми вика: „Момче, абе нямаше ли кой да ти каже да сложиш повече кадри с тези крупни планове на миньорите“. Обясних му, че са ми наредили да ги махна и съм съкратил две – три от епизода. Ядоса се и попита: „Кой идиот ти каза да ги отрежеш?“ Отговорих му и той си замълча. Филмът получи сребърен медал в Москва, а във Варна взе „Златен гълъб“. Той ми даде зелена улица и след това никой не ме е закачил и не ми е трошил сол на главата.
- За филма ви „Дамян“, посветен на строителя Дамян Илиев, имаше големи скандали.
- На мен никой не ми е правил скандали тогава.
- Вярно ли е, че сте дали половината от средствата си за филма „Човек от народа“, за да направите „Дамян“?
- Не, филмите бяха с държавна субсидия.
- Според Дамян Илиев това е така.
- Мамицата му на тоя идиот Дамян. С него сме побратимени и това стана по негово желание, със сълзи на очи. Аз го измъкнах от калта, колкото и да звучи самохвално. Разглезих го.
- През 1982 г. пред Кеворкян казвате, че всички герои са ви като деца.
- Вярно е. Те са ми като деца и братя, с изключение на един овчар, който цяло лято го снимахме и на два пъти искаше да му заплатим.
Филмът „Строители“ съм го правил три години. С тези хора станах приятел и се заобичахме помежду си.
- Някои от вашите герои са били облъчени в „Козлодуй“.
- Седем души умряха облъчени. Даже бригадирът Първан Нинов, който разказва за тези неща в последния ми незавършен филм „Изповед“ беше парализиран. Научих, че и той е починал.
- Във „Всяка неделя“ вие признавате, че имате един голям провал, но не казвате кой е той. Сега ще го издадете ли?
- Два филма правих за пари. После на синовете ми, които завършиха ВИТИЗ, им казах: „Почнете ли да снимате и да мислите за пари, да знаете, че сте провалени“.
- Как оценявате сега вашия филм „Човек от народа“, посветен на Тодор Живков?
- След 10 ноември ме срещна един колега и ми вика: „О, човек от народа, здрасти. Кога ще се откажеш от филма?“ Отговорих му: „Когато ти се откажеш от твоя, за който направи преразход от 300 хиляди лева.“ Аз от „Човек от народа“ не мога да се откажа в никакъв случай. Признавам, че много неща направих фалшиво. Във филма има една изповед на Тодор Живков като клетва към партията. Истината е, че той не я давал никога. Монолозите на Мара Малеева и Людмила Живкова са измислени. Подобни неща те са изказвали пред свои близки, но ги няма като документ. Затова Серафим Северняк написа текста. Тогава и ситуацията беше особена – Людмила почина.
Този филм ми съкрати живота минимум с четири – пет години. Не пожелавам на никого да прави филм за жив държавен ръководител.
- През 1982 г. Кеворкян ви пита, дали ще има филм за Христо Ковачев, а вие отговаряте, че той не заслужава филм. Още ли мислите така?
- Да, разбира се. Това се прави, след като човек умре. Вие знаете ли, че всички мои филми, които са получили големи награди в чужбина, тук са били оплюти и са наричани антипартийни. „Овчарско“ взе седем международни награди. Колко български режисьори са канени да присъстват с филма си на фестивала в Кан, и аз не отидох! Глупак!
- Колко са общо наградите ви?
- 74, от тях 13 са Гран при. Но може ли да се радваш на това да те уважават в чужбина, а не в твоята страна.
- Какво е за вас „Всяка неделя“?
- За мен „Всяка неделя“ е Кеворк Кеворкян. Тогавашната програма беше номер1. Тоя хитър арменец знаеше как да подходи към хората.
- Някога минавало ли ви е през главата да направите филм за Кеворкян?
- Не, но може да стане много зевзешки филм – арменско-български. Даже да бъде повече арменски. Кеворк е страшно интересна личност. От една страна, е хитър като арменец, но от друга – неговият прагматизъм е невероятен. Винаги съм завиждал и на контактността му.
- Вас лично с какво ви е изненадал? Помните ли?
- Как да не помня! Щях да го ритна под масата, само че не можах да го стигна. Още преди да почне разговорът, той ми каза, че ще си говорим на „Вие“. И аз му викам: „Чакай, защо?“, но той се страхуваше да не го накажат. Почна интервюто и ми казва: „Вие като ветеран на документалното кино…“ но го прекъснах: „Не см ветеран аз. Ветеран е бай Захари Жандов“. И из един път ми тресна въпроса: „Кой е най-големият документалист в България?“, а аз отговорих: „Христо Ганев. Той е направил малко филми, но е единственият, който изтегля философски темата си“.
Кеворкян разбра, че много обичам цветята. На терасата вкъщи имам 11 вида китайски рози. Това го няма дори в ботаническата градина. Накрая той ме попита какво рядко цвете бих пожелал сега. Аз изведнъж се напрегнах и тогава ми идваше да го ритна под масата. Отговорих му: „Едно рядко цвете, каквото може да излезе от душата на българина“. След предаването получих 26 различни цветя от жени от цяла България. Едно момиче от Разград ми изпрати христов венец, за да си го засадя.
- В споменика на „Всяка неделя“ сте оставили една ваша мисъл: „Дълбоко вярвам в истинския човек“. Днес какво ще напишете?
- Пак същото, но ще ми трябва и един фенер. Не чак като Диогеновия, но да бъде силна батерийка. В днешно време истинският човек е рядко срещащо с същество. Когато идвах от моето родно село в кинематографията, ми казваха: „Знаеш ли, че отиваш в есенцията на интелигенцията?“ Но като дойдох тук, в студията, видях как се сбиха две двойки, как трябваше да чакам пияния си шеф оператор да изтрезнее, защото снимал в Пещера някакво тържество. През цялото време в главата ми се въртеше като на грамофон „есенцията на интелигенцията, есенцията на интелигенцията…“ А те се псуваха на майка и аз си казах: „Еба ти есенцията на интелигенцията!“
- Ще напишете ли книга за живота си?
- Имам една идея за книга и мисля да я озаглавя „Изповедта на едно телешко варено“, защото съм зодия Телец. Първата част ще е смешна, а втората тъжна.
