Народът нищо не подрежда
 
Попаднах на интервюто, тъкмо когато Нинова отговаряше на някакъв въпрос за коалицията. И тя каза: „Народа ни подреди така!“
Народа ни подреди така!
В тази фраза има една опасна дума – „подреди“. Тя веднага подсеща Народа, че той нищо не е подреждал – коалиционерите сами се подредиха/нагласиха удобно, всички да са доволни, всеки да си получи своето, ако може и нещо отгоре.
И после заляха „подредбата“ с една кофа от онова лепило „Капчица“, от което само една капка е достатъчна, за да залепнеш завинаги за тавана, с главата надолу, прилепен за подметките, такава беше поне рекламата.
Нинова не уточни, дали и те висят с главата надолу, но пък Народа си мисли точно това, още от първия ден на кабинета на КирчоСвръхслучайното. И дори нашите социолози не могат да променят тази нагласа, а те са в състояние да преподредят и Космоса.
Народа вече е изтощен до такава степен, че не е в състояние да жали дори себе си – какво остава да подрежда някого. На последните избори, обладан от унищожително безразличие, той подхвърли някакви мизерни проценти на няколко партии, колкото те да си мислят, че отново са го залъгали. Може да искате да изядете Бойко суров, но единствено ГЕРБ опази поне донейде себе си. И ДПС тихомълком се промъква нанякъде – къде, сетете се сами. Другите партии са подходящи единствено за „коалиция“, оглавявана от нещо като отровна гъба. И да припишеш тази несмислица на Народа не е никак справедливо. Формално, ако гледаме само изборните резултати, той може да ви е „подредил“ така – но не ви е благословил да се съешвате по този невъобразим начин. Сега само остава да си отрежете и езиците, да мълчите с главата надолу – и да оставите Кирчо да се олайняви окончателно.
Народа ни подреди така – а вие как го подредихте, ако изобщо го забелязвате?
Виждате ли го, как се надява вече единствено на някакво чудотворно оцеляване?
Докато се криете зад някаква негова „подредба“, тия дни стана ясно, че 70 процента от работещите – работещите! – българи, около два милиона души, вече не могат да се изхранват от заплатите си. Прибавете към тях и онези около един милион и 700 хиляди клетници, които някак оцеляват под границата на бедността – те пък направо са живи заровени. Над три и половина милиона души са мълчаливо отписани, това е едно напълно изтърбушено население – в една вече само формално съществуваща държава. Как да не я оглави тогава някой кретен.
Народа ги бил „подредил“! Той ли ви поръча да скърпите една безподобна „коалиция“, която единствено доказва, че в българската политика моралът е напълно изчерпан, не съществува, скоро и паметта за него също ще бъде изчегъртана. Той и отсега е заменен със сметало, което изобщо не калкулира някакви морални принципи. Народа ли поръча да се „вземат“ и дори да се разпишат в гражданското уж-левите на Нинова с уж-десните на Иванов/Атанасов? Иванов, който в „ония“/тоталитарните години щеше да се препитава със сказки по училищата за славния си болшевишки род, понеже за нищо друго не става – дори Бойко го разкара от себе си, а той е известен с великодушното си отношение към държанки от всякаква порода.
Тукашната „левица“, поне „вихрушката“ й – както се изразява КироСлучайното, този Чингиз хан на сакатото говорене, сякаш отдавна е заприличала на френската „хайверена“ левица. За фалшивите „десни“ да не говорим – тяхната пък „вихрушка“ носи в гена си, извън всички останали примеси, и грехът на единственият в българската История предварително амнистиран Грабеж, и то чудовищен – криминалната приватизация. Хайверена левица, крадлива десница, съсипан народец. В компанията/коалицията сякаш най-читава е Духовата музика – хората на Слави изглеждат, а може би се правят да изглеждат, леко гламави, но не са крадливи преструванковци, и ако поискат нещо го правят толкова несръчно, че само се злепоставят.Те поне две десетилетия са създавали продукция, която, колкото и да е оспорвана от някои, не им позволява лесно да прекрачат границата на позволеното. За ПростоКирчо и неговата тайфа изобщо няма смисъл да се говори, те са като някаква слуз, която изневиделица се свлече над политиката.
След като уж ги е „подредил“, сега искат да внушат, че Народа не искал избори. Това би означавало, че окончателно се е примирил с Изтреблението, на което е подложен. Това е грозна лъжа. И коалиционерите, и останалите политикани трябва да се щастливи, че той все още разчита на изборите – като някакъв упорит двойкаджия, който се надява една заран да се събуди с тройка, неизвестно как попаднала в бележника му. Такава е кармата на българина – и месиите му най-често се оказват тройкаджии. Не е за завиждане – и рушвет дори няма на кого да пусне, отдавна на всички, които по някакъв начин се отъркват в политиката, гушите им се влачат по земята… Не дразнете Народа, не му приписвайте вашите мераци, не го карайте да грабне сопата – а тя, в българските ръце, е извършвала страховити варварства – достатъчно е да споменем само „Белите нощи/1925 година и „Червените дни/1944-а.
И Радев каза, че не е време за избори, особено заради военния конфликт в Украйна. От доста време говори за управленската импотентност на кирчовци, но сега ги амнистира – докога ще важи тази милост? Докато България се превърне в приют за клетници, на който всеки лумпен може да драсне клечката?
Войната в Украйна пък не е никакво оправдание. Много по-драматична е войната, която се води тук – макар и необявена, тя е лесно видима, ще ни избоде очите – само станете по-рано някоя заран и вижте, колко хора ровят из кофите за боклук – хора почтени, трудолюбиви, отдавали се цял живот на страната си, а сега трябва да търсят/съхранят достойнството си от някоя вонлива кофа. Народа ли „подреди“ България като такава кофа? Ясно е, кой спечели тази война, а неизменния губещ е Народа – и това изглежда вече като нещо неизбежно.
„Народа ни подреди така“ – вероятно на самата Нинова тези думи й изглеждат като незначителни, казани в отговор на някакъв въпрос в някакво интервю. Но човек търси по-дълбок смисъл в тях, най-вече защото политиците ни изобщо не говорят за Народа, дори думата „народ“ не използват, пазят се от нея, сякаш само споменаването й ще разкрие някаква съкровена тайна за тях. А то си е и точно така. Каква ще е тази тайна – питайте някоя кофа за боклук.
Украинското сътресение упорито ще бъде използвано за оправдание от тукашният политически сбириток – за всичко, което се сетите. Гледам Зеленски и мисля за Слави – колко прозорливо се самоотстрани от пряко участие в местния политически водевил. Комиците винаги представят всичко в криво огледало, дори и най-драматичните събития, неизбежно е. А Зеленски докрай ще настоява войната да бъде представена през неговия монолог – товар, който не е по силите дори на политическите гении.
У нас всичко се прави на тъмно от политиците, с шушукане, и това шушу-мушу изобщо не разваля къщата – както предрича народното познание. Тази потайност обаче е една от най-грозните прояви на презрението, което политиците изпитват/излъчват към Народа. След като ви е уж/подредил, вие намерихте ли време да го запознаете, примерно, с Плана за възстановяване и развитие, който трябва да открие нови хоризонти пред европейската общност? Или обикновения българин трябва да се задоволи с хоризонта, който очертава една кофа за боклук?
Коалиционерите сякаш са се заклели да мълчат за въпросния план – и тази омерта ги обвързва повече от всичко друго.
Между другото: ако потърсите в Гугъл подробности за „омерта“, ще останете смаяни, колко много фирми и дружества са озаглавени така. Всъщност, така би трябвало да бъдат наречени и някои от водещите телевизии, които никога нямат време за Народа.
Колкото и вътрешно да презират кирчовци, а това е неизбежно, „партньорите“ им оставиха ПростоКирчо да разпределя порциите. На кого и колко – не ти трябва да знаеш, гледай си кофата, глупако. Българските управници винаги са „стопанисвали“ Народа предимно с празни обещания или откровени лъжи, но, все пак, не са си позволявали чак такова пренебрежение към него, като сегашните големци. Те изглежда са повярвали, че са абсолютно независими/неуязвими от него.
Народа е натирен окончателно от телевизиите. Те нямат нужда от него – харесва им ръмженето на бас-баритона на Властта, те могат да прекарат само с него цялото време на света, не им е нужно многогласието на Народните вълнения, то ги дразни и разсейва. Народа е депортиран от телевизиите.
Сещат се за него, само когато някой заколи жена си – ей в такива сюблимни моменти. Отдавна изобщо не познават Народа, не правят и опит да го опознаят, това им се вижда излишно усилие. Или, ако го направят, това ще бъде през клозетната технология на „Биг Брадър“ или нещо друго, все толкова проникновено. Така нашите телевизии ще оцелеят и след свършека на света.
Гласът на Народа бе подменен с говоренето на Властта – а то пък много често е невнятно, понякога дори наподобява ломотенето на идиот. Почти винаги след телевизионната изява на някой политик, публиката се пита – „Какво, всъщност, искаше да каже този тиквеник, ако изобщо е искал да каже нещо?“ Отдавна ги няма майсторите на словото, устатниците – те дори и да пробутваха някое свое пристрастие, го правеха толкова красиво, че направо да им простиш греха. Сега изстъпленията на словесни инвалиди трябва да прикрият липсата на Народния Глас. Изобщо липсват предавания, в които главен герой е Народа, зачеркнати са, смятат ги за нещо ненужно, а и опасно. И в това отношение той е заврян в някаква черна дупка – сякаш не съществува изобщо. Показват го пестеливо единствено по време на някои национални празници, навлечен като въстаник или да се пули като Боримечката, колкото да го окарикатурят окончателно. Страхът се е настанил навсякъде. Наскоро предложих да финансирам една студентска продукция – на живо да почоплят из дивия живот, да потърсят думата на годината. Нищо не стана – страх ги е от думата „просто“ – производна от Кирчо, която очевидно е фаворитът в надпреварата.
Във „Всяка неделя“ имах една сюрия рубрики, в които доминираше народния глас – „Студио Бумеранг“, „Искам думата“, „Животът край нас“, „Пощенска кутия ВН“ и др. Една от тях имаше особен успех – „Сюжет за малък разказ“: с ПТС-10, който се прочу покрай тази рубрика, репортерите ми правеха анкети – директно в ефир, в онези години! Много често отговорите бяха на ръба на позволеното, но, все пак, анкетираните ме пазеха по своя си начин – въпреки че се състезаваха по остроумие. Веднъж излъчвах от Централната гара в София – една пейка стоеше празна в претъпканата чакалня, понеже на нея имаше надпис „Места за пътниците за Бомбай!“ Да не обяснявам, какво внушение търсех, сами ще се сетите – но, тъй или иначе, получиха се разкошни отговори, от които после, пак на живо, но в студиото, поредният ми събеседник трябваше да извлече/съчини малък разказ. Участваха все известни писатели и нерядко се пръкваше нещо наистина знаменито. В ония години и обикновените хора говореха по-красиво, с една привлекателна разсъдливост. Нямаха представа, че един ден ще ги плаши някаква кофа.
Както вече споменах, разхождах се по ръба на позволеното, обаче Властта си траеше. Доста късно се сетих, че на нея й е нужно реално познание за Народа и заради това е готова на някои компромиси. Преглъщаше дори факта, че колективният антидепресант „Всяка неделя” показваше ресурса на Народа срещу този на партийната номенклатура, както и превъзходството на интелигенцията. Разбира се, Властта си позволяваше и някои дебелащини: когато през 1989-а окончателно спряха „Всяка неделя“, пуснаха на нейно място сериала „Отмъщението на самурая“.
Любомир Левчев има един любопитен спомен – как Живков гледа „Всяка неделя“: „Веднъж в годината една шепа интелектуалци се събирахме на султански лов. Ставаше, разбира се, в неделя. Водеха ни във Воденската гора. Вечер се събирахме в голямата ловна резиденция. Точно там съм виждал една невероятна гледка: Тодор Живков седи сам пред телевизора и гледа “Всяка неделя”. Охраната прави знак да не влизаме в хола и да пазим тишина. “Човекът от народа” гледаше “любимеца на народа”. Изражението му беше напрегнато като на пусия - най-опасния лов“… Ще ги припомням вече тия неща, майната им на завистниците.
По-късно Живков не пропусна да ми удари една балтия, но в рамките на поносимото. На 22 ноември 1984 година, във Варна, при среща с актива на кинодейците след премиерата на игралния филм на Христо Христов „Събеседник по желание“, той казва: „Духовната култура е в подем, в киното е направена огромна крачка напред. Критиката на някои отклонения не доведе до стагнация, а до подем. Филмът „Събеседник по желание“ прави поврат, защото в него комунистът защитава своя идеал, а във „Всяка неделя“ тъкмо това го няма“. /Свидетелство от книгата „Политически фрагменти“ на Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП./
Няма го „идеалът“, спират те – пускат те, обаче аз си карах, както си знам. Сега, както, впрочем, и през всичките години на Келявия Преход, подобно нещо е невъзможно. Днешните властници нямат нужда да опознават не само Народа, но и каквото и да е друго, те дори не се стараят да се запознаят със себе си.
Тъкмо заради това Народа винаги ги изненадва – най-вече с желанието си да не живее скотски. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Корнелия Нинова, Народа, "Капчица", Кирил Петков, Бойко Борисов, ГЕРБ, ДПС, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Чингиз хан, хайверена левица, коалиция, Слави Трифонов, "Белите нощи", Румен Радев, Украйна, кофа за боклук, Зеленски, Плана за възстановяване, телевизия, Боримечката, "Всяка неделя", "Студио Бумеранг", "Искам думата", "Животът край нас", "Пощенска кутия ВН", "Сюжет за малък разказ", Бомбай, колективен антидепресант, "Отмъщението на самурая", Любомир Левчев, Воденската гора, Тодор Живков, "Човекът от народа", "Любимецът на народа", Христо Христов, "Събеседник по желание", Стоян Михайлов

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2022 Всички права запазени.