Няма да мирясат, докато не побъркат лекарите – колкото и да са способни и търпеливи, такава хавра не се издържа.
За Народеца да не говорим – заради непостоянството, а понякога и заради очевидната неразумност на Властниците, той отдавна е загубил способността да различава нормално от ненормално.
Днес му кажат едно, утре – друго.
От 30 години насам Управниците дори не говорят със завършени фрази, всичко, което изрекат, приключва с многоточие – наивниците да чакат продължението.
Хавра, истинска хавра – дори едно Зловещо Бедствие не ни обединява, а ни разпилява в различни посоки.
Медиите, особено телевизиите, имат сериозен принос за това.
Гледах една новинарска емисия на Би Ти Ви и не можех да се начудя на натрапчивата наивност на авторите й.
Емисията започна с тържествената заповед на Бойко правителствените хеликоптери да летят до всяко кътче на страната, дори и за един-единствен болен – пак добре, че не обеща да включи и танкове в акцията. След това чухме лекари да се оплакват от вече драматични неуредици. Друг лекар, макар и хематолог, извади на сергията своята теория. Проследихме и одисеята на един клетник, когото разкарвали от болница до болница, накрая в отчаянието си линейката отишла чак до Своге, където той починал.
И след всичко това цъфна Мангъров – и се изсипа на метеното, като набързо зачеркна прилаганите досега препарати и дори кръвната плазма. Отиваш в болница, за да те интубират – назидава Мангъров - тоест, когато си вече пътник.
На тоя болниците му се привиждат като погребални бюра.
Хавра – как искате публиката да се ориентира в Бедата, когато не получава ясни послания.
Телевизиите охотно дават трибуна на всевъзможни навлеци, на фантазни „откриватели“ - всеки иска да е новият Мангър, всеки иска да изхвърли „теорията“ си - колкото по-нелепа е тя, толкова по-добре.
Колкото по-одиозен е един тип, толкова по-големи са шансовете му да го сервират на публиката - суров, недонаправен, а ако е направо невменяем – още по-добре.
Това е политиката от дълги години насам – истинските авторитети, автентичните знаменитости бяха заменени с еднодневки, с буболечки от ширпотреба.
И все ги кръщават „звезди“, а дори и „легенди“.
Една тягостна нелепост тегне над всичко – като задушлива, отровна мъгла.
Примирихме се с всевъзможни псевдо политически или артистични невзрачности, с комични фолк-цицоподобия, приехме силикона за нещо нормално – дори със силиконовите мозъци свикнахме.
Обаче да се придържаме към тази пораженческа практика и в разгара на Корона Вихрушката, е направо фатално.
Сложете Цедката – и не допускайте пред камерите медицински недоразумения.
Много обичаният актьор Велко Кънев все разказваше една история: направили го „Заслужил деятел на Културата“ и той решил да се похвали на майка си.
Обадил й се по телефона, а тя му рекла: „Че какво толкоз, нали беше „Събеседник по желание“ при Кеворк!“
Не за да се хваля споменавам тази история – а защото подборът за тази рубрика беше направо свиреп, винаги казвах, че случайните хора не бива да бъдат допускани на пушечен изстрел разстояние до нея.
Днес сме се превърнали в Рая на Случайниците – щом Плевнелиев беше президент, щом Караянчева е шеф на Парламента.
Плевнелиев е неудържим хвалипръцко, вече взе да разказва, колко го харесвал Байдън – него, който си е една Полегнала Тодора.
Жалка работа – бил е президент, а се хвали като прогимназистка, която е успяла да получи автограф от любимия си актьор.
Работата е проста: утвърждавайте личности, които са наистина ценни, на които самото Време е дало кредит.
Може и да не са дотам известни – но тогава ще вкусите от сладостта да откриете някоя наистина забележителна/нужна личност.
Блага Димитрова на няколко пъти ми подхвърляше да поканя в „Събеседник по желание“ доктор Иван Руменов – „ако вече може“, казваше тя, но усещах, че нещо я тревожи.
Аз пък се офлянквах, защото не го познавах. Накрая го поканих и стана страхотен разговор, някои лекари и досега го помнят.
А „проблемът“ бил в това, че Руменов бил асистент на знаменития хирург професор Станишев, съден от Народния съд и разстрелян, защото няколко месеца през 1944 година е бил министър на вътрешните работи и народното здраве.
Шефовете измрънкаха нещо, обаче Руменов получи своята реабилитация пред пет милиона души – Блага пък получи поредната ми благодарност.
Свикнахме окончателно с чалгализирането на телевизиите, с налагането на никакви хора, направо са смешни напъните да произведат нещо от тях, защото всички са наясно, че чалга популярността е боклук.
Но ще бъде фатално, ако този подход се наложи и върху медицината/лекарското съсловие.
Сложете цедката пред случайниците.
Не ровичкайте за сензацийки, издирете истинските авторитети.
Да ви разведря малко.
Байдън, за когото стана дума по-горе, още преди да приключи срамната бъркотия с изборите, изсъскал нещо за Русия.
Та се сетих, как веднъж попитали Путин, страхува ли се от противниците на Русия. „Страхуваме се – отвърнал той – да не настинем по време на погребението им“. Зловещо, но остроумно.
Тия дни почина известният сатирик Жванецкий. Той е убийствен в един свой скеч за пъзльовците-български управници, потърсете го.
Сега в Мрежата се завъртя и друг негов етюд, в който се споменава и Путин.
Жванецкий бил поканен на откриването на театъра на забележителния руски актьор Калягин. Отишъл и като всички други минал през детектора за метал, който непрекъснато дрънчал, всички вадели телефони, ключове и пр.
Калягин го помолил заедно да почакат/посрещнат Путин.
Дошъл той, минал през детектора – а той мълчал като „заклан“.
Тогава се обадил Жванецкий: „Владимир Владимирович/Путин, а къде изчезнаха стоманената ви воля и железните ви нерви?!“
Ей така се шегуват майсторите на словото.
Ние пък се шегуваме с азерския газ – скоро сме щели да го получаваме и се хвалим, сякаш ще ни го дават безплатно.
А в бизнеса обикновено се хвали продавача, а не купувача, така поне е прието.
Газ от Ердоган, газ от Алиев – и както не сме добре с нервите…
***