У нас всяка история, дори най-непретенциозната, обезателно попада в ироничен контекст, нерядко и направо глупашки.
Ето един съвсем скорошен пример.
Тия дни талантлив телевизионен репортер ни разказва за нелегален златодобив по река Струма. Научаваме, че в успешни дни златотърсачите си докарвали до 40 грама злато. Властите обаче нехаели за този грабеж.
„Браво! Хубаво разследване!“ – понечва да каже зрителят, но в този миг нещо го препъва: ироничният контекст.
Плачем за 40 грама – а не се сещаме, че сме съвременници/свидетели на най-големия грабеж в Историята ни. Грабеж, който ни представя като налудна държава. Направо сме за „Рекордите на Гинес“.

Има един одит/доклад на Сметната палата от 2016 година, от който става ясно какви изуйгащници са ни управлявали от 1999 година насам, когато е обявена концесията за златното находище в Челопеч - не че и преди това са били по-големи храбреци.

Основният извод на доклада е зашеметяващ:
само за три години /2011-2013/ канадската компания „Дънди Прешъс“ е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. Българската хазна също трябва да е доволна - нейният дял са цели 23 милиона от този милиард и половина.

Извода: злато гази, гладен ходи, канадска пословица.

От „Дънди“ имат право да ни смятат за златни/завършени ахмаци. Докладът на Сметната палата е от преди пет години - обаче сякаш са минали пет хиляди години.
Всичко е забравено, ако изобщо някой му е обърнал внимание.
Този доклад е неподправен източник на сведения за българската политическа мекушавост; документална летопис - кратка, стегната и позорна - на безпомощността и безразличието.

И е неизбежно човек да си каже, че управниците ни пет пари не дават за най-голямото златно находище в Европа, какво остава за някакъв си народец.

Хайде, подгонете здраво златотърсачите от Струма.

***
Предлагам на вниманието ви откъс от интервю с проф. Вълко Гергелчев,
който е специалист по металогенно прогнозиране.
Обсебен е от една идея: българското общество най-сетне да научи истината за разграбването на Челопеченското златно находище,
най-голямото в Европа.
Интервюто е направено на 27 април 2014 година.

***