И, въпреки всичко, все ще се докопаме до нещо светло и празнично, може и случайно да стане това, но ще стане. И това е мигът на щастието, тогава ще се чувстваме почти като ония щастливи кокошки, за които ни напомняше тия дни една реклама за майонеза – тя била правена от яйца от свободно отглеждани кокошки, тоест - от щастливи кокошки. Внушението не е трудно за разчитане: кокошките са свободно отглеждани, свободата ги прави щастливи, следователно и техните яйца също са свободни и щастливи – това е логичният извод. Това може да е временно - докато не потеглят към казана за варене на майонезата - но дори тогава, в този сюблимен миг, те със сигурност са щастливи, понеже са вкусили от Свободата.

Въпросната реклама ни дава възможност и на нас, шампионите по търпеливост, да се почувстваме по-добре, заразени – а това е неизбежно – от щастието на свободните. Уточнението ще ни затрудни: от чие щастие сме поели своя миниатюрен дял - на свободните кокошки, на свободните яйца или, може би, на свободната майонеза? Ще продължим да размишляваме над този въпрос, затова да оставим това уточнение за по-нататък. Това няма да е необичайно в нашите работи - например въпросът за свободата ние винаги го оставяме за по-нататък, без да уточняваме какво точно означава това „по-нататък“. И тъй, Свободата си остава за дълго, а сякаш и завинаги, захвърлена в някой пущинак. И дори това да е парадният вход на Парламента, все тая - захвърлиш ли нещо, сетне много трудно ще се добереш отново до него, така е поне според тукашния опит. Захвърлената Свобода трудно се прегръща отново - обаче ние не се тревожим много от тази горчива истина. Но пък, в замяна на това, обичаме Родината си , а нашата армия е най-храбрата в света – както се беше изразил Буш-син, когато го упрекваха, че допуска много грешки заради дислексията си. Нашите политикани масово са поразени от същия недъг, те оставят за Времето послания, които сякаш са съчинени от умствено изостанал, в това се изразява особената им храброст – изключенията са много малко. Надявам се да имаме някой ден „Началник на отбраната“, примерно, който да е достатъчно свободен, за да признае, че армията ни е много силна само веднъж в годината – на Гергьовден, когато честваме „Денят на храбростта“. Но за това по-нататък.

Свободно отглежданите кокошки ни предизвикват и нас да размишляваме за свободата и щастието – и този процес ще е по-продуктивен, ако консумираме достатъчно майонеза. За начало, можем да се запитаме – какво се получава от свободно отглеждани телевизии?

Не си спомням в момента, кой беше казал, че героят му има „енергичната походка на случайно оказал се на свобода затворник“. Сигурно ще се съгласите, че това е много подходяща определение за доста от тукашните телевизии. И те случайно се оказаха на свобода – без да имат никакъв принос за това, а по-късно доброволно се отказаха от нея и закрачиха енергично, в посоката, която им посочат/позволят. Дали се чувстват щастливи? Вероятно не по-малко от свободно отглежданите кокошки.

Впрочем, ето някои изисквания при тяхното отглеждане – според Наредба от септември 2023 година на Европейската комисия:

*Схемата за хуманно отношение към животните налага, като минимум, животновъдът да притежава знания и умения по отношение на хуманното отношение към отглежданите от него видове домашни птици; да сключва споразумение с ветеринарен лекар, който ще посети животновъдния обект и ще оцени и предостави съвети относно хуманното отношение към птиците най-малко два пъти годишно при отглеждане на домашна кокошка;

Последното изискване – това за поведенческите нужди на кокошките – е направо поразително. Трябва моментално да закрием държавата, ако решим да го приложим и по отношение на управниците ни. И човек се пита, достатъчно разумна ли е „свободата“, към която се стремим – или по-скоро ни тикат.

Ще наруша ли малоумната етика на политкоректността, ако цитирам Фройд, който предложил на американците на мястото на Статуята на свободата да се постави маймуна, вдигнала високо Библията /цитирано от биографията на Тьогел/?

Треванян пък твърдеше, че някои неща, които се извършват в Америка, ще накарат Статуята на свободата да легне на гръб и да разтвори крака – и това е казано, далеч преди бесовете на политкоректността да поразят тази велика страна.

И така, да се върнем към темата, която изоставихме временно по-горе: ще имаме ли някой ден достатъчно храбър Началник на отбраната, който да бъде храбър и пред собствените си войни и да признае, че за нищо не ставаме?

Разбира се, това не е лесно, особено, ако си седнал пред неустоимата Виктория Петрова, която направи интервюто с Началника на отбраната адмирал Ефтимов в „Деня на храбростта“. Едно качествено интервю с чудесни въпроси, които обаче не се оказаха достатъчен стимул, за да развържат езика на адмирала. Той предпочете да флиртува с Виктория, а покрай това и с Истината. Впрочем, чия храброст честваме в „Денят на храбростта“ – сякаш повече тази на предците ни. Какво е състоянието на днешната българска храброст – воинската, а не друга, защото в политиците ни тя е занулена изцяло и завинаги. И дори един ден да осъмнем щастливи колкото свободно отглежданите кокошки, и това пак няма да е достатъчно, за да оцелеем. Виктория зададе наистина качествени въпроси, бих ги повторил с удоволствие. Например, пита адмирала колко танка имаме, а той отвръща, дяволито усмихнат: „Достатъчно!“ Виктория не му повярва, ние, зрителите, също. Достатъчно? За какво - за парада на Гергьовден или за нещо по-сериозно? Нали видяхме колко са достатъчни прословутите германски танкове „Леопард“ в Украйна - оказаха са напълно достатъчни единствено като лесна плячка. Важен бе въпросът, трябва ли да очакваме сблъсък между НАТО и Русия. Отговорът беше напълно подходящ за „Денят на храбростта“, адмиралът сякаш не знаеше, че този сблъсък от две години вече е в ход. Русия воюва с натовските стратези, с натовското въоръжение и пр. - и резултатът е добре известен. Той не е много подходящ за „Денят на храбростта“ - но нека да вземем пример от свободните кокошки и да произвеждаме свободни яйца поне в този ден. Ако Евтимов е бил възпрепятстван по някакви причини да прояви храброст в интервюто, той можеше да си позволи поне известна искреност - например, когато го попитаха: Как стоим във военно отношение, в сравнение с Турция или Румъния. И отново не получихме коректен отговор – изглежда в „Денят на храбростта“ коректните отговори са забранени.

Адмиралът обаче не пропусна възможността да пусне познатата плоча – вече порядъчно издраскана от нелепици и лъжи - за фамозните Ф-16, щели да пристанат като срамежливи булки до края на годината. „Ами готова ли е инфраструктурата?“ - последва светкавичният въпрос. „О, да… но не съвсем… ще бъде готова догодина по някое време…“ – и този отговор на Началникът може би трябваше да бъде приет като проява на поредната ни храброст. Като стане дума за Първите ни братовчеди всичко започва да лепне от шербет. Гафът или направо казано идиотската ни сделка за Ф-16 вече започва да бъде представяна като някакъв подвиг - и може би е време да бъде осветено и бойно знаме в нейна чест.

Два репортажа в новините преди интервюто с адмирала съвсем не повдигнаха празничния ни дух - бойният отдавна отлежава в заложна къща, известно е коя е тя. Представиха ни и похвалиха поделение на снайперисти - обаче един от тях каза, че стреля със снайпер „Драгунов“, на който отдавна му е минала модата. Обикновените войни не си падат по шербета.

В крайна сметка, зрителите сигурно са стигнали до заключението, че любимката им Виктория е по-голям спец във военното дело от Началника на отбраната – заради честните й въпроси.