2023-та във фрази
Миналогодишният колаж от фрази бе озаглавен „Защо се разпадаме“ и завършваше така: „Сякаш сме в някакъв фризер, някой ни е заключил там и е изхвърлил ключа. Разбира се, мнозина ще възразят, че доста неща са се случили – но цената на отделния човек си остана все още обидно ниска.
За всеки е ясно, че нашите фукльовци/политикани изобщо не са погалени от човечността, тя не ги занимава, те даже не я разбират, стоят гърбом към нея.
Ние сме това, което сме, защото никога не мислим за „сетне“, не мислим и за „преди“ – и заради това се реем като обрулено листо в калпавото днес.
***
Това бе казано за миналата година.
А докъде я докарахме през 2023 година?
Ето докъде…
***
Не ви ли се струва, че Народа окончателно се сви в себе си – и вече се примирява с всичко, което му поднесат? Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване.
И какво следва?
Не ви ли се счува едно страховито „Майната ви на всички!“
***
Ако няма как да се отървеш,трябва да се научиш да търпиш – тази поговорка не е българска, но идеално приляга на онова, което преживява от доста време клетият ни Народ. Ако не друго, за годините на Прехода той се научи да понася всевъзможни идиоти. В това отношение е направо безподобен.
***
Напоследък дори взеха да му ги сервират в насипно състояние. Власт в насипно състояние – каква сладост само: трима-четирима авантюристи, които се чувстват най-добре в тила на Закона, опаковани заедно с още десетина несъстояли се все още хора – те пък в ролята на ония, стиропорените снежинки, които предпазват от поражения пратката. И всичко това изпратено с наложен платеж на същия Народ който вече е наясно, че ако няма как да се отървеш,трябва да се научиш да търпиш – браво на ученолюбието му, браво и три пъти ура.
***
Днес остана ли поне един нормален човек, който да не смята, че „демокрацията“ - нашата, тукашната - се оказа един урод, нещо сакато, което едва се влачи. И, въпреки недъга му, са го лишили и от тъй нужните му патерици - едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?
***
Днешна Европа съкруши собствения си разум, остави се да й прекършат врата заради насила натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости здраво вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разума.
***
Поне в едно отношение Народа е свободен. Свободен да се усеща безпризорен, да се щура като безпризорен - и наистина да е безпризорен. Напълно изоставен от политиците си. А те дори не си дават сметка, колко драматични ще са последиците от този разрив – все някой ден.
***
Безпризорният Народ не влиза в ничии сметки. Сякаш е недостоен дори да го окуражат някак – макар и с някоя плоска лъжа. И това им се свиди на главанаците. Телевизионните надлъгвания на политиците, обичайно задочни, пък са съвършено безинтересни, в това отношение телевизията вече е мъртва, тя остава равнодушна дори към най-бруталните примери на политическо безсилие.
***
Безпризорен Народ с размътена глава – това е идеалът на политиците.
***
Повече от ясно е, че в политическото котило всеки е готов да спи с всеки – но и всеки смята останалите за курви. Всеки е готов да се „скурви“ - това е дума на Солженицин. Дебнат се един друг, а важното винаги го зарязват.
***
Живеем във време на брутални шарлатани – няма измъкване от тях. Още повече, че част от Народа винаги е готов да ги амнистира. Тия пък са много специални: ако няма как да се отървеш, научи се да амнистираш.
Амнистират – и винаги получават един здрав ритник. Но продължават да го правят.
***
Сега, и да се появи някой внезапен герой, и той ще се окаже шарлатанин. Шарлю.
***
Има ли шанс Народа да заговори отново? Много е важно да се чуе и гласът на Безпризорния, макар че той изобщо не е интересен за медиите.
***
Иначе, след три или четири национални/военни катастрофи, ние сме изправени пред една морална катастрофа, по-страшна от всичко друго.
А Народът - като няма как да се отърве, ще се научи и да не говори. И това ще бъде неговата няма революция.
***
Пришълците превърнаха окончателно българската политика в кално тресавище. Всичко е позволено в тази кал – дори не се и опитват да придадат някаква мизерна приемливост на действията си. Държат се като разбойници, упълномощени от някакъв побъркан Бог.
***
Сериозните хора в политиката, доколкото са останали, се усещат унизени и безпомощни – и не виждат, как биха могли да се противопоставят на политическите хулигани. Те бяха направо попарени от поредната нахална фукня на ПростоКирчо – този път, че е пренебрегнал забраната на Парламента да изнасяме оръжие за украинците. Това е предизвикателство, което граничи с престъпление. Но той се хвали с него и вече претендира да го признаят за Спасител на Украйна. И защо не, когато в размътената си представа той отдавна се вижда като Спасителят на България.
***
Засега подпали дирниците на политиците ни, някои от тях негови доскорошни коалиционни „партньори“ – те и досега се кълнят, че България не е изнесла и „един патрон“ за Украйна, а истината се оказа съвсем различна – след признанията на Кирчо пред журналист от влиятелния германски вестник „Ди Велт“, че България е осигурила 30% от мунициите и 40% от дизела, които били нужни на украинците в началото на войната. Това предизвика истинско изумление – и с основание, защото се оказа – както се изрази „Ди Велт“ – че „Най-бедната страна в Европейския съюз спасява Украйна“. Докато всички си правят тънките сметки, и то по няколко пъти, ние изнасяме/спасяваме като изоглавени. Не защото сме толкова състрадателни или солидарни – а защото далаверата е същата, както с руския газ. Но никой не пита за посредниците, които са разкарвали „стоката“ нагоре-надолу, за да прикрият произхода й – докато накрая Кирчо не си отвори голямата уста, лаком, както винаги, за признание.
***
Хайде, Нобеловият комитет да натика една награда в нея – може да е за онзи политик, който най-много оглупява държавата си.
***
Как ли са приели обикновените българи – да бъдем честни и да ги наричаме клети бедняци - стъписването на Европа, че „Най-бедната страна в Европейския съюз спасява Украйна“?
Тъй или иначе, ПростоКирчо ни осигури репутацията на двуличници – Парламента казва едно, докато банда хитреци тайно го опровергават. Това двуличие е по-отвратително дори от безподобната ни сервилност пред Кремъл, проявявана по време на „соца“. Още повече, че то прикрива едно най-обикновено, банално търгашество – нищо друго.
***
Аферата с нерегламентирания износ на оръжия си е направо един преврат срещу парламентарната република. Репетицията беше направена с мазнята около ветото за Македония, когато Кирчо излъга всички: Макронизира проблема, като ловко прехвърли ролята на арбитър на френския президент. Самият Макрон отдавна е забравил това, той дори няма да ви разбере, ако му кажете, че е сложил началото на окончателния ни отказ от Македония. А краят оповести на 23 януари македонският външен министър Буяр Османи: „Всеки, който нарича македонците българи, няма да може повече да влиза в Македония“.
Край, забравете Македония, забравете и борбите и страданията ни. Край.
***
Навремето давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност, а сега можем да се похвалим с гении, които замерят наивниците с криптовалути и сетне си плащат за дяволъка.
Божидар Янев – това бе човекът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове. А те бяха, поне по онова време, 2027 на брой – от затворения за преминаване Хайбридж над Харлем, построен през 1843 година, до втория по дължина висящ мост в света Верадзано. Всеки със своята история и със своята душа. И всички те поверени на Божидар Янев - ето, това е успял българин.
***
Ние вече и Свършека си дори не забелязваме.
***
Лекотата, с която приемаме всеки пореден измамник, доказва именно това. И измамата вече ни оставя равнодушни – само дето още не сме се сетили да я посрещаме с топовни салюти, но и това ще стане.
***
Вижте ги шантавите ни работи: близо четвърт век след левашката далавера, наречена Криминална Приватизация, народецът продължава да предъвква името на Костов и да го проклина – обаче ПростоКирчо веднага го амнистираха. На какво се дължи това чудо – и може ли да бъде обяснено някак? Да не би измамничеството незабелязано да е станало важна част от гена ни, дори най-важната?
***
Ето го магистралният въпрос: дали трябва да браним преди всичко „българските граждани“ – според Лорер - или най-напред онези, които имат здраво вкоренено българско самосъзнание?
Отговорът изглежда лесен – дори и по македонското сметало: 162/сто шейсет и две хиляди македонци имат български паспорти – а само 3504/три хиляди петстотин и четирима са се самоопределили като българи при последното преброяване в Македония.
***
Дали хора като Лорер не пробват рефлексите ни, доколкото са останали – можем ли все още да се противопоставяме на всяка обикновена свинщина?
***
Паси не спира да мели. Той отдавна е пробата за българското нехайство при опазването на най-ценното, което притежаваме. Бжежински беше вдигнал мерника на православието – и Пасито избълва мръснишката си клетва „Майната му на православието!“ И не се задави от отровата, с която е просмукана тя. Сега наследниците на Бжежински, макар и да са от съвсем друг/дребен калибър, са се прицелели в македонската ни „връзка“ – така виждат те съдбовните ни отношения, които напоследък са мистифицирани до същинско безумие. „Връзка“, която лесно може да са скъса. Защото войната тропа наоколо, а Македония им трябва в комбинациите за нов балкански ред.
***
И пак Пасито е нает да ни унижава: наскоро избълва, че е време „да скопим Лъва от герба на България, за да отразим адекватно позицията ни по Украйна“.
Това, разбира се, не е достатъчно – Лъвът трябва да си окървави лапите и едва тогава новите ни чорбаджи ще бъдат доволни.***
Руската „спецоперация“ в Украйна през 2022 година промени много неща, включително и начинът, по който трябваше да се реши българо-македонската главоблъсканица. Вече разполагаха и с нужния човек – един брутален авантюрист/ПростоКирчо, който с лекота надхитри нашите политически заплеси. Резултатът бе повече от очакваното: Българщината е изхвърлена и официално от Македония, на българите им е разрешено да ронят сълзи над собствената си История, която ще изтънява все повече след безмилостните набези на македонистите.
***
И още нещо, далеч по-зловещо: след някоя и друга година светът ще вярва на „тяхната“ история, ще я приема като достоверна, никой няма да приема сълзливите български аргументи. И Аспарух да го изкарат македонец, някакъв прост охранител от свитата на Александър Македонски, все тая. Залъгването приключи: който трябва, получи Македония, а тя може да се окаже важна карта в пренареждането на Балканския Пасианс; получи я „чиста“, без смущаващите български примеси. Ето, това е образцова „хибридна“ операция.
***
Политическите репеи не проумяват, че една държава с ампутирана История е нищо. Няма милост за нея, щом е позволила да бъдат преиначени живота и делото на героите й.
***
„Великите сили“ няма защо да си губят повече времето с нас. България се превръща в нещо алогично, в някаква загадка, в която нахлуват и върлуват все по-налудни типове.
И е неизбежно и тя самата да се омаймуни.
***
И все живеем в един шаржиран до неприличие режим, направо панаирджийски. Това започна още от трабанта, с който Паси повози тогавашния генерален секретар на НАТО Вьорнер. Как да вземаш на сериозно такива циркаджии – поне да беше го отвлякъл за малко. Гротески, които накрая се изляха в подлости и продъниха изцяло достойнството на страната.
***
И сега „исото“/пригласянето е същото - кой е по-предан слагач, кой лази най-красиво, кой дори не си сваля наколенките и спи с тях.
***
Нашите освобождавания са си една отърваване, нищо повече – просто хвърляш нещо зад гърба си и го забравяш. Такъв народ няма начин да го освободиш от каквото и да е – преди да го освободиш от самия него. А кой ще те освободи от собствената ти забрава – ах, колко е удобно да дремеш, свит в нейния пашкул.
***
Пълна бъркотия – типично нашенска – кой точно е наш освободител, кой точно от освободителите заслужава да го млатят с каменарския чук – и няма ли да е по-справедливо сами да се намлатим, най-сетне. И така окончателно да се отървем от това „иди ми – дойди ми“, тази идиотска игра на освобождаване и на заробване. Да си признаем, че между тукашното „освобождаване“ и „заробване“ няма никаква разлика. И да мирясаме най-сетне.
***
Като не си наясно, какво, всъщност, е свободата, може да те освобождават колкото пъти щат - идват и си отиват, и те оставят все така да блуждаеш по някаква гезме.
***
Бавно и неусетно балъците се преместиха в телевизиите и от доста време диктуват модата там - главно диктуват играта с Истината. И тя се появява на екрана накъдрена в подходящ вид – удобна предимно за самата телевизия, не и за публиката, за Историята изобщо да не говорим.
***
Откъде иде тази наша провинциална жажда все да се наврем до победителите, да се отъркаме в чуждата статуетка или, в крайна сметка, в чуждия пеш, да се примъкнем някак до славата. Смешно е, но и тягостно, защото отново и отново става ясно, че Кладенецът на националното достойнство отдавна е пресъхнал. И въпреки това, все подскачаме като изоглавени.
***
Има и друга причина да се държим така - пресъхнала е и паметта ни за Миналото. Днес да се сещаш или да цитираш нещо от отминалото време изглежда неприлично. Скоро ще забранят това и официално – за да не стане ясно в какви дребосъци сме се превърнали, в лилипути, на които са извършени дискретни лоботомии.
***
Пак се върна образът на „врага“ – това ще повлече след себе си всевъзможни конфликти. Истерията тепърва ще се развихри - ако не си гей, трябва да станеш –за да не те назначим за враг.
***
Да не си партиен лидер тия дни в България: всички като папагали повтарят, че трябва да има редовен кабинет - и всички знаят, че това трудно ще се случи, освен ако не се нагласи коалиционен кабинет на общия джоб.
***
Стана дума за слугите и вие вероятно сте се сетили за телевизиите. Цяло чудо е, те пък как оцеляват, зарити в собствените си страхове. Всъщност, да се страхуват е естественото им състояние. Послушни попивателни – скрити зад „правилото“ да се изслушват всички/уж мнения. Всички – в смисъл на две: удобното за Властта и още по-удобното за нея. Да подхвърлиш две мнения на гламавия българин и да го оставиш да гази из калта, за да дири Истината – това си е живо издевателство.
***
Приемайки лъжите на властниците, телевизиите се превръщат във фабрики за ласкателства. И най-позорното е да не вземаш страна, иначе казано да подпъхнеш между двете мнения и твоето – като чуеш преди това жалния вой на обикновените хора.
Тия дни някакви циганите щели да се изколят с брадви – е, какво да правят в безпътицата си. Но никой не обръща внимание на нашите негри – на собствения си Народ вече са пуснали кепенците, та ще мислят за друго.
***
Да вземаш страната на обикновения човек – това е велика привилегия в нашия занаят. Минаха обаче месеци от джафкането с хранителните вериги и все още не е ясно – на чия страна са телевизиите: на „Лидъл“/примерно или на клетия народец. И Властта си я бива – с едни бакали не могат да се оправят, та държавата ще опазят. Това пък е страх, който пряко скъсва джоба на Народа. И по правило, от телевизиите никога не става ясно, за какво „спорят“ Властта и Народа.
***
Трябва да си признаем най-сетне, че ние живеем в една Мрачина - в нея дори прекомерният песимизъм е за предпочитане пред ураджийския ентусиазъм. За лъжовния оптимизъм, който политическия паплачор внушава, той изобщо не носи отговорност - само дето мракът става по-гъст.
***
За последните две години това е повече от сигурно – упадък, гарниран с непоносими лъжи и измами.Това е продуктът на политическата сбирщина, която безпрепятствено се настани тук – но и за тази истина Народа не прогледна навреме. Една държава фалира през хората, които я управляват. Катастрофата, в която сме затънали, се дължи най-вече на дефицита на опитни и почтени управници. Внасят вече никаквици на килограм. Паплач от случайници.
***
Но в Политическата Секта мълчат за това – понеже, току-виж утре са се коалирали с тях в един общ джоб. Това е един от важните знаци на фалиралата държава. Ругаят се като хамали – а сетне са дупе и гащи.
***
„Призракът“ на соца фалира заради призраците, които го обяздиха.
***
Кое, всъщност, е наред в клетата ни държава, в която милиони хора фактически са фалирали? Кое е наред в поругания Български Живот? Кое точно е наред в живота на един обикновен човек?
***
Тук отдавна не живее един народ, а съжителстват поне два. И вторият, на клетите бедняци е далеч по-многолюден. Такава е сметката: един нищожен по количество народ, който е доволен от ракийката си - и едно грамадно мнозинство от милиони хора, които живуркат около прага на нечовешката бедност - ту отсам, ту оттам този праг, но няма отлепване от този ад. Цяла чудо е, как още не е започнала гражданска война.
***
Фалитът минава и през липсата на управленски свян – да сте видели някой управник да страда заради вас? Вижте, кои от тях се хилят най-безметежно – и бягайте далеч от тях.
***
Фалитът гази и един друг свян - този на младите към старите.
30 процента от „младите“ до 30 годишна възраст все още живеят при родителите си. При ония „боклуци“, които бачкаха като луди, а сега гледат на тях като на отрепки - и децата им дори ги ненавиждат. Родителите си презират, че не са успели да се вредят в разграбването – та Миналото ще пожалят. За тях Времето започва тъкмо от ерата на разграбването.
***
Ако нашите политикани продължават безропотно да газят из Фалита, следващата стъпка е ясна: Народа ще гласува по списъци, разлепени по витрините на някое посолство.
И все повече лой ще се лее от телевизиите.
***
От всичко се опитват да правят политика. Сега и с яйцата от Украйна – дори да са измътени в реактора на Запорожката атомна централа, нашите политикани пак ще ги харесат. Яйцата се превръщат в политика – специална операция с яйца. СОЯ.
***
Повечето от днешните телевизионни водещи не успяват да се справят, когато си имат работа дори само с един политикан - какво остава, когато срещу тях се изправи цяла глутница представители на тази порода, които, отгоре на всичко, открито ги презират. В крайна сметка, няма да намерите и един зрител, който да си спомня нещо, казано по време на предизборните „дебати“. А може би точно това е и целта на упражнението. Така, за пореден път, простолюдието ще бъде подкарано да гласува за непознати.
***
Костов дал интервю за Националното радио, в което казал, че не бива да се „вторачваме“ в бедността“. Този човек трябва да го сложат в една клетка и да го развеждат из страната, за да видят всички, как един политик може да живее и без сърце.
***
Българската История много често е в състояние на полигамия - като съжителства едновременно поне с две „истини“.
***
Може ли да кажем, че постепенно Народа се изгуби в свободата си? Впрочем, получена даром преди трийсетина години - и веднага омърсена от тарикати-приспособенци. Те и досега внушават, че всичко в Миналото е било боклук и следователно газим напълно заслужено и из сегашния боклук.
***
След дългото очакване на лъжемесии , сега Народа е във фазата на употреба на хвърковати чети от измамници. Бързият възход и бързото крушение не му правят впечатление, пребивава спокойно в отблъскващата си наивност - като отгоре на всичко си въобразява, че тя го прави невинен при всички обстоятелства. Наивност срещу невиновност.
***
Сякаш животът ни минава в хълцукания: ненормален възторг е заменян от ненормално равнодушие. И пак, и пак.
***
Тази ненормалност помита всичко, всяка трезва представа за случващото се - и всяка прогноза за онова, което предстои. Народа се превръща в нещо свръхзагадъчно. Той вече не допуска – и това е окончателната му присъда - да се опиташ да го проумееш. А и самият той не иска да се доближи по-близо до себе си, това не му е нужно. Нищо не го интересува истински, нищо не може да го възпламени. Пълна парализа.
***
Сякаш дори му е кеф да го ограбват. Изобщо няма да се сети да блокира нещо друго извън пътищата – макар вероятно да се досеща, че на никой не му дреме от това. Няма да му хрумне, примерно, да си избере една от чуждестранните хранителни вериги и да блокира супермаркетите й - да бъде поне мъничко контра на „изедниците“, а и да си достави по-смислена разтуха в сивия животец. Няма да стане, никога.
***
Ако някой ден Законът „Магнитски“ започне да се прилага и по отношение на политическото курваруване, със сигурност ще бъде повече адмириран, отколкото сега. Нашите хора тъй и не разбраха, че техните сблъсъци, конкубинати и прочее изисканости създават негласно модели за поведение, за това не се говори, но това е факт. Когато някой съвършен случайник издевателства над законите, точи бръснача си в кожата ти и изобщо се вихри в някакво опиянение, а ти си траеш - това е лош пример Той неизбежно ще отключи още една степен от всепозволеността, брадвите ще свистят по-спокойно.
***
Тема за облог: може ли Христо Иванов да „ре-легализира“ Бойко. Отговорът е лесен: Не може, защото е в конфликт на интереси.Бил е ваксаджия на Бойко.
***
От три десетилетия прииждат орди от хуни Made in BG, за които е предостатъчно да знаят, че най-великото човешко изобретение е чийзбургера. Такива духовни голтаци са нужни на Настоящето - направени по един и същи калъп, лишени от всякаква автономност, за собствен вкус да не говорим. Тия са лесна плячка за Шаманите и ще стават все по-лесна плячка.
***
Безразличието – тук, наоколо - към нещастието, дори крушението на човека до теб вече е истинска гражданска война. Днес това безразличие сякаш е съзнателно подхранвано. Сякаш големите ни „европейски цели“ включват в менюто си и специална програма за прегризване на гърлото на ближния – особено, ако той е клетник, напълно изоставен от Живота. А в нашето дънно подобие на живот тези клетници са буквално милиони – и вече са окончателно зарязани, не им се полагат дори няколко думи на фалшиво състрадание.
***
Днес Народа е напълно изоставен - поне за по-голямата част от него това е сигурно. Народа е осиротял откъм Държава. Тя се задоволи да захвърли близо два милиони души към новите европейски пасища и така да се отърве от тях: нека да крачат вдъхновено към хоризонта на новото наемничество.
***
Една телевизия ще има огромен успех, ако излъчва един час дневно от някоя столова за бедни - само картина, нищо повече. За ония, на които тази картина ще им се види нетърпима, има предостатъчно предавания със свободно дефилиращи проститутки - и медийни, и истински. Вече и нашенската скалата на прегрешенията е преобърната: грехът да проституираш е далеч по-приемлив, отколкото грехът да си бедняк.
***
Да се надлъгват, дори да се на-парапетват – по примера на Кирчо. Но да не се подиграват толкова настървено на Народеца. Той пък сякаш е склонен да се съгласи известно време Глупостта да надзирава живота му. Неусетно го лишиха от способността му да различава мъдростта от натрапчивата дуращина – и така го оставиха без имунитета, който му се полага. „Старата душа“ се оказа безсилна пред новите варвари.
***
И сега просто се преструва, че е Народ. Дотам сме се довлекли.
***
Хората от телевизиите, при цялата им наложена гъвкавост, все още не си дават сметка, че брутално са използвани от случайни типове - и може би вече невъзвратимо се отдалечават от занаята си. Можеш да постигнеш нещо в него, единствено, ако представящ пред публиката умни хора, проникновени, вгледани преди всички други в Бъдещето. Къде са те сега? Още малко, и няма да остане и едни читав водещ с интерес към умността, масово ще ги преквалифицират в теляци от Фабриката за Ласкателства.
***
Каквито и танци да играят властниците ни, очевидно е, че са готови да забравят всички отвратителни словоблудства, нахални управленски глупости и откровени далавери, с които ще бъдат запомнени последните години. И през ум не им минава да съставят една „Бяла книга“ за шедьоврите на това безпътно време. И едва след като я прочетат и осмислят – тогава да се прегръщат.
***
Иначе никой няма да успее да ги пречисти – дори и от канцеларията на самия Господ няма да успеят. И ако това не се случи – трябва да очакваме „Черна книга“ за самата България.
***
Най-трагичното в Българската Съдба е, че не е ясно, кой точно се опитва да я редактира в най-важните моменти – немарливо при това.
***
Сякаш Българското Време вече е изчерпано, то ни е загърбило и пет пари не дава за хленченията ни. Омръзнали сме му – заради евтините ни хитрувания и още по-евтините номера, които непрекъснато се опитваме да пробутваме.
***
Те ви смятат за идиоти. Е, добре, обаче вие първи се сетихте, че и те са идиоти.
***
Оставаме си ухилени в очакване на Апокалипсиса - заложници на Измамници. И все по-невнятно ще се живее тук.
***
Видимо дефектни хорица се суркат от Парламент в Парламент и единственото им предназначение е да ни наврат в очите истината, че Съединението от политически инвалиди не прави силата. Но ние така и не я виждаме.
***
Миналото – като най-достоверния съдник на Настоящето - още отсега е направо ужасено от онова, което ни очаква. Няма спасение, такава е съдбата на едно население, което безропотно приема съглашателството с политическото бездарие. Съавтори сме на някои безспорни шедьоври в това отношение.
***
Господ сякаш ни е отпуснал някаква специална дарба за самоумъртвяване. Прескачаме като сомнамбули от сън в сън, а – и това е наистина ужасно – сънищата не са наши, а на политбоклуците.
***
Повечето от медиите, и особено телевизиите, се гърчеха и продължават да се гърчат пред Боклука, дори и пред всяка нищожна, мъртвородена твар. В подлизурството си стигнаха дотам, че се „опитваха да съживят и някоя посиняла мърша“ – това съм го писал преди шест години и колкото и зловеща да е тази констатация, изобщо не съм предполагал, че медийното еничарство в наши дни може да достигне такива размери.
***
Сметището диктува дневния ред на телевизиите. Те са напълно безпомощни пред набезите на напълно случайни типове, които се държат като сомалийски пирати – подчиняват на своите правила и плячкосват всичко, което се мерне пред очите им. Така препотвърдиха намерението на Политическата Секта да превърне журналистиката в уличница на повикване.
***
Известно е, че в политиката „всеки спи с всеки“. Но никога, поне у нас, не е имало такова безразборно съешване – при това, между хора, които се ненавиждат и не крият това. Изобщо не се интересуват и от плода на това съешване – затова не използват и предпазни средства. Готови са да дадат живот на всеки урод – точно това и правят.
***
Превърнали сме се в общество, което се доверява повече на измамници – достойните хора ни се виждат скучни.
Така ще я караме – с шутове връз нас.
***
Непочтено се държим и със себе си – готови сме да се подлъжем и да сервилничим дори с ония скотове, които унижават Историята ни. Да не отваряме дума пак за „македонското“ ни фиаско – но е факт, че зарязахме част от Историята си в ръцете на скопските мистификатори.
***
Скапаният Български Животец направи така, че всеки да намрази другия, дори и себе си, и в тази омраза няма редуване. Няма паузи, няма смирение, никой не търси обяснение за това Зло.
***
Потурите им се влачат по земята, а те имат амбицията да оправят света. Не могат да се съсредоточат трайно и върху най-елементарните неща, особено ако те се намират на някакво разстояние от джобовете им.
***
Само Народ, който вече е загубил доверие в себе си, разчита на евтини политици.
***
Късните поборници срещу комунизма не съчиниха дори една най-примитивна доктрина на Промяната, сетне и на Прехода – сметнаха, че е напълно достатъчно да затъкнат устите на народеца с банани - и готово. Няма какво повече да му обясняваш – лапай и трай. Е, какво трябваше да очакваме по-нататък да се случи - щом всичко опираше до келявите банани.
***
Ние си останахме най-старателната прислуга, целувачи проклети, прокълнати да тичаме и пред чорбаджиите си в правилната посока - и всичко останало, което се полага на сакати слуги. И сега вече е ясно, че никога повече няма да припарим до Ръжена – никога няма да го оставят в ръцете на такива безбожни глупаци. Ще си бъдем кютюците, с които се поддържа чуждия огън. Диваци, които не знаят как да поддържат своя собствен огън.
***
„Десните“ се държат здраво за пеша на Кирчо Рублата, иначе трябва да пристанат, като неискана булка, пак на Бойко – а повторната дефлорация никак не е приятна.
***
Нашите храбреци тичат винаги пред вятъра - уж натам, където трябва, обаче накрая все се оказва, че са се озовали сами в някаква пустош. Вечният глупашки нашенски маратон с един бегач.
***
Все гледаме да се нагласим по-удобно за поредната дрямка. Ние по начало тъй си я караме – от дрямка в дрямка. Просто се надхитряваме с новото, с неудобствата, които носи то със себе си. Как се вкарва едно мазолесто разтъртено ходило от цървул в трандафор? Трудна работа е тази.
***
Политиците ни отдавна са свикнали с колективния банкрут на собствения си народ.
***
Кой може да хакне гена ни и да промени към нещо друго програмата ни? Не искаме много – поне да сме унгарци, поне това.
***
Спомнете си, за какво врякахте само преди три години – през „бунтовната“ 2020 година – и какво се случи после. Спомнете си и какво не се случи. Няма да е учтиво, ако ви кажа, че бяхте нещо като боновете от работническо-мениджърската приватизация. Но си бяхте точно това: фалшиви билети за една фалшива постановка.
***
Тук голяма част от Истината отдавна е погребана, и то в неизвестен гроб. И е заменена от безнаказаното Мърсуване. Не остана „по-едър“ политик, който да не се оплаче, че не е случил на Народ. А кога вие ще си признаете, че не сте случили на политици?
***
Няма да мирясат, докато не ни превърнат в катунари, отвявани там, където му скимне на Големия Вятър.
***
Народецът вече е приел, че страданието е част от живота му, дори може да се каже, че то е неговото убежище. Ведрите лица у нас са изключение - доколкото може да ги срещне човек в истинската България, те навяват за някаква налудност, за нищо друго.
***
Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни – крием този факт като срамна болест и накрая ще си го получим, разбира се. С такива деца битката е загубена още в училището, те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго. Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си – и много често това ги отпраща в обятията на Злото.
***
Образователната ни система е напълно съкрушена – сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.
***
Предстои да бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини. Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява. Това е война срещу самите устои на Разума.
***
Едно скорошно проучване на БАН - Института по социология и Института по философия - сякаш иска да ни подсети, че всички сме се побъркали: едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!?
По дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде?
***
Отгоре на всичко, постепенно се озовахме в едно състояние, дирижирано от безподобна цензура - състояваме се през нея, вече я приемаме за нещо нормално. Заради старанието на местните лекета/приспособенци нищо не научихме за войната в Украйна, която е на привършване. На нас ни е предоставено срамното занятие единствено да лепим афишите за чужди събития и герои – и те фалшиви и глупави.
***
Нас истината все ни застига след време – тогава, когато съвсем е оглупена от измишльотини и изобщо не ни върши работа.
Оглупени от незнание хора и оглупена истина – какво по-добро съчетание в услуга на Властниците.
***
Пустотата е господар на излиянията на нашите първенци – винаги спонтанните верноподаници на Вятъра, който диктува модата в момента. Няма значение какво им навява той, важното е да уцелят посоката.
***
Станали сме за смях на руснаците - нашите храбреци тъй и не разбраха, че тях ги интересува само търговията, нищо друго, пет пари не дават, че искаме да местим или събаряме някакъв паметник. Ами, събаряйте го, бе – викат ония - снимайте се с развалини – това е любимото ви хоби, стига вашите льохмани да купуват прескъпо нашия газ и да пълнят джобовете ни. Ще им дадем и бонус – ще ги признаем за най-печените русофоби.
***
Въображението вече ще бъде напълно ненужно, децата ще трябва да се задоволяват с грубо циничните тик-токовски послания. Хоризонтите на мечтанието ще се скъсяват все по-често. „Хоризонт“ дори и сега е рядко използвана дума, а „мечта“ е направо зачеркната. Сега мнозина „мечтаят“, вгледани в Миналото – но скоро и това ще стане невъзможно.
***
Нашите политически мелези са нахални без никаква мярка - могат да увесят нечие чуждо знаме в кабинета си на висш сановник, те дори биха се завивали нощем с него, без никакъв свян. Един се хвалеше, че носел боксерки – гащи, както той се изрази – с цветовете на американското знаме, такъв като нищо би се разходил по гащи и на някой прием в американското посолство.
***
Бащите на мнозина от Престараващите се днес са с окървавени ръце - отрочетата им трябва някак да изкупят греховете им, и ето ти го шантавия български антикомунизъм, практикуван предимно със заклинания.
***
Ние сме готови дори Бог да отпратим, ако решим, че можем и сами да издрапаме. Копелета нещастни сме, това си е – грешен резултат на някакви смутни време и на още по-смутни сметки. Прехода тегли чертата - сметките за нищо не излизат.
***
През последните трийсетина години само отвън разиграват българския сценарий. И толкова сме им безразлични заради непоносимото си блюдолизничене, че този сценарий е оставен в ръцете на не особено талантливи хора. Готови сме да поемем всичко – тогава, какво друго да очакваме.
***
Ако някоя телевизия излъчва само скритите от публиката факти, ще има нечуван успех.
***
Живеем с лъжи.И, ако имаме късмет, с някоя и друга Полуистина.
***
Тази година нямало кражби на грозде, понеже лозовите масиви ги пазели жандармеристи. Това знак ли е, че сме готови за Шенген? Не можем себе си да опазим от собствените си хора, които ние самите превърнахме в крадци, а ще опазим Европа.
***
Европейските политически лисунгери не си правят труда да признаят, че не сме дорасли изобщо за Европа и затова ни заглавичкват с някакъв Шенген – това е начинът да прикрият презрителната си милозливост. Е, не са баш като Чърчил – той се надсмиваше над един народ, който си честитял, след посещение в банята - сякаш направо се е възнесъл. О, колко са славни нашите Възнесения!
***
Между другото: идиотска формула за управление може ли да се практикува и от нормални хора - или задължително само от идиоти?
***
Търпението на Народа изглежда неизчерпаемо. Към житейските несгоди то, все пак, има някакво оправдание – обикновените хора са надарени с честността и куража да търсят и в себе си някаква вина за нескончаемите провали. Но търпението, което проявяват към политическите мошеници, направо е престъпно.
***
Бойко завинаги лепна прозвището „мисирки“ на хората от нашия занаят. Полагаше му се тази чест, защото тъкмо него го ласкаеха по безподобен начин, дори Живков би се смутил от толкова хвалебствия, но Бойко издържа и даже все му се виждаха малко. Веднъж каза на репортерките, които го бяха накачулили: „Приятна събота!“ И те спонтанно му благодариха – нищо, че беше неделя.
Е, да, хвалебствията по адрес на властниците отравят като нищо друго нашият занаят.Но мисирките няма да се откажат от тях – вече не.
***
Според скорошно изследване на Евростат, българите са най-недоволни от живота си, в сравнение с останалите жители на страните от ЕС. Няма как да не е така, след като 22,5 процента от българите нямат достатъчно пари за топъл дом през зимата – средно за страните от ЕС този показател е 9,3 процента. И още: 18,7 процента от българите изпитват тежки материални лишения – при средно ниво за ЕС от 6,7 процента.
Да спрем дотук – ясно е,че сме се запътили към Изхода, единствено заради студа все още не се усеща вонята от гниенето.
Народа вече наднича в ковчега си, но политиците продължават да играят несмислените си игрички.
***
Населението на България намалява най-бързо сред държавите от Европейския съюз. „Намалява“ обаче в случая е напълно неуместна дума, тя грозно фалшифицира погрома, омекотява го - „изтребление“ е точната дума, изтребление. Трябва да се примирим и да се научим да живеем с такива думи. Само по този начин ще осъзнаем, колко жестоки са фактите, колко близо сме до въртопа, в който ще се удавим.
Жестокост ни е нужна – за да схванем най-сетне докъде сме се докарали.
***
Народа изглежда така, сякаш е подменен - като че ли е лишен напълно от съпротивителни сили и вече всякакви тутманици са в състояние с лекота да го обяздят. Мрежата изобилства с хиляди свидетелства и признания в това отношение. Имам обширна аудитория там и мога да потвърдя това самоотстраняване на Народа. Наблюдава се една печална трансформация: преди време и за дълго любимата му фраза бе „Няма държава“ – днес вече чуваме друго: „Не сме Народ“.
***
Това ли е Краят?И как успяха „тутманиците“ да залъжат народеца, да го примирят и, в крайна сметка, да го приравнят до собствените си мерки?Тъжна работа, тъжна. И, всъщност, е още по-зле, понеже малцина проникват до дъното и обговарят Провала.
***
Идиоти обладават разсъдъка на нормалните хора. И сякаш това ще продължава вечно. Умните хора вече не умират спокойни – най-вече, защото са безпомощни да променят каквото и да е. България съществува някак – но се управлява с елементарни хитринки.
***
Ей, Политици Сладки – направете една проста сметчица: какво трябва да се случи, че най-накрая да се отлепим от първото място по смъртност на населението? Какво? Кога? Поне да сме втори? Кога ще постигнете този исторически успех? И как пък нито една партия не се сети досега да обещае това на гламавите избиратели - вижте колко обнадеждаващо би звучал един изборен призив: „Ще постигнем нов успех на Нашите Мъртъвци!“
***
Нашите политици са си овце, наметнати с тигрови кожи. Светът ги знае като такива, знае ги дори по-добре, отколкото тукашния Народец – който понякога се прави, че не схваща едно или друго, само за да запази нещичко от достойнството си. Насилена забрава срещу фалшиво достойнство – може ли да се оцени изобщо нещо толкова жалко?
***
Манията да се търсят спасители отвън – спасители-ширпотреба – ни припомня, че сме заложници на една нечувана катастрофа: не разполагаме с достоен човешки материал за нуждите на Властта, дори нямаме представа от какви хора се нуждаем.
***
Нашето Блато, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено – дори да бъде поверено на някой натрапник с тройно гражданство.
***
Българите ще оцелеят, само когато се разделят с днешна България.
***
