Какво ще правите с народа
 
Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин.
***
Вижте, в какъв Рай сме затворени: язовири, които се източват и оставят цели градове без вода – и язовири, които преливат и давят близките села. Това създава образа на една налудна държава.
***
Свикнахме вече с всичко. Дори някой идиот и Рождество да отмени – и това ще приемем.
А светът върви главоломно напред – сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод. Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.
***
Трябва да чакаме нещата да се оправят някак от само себе си – след някакво разместване на тектонските плочи или друго някакво чудовищно намигане на Природата – готово, и сме оправени, друг шанс няма.
***
Най-големият подарък за Властниците е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен.
***
Телевизиите пак се постараха да ни преситят със сиромахомилски, примитивни разкази за Коледните обичаи. Не превръщайте проскубания ни живот в етнографски музей.

***

По Би Ти Ви съобщиха, че миналата година чуждестранните инвестиции са по-малко от сумата, която нашите емигранти са изпратили на родствениците си тук – за да оцелеят те някак.
Дали неусетно не сме се превърнали в държава-просяк, която разчита на тия дарения? Тя не уважава хората си тук – и в същото време разчита на ония, които сама е прогонила. Бегълците са нейни донори.
Представете си обаче, какво ще се случи, ако един ден двата милиона бегълци бъдат прогонени обратно – и държавата се лиши от техните дарения. Тя направо ще се превърне в един погребален дом.Българският Апокалипсис можете да го провидите по този начин.
***
Херо Мустафа направи едно малко парти в посолството, показаха ни го по телевизията, гостуваха й трима талантливи наши знаменитости – Васко Найденов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров – те изпяха известния си шлагер „Нова година“. Гледката беше наистина приятна за окото, и няма как да е иначе – особено, ако си представите в техните роли Елена - Царицата на фришоповете, Иво Прокопиев – Фалшивото сметало на приватизацията, а на пианото - Соломон Паси. Ужас, дори записът да е без звук.
***
Това е типичният тукашен номер: да се свали вината надолу по йерархията, да се приплъзне тя до някакъв незначителен човечец, до някой шафнер, машинист или друга дребна риба – и всичко да се забрави. Министрите са за друго – физиономиите им да прашасват в редичката от портрети в централното фоайе на съответното министерство, повечето ще бъдат напълно непознати само година-две, след като са таласъмствали там.
***
Стремежът е, мнимото търсене на справедливост да разводни вината на Главната Камбанария. Накрая, след десетилетна подобна практика, тя никога не е виновна, нейните обитатели са зареяли погледа си нагоре, в Небесата, и сякаш разговарят единствено с тях.
***
Егати държавата, в която късните антикомунисти са такъв боклук.
***
Изразът „Съединението прави силата“ все още минава за нещо като националния ни девиз, продължава да краси и Парламента - но се оказа напълно непригоден/неподходящ за тукашните безкрайни идиотщини. И всеки нов ден прави все по-нелепа тази свещена фраза. Никой не вярва в нея – с изключение, може би, само на потурите, с които се навличат ентусиастите, участващи в ежегодните възстановки за Деня на Съединението – но няма как да искаме особена проницателност от тях.
***
Всъщност, кое нашенско съединение прави силата – кое точно, някой може ли да даде поне един пример? Днес то практически не съществува. А всевъзможните властови израстъци пребивават в блажено/глуповатото състояние, което Народът е изразил с израза „Загори тенджера“ – лапацотене безкрай, докато всичко загори и отиде по дяволите. Този израз е особено подходящ и за Парламента – нека ни напомня, че сме силни само на лафове – докато все кърпим нещо, дори Времето се опитваме да закърпим някак, все за нещо закъсняваме, все се опитваме да настигнем Бедата, която ни е навестила, никога не я предварваме.
***
Разгулът на некомпетентността ще ни избоде очите, накъдето и да погледнем – и все не достига кулминацията си, все не може да допълзи до своя Еверест – докато нейните жертви продължават да дълбаят Дъното.
 
***
Властниците на Прехода от всякакъв ранг задължително търсят хора, случили се по техен образ и подобие. Тъкмо заради това не можем да се разминем от лилипути, също и от случайници-грандомани. Главната цел на тия типове е да ни издавят в собственото си словохотливо бездарие.
***
Това, че сме свикнали с Разрухата, не означава, че тя не съществува. Тя е неотменим белег на живота ни – и със сигурност ще ни липсва, ако по някакъв начин изчезне поне за ден-два. Отдавна вече сме загубили нагласата да живеем в уредена среда, тя ни се вижда подозрителна, нарочно нагласена – очакваме всеки момент от някъде да изникне Българският Дявол на безобразията и разтурията.
***
Животът ни е разтурен, това е факт - разтурени сме по един или друг начин и ние отвътре. Изгризани сме вътрешно от съмнения, от недоверие - към всеки и всичко. Блазе му на онзи, който ще надене – оттук-насетне – хомота на Властта.
***
Всичко това е търпяно от десетилетия - и няма разумно обяснение за тази немарливост. Всъщност, има едно – и то е неприязънта към Наследството, като към нещо, което уязвява новите Чорбаджии. То е една от заплахите на Миналото – накърнява фасона на днешните строители, злепоставя усилията им – иди сравнявай „Белмекен“ с някое цехче за автомобилни тапицерии. Неглижирането на Наследството изглежда лесна работа – а и лайнени усти колкото искаш, за тази цел.
***
Никога не са искали истински да стопанисват Наследството – оставили са всеки да завлича от него, каквото му падне.
***
Много отдавна вече имаме два Народа: грамадното мнозинство Победени, които впрочем съградиха Наследството - и една малка прослойка от Равнодушни, които утре също ще бъдат победени, със сигурност.
***
Позорът е, че децата вече нищо не знаят – най-вече за Миналото, което означава, че са слепи и за Настоящето. За Бъдещето да не говорим. Слепи котета – това постигна Прехода.
***
Отдавна вече изчезнаха думи като „хоризонт“, примерно – никой Властник не ги използва, защото обикновено хоризонтът му стига до собствената му храносмилателна система.
И думата „мечта“ вече е в черния списък – невъзможно е да мечтаеш в Недоимъка, в Безводието, в Глупостта, която извира отвсякъде, в Мъглата, която застила всичко. Гледаш да оцелееш някак – това е магистралната цел на Прехода.
***
Гледаш да се забаламосаш някак. Понеже си наясно, че Властниците дори не използват думата „Народ“ – какво остава да мислят за него.
И трябва да стане Чудо, за да се сетят за него – толкова са заети да си прегризват гърлата, един на друг.
***
Плевнелиев така и няма да проумее, че неговата флигорна никога няма да звучи като бас.
***
Ако не направите друго с поредните закани за „приватизацията“ – поне заличете тази дума, изчегъртайте я, за да не се настани тя и в Историята – откъдето ще ви се надсмива докато свят светува. Заменете я с истинската дума – Грабеж.
***
Всичко е повече от вбесяващо за онези, които помнят Грабежа и знаят за мръснишката му природа. Но никога не е ставало дума, че той горчиво наскърбява обикновените хора, които са истинските потърпевши, опарцалява разбиранията им за морал и истина. Голямото Покушение срещу Народа започна именно с началото на Грабежа, когато безпардонно му отредиха ролята на ням свидетел на безобразните си кражби.
***
Както имаше справочник за 100-те национални туристически обекта, направете и един справочник за 100 отбрани предприятията, разграбени и унищожени по време на Грабежа – направете го, въпреки че кръв ще капе от него.
***
Грабежът беше съпроводен и продължава да бъде озвучаван с чудовищни лъжи – а това е най-подлярският номер на авторите му. Те успяха да внушат на немалко хора, предимно млади, че Промяната е заварила страната с разгромено стопанство – ами, защо тогава толкова се старахте да го окрадете до шушка и се впихте като кърлежи в него. Какво се натискахте за „боклуците“ на соца?
***
Има ли и един нормален човек, който да защити Грабежа - извън онези, които участваха в сговора. Отношението към Грабежа е тест за нормалност. Но за някои неговият Архитект/Костов все още е на почит. Вижте си протритият животец, идиоти. Нормални ли сте, бре, какво ви става, демокрацията не минава през подобни мръсотии. Както назначаваше сервитьори за банкери, Костов така назначаваше и уж-демокрацията, но за собствена употреба.
***
Понякога, все още, из София може да се срещне някой мургав клетник, подкарал каручката си, пълна с боклуци – величествена гледка от една просперираща европейска държава.
Понякога се случват и драматични неща – същият/или друг клетник диво, но напразно размахва камшика си над припаднала от умора кранта. Тази гледка е мъничко по-неподходяща - но пък е златен сюжет за телевизиите, за да демонстрират те хуманността си към крантите в една просперираща европейска държава.
Понякога пък мен ме пробожда нещо в тази картинка - нещо неясно, но плашещо. И започва да ми се привижда, че самата Съдба бесува с камшика си над припадналия от несгоди народец. Напразно обаче. 
***
Постепенно превърнаха журналистиката в тържествено мисиркуване, и публиката отдавна е наясно с това. Падишаха просто подхвърли подходящия образ. Ще бъде много забавно, ако някой ден подхвърли и имената на мисирките/мисирите, които е окачил на любовния си пояс.
***
Най-нетърпимо, опасно, позорно е, когато мисиркуват с Миналото. От години налагат истината на последния разказвач, а тя твърде често е фалшива. Какво остава в Народната душа, в общата ни Памет е от изключително значение, но никой не се интересува от това. Когато диваците от Добрич оскверниха сексуално портрети на националните ни светини - мислите ли, че това не одраска Народната душа? Че не се е почувствал и самият Народ осквернен?
***
Все последният пише Истината. Тия дни телевизиите станаха смешни с възторга си от новооткритите „иновативни паралелки“ – в тях учениците щели да се учат да управляват дронове или да включват от разстояние домашните си уреди. Това би имало смисъл, ако дистанционно можеха някак да пълнят полупразните си хладилници. А, и още нещо - щели да изучават двигателя на автомобил - нещо, което се практикуваше още преди 50 години във всеки механотехникум.
Браво, идиоти, сякаш ще кацате на Луната.
***
Политиката съсипва всичко, до което се допре. Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници. Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.
***
Гледат да направят бежанец и Историята ни – без да си дават сметка, че има кой да я присвои – докато се налудуваме, македонците чакат с отворена уста.
***
По време на посещение в Шумен, Б.Б. си направил снимки със симпатизанти – и един от тях го призовал: „Кажи чийз!“
Ето, и това е европейски напредък, вече не казваме „зеле!“, а „чийз“. Така сигурно и снимките ще стават по-хубави. По този повод Б.Б. отсякъл: „Иии, да еба и чийза, да еба!“ Това пък е пример за приятна развеселеност, макар и донейде евро-скептична.
***
Дори Корона Вихрушката не е в състояние да ги укроти. Не да ги направи по-мъдри, това е невъзможно, а по-въздържани, по-предпазливи или най-простото - да не плещят непрекъснато. Толкова малко усилия са нужни за това.
Няма да го дочакаме. Те живеят от крамолите – и през езиците си.
Понякога си мисля, че проклетият Преход беше развлечен/удължен и досега и заради напълно безсмислените, направо идиотски словесни вражди.
***
Мнозина се подразниха от Захариева, гледали я по телевизията - тя непрекъснато казвала „Моето министерство, моето министерство“. А по всичко изглежда като човек, на когото повече му отива да бъбри за „моята рокля“. Не се дразнете излишно – те така гледат и на държавата – като на тяхна рокля. И са прави – щом са се намерили идиоти, които да я оставят в ръчичките им.
***
Дори една насилена тъга не могат да изобразят на суратите си, не е сложно – но не искат да опитат, вижда им се излишно. Народът тръпне от страх, нищо не е ясно с проклетия коронавирус – как ще се оцелява, кой ще оцелява; и нищо повече да не се случи – дай, Боже! – хората ще бъдат поразени лошо, още не си дават сметка, но и това ще стане. Защото Светът се разпада, крайният, животински егоизъм е неизбежен.
***
Орисани сме по една специална рецепта. Съчинена единствено за нас. Да бъдем наивни, безгрижни, дори разпътни пред Голямото. И, въпреки всичко, да оцеляваме – а понякога дори да се мислим за щастливи, и този идиотизъм го стопанисваме някак. А просто сме си късметлии – на нас може да ни се падне джакпота, дори да не сме си пуснали фиша. Див късмет, нищо повече, но ние го надуваме, придаваме му друг смисъл.
***
Каквито и загадки, несмислици, противоречия или лъжи да виреят около Вихрушката, както и да бъде поразен Народа – най-голямо поражение ще му нанесе отказът той да се допре до Истината. Не бяхме готови, не се подготвихме и навреме да изговаряме спокойно незнанието си.
Да го кажа направо: снишените най-накрая си го получават – и то наведнъж. Не дай Боже, да се случи.
***
А за Бойко всичко е игра – в която неизбежният победител трябва да е той. Сякаш за него е измислена фразата, че в политиката губиш само тогава, когато забравиш, че е игра. Жаден е за тази игра – няма значение дали ще надзирава фабрика за маски и защитни облекла или магистралата „Хемус“, важното е да надзирава, да напътства. Каквото там се полага на Чорбаджията. По същият начин надзирава и Смъртта, самата нея – сякаш има лични сметки с нея, сякаш от него зависи дори тя. Затова крещи на Мангъров и го кара да му пресметне, колко души ще му отнеме тя. Всичко това безспорно е симпатично, вън от съмнение, искрено е, независимо, че се долавя и известна театралност. Но това не му вреди: отдавна в собствения си театър той е главният актьор, Звездата – но също така и най-важният зрител.
***
Не е далеч времето, когато ще започне сам себе си да навиква.
***
Много са ми смешни ония, които сега, във Вихрушката на Бедствието, откриват Народа, собствения си Народ. Хора с претенции - писателстващи, примерно - а едва сега разбрали, колко състрадателен е той. Интересно, за какъв са го имали досега – може би за сбириток от диваци, емоционално невежи, които ни се водят, ни се карат и вечно мрънкат за нещо. Само дето още не са им казали, че нямат насита, нямат наяждане – понеже тогава „диваците“ направо щяха да ги подгонят с колове.
***
Народа винаги си е бил велик – но в годините на „соца“ си правеха труда да му го съобщават от време на време, главно с кофти филми и книги. Сега са го оставили да го касапят разни слагачи/лапачи, иначе системни курви.
***
Веднъж казах в ефир – в ония години – че Народа никога не е виновен, а пък и няма откъде да внесем друг. И приписах това откритие на Брехт. После ме драха, поносимо – и дълго ровиха из текстовете на Брехт, но нищо не откриха. Не си спомням вече, дали поне аз успях. Но вижте само, колко добре стои тази фраза – Няма откъде да внесеш друг Народ!
***
Не внесоха, обаче през последните трийсет години хвърлиха доста усилия да го променят, да го фасонират по свой образ и подобие, да го натаманят по своята си кирлива мярка.
***
Сега всеки идиот може да човърка из Народа, както намери за добре. Особено се стараят придворните лакеи, сякаш са им спуснали последната парола, а може и сами да са се досетили - бива ги в това проклетите лисунгери, те и несънуваните сънища на Властниците могат да тълкуват. Паролата е ясна: шибай Народеца, за да въздигнеш/възнесеш Властта – която и каквато и да е тя. Шибай Народеца, за да не шибаш Властта. Рови из Народа, човъркай – все ще успееш да му припишеш някаква вина.
***
Българинът винаги е бил жалостив – само дето не е особено съпричастен със собствената си Съдба, лековерно я оставя в чужди ръце, лесно е да го будалкаш, жалостив е и в това отношение; и циганите не ги мрази, дето го маризят, дето свърнат.
***
Един от майтапите по време на соца беше лафа на Живков: „Тази година/откриваме завод за полупроводници, догодина ще открием за цели проводници“. След 30-годишното Голямо Джуркане можем да се похвалим, примерно, така: навремето правехме цели автомобили/Рено, сега сме предоволни, че правим тапицерия, фарове и други джунджурии за автомобили – и то в чужди цехове.
***
Винаги съм се притеснявал, че гризачите, които ще пишат учебник по история на комунизЪма, примерно, и изобщо човъркат с мръсни пръстчета из Миналото, ще постигнат целите си. Но има и друго: добре, ще напишат лъжовните си книги за Миналото, ще заличат паметта за него и за усилията на милионите хора, които честно и съвестно са се трудили в една България, която по индекса за човешко развитие е заемала 27 място измежду 130 страни в класацията на ООН - малко преди комунизЪмът да се измете. В разцвета на Прехода/2015 година, когато все джуркаме нещо, тя вече е на 59 място. Джуркайте, джуркайте.
Ясно е, че Паметта и Истината ще бъдат опустошени. Но все един ден следващите поколения ще се сетят да попитат: „Добре, бе, онова време е било най-лошото. Ами, вие какво направихте, какво точно оставихте сред развалините на Миналото?“
***
Тукашното, каквото и да е то, все се джурка така, сякаш някакъв магьосник е забравил, как да завърши фокуса.
***
В един момент Живков разбра, че пропадането е неизбежно. Сега как ще стане ясно това, от какви знаци? 
***
Днес мнозина размишляват, какъв ще бъде „Светът след утрешния ден“. В нашия случай, би трябвало да се питаме, какъв ще е мизерният ни свят след Вчера – защото ние сме си все там. Чиста спекула е, когато някои се питат, уж разтревожени, как ще се „раздвижим“ отново - че ние били ли сме някога в движение. Строим пътища, но си стоим на едно и също място - сякаш сме си доволни, ако пътищата сами се движат, доста безцелно и крадливо, не и ние.
***
Да не се товарим излишно със „Света утре“ – и нашето „днес“ си е достатъчно страшно и нелепо, какво толкова ще ни стовари утрешния ден. Пак ще сме си същите – полугладни, полуздрави, но пък напълно свободни, въпреки че през последните три десетилетия така и не разбрахме, какво е свободата, отцеругателските напъни не са никаква свобода, а ние с това се задоволихме.
***
Затраяхме си, и когато безкнижието окончателно взе връх. Мишоците, които оплакват утрешния ден, упорито си мълчат, когато нови легиони неуки деца ни превземат. Какво правите сметки, как ще завърши учебната година - както и да завърши, няма да ги направите по-грамотни, а пък и винаги са ви харесвали интелектуалните инвалиди.
***
Падишаха разнообрази арсенала си от миловидни обиди - тулупяса мисирките и мисирите, произведе ги в тулупмиси и правилно, щом продължават да го обичат. Веднъж споменах, че някои хора трябва да знаят поне едно нещо, когато отглеждат в медиите услужливост и покорство - те вървят заедно със скритата отмъстителност и неблагодарност, които все ще намерят възможност да изпълзят някой ден. Сбъркал съм - дори в гърлата им да бръкне Бойко, дори езикът им да върже на фльонга, те няма да изписукат дори; и защо да го правят, когато някои „духовни водачи“ от години се държат като парцали, мълчат - но сега са се загрижили за утрешния ден на света. Тия са истинските тулупи, тулупи и половина; тулупско е да се очаква вече нещо от тях, дай им само да опикават „Вчера“, но не и онова след него, сякаш то не съществува.
***
Проглушиха ни ушите, че разполагат с достатъчно защитни средства срещу коронавируса – включително и защитни облекла. Хвалят се, че можем да облечем с тях дори пингвините от Антарктида.
Обаче Нова телевизия ни достави едно потресаващо свидетелство. В дома за стари хора в Гара Орешец раздали защитни облекла. Облекла на 36 години. Облекла, произведени през 1984 година.
Защо все не можете да се откъснете от „комуниз/ъ/ма“ – който упорито ругаете?
***
Сега очите на всички са вперени в статистиката за Корона Вихрушката – най-вече в графата за починалите. И правилно, защото всеки човек е незаменим и уникален по своему, светът не е същият след дори една-единствена смърт.
Обаче вече забравихме клането край Своге, в което загинаха 20 души. Нанков, тогавашният регионален министър, го туриха да осигурява вода за Перник – поне няма опасност да удави някого.
***
Европа ни подхвърля пари, а ние трепем хората си – по калпавите пътища, които правим с тия пари. Тя е забравила или изобщо не знае, че ние винаги сме всмуквали нечии съвети, винаги сме се чувствали уютно в нечии обятия, това вече ни е станало втора природа. Трябва да си пълен идиот, за да довериш на такива хора и една стотинка. Чакай ги да узреят – или ги надзиравай свирепо. Иначе ще правят стадиони в мъртви села.
***
Както и да определите Прехода, все ще сте прави: безцеремонен, циничен, алчен, крадлив, фуклив. Дори и веселяшки – щом архитект по гробищните паркове се намърдва в Ръководството на въздушното движение, какво да говорим повече, това е истинска веселяшка разпуснатост, всичко може да се случи. От ямата – нагоре към висините. До вчера си чертал гробове – днес юркаш самолет из небесата. „Ръководя, брат, ръководя небесата!“
Изглежда абсурдно, като някоя натаманена метафора на Прехода, но не е – стига да си Цецкин мъж, онази Ц., шефката на Парламента. Край нямат тия истории – затова, колкото повече затъваше Прехода, толкова повече се стараеха да го прикрият, да го разкарат, някак да се забрави, по едно време, преди десетина години, дори го закриха, и този идиотизъм преглътнахме. Може би го направиха, за да започне Б. Б. на чисто - нищо, никаква кал да не полепне по него.
***
Искрено се забавлявам с тия ликвидатори, големи шарлатани са. Само дето не ни съобщиха, къде ще дянат трупа на закрития Преход и с какво ще го заменят – с някакъв Пост-Преход или с някакво друго говно?
***
Аз самият съм го наричал Уличница, Чудовище, Курва и пр. Във всеки случай, разпътността е може би най-важната му черта. Да й служиш се изискват особени нагласи.
***
Бойко си е все същият: продължава да дебне всяка фраза, която не е по вкуса му. И нарече американската телевизия Би Ти Ви „Божков телевизия“. Нищо чудно на бъдещия собственик Келнер да му надпишат по този повод сметката.
Това е знак към големите телевизии да не шават без нужда – напълно излишно предписание, като се има предвид, че те дори не дишат прекалено видимо. Всички телевизионни лица, до най-дребните буболечки, продължават да са му на мушката: по-рано, за да ги зомбира, сега – за да ги поучава/плаши. Живков би бил смаян от мащабите на медийното обгрижване на Бойко. Той обаче няма насита в това отношение – и се старае да спечели и последната медийна цаца. Няма значение как си го ругал преди време – важното е сега да се търкаляш в краката му.
***
Навремето съм се питал, дали накрая няма да иска да разговаря сам със себе си – отегчен от другите; по някое време това се случва на всеки Властник/Самодържец. Вече го прави – със собствената си телевизия във Фейсбук. Един джип, който кара сам, и една телефонна камера, толкова. Никой не го дразни с излишни въпроси. Никой не му се пречка в краката. Говориш си, колкото си искаш – и то на живо. Кеф и лайф.
Доколкото мога да преценя, ФБ телевизията засега му носи успех.Който го харесва, ще го има в неограничени количества. Който не го харесва – също. Да си се оправят помежду си.
***
Веднъж в годината се закачаме за трогателния повик „Върви Народе, възродени“, сякаш и днес безусловно вярваме в тия думи, понеже ги повтаряме като курдисани/навити. Да оставим настрана „вървенето“, което не е никакво вървене – ами направо си е тътрузене или влачене. Обаче следващите думи не са за изговаряне на глас в мрачините на настоящето, ако човек има някаква свяст: „Към светли Бъднини върви“. Виждате ли наоколо някаква светлина, виждате ли някаква промисъл или дори някакво смътно предчувствие за Бъдещето? Как ви изглежда то, кой го „изговаря“, какво ви обещават?
***
Властниците на Прехода се оказаха абсолютни дървари, при това видимо импотентни, за 30 години не успяха да съчинят нито една сносна идея/доктрина, освен призива: „Кради, руши и лапай“. А Народът да си „върви“, ако е толкова гламав. На него не му обръщаха никакво внимание, той изпадна от речника им, самата дума „Народ“ им се вижда някак противна, сякаш заразна, направо опасна.
И познаха: повече от една четвърт от Народа, близо два милиона души, се изнизаха от тук – тихомълком, без да напсуват дори за сбогом, толкова безнадеждна паплач им се виждаха тукашните управници, че дори не заслужават и една попържня. Това е една от най-важните присъди, издадени по времето на Прехода: махаме се, не ставате за нищо, няма никакъв начин да се оправите, не струвате и една псувня. Тъй Върви клетият ни Народец.
***
Телевизионните предавания са дадени на откуп на десетина души, които каканижат едно и също – и, ако се възползвам донейде от една фраза на Кенет Кларк – под великолепния купол на телевизията не се ражда нито една-едничка светла човешка мисъл. А две-три кикимори, женски и мъжки, здраво се стараят, за да изтикат встрани от литературата всичко свястно – и да осигурят място единствено за Георги Марков. От Кирил и Методий – направо при Марков. Накрая ще го превърнат в нещо като Ст. Ц. Даскалов на „дисидентската“ литература.
***
Веднага след Промяната/89-а година, една от претенциите на фалшивите демократи бе, че писателите от епохата на соца нямали в чекмеджетата си отхвърлени ръкописи. Не беше съвсем вярно, но да не влизам в подробности. Но този „грях“ е нищо в сравнение с пъзльовщината на днешните литературни „първенци“,които не написаха и една дума срещу Властниците на Прехода, не отрониха и една дума за Разгрома, за Пустошта. На тия им прекършиха вратовете съвсем лесно.
***
И все не смеем да се замислим - дори надмислим - над онова невъобразимо шествие, когато ослепени български войни са водени от еднооки. Страх ни е да проникнем до дъното на тази метафора, защото може да се срутим от нейната обезумяваща сила.
Ами, ако някой с половин език води колона от неми - как ще изглежда това, по дяволите?
Някакво божество - еднооко и с полуотрязан език води немите и слепите… Накъде? 
***
Нищо не свързва Живота ни в едно цяло, оставили са го да се разпадне, да се разложи напълно. Кеф голям за Властта. Щяха да обследват годността/сигурността на над 200 пътни съоръжения. Щяха да проверяват и няколко стотин язовира. Щяха. Предпочитат да дочакат Плевнелиев да разказва, как е подпирал виадукт на магистрала „Хемус“ с гръбчето си.
***
На никой вече не му прави впечатление, че доста управници живеят с фалшива представа за самите себе си, вдетиняват се в тази представа и могат да издерат очите на всеки, който се усъмни в качествата им или им подскаже, че са пропуснали цели ери в мнимото си развитие. Иначе нощем се кръстят, чудото, което ги е сполетяло, да не ги зареже. Не си дават сметка, как точно са се състояли. Това е кадрови кърпеж с шизофреници.
***
Б. Б. продължава да се чувства уютно в това обкръжение, по-точно е да се каже – в този затвор от Цецки. Той сякаш познава тези хора по-добре, отколкото те самите себе си. Раздвоеността им не го смущава никак. Оставя ги да се представят пред публиката, както намерят за добре – защото насаме той пък ги курдисва/навива, както си ще – като ония патета/детски играчки, които се навиват с ключ, прохождат смело, но накрая все завършват шумното си пътешествие с навирени крачета.
***
Всяка година на 7 юни – денят, когато се проведе знаменития предизборен митинг на СДС през 1990 година – се вдига обичайната олелия: какво се случи с онзи паметен ентусиазъм, къде изчезнаха надеждите, кой ни прекара кротичко и пр. С една дума - кой изяде патоса на 7 юни?
Ами, вие/от СДС си го изядохте – и още се облизвате лакомо.
И затова, дори спомените си изскимтявате все по-тихичко. Лъвове през 1990-а и следващите две-три години, за малко и през 97-99-а – а оттам насетне проскубани котки. А е ясно, как си представя Миналото една проскубана котка.
***
СДС се превърна в една срамна притурка. Третият храст отдясно в Гробището на Опозорените Надежди.
А какво се случи с обикновените хора от онзи митинг? Ентусиазмът им заседна в гърлото – и никога повече няма да припламне отново в тях. Това е Българският Ентусиазъм – нещо като бенгалски огън. Заради гарсоните, шансоните и останалите педали.
***
Времето никак не стана „наше“, а пък, за да се появи по някакъв магически начин отново ентусиазмът на 7 юни, и 450 години няма да стигнат.
А и новите лъжци са доста по-обиграни и няма да допуснат това.
Комунизмът, макар и фиктивен, изчезна, също и страхът от него – но вижте само, какви нови тарикати/ентусиасти се явиха. Политиката окончателно се превърна в нещо безчувствено – в него място за възторзи няма.
Не споменавайте повече 7 юни, за да не ядосвате Историята.
***
Народа пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици. Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години. Управляваха го жалки интернационалисти – а сетне направо го хвърлиха в ръцете на отвратителни дупедавци. И днес вече чакаме по календара на националните празници да се ориентираме, какви сме, всъщност. Сигурно отдавна сме побъркали Светците на Българската свяст – с нашата нерешителност, с нашата колебливост. Удобно ни е сякаш да не знаем, какво точно представляваме.
***
Трябват им хора, невежи за настоящето. 
***
Работата е безнадеждна, всякак. Откъдето и да я погледнеш. Каквито и локуми да разтягат. Нищо не заплашва Сектата.
Протести „СРЕЩУ“ – само това! – до никъде не водят. Това е запалянковско мислене, запалянковски плам, бенгалско огънче. Ами сетне?
„Срещу“ има краткотраен ефект, колкото едно изкряскване - дори да е онова/комичното на Боримечката. Колкото и да се напъваш, не можеш да ревеш повече от 30-40 секунди, пробвайте се.Важното е - за какво си, за кого си.
По време на Протестите/ 2020 година липсваха отговорите на тези въпроси. И още дълго ще липсват. Затова и Сектата е спокойна – и тя като Империята, която само се е подсмихвала от врякането на Боримечката, ако изобщо го е чула.
***
Бунт без водачи - това виждаме сега. В Сектата, както винаги, се гласят да го приватизират – кой колкото отмъкне.
***
Тия от Сектата себе си дори не разбират, какво остава за ненужни, според тях, неща като състрадателност и човещина. Използваха хаврата на Прехода, за да превърнат политиката в мръснишко занятие. Само ги питайте, с какво се гордеят – и ще се убедите, че тяхната „политика“ няма човешки измерения, тя изобщо не вижда човека, в нея няма място за него – освен, ако не го пазарят за дребни пари по време на изборите, сякаш е някакъв дефектен скот.
***
Сектата успешно внуши на хората, че политиката е алъш-вериш, че в нея всичко се купува и продава. Според нейния ценоразпис, гражданското въодушевление върви най-евтино, няма смисъл да се губи време за тази стока. „Ще повикат будалите и ще им мине“ – си казва тя и сега, докато умува как да нареди новия властови пасианс.
***
Сещате ли се, Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар? Него ли има предвид Христо Болшевишки, когато твърди, че „знаят да управляват“? Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече.
Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек. Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат.
***
След диктата на Костов над правосъдната система, дребни сачми като Христо Болшевишки изобщо нямат право да ни говорят за правосъдие и реформи. Те себе си не са успели да реформират както трябва - елементарните им превращения не се броят. Вчера министър - по подаяние - на Бойко, днес поборник срещу него. На този фон дори смешноватият Дани Кирилов изглежда по-солидно. Преди време писах, че ми прилича на посетител на Парламента, влязъл там в „Денят на откритите врати“, загубил се и не знае как да излезе. А Б.Б. взе, че го направи министър на правосъдието. Бря, бря, как знаят да управляват.
***
В разгара на Протестите от Евростат съобщиха, че сме на първо място в ЕС по смъртност. Никой не се трогна, нито шукна. Примирихме се с всичко. Дори смъртта ни оставя равнодушни.
В момента искат да ни внушат, че единственият живец е на Площада – един да се маха, друг да дойде. Толкоз – смъртта да почака. Великото Българското Спокойствие - взрени в деня, слепи за съдбоносното.
***
Репортерка стои с лице към палатковия лагер на „Орлов мост“ и търси думи, за да придаде известен драматизъм на иначе идиличната картина. Зад нея се задават двама забързани младежи, които са забелязали камерата и се опитват да влязат в полезрението й.
Вече са на няколко метра зад репортерката. Изведнъж единият от тях се спира, рязко навежда и разтърсва глава – и модната му прическата вече пак е оформена, както трябва. Готово.
А той е готов да пише новата Конституция.
***
Какво ще се промени след Протести/2020 и Господ не знае - ако все още го интересуват българските ни работици.
Но едно е сигурно: публичният език е окончателно омърсен и умъртвен. Години наред политиците го млатят дивашки - както обезумели стражари убиват с лопати непокорен бунтар. Сега се включи и тълпата.
***
И телевизиите имат решителна заслуга за умъртвяването му. Съвсем лекомислено дават думата на всеки идиот, който може да изхвърли някаква вулгарност – дотам са я докарали, че „престъпник“ вече звучи направо миловидно, приятелски.
***
Нали все хвалеха Младите – а накрая отгоре ще изплува Мършата. Политическата, Провалената Мърша.
Защо? Защото не подтикваха достатъчно категорично Младите да се отделят от политическите тарикати, да се обособят, да заговорят от свое име.
***
Ако Младите - умните/разсъдливите - не се откъснат от Хърбавото Статукво, нищо няма да се промени.
***
Проветряването е абсолютно задължително, поне от време на време, за всеки политик, за българския пък – съвсем. Иначе той неизбежно ще извърши някоя глупост – например, ще изрови отнякъде прогнилата дума „лустрация“, понеже за нищо свястно или истински важно за Народа не се сеща. Тая отдавна и докрай изсмукана дъвка замляска сега флигорната Бойкикиев. Каква лустрация, бре, нахалници – та вие лустрирахте огромната част от Народа, обеднихте го до чудовищни размери, оскотихте го направо.
***
Впрочем, кога и как ще бъдат лустрирани идеолозите и извършителите на Криминалната Приватизация? Кога ще бъде лустрирана най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност?
***
Пробитите флигорни, както им се полага, могат да изтръгнат само фалшиви звуци. И да продават единствено отдавна вкиснати „тези“. На тия негодници и през ум не им минава, че трябваше да бъдат лустрирани, може би дори и най-напред, „Властелините“ на Прехода, скапаняците, които ни завряха в дъното на Европа, във всяко отношение. Включително и фалшивите „десни“, които здраво се постараха за пропадането. Тях какво – с розова вода ли да ги поръсят заради безобразията им по време на Костовия режим.
***
Радев продължава да говори убедително и дори красиво – но и той като всички останали си е харесал и остава в ролята на пъдаря: „Тия да се махат!“ С тази гега – словесна – никога няма да ги стреснеш. Хвърли си президентската капа, откажи се от мандата си, направи/оглави партия – и ги разкарай. Но да ги каниш, с красиви лафове, да се саморазкарат - няма да я бъде. И, изобщо – вдигнеш ли юмрук, повече не го сваляй.
***
От години проявяваме престъпно притворство към „заличителите“, особено към младите измежду тях – и прескъпо ще си платим за това. Знаем им кусурите, знаем им нехайството към ценностите на Времето – и знаем, че това е най-сигурният път към Пропадането, то дори е самото Пропадане. И нищо не правим, не се съпротивяваме. То си е и някак неудобно – как да се бориш с един човек, който е видимо празен. Такива като него са нашите НЛО-та – не зяпайте по небесата, те ни превзеха оттук. Всичко, извън скапания им мироглед, за тях не е важно, то не съществува.
***
30 години другите лузери – политиканите – не могат да се споразумеят, поне в някаква минимална степен да се придържат към Истината – за отминалото време и за Настоящето – тоест, за бунището, из което газим. Това самоунижение, на което ни подлагат, е невиждано другаде – младите усещат това и то ги отпраща още невръстни към тоталното незачитане на всичко преди тях, превръща ги в брутални отрицатели.
***
Българското време се отмерва по кефа на политиканите скопци – нищо предишно не е от значение за тях, за Бъдещето пък изобщо не се сещат. Достатъчно им е да шляпат из рядката кал – в момента, сега, и да протакат това шляпане възможно по-дълго.
***
Открай време бракониерстват с националните празници, особено напоследък злоупотребите с тях зачестиха. Пришиват ги към текущите си политически нужди, използват ги – кой за каквото му скимне.
***
Хора като Христо Болшевишки омангаляват Историята, неуморно преиначавайки фактите.
***
А вижте им и „новото“ Народно събрание– пленарната зала прилича на гарова чакалня. На тях им харесва елементарното.
А може и сами да са се нахендрили, без да го осъзнават: да ни напомнят, че са пътници в чакалня, от която влакът отвежда в Нищото/Мрака.
***
Тия поне разбират далаверата от Единението – тяхното си единение, тяхната си далавера. Не им гледайте разправиите – нагласени са веднъж-завинаги.
И страстите им са пластмасови.
***
Хората имат право да протестират, колкото си искат, имат право да се налудуват до предела си. Стига да не си позволят глупостта да бъдат неразумно доверчиви. За жалост, ние със сигурност ще оглавим класацията на народите, които най-лесно могат да бъдат измамени – склонни сме да ни изкушават и не особено сръчни лъжци, не можем да разпознаваме дори хора, двуличието на които изтича от всяка тяхна пора.
***
Няма друг народ като нашия, който толкова малко да се интересува, от какво са направени политиците му – и, въпреки това, сляпо да им се доверява. Той дори на бургерите в „Макдоналдс“ има по-малко доверие – въпреки, че изобщо не е чувал за съвета на стария Хорас: „Яж мляно месо, само ако е приготвено от майка ти“. Ами политиците, на които се доверява в аванс, те от какво/кого са приготвени – това пък никак не го интересува. Не е особено наясно Народа и какво иска от тях.
***
От години върви необявена война между Пазителите на Паметта – доколкото все още са останали – и Ударниците на Подмяната, една паплач, която сладостно се самовъзпроизвежда.
***
30 години след Промяната продължаваме да се спъваме все още в един въпрос: кое е по-непоносимо – да свикнеш с тоталитарните забрани или да свикнеш – свободен - със своеволията на Прехода. Бързо стана ясно, че новите властници се нуждаят от безпаметен народ. 
***
Социализмът щеше да пропадне, тъй или иначе, но дори и във финалните му спазми кретените напредваха не толкова стремглаво, както сега. Оглеждаха ги от всички страни, а сега направо ги качват на сцената – те да се излагат на воля, ние пък да свикваме с тях.
***
Радев може да остане в Историята, не защото си е вдигнал юмрука, за да поздрави бунтарите жълто-паветници – а ако обяви война на големите крадци, на извергите с бели якички, а те са много по-зловеща пасмина в годините на Прехода. Засега е зает единствено да мутросва Бойко.
***
Вместо да си лъска собствения паметник, Радев взе, че се превърне в паве - от ония, с които замеряха клетите полицаи. А сетне потърси сметка от полицията. Дори да се запали на Площада, политическите мародери няма да го приемат като свой: той е Победител – а те се борят за огризките от трапезата, той е човек на летежа – а те са годни най-много за кочияши на Силния на деня.
***
Ако бяха по-книжовни хора, фантазните/засега екзекутори на Бойко със сигурност щяха всяка нощ да сънуват едно и също видение, внушено им от великия разказвач Маркес: „…и тогава завесите се разтвориха и влезе известният дивизионен генерал Родриго де Агилар на сребърен поднос, в цял ръст, гарниран с карфиол и дафинов лист, овалян в подправки, изпечен на фурна, нагизден с униформата… и стръкче магданоз в устата… приготвен да бъде поднесен на другарски банкет… и когато във всяка чиния имаше по равна порция… той/Бел. на ред.: Патриарха даде заповед да започваме: добър апетит, господа…“/“Есента на патриарха“.
Такава си е и тяхната мечта, дори е още по-красива – Бойко да е опечен гол и го поднасят без генералската униформа, за магданоза да не говорим.
Както вървят нещата обаче, касапите му ще си останат само със съня.
***
Нашите политици смятат, че най-прекият път към Рая минава през унищожаването на врага. Не, бре, идиоти, няма път към Рая за никого, само една буренясала пътечка е останала и по нея могат да пропълзят единствено думи – например, кажете на Народа какво ще правите с него, когато започнете да лапате – първо генерала от подноса и сетне всичко друго, което е останало в държавата.
***
Интересно, ами ако пак спечели Бойко - с малко, но отново. Тогава, какви ще ги дъвчат политическите пунгаши? Всъщност, колкото и да спечели, то ще тежи най-много на властовото блюдо. И тогава, няма как, пак ще тръгне пазарът за услуги с телесните блюда на малките играчи. Извинявам се за красивата гледка, макар че вие от много отдавна окончателно сте свикнали с политическата педерастия. Тя трябва да се изучава в училищата - вместо другата, физическата, защото е много по-опасна. Но няма кой да се сети и за това. Време е да се напише историята на кръвосмешенията, скотоложествата и изобщо блудствата в българската политика от 30 години насам.
***
Прехода отгледа лекета, които са шампиони на словесното фелацио. Ако имаше раздел за политически минетчии в „Рекордите на Гинес“, нашите тахтаби щяха да заемат първите сто места, че и повече. Бездънни смукала, готови да поемат всичко, за да докажат, че са правоверни. Опашката от верноподаници – все едно на коя чужда вяра - е по-дълга дори от оная за Гинес – и практически е от един и същи морален порядък. Техниката също е еднаква - излизване без остатък. Някои лекета го правят вече 30 години, езиците им са станали като дърводелска шкурка, от най-едрата, но не се отказват. Всякакви неща са липсвали през десетилетията на Прехода, само от въпросните лекета няма дефицит. Комичното е, че скверното им верноподаничество не влияе по никакъв начин върху избора на Народа, той си гласува, както си знае, а вече има опасност и да гласува, както му падне.
***
Караянчева я направиха на дреб заради няколко килима, които тя подарила на театъра в Кърджали. Нищо и половина историйка - вие гледайте да не подари „старият“ Парламент някому.
***
Смешката с килимите ни подсеща за нещо важно. На хората на Духовността, дори на аркашките актьори, им се полага да ходят не по килими – а по жарава. Смисълът на техните усилия не се ражда по килимите, а в противоборствата. Стъпвай в жаравата, в трудно достъпното или дори в непозволеното - и изтегли още малко напред Истината.
***
А идиотите си хвалеха „младите“, сякаш не виждаха, че те са просто едни шерпи, дори по-зле и от шерпи - понеже няма и мераклии за покорители на Еверест, всички само чакат пазарлъците след изборите, какво ще се влачат по ледените хималайски урви. Нашият Еверест е бездънна яма/дупка, която копаем от 30 години насам, тя е нашият повелител - тази зловонна мрачина, дето няма нищо. Другите се жертват заради извисяването – а нашите будали помагат на циркаджиите в покоряването на Дупката.
***
Днешното време се разпада от само себе си, нищо не го прави поне относително монолитно. Паметник от бетон, който е забъркан само с пясък.
***
Пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар навремето иронично те бяха сочени като един от символите на соца. Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“.
От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото.
***
Заместник външният министър Георг Георгиев тия дни се разхождал с маска, на която са изобразени флаговете на България и САЩ, вечна дружба от векове за векове. Кристален образ на дупедавство. И повик, по-скоро трогателен поплак, да бъдеш забелязан и харесан.
Ваксина срещу Ковид 19 все някога ще бъде открита. Срещу политическото дупедавство това никога няма да се случи.
***
Това сме си ние: целият свят може да твърди едно, но ние все търпим някой Мангъров.
По дяволите, толкова ли е неизкоренима нашенската наивност – защо все се свиваме в утробата на поредната заблуда, на поредния Галиуй? 
***
От 30 години насам Управниците дори не говорят със завършени фрази, всичко, което изрекат, приключва с многоточие – идиотите да чакат продължението.
***
Щом скопяни публично наричат външната ни министърка „фригидна кучка“, представяте ли си, в какви мръсотии овъргалват насаме нашите „първенци“ – за българите и България да не говорим, то е ясно изначално.
А нашите будали ще им стават гаранти за Европейския съюз – нещо като сводници, ако се придържаме и ние към шармантния език на скопяни.
Все така ни се случва – ние обединяваме, а те ни наричат „кучки“. Ние се изживяваме като предводители, а те ни имат за разсилни.
***
Има обаче и нещо вярно в хашлашката обида по отношение на Захариева – думата „фригидност“ си е на място. Нямам предвид сексуалния апетит на министърката, а цялостното ни отношение към македонската бъркотия, нашето „състояние“, в което моментния ураджилък се редува с дълги периоди на апатия и равнодушие, тогава интересът ни към Македония изпада от дневния ни ред, сякаш ни е страх да не отнесем някоя псувня – и така изпадаме в една трайна фригидност.
Напълно забравяме Историята си, сякаш ни е страх от нея – и вместо да се изпъчим и да я браним, започваме да се държим като фригидни путьовци.
***
Винаги ще се намират типове, които ще настояват да харижем Историята си – единственото ценно притежание, което ни е останало – за да не накърним някак европейските „ценности“ – и по-скоро сметки.
***
Подритват образованието, с очевидното намерение да намачкат ценностната система на децата, да не им позволят смислен допир с Миналото – и вече могат да рапортуват, че целта е постигната, над 40 процента от децата излизат от училище функционално неграмотни, грамаден е процента на ония, които нямат умения да четат. Но знаят, какво е fuck you. Те ще ви го начукат, да си знаете. Вече не е важно, каква е поезията на Ботев – а кой от четниците му го е убил. Напълно подходящ пример от мрачната зона на убитото – или поне пребито – образование. А пък и министърът говори за клъстери – вместо за обединение, пак добре, че още не фак-ясва.
***
Големият Номер на Прехода успя – тъп номер, но мина: да се наложи Терора на Забравата, истинските първенци да бъдат изтикани или дори забравени, а отгоре да изплуват Случайниците.
Безмилостни крадльовци на Минало. Нямат и няма да имат милост към паметта на обикновените хора.
***
Окончателен пробив в доверието – това е най-зловещата последица от Корона Вируса. Специално в нашия/българския случай, проблемът се усложнява и от изначалното ни безверие, от разяждащата ни подозрителност.
***
През всичките 30 години след падането на Стената, все се случват неща, които дори не сме си въобразявали – и обяснения все липсват. Тук, у нас, всичко се събра в една непоносима гротескност, създавана и дирижирана от хора с изяществото на парцалени кукли. 
***

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, 2020, Народа, Истината, Историята, Прехода, приватизация, Иван Костов, корона вирус, Бойко Борисов, Върви, народе възродени", Политическата Секта, Протести 2020, Румен Радев, педерастия, Гинес, фелацио, лимонови резанки, Мангъров, Екатерина Захариева, Македония, Забравата

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.