Да не размишляваме на аба, както казва Народа, а да видим през достоверни факти какво се случва с нас, какви ветрове ни брулят, какви демони ни пощипват, изобщо - какво струваме, ако все още струваме нещо.

Ето: според скорошно изследване на Евростат, българите са най-недоволни от живота си, в сравнение с останалите жители на страните от ЕС. Няма как да не е така, след като 22,5 процента от българите нямат достатъчно пари за топъл дом през зимата – средно за страните от ЕС този показател е 9,3 процента. И още: 18,7 процента от българите изпитват тежки материални лишения – при средно ниво за ЕС от 6,7 процента.

Да спрем дотук – ясно е,че сме се запътили към Изхода, единствено заради студа все още не се усеща вонята от гниенето. И това не е някаква тайна – или „тайна скръб“, както казваше поетът - за която светът не подозира. Тя обаче сякаш е недостъпна за нашите тутманици/властници. Народа вече наднича в ковчега си, но те продължават да играят несмислените си игрички.

В момента слушам по телевизията, как се скалъпва поредната розова новина - нищо особено, рутинна бродерия: според репортерката, Денков бил в Австрия, за да уговори тамошните власти да ни допуснат в Шенген, планът на правителството бил страната ни да бъде приета в свободното европейско пространство до края на годината. „Планът на правителството“?! И това се казва, след като австрийците, за пореден път, ни биха камшика.

Обаче Денков щял да им съобщи, че „Целта е да обясним на австрийското общество и на политиците, че за тях е по-добре България и Румъния да бъдат в Шенген. За тях това означава по-добре защитени външни граници на ЕС, по-малко миграция в Европа, по-евтини храни, по-ниска инфлация, по-голяма енергийна сигурност… Това са аргументи, които са ясни и кратки и ще ги обясняваме, докато бъдат чути“.

Те ти казват, че си навлек безподобен, ти обаче ще им обясняваш с „ясни и кратки аргументи“ мераците си – сякаш във Виена са малоумни и са опрели до някакъв български даскал. Това си е направо налудно пренебрегване на собствената малозначителност.

Впрочем, със споменатото по-горе изследване Евростат претегля „недоволството“ на българите от живота – това е по-щадящ подход, „недоволство“ намеква за известна жизненост на оценявания субект, за някакви съпротивителни сили, макар и остатъчни. Резултатите от други проучвания са далеч по-тягостни за нас – например, тия, които „мерят“ усещането за щастие и нещастие. Според тях сме още по-зле, това ни съобщават ежегодните световни „доклади за щастието“ (World Happiness Report) на „Галъп“ – въртим се около 90-то място от общо 104 проучени страни.

С подобни показатели трудно български политик, който и да е той, може да направи впечатление във Виена. Проблемът с бежанците, и изобщо с опазването на границите, си остава, разбира се - обаче и опазването от заразата на нещастието също е от значение. България се превърна в анклав на ЕС, в който се разминават хорица, трайно обсебени от негативизъм и недоверие в себе си, повечето от които така и не могат да си обяснят защо се случва това с тях. Да приютяваш нещастни хора не е много далновидно. Бежанците са агресивни нашественици, те са част от една орда, която тръпне да покори една чужда цивилизация. Нещастният човек, особено нашенецът, е лишен от воля да се съпротивява, окончателно повреден, мрънкач безподобен, ни се води, ни си кара…

Да вървим нататък, както години наред казвах във „Всяка неделя“ – и мнозина търсеха в тези думи някакъв скрит смисъл, най-малкото желание за промяна. Сега „Да вървим нататък“ звучи така, сякаш ни подсказва пътя към Преизподнята, нищо повече. И както вървим нататък, стигаме до хаоса с електронните рецепти. От министъра на здравеопазването научихме, че за три дни/16-19 октомври са издадени близо 70 хиляди рецепти, 65 процента от които били изпълнени. Ура, ура – това е най-евтиният нашенски възглас. Ами останалите 35 процента, които не са изпълнени? Последиците от това не бива да ни занимават, това искат да ни внушат – все пак, 65 е повече от 35. А и без друго населението на България намалява – според друго европейско проучване - най-бързо сред държавите от Европейския съюз. „Намалява“ обаче в случая е напълно неуместна дума, тя грозно фалшифицира погрома, омекотява го - „изтребление“ е точната дума, изтребление. Трябва да се примирим и да се научим да живеем с такива думи. Само по този начин ще осъзнаем, колко жестоки са фактите, колко близо сме до въртопа, в който ще се удавим. Жестокост ни е нужна – за да схванем най-сетне докъде сме се докарали.

Живеем покрай нечии „анализи“, преживяме някак – като безсловесен добитък, слепи и глухи за фактите. Хванете се за нещо – тръгваме към преизподнята: за миналата/2022 година естественият прираст на населението в България е МИНУС 9,6% - а общо за страните от ЕС той е 2,7%. При този очевиден погром е естествено да изчезнат и оптимистичните сметки - кога, след колко десетилетия ще настигнем водещите европейски страни по стандарт на живота. Според прогноза на Световната банка, която бе оповестена тия дни, „Има риск България никога да не достигне богатите страни от Европейския съюз“. Неравенството на доходите и особено детската бедност са посочени като основни проблеми. 26 процента от българските деца са в риск от бедност – добавете към това и факта, че близо половината от тях излизат от училищата функционално неграмотни – и ще получите съвсем реална представа, как се срутва една държава.

Друга радост: у нас всяка трета бременност завършва с аборт – и по този показател отново сме шампионите на ЕС. На първо място сме в ЕС и по смъртност на населението. Черните шампиони. В крайна сметка, днес населението на България е малко под 6 и половина милиона души – колкото е било и в далечната 1940 година. Но продължаваме да си свиркаме бодро – и да си смучем от пръстите оправдания. А сметката е проста, с каквато и идеологическа боя да я нацапаме: 1940 година - 6,5 милиона души. 2023 година - 6,5 милиона души. Междинна спирка 1989 година – тогава населението достига 9/девет милиона души.

Изтреблението е в пълен ход: вбесяват ни с неразбориите около електронните рецепти, за да не забележим друго, далеч по-важно – 800 хиляди души са без лекар, според Националното сдружение на общините в България. И по-конкретно: 929 малки градове и 3882 села, в които живее 12 процента от населението на страната, нямат осигурен достъп на място до първична медицинска помощ. Това е геноцид, нищо по-малко.

Но Народа си остава пасивно недоволен, нищо повече от това. Сякаш е в състояние да понесе още много злощастия, може да бъде и още по-нещастен. Наскоро в Мрежата бе разпространен клип с премиера Денков – фалшив, както се оказа впоследствие. Специалисти изчислиха, че той е създаден с програма за шейсетина долара – нищо разходи, в сравнение с ефекта, който може да се постигне сред публиката. Като се имат предвид неразрешимите неудобства, сред които трябва да съществува правителството на Денков, там може би скоро ще се сетят сами да продуцират подобни клипове, които още повече да скрият рехавата му връзка с действителността. А може да дочакаме и времето, когато самият Народ ще съществува посредством фалшифицирани клипове – ако това вече не се е случило. Иначе няма как да бъде обяснен факта, че скотщината – във всяко отношение - в която сме затънали, може да породи само някакво „недоволство“, вяло и беззъбо.

Народа изглежда така, сякаш е подменен - като че ли е лишен от всякакви съпротивителни сили и вече всякакви тутманици са в състояние с лекота да го обяздят. Мрежата изобилства с хиляди свидетелства и признания в това отношение. Имам обширна аудитория там и мога да потвърдя това самоотстраняване на Народа. Наблюдава се една печална трансформация: преди време и за дълго любимата му фраза бе „Няма държава“ – днес вече чуваме друго: „Не сме Народ“.

Това ли е Краят?

И как успяха „тутманиците“ да залъжат народеца, да го примирят и, в крайна сметка, да го приравнят до собствените си мерки?

Тъжна работа, тъжна. И, всъщност, е още по-зле, понеже малцина проникват до дъното и обговарят Провала. Вашият дописник е опитал всичко от Живота – и от „меда“ му също – и не мога да се начудя, как успяха да накупят с дребни сладкиши толкова хора, и особено Младите.

Накупиха най-вече представите им за почтеност и реален просперитет.

По телевизията Делян Добрев обяви, че защитниците на „Лукойл“ получават по пет милиона евро на месец - повтори го и го потрети. Пак те -същите фалшиви „русофоби“, които извъртяха далаверата с руския газ през лятото на миналата година. Същите безсрамници., които и сега пак мълчат и само се подхилкват.