Един – някакъв богослов – помъкнал прашни папки от архива на мъртвеца, фъфли и се изживява като Върховния съдник. Имало страшни неща в тия папки – само дето не цитира нищо, а и няма кой да го накара да си направи труда. Макар че най-добрият съвет, който може да му се даде, е да запознае задника си с тях.

А като го гледаш, си казваш, че Българската Църква ще оцелее още един милион години, ако такива са враговете й.

Слушат го, дават му време, може би дори му се радват – понеже ще запълни част от програмата им. И те влюбени в ДС. Този митрополит бил такъв, онзи – повече от това, една и съща втасала постна яхния.

И изобщо не ги интересува другото - чии протежета са някои от тях, които напоследък се хванаха за брадите.

В „168 часа“ бяха направили една прелюбопитна схема на политическите опекуни на митрополитите – може да е, и вероятно е, приблизителна или дори неточна, обаче човек се замисля: как така видни функционери на две яростно враждуващи партии са се обединили около кандидатурата на един и същи претендент за патриаршеския трон. И какво толкова може да им свърши той – та се кюскат толкова ожесточено за него.

Нали иначе ги смятат за прокажени попове – нали подтикват медиите, които контролират, да ги опозоряват непрекъснато. Защо обаче сега им трябват?

Да им бъдат адвокати пред Господ?

Да им осигурят поне временен пропуск за Рая – както им дават безплатни пропуски за футболни мачове?

Или за нещо друго?

Навремето комунистите уж са използвали църковните ни първенци, за да разколебават вярата на миряните.

Ами сега какво – искат си свой патриарх, за да опява високите идеали на ГЕРБ, БСП или направо на Партията на европейските социалисти?

За какво им е този пост – нали беше компрометиран?

И друго – ако тия владици са толкова невъзможни, какво можаха да измислят като алтернатива за повече от 20 години? Кой беше високият пример, който да следваме?

Фори? Той ще се задави, ако му кажете това.

Или нахалниците от „алтернативния“ Синод, които се държаха като конекрадци – а седесарите, които ги подшишкваха, се подхилкваха зад гърба им, понеже и те не им вярваха?

Един от главните разбойници, който най-много се дереше, се оказа с криминално минало.

Така е, разбира се, когато кражбата – в една или друга форма – бе припозната като държавна политика.

Бесовете на криминалната приватизация неизбежно стигнаха и до Църквата.

Никакъв различен, къпан или чисто нов Синод не им трябваше – те просто искаха да го приватизират, нищо повече. Даром - или в най-добрия случай за един долар. Толкова. За тях Църквата и толкова не струва, и никога не е струвала – тя беше само поле за преструванковщините им, нищо повече. Вижте ме колко съм религиозен – нищо, че иначе съм пладнешки обирджия.

Покрай сегашните разправии в Църквата изкуството на цапането достигна нови висоти, дори Азис или Слави, които били най-мразените публични личности – което не е за вярване, могат да си отдъхнат за малко. Основният инструмент в това цапане пак е ДС – покойникът, който непрекъснато се използва. Великият Параван.

Фактически обаче никакво ДС не ги интересува, и никога не ги е интересувало.

Костов, примерно, не спира да р-р-р-ъка срещу ДС – пак го чухме преди седмица, но го прави, само за да скрие собствените си грехове. Защото добре знае, че приватизационните му сделки са го дамгосали завинаги.

Правят ви на идиоти - непрекъснато, в това изкуство са ненадминати, и скоро няма да има по-талантливи лъжци от тях. Знаят, че говоренето за ДС отдавна няма никакъв ефект – но продължават, за да отклонят вниманието ви от друго.

Въпросният Костов, „новият Стамболов“ – според лакеите му, които също го зарязаха - няма право дори на думичка, освен ако тя не е свързана с разкаяние и молба за прошка за подареното Кремиковци.

Прошката може да си я поиска и от руския патриарх Кирил- така сигурно ще му е по-удобно, а и в Москва все ще е останал някой, който да му ходатайства.

Той все цъфва някъде, за да кори всички останали – и все се намира някое телевизионно теле, което да го гледа с обожание, вместо да повтаря само една дума: „Кремиковци“.

Всъщност, интервютата с Костов са най-простото нещо на този свят: казваш му само „Кремиковци“, и му гледаш панаира.

Ако на някои тъпанари „Кремиковци“ им се вижда дълга дума, могат да я сменят с друга – „Балкан“.

Вижте, колко лесно пак ви направиха на идиоти: накараха ви да зяпате часовника на не знам кой си владика – но отдавна сте забравили авиокомпания „Балкан“, бъдете горди от това. А тя бе продадена на цената на един „Филип Патек“, и то не от най-скъпата серия часовници от тази марка – цяла авиокомпания, с десетки самолети, още повече имоти в чужбина и всичко останало. А след това държавата бе осъдена от нахалника-купувач за още толкова. През всичкото това време Костов все ви говореше и продължава да говори за ДС – все го сърби нещо от това ДС. Говори срещу ДС, но не пропуска далаверата да даде най-могъщата днес медия на човек от ДС, най-безцеремонно и нахално.

Това ви е проблемът – спокойствието, и дори радостта, с която приемате да ви идиотизират хора като Костов. Един долар за Кремиковци!

Водещите могат дори да не си правят труда да произнасят името на комбината - от времето, когато Костов го подари, той бе продаван и препродаван за близо 1 милиард лева! – те просто трябва да носят в джоба си един долар, и да го сложат пред Костов.

Опасно е, понеже той като нищо може и да го прибере, но все пак си струва да се опита.

И този жалък долар ви накара да живеете с лъжата. Да се примирете, че в политиката всичко е възможно.

Този долар ви накара да свикнете с идеята, че в дъното на всичко е кражбата, че политическата бездарност е нещо приемливо.

Откраднаха ви цял милиард - най-малкото толкова, а вие се съгласихте, че и това е в нормата.

Сега някои от вас се дерат за някакво борче на Витоша, ей това сте вие – борчето е важно, но не и „Кремиковци“ или „Балкан“.

Дерете се за хората с досиета в Църквата - но не и за кърджалийския произвол, наречен услужливо „приватизация“.

Какво става с вас – защо е тази търпимост и дори възторг от некадърниците, от крадците, защо им прощавате?

Кой ви прави на по-големи идиоти – агентите от Църквата, или хора като Костов, които разсипаха и разпродадоха всичко, както им падне?

Какво се случи с разума ви, че дори личните му сервитьори са по-приемливи за вас, отколкото владиците с досиета?

Костов, великият антикомунист, ходи и се среща по кьошетата с комунистическия първенец Николай Добрев – и все едно, че нищо не е станало. Комунистите му осигуряват властта на тепсия – но може би и за това владиците са виновни.

Затова тарикатите не спират да говорят за ДС – за да крият всичко друго. Приказките за ДС са пастите за днешното простолюдие.

А за всички вас, включително и за медийните сукалчета, далеч по-интересна от папките на ДС, в които и без друго няма нищо особено, ще бъде папката за онзи 1 долар – най-великата сделка на века. Тя спокойно може да влезе между най-големите гафове на световния бизнес - ако Костовата приватизация е бизнес, разбира се, а не занимание на Дядо Коледа.

Джоф Тибълс ще си оскубе косите, че не е вкарал тази сделка в книгата си за най-знаменитите ужилвания. Тя е ужилване-шедьовър, вън от съмнение – а вие се заплесвайте по ДС, и бъдете щастливите балами на Прехода.

Мъртвецът ДС се превърна и в изгодно занимание за някои миши души, то е своеобразен техен бизнес за публичност - или най-малкото, за да покажат, че са още живи.

Асен Агов, например, получи трайно схващане от седене в различни телевизионни студия, за да коментира чужди досиета от ДС. А пък се оказа по-жалък от всички, които се опитваше да уязви – кандидатствал - представяте ли си! - направо за работа в това мракобесно учреждение, в този комунистически пъкъл, както не се уморява да твърди.

Познавам повечето, ако не и всички медийни хора, свързвани по някакъв начин с ДС – но между тях няма толкова позорен случай на агресивна устременост към редиците на прокълнатите чекисти.

И той кандидат славен като вожда си Костов: единият кандидатства за ДС, другият за БКП – и то броени месеци, преди комунистите да сдадат привидно властта си.

И двамата от 1990 година досега се кипрят и пулят нахално, и все дрънкат срещу ДС, но не за да скрият дребните си кандидатски грехове – а за да ви замотаят и да забравите, какви политически нахалници, а и бездарници са всъщност.

Костов направи всичко, за да сведе 1 милион души от митинга на Орлов мост на 8 юни 1990 година до една шепа хора. Това е несъмненият апотеоз на българското политически бездарие.

И пътьом подари Кремиковци за 1 долар. Връзката сами си я направете, ако имате време от зяпане по часовниците на владиците.

Свикнахте с фалшиви хора – и ще бъде много трудно да различавате вече нормалните.

Ами другите двама хитреци – Станишев и Николай Младенов?

Младенов също не спира да говори за ДС, макар че напоследък се поукроти, той си знае защо. Разгонва хората с досиета от Външно министерство – но по бакалски, някои все пак ги е прибрал под пеша си. ДС е лоша, но не винаги. И той голям храбрец в борбата със Злото – но никога няма да поиска да извадят досието на баща му – заслужилият чекист.

Ами главният социалист Станишев – и той ви прави на балами.

Наложи законът за досиетата с единствената цел да удари Първанов. Браво. Но защо не извади досието на баща си – и то пълното, с всичките му геройства: като се започне от палежите на селски мандри като славен партизанин от още по-славната бригада „Чавдар“ – до хвърлянето на милиарди левове за подпомагане на чуждестранни комунистически движения.

Едно безспорно престъпление на онзи режим, обаче навремето оневинено – запазете спокойствие! – от самия Костов като финансов министър. Онази власт не можела да бъде упреквана за това си деяние, понеже в държавния бюджет не е имало дефицит – така казва той. Толкоз!

Станишев-баща подпомага с милиарди революционните и работнически движения.

Агов прави филми за тях.

Костов е адвокат на това престъпно разхищение – макар все да плаче, че по онова време нямало банани за децата му. Сетне, наял се очевидно с тия проклети банани, продава Кремиковци за 1 долар.

Младенов години наред е ял белият хляб на ДС – но сега тя е виновна за всичко.

И всички заедно ви казват, че сте идиоти.

Хайде, съгласете се.