Защо е нужно Ксавието. Ползата от бълхите
Фейсбук, 15 януари 2016 г.

В кривите ни български работи се подвизава една особено упорита персона, която все подскача, като бълха, насам-натам, все пощипва оттук-оттам, нахална и неуморна.
Това е Ксавието - френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан.
За него в нашите медии е писано много пъти - отначало с неудобство, след това саркастично, а накрая вече само с досада.
Но той няма умора, той мре да се навира пред камерите и микрофоните.
А няма сетива, за да се види отстрани и да схване най-сетне, че бълхоупражненията му все повече го злепоставят, а покрай това и великата му родина.

***
Сега пък отишъл в Пловдивския университет, за да пощипва из близката ни история, за която очевидно няма никаква представа.
Но той си е такъв – любител на говоренето на едро, на евтините обобщения, които сякаш ги прави на празна глава.
Въодушевлението му е неизчерпаемо, изглежда е забравил, че само глупците се въодушевяват лесно.

***
Този човек се изживява като пратеник на самата Френска революция, която той иска да възпламени и в клетата ни държавица, докарана до това дередже и заради подскачанията на такива като него.
Той може би дори се има и за самата Френска революция: сигурно сънува как я прави, разоравайки като пощръклял всичко, което попадне пред очите му.

***
В полето на Историята ни пък е особено неудържим, макар че няма солидно познание за нея – но пак не си дава сметка, колко е смешен и жалък в това отношение.
Устата му никога не е в покой, бърборенето е неговата стихия, и няма никакво значение какво точно казва.
Представете си само фантазните пиршества, които си позволява в неофициалните си разговори, щом си разрешава публично недопустими волности – недопустими не само за един дори приблизително осведомен и възпитан човек, но най-вече за един дипломат.
Но той си се глези волно - той е шампион във волната гимнастика с думи, и Нешка Робева трябва да го включи в някоя от своите трупи с грациозни гимнастички.

***
Тия дни пък отишъл да разнася нелепостите си в Пловдивския университет - отделен въпрос е, защо едно реномирано учебно заведение го е поканило и е подложило студентите си на геноцида на изхвърлянията му.
Историческите му „ракурси“ са комични, понякога дори срамно примитивни – но този човек се опитва да прави „политика“ от всичко, до което се допре.
До степен, че дори прекалено въздържаният Миков, шефът на БСП, не издържа и му написа отворено писмо.

***
Между другото, Ксавието беше един от комисарите на несъстоялата се съдебна недомислица, наричана от някои „реформа“ – по начало невъзможно начинание, когато се подклажда от хора като него.
Той се навърташе непрекъснато край Барбарона Христо Иванов, правосъдният министър, който след година и нещо гърчения накрая бе натирен от поста му.
Сянката на французина бе непрекъснато край него - Ксавието надничаше от почти всяко събитие, в което се пуйчеше Барбарона.

***
Но какво са виновни студентите, за да слушат нелепостите му?
В Пловдив Ксавието разпарчетосва близкото ни минало като крадлив бакалин.
Казва, че правителството на Беров било „катастрофално“.
Да приемем, че е прав.
Кабинетът на Виденов пък целял връщането на „комунистическия режим“ – да приемем и тази нелепост.
Впрочем, Михаил Миков коментира в писмото си тия твърдения, като припомня, че именно правителството на Виденов подаде молба за членство в Европейския съюз в края на 1995 година, а през 2007 година друго правителство на социалистите развя знамето на Съюза.

***
Интересува ме друго.
Ксавие казал, че „последната реформа на правното образование датирала от 1994-а“ под диктата на комунистите – и вероятно трябва да приемем, че това е една от причините за състоянието на правосъдната ни система днес. Тук френският многознайко тегли чертата и почва да си остри дърводелския калем по клетите социалистически глави.
Само че по-късно, четири години - от 1997-а до 2001-а - друг един многознайко, късен антикомунист, управляваше като дърводелец страната.
Ксавието забравя този период.
А Костов управляваше България като собственик на еднолична фирма – и нищо не му пречеше да реформира правосъдието.
И той го направи – само че подчини напълно системата на своите интереси.

***
Само един факт е напълно достатъчен да ни припомни това: докато съсипваше държавата с криминалната си приватизация, той отне най-важния инструмент на прокуратурата – правото й да се намесва и да спира скандални приватизационни сделки.
Това му развърза окончателно ръцете.
И така започна Големият Грабеж.
Как би нарекъл подобно управление Ксавието – катастрофално? Крадливо? Разбойническо?

***
Само че Френският Бърборан е просто един зубрач, който повтаря лъжите, нашепвани му от Бандата на Приватизаторите и техните днешни чираци.
На Ксавие не му е нужно да познава Историята или Миналото, на един папагал познание не му трябва.
Достатъчно му е да се дере пронизително.
А Ксавие е един обикновен папагал – бъбрив, но некомпетентен.
Той е устата – наивна, но широко разчекната - на хора от задкулисието, които неуморно подправят Миналото.
И понеже е клетник-чужденец, дрънканиците му трябва да звучат по-авторитетно.
Вятър.

***
Питам се и друго: дали от Университета са канили бившия премиер Виденов – той поне си е все в Пловдив.
Интересно би било студентите да чуят и неговия коментар, още повече, че французинът намесва най-безцеремонно името му във фриволната си лекция.
И сега не е късно да го поканят – освен ако в Университета не са привърженици на бълхаризирането на Миналото, на екзекутирането му чрез пристрастните размишления на един лаик.

***
Две думи за Виденов.
Той имаше огромен успех пред публиката, когато след дълго мълчание се появи във „Всяка неделя“ /септември 2012 година/.
Бяха минали само 16 години след свалянето на кабинета му през 1996 година – но думите му бяха шокиращо откровение за зрителите.
Толкова бяха зомбирани те от сегашните авери на Ксавието.
Като удари с кастилска кама бяха възприети думите на Виденов специално за далаверата, сключена между Костов и новото ръководство на БСП.
Но на хора като нашия французин не са му нужни тия факти.
На един папагал не му трябва Истината, достатъчно му е да грачи „Майната ти“ по неин адрес.

***
Ксавието винаги е добре дошъл в телевизиите – повечето от хората там са си системни балами.
А може би просто се забавляват с кълчотенията му с българския език.
Но понеже лесно се екзалтира, той вече се има и за медиен ментор. Ксавието е от един полог с хора като скандалния приватизатор Прокопиев – и затова е любимец на неговите медии.
Но няма кой да го пита: как ще коментира въпросните медии, които преди време бяха заложили редакционната си политика срещу кредит от една банка.
Това беше нечуван позор.
Лапат от американски фондации, залагат редакционната си политика – все едно, че е някаква стока, свинеферма от Разградско или нещо подобно.
За този позор трябва да питат нравоучителното Ксавие, докато се тътри по различни медии и раздава неисканите си съвети.

***
Да не се окаже накрая, че и той е разиграван по същата схема: един екзалтант, ипотекиран в полза на неистините.

***
Да не забравяме заглавието: защо са нужни Ксавиетата/Бълхите.
Ползата от тях за нашите властници е несъмнена.
Стига да им е останала капка чист разум, те най-после ще схванат мракобесната роля на Бълхите.
Защото тъкмо те и тяхното папагалско врещене обричат завинаги България на недоверието на Европа.
Подлярските им твърдения и измислици ни създават значителни затруднения.
Те са фунията, която озвучава лъжите на местните политически мъничета. Бълхите превръщат в гротеска истината за Миналото.

***
Нужна е Орбанизация на езика на нашите властници.
Надявам се да дочакаме деня, в който български премиер ще натири, по примера на унгарския министър-председател Орбан, някое посланиче, заради отровните му думи и напъни.
/вестник „Уикенд“/

***





Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.