Фригидност
Щом скопяни публично наричат външната ни министърка „фригидна кучка“, представяте ли си, в какви мръсотии овъргалват насаме нашите „първенци“ – за българите и България да не говорим, то е ясно изначално.
А нашите будали ще им стават гаранти за Европейския съюз – нещо като сводници, ако се придържаме и ние към шармантния език на скопяни.
Когато Меркел започне здраво да притиска Бойко, за да клекне пред северомакедонците, той трябва да я попита, как ще се усеща, ако я нарекат „фригидна кучка“ - но трябва прецизно да й предаде въпросните думи, за да не помисли германката, че са някакъв комплимент, присъщ на Балканската Джунгла. Същата Джунгла, която трябваше да „обединим“. Все така ни се случва – ние обединяваме, а те ни наричат „кучки“. Ние се изживяваме като предводители, а те ни имат за разсилни. Между другото: ако за скопяни Захариева е „фригидна кучка“, Бойко пък какъв е – Заев, подскажи!
Но и Заев се държи открай време като кучка: например, предложи страната му да се нарича „Илинденска Македония“, а покрай това приватизира и Илинденско въстание, като така надмина дори най-стръвните македонисти от миналото. Тогава Заев изхвърли следната нахална глупост: „Илинден означава историческа приемственост на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост. Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“
И, внимавайте сега: „Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”.
Това каза Заев. Българите ги няма в неговият поменик. Циганите са там.
Гърците блокираха налудното предложение на Заев. Нашите Властници си затраяха – пак бяха във фригидния си цикъл. И така поругаха паметта на българските войводи, които сътвориха Илинденско-Преображенското въстание. Заев – този политически хулиган – направо им се изплю върху гробовете.Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.
Но нашите първенци, както са си фригидни, не престанаха да го целуват. Сякаш изобщо не вдяваха, че гаврата с Историята няма да им бъде простена. Те бяха щастливи от мазните масали на Заев, който, докато подготвяха Договора, примляскваше, че българите и македонците са един народ. Но веднага след като получи подписите на нашите балами, заговори за „македонска идентичност“. И готово – българите вече ги няма в Илинденското въстание. Класен измамник, вън от съмнение, изобщо не е фригиден в това отношение. Очичките му святкат, все е ухилен, готов е всеки момент да ни изкара и нас македонци. Както казваше старият Хорас, на такъв е опасно да оставиш и кучето си за пет минутки, да не говорим за някоя фригидна кучка.
Има обаче и нещо вярно в хашлашката обида по отношение на Захариева – думата „фригидност“ си е на място. Нямам предвид сексуалния апетит на министърката, а цялостното ни отношение към македонската бъркотия, нашето „състояние“, в което моментния ураджилък се редува с дълги периоди на апатия и равнодушие, тогава интересът ни към Македония изпада от дневния ни ред, сякаш ни е страх да не отнесем някоя псувня – и така изпадаме в една трайна фригидност. Напълно забравяме Историята си, сякаш ни е страх от нея – и вместо да се изпъчим и да я браним, започваме да се държим като фригидни путьовци.
Така се и „състояваме“.
Любиша Георгиевски – великолепният македонски писател, който преди двайсетина години беше посланик в София, има една изключителна книга - „Речник на предразсъдъците“, в която пояснява, какво означава „македонско състояние“: „Очевидци твърдят, че тази синтагма („Македонското състояние“) била изстреляна от самия Адолф Хитлер в един от неговите пароксични монолози по повод Судетите като увертюра към Втората световна война. Тогава той уж изкряскал: „Не искам Судетите ми да се превърнат в Македонско състояние!“
И да не е истина, е точно казано - ще кажат умните италианци. Ситуацията, в която се озова Македония в зората на ХХI век (2001 година), е пилотен пример за световните драми през третото хилядолетие, когато войните все по-малко ще се водят между народите, т.е. между техните държави като монополи на насилието, а все по-често между исторически утвърдените монополи на насилието (държавите) и онези терористични, мафиотски, пара- и квазидържавни олигархии на насилието. С други думи, между хаоса и реда, при което редът ще нарича хаоса „терор“, а хаосът ще именува реда „държавен терор“. Опре ли ножът до кокала, демек при подялбата на сферите на влияние (а Балканите са тъкмо такава сфера во веки веков), демокрацията все по-често ще се сблъсква сама със себе си, понеже е съвършено маскирана увертюра към диктатурите, което я превръща в автокарикатура, сиреч - в демократура. Същата онази демокрация, към която още Ницше изпитваше дискретна привързаност подобно на слабостта на всеки среден буржоа към бардаците. Следователно, Македонското състояние не е нищо друго освен един съвършен casus belli /причина за война.“
Ако фригидните ни велможи не разберат от първия път този фрагмент, нека опитат втори и трети път. Пак няма да разберат, но поне ще поизпотят мозъците си. Никога няма да проумеят Балканите, ако не четат автори като Любиша Георгиевски. И ще си останат с фукните.
Георгиевски, този несравним познавач на „балканското“, има и по-лесно смилаеми прозрения, например: “Балканите са най-идеалното място за унижение… Общият знаменател на всичко тук са инатът и курназлъкът, кой е по-инат и кой по-курназ…“
След като северомакедонците ни излъгаха с Договора за добросъседство, спокойно можем да допълним Георгиевски: „Балканите са най-идеалното място и за самоунижение“.
И още от този прекрасен писател: „Балканите погрешно са наричани „буре с барут“. По-скоро трябва да им викаме „буре с глупости…“
Или: „Ние все още сме в предстението на мисълта, заобиколени от барон Мюнхаузеновци, които всяка седмица изстрелват по едно гюле и, възседнали го, политат към Европа, без при това ни на йота да познават основите на европейската цивилизация, която щедро им подарява огледалца, та да се възхищават сами на себе си…“
Или: "Без да имаме собствена вертикала (на ценностите) като стълба към небето, ние учим нашите деца да се катерят по стълба от дим, която като улична танцьорка кърши снага под диктата на случайните ветрове, дето духат от още по-случайните центрове на силата..."
Да продължим към нашите фригидници. Провирането из „Балканския Лес“ ще опарцаливи всеки, който е прекалено самонадеян, направо ще му свали кожата – смутната История на Бурето ще го направи с хищните си пръсти. Тук е опасно дори да сънуваш, че си „Обединител“.
Има някаква шизофренност около проклетия Договор – само сравнете, какво е говорил Каракачанов, примерно, преди три години и какви прозрения са го споходили днес – сякаш едва сега го е прочел. Тогава такива като него са схващали въпросната хартия като фанфарна прелюдия към водеща роля – наша! – на Балканите. И сега са се събудили, измъкнали са се за малко от фригидността си и ни натрапват героични пози – временни, докато Меркел не подръпне юздите. Ако бяха по-сериозно скроени, можеха да й се опънат, тъй или иначе тя си отива. Но няма да го направят. Бойко има златен шанс да бъде запомнен. Той има нечуван късмет, на който дължи оцеляването си вече близо 20 години, 11 от които управлява като същински Падишах. Сега просто трябва да престане да се съобразява, да се Орбанизира/от Орбан – и всичко ще му бъде простено. Но той мълчи, засега. И по-вероятно е изобщо да си премълчи и да се подчини на един вече съвършено разяден ЕС. Няма да влезе в диалог със самата История – ще си остане с празнословията на изветрелите ЮнкЯровци. А скопяни няма да му направят паметник. Ще продължават да мацотят Българщината – но и охотно ще я ограбват. Обират я псувачи.
Тия дни един уважаван наш историк сподели, че елитът на Скопие е длъжен да каже на собствения си народ истината за Миналото. Това, разбира се, е една фантазия, никога няма да се случи. Но и нашият „елит“ също е длъжен да разкаже на Народа собствените си прегрешения – нерешителност, позорно приспособяване и пр. Доста по-лесна задача от тази, да докажеш, че Самуил е македонец. Но няма да го направят.
След като проявиха забележителна наивност при подписването на Договора с Македония/2017 година, сега българските Властници могат да вземат успешно поправителния си изпит – като не се отметнат от Ветото, което наложиха на членството на Северна Македония в ЕС. Но и това няма да направят.
Напусто бяха пропилени три години. Не е лошо да си припомним, какво се изговори около подписването на Договора. Каракачанов сравни Бойко с цар Борис Трети и го нарече „Обединител“ – без да уточнява, какво/кого точно „обединява“.
Цитат от дописката ми „Македония – полигон за доказване на преданост“, публикувана на 6 август 2017 година: „Подлагайте се колкото щете – но поне не говорете глупости. Окончателно отделяме Македония от рехавата сянка на Българското – а вие говорите за „обединение“. Окончателно утвърждаваме „македонизма“ – приемайки македонския език, оправдавайки македонския прочит на Историята – а вие говорите за ликвидация на „македонизма“. Ласкайте по друг начин и по други поводи Бойко – но не щъпуркайте с цървулите си из Историята. Не я осквернявайте, не я превръщайте в терен на безсрамно – и глупаво - угодничество. Търкаляйте се в краката му насаме…“
Покойният Божидар Димитров беше още по-краен от Каракачанов:
„С този договор правителството на Борисов и самият той получават не просто плюс, авлизат в историята. Ако ми покажете друг български управник, който е започнал процес на увеличаване на българския народ с 1,5 милиона души, свалям ви шапка. Дори Батенберг, присъединявайки Източна Румелия, е увеличил България само с 900 хиляди души“.
Ето така загубихме през годините битката за Македония: те ни унижават по всевъзможен начин, ние се хвалим, че ги присъединяваме.
Сега Каракачанов е най-големият озвучител на „Ветото“. За да се убедим за сетен път, колко е нужен вторият акъл на Властниците ни.
През 2017-а политиката надделя над Историята. Нуждите на политическата кинкалерия се оказаха по-важни. Мантрата – поредната – беше „Добросъседство“. Може ли обаче „добросъседството“ да се крепи на лъжи?Съседът краде Историята ти – ние обаче трябва да бъдем добронамерени/добросъвестни/добросърдечни/ доброчестни/добродушни. Да си бъдем балами. Отива ни – открай време. Това ли е нашият късмет, нашето разбиране за щастие – да се правим на балами, накрая да сме си и балами? И политическата баламурщина ни отива – също открай време.
Какво ни пречеше, в края на краищата, да бъдем по-сурови с македонците: щом толкова искат да ни се качат на гърба, за да се дотътрузят до ЕС, да се научат и по-малко да послъгват. Те са наясно, че няма кой да ни замени като товарен катър, но пак хитруват.
Сега Ветото има мощна подкрепа – сега. Ами защо мълчаха тия гласове преди три години, когато се лигавеха с един несмислен/опасен Договор
За да бъдат лоялни към Бойко? Ами той докога ще е на този акъл? Защо беше толкова дащен тогава - и толкова непреклонен сега? И докога ще е непреклонен? Нищо не е сигурно.
Винаги ще се намират типове, които ще настояват да харижем Историята си – единственото ценно притежание, което ни е останало – за да не накърним някак европейските „ценности“ – и по-скоро сметки.
Вече започнаха да опяват срещу Ветото. Ето какво ни съветва някаква австрийска „анализаторка“: „Какъв е Бетовен - германец или австриец? Достатъчно е да чуем великата му музика, за да разберем, че това няма никакво значение. Същото може да се прехвърли и върху Гоце Делчев, който - независимо дали като българин, или македонец - несъмнено е извършил велики дела в успешната борба срещу османското господство … Честно казано, не разбирам защо българите решиха да се присъединят към групата на онези, които през последните десетилетия подкопават целия европейски проект“.
Много просто, мадам: защото искат поне веднъж да не плюят върху сурата си.
/каре/
ЧУЙТЕ ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ
В телевизионната история на България три интервюта са имали изключително въздействие върху публиката. Едното е с Ванче Михайлов. Другите две са със Симеон Втори и академик Николай Амосов.
Интервюто с Ванче Михайлов - то си остана първо и единствено - е взето на 23 май 1990 година в Рим. Излъчено е във „Всяка неделя“ на 24 юни и на 1 юли същата година.
Предлагам ви кратък фрагмент от него.
К.К.: Доволен ли сте от това, което постигнахте?
В.М.: Щом в Македония българщината, българското не царува, бих казал, че не ми се спи като помисля по това. Толкова жертви, България три войни води и пр., и пр., и дотам дойдоха работите, че да не можеш сега в Скопие ти да кажеш, че си българин свободно… Гледам ги тия господа, учени се правят в Скопие, там си седят – абе, келеши, защо ви е страх, най-близо е Цариград, няма нужда от много масраф, бръкнете у техните музеи, библиотеки, архиви… Разходете се, ей го Цариград, бръкнете в която искате от техните библиотеки, в който си искате долап – и гледайте за некое Косовско село, за некое Куманско село, за Щипско село, за гагаузко село, всичко е описано, описано е от данъчната система – има само българи! На турчина и на ум не му идва да ти измисля македонска нация! Турчинът и на ум не е усетил такова нещо… И те затова не отидоха в Цариград. Защото, в който и отдел да бръкнат за Македония, само българско ще намерят. Никога скопски в кавички учен не стъпва там…
