Българската политика се прави предимно там, където не й е мястото. Нейният разум не е в Голямото – а се разпилява в дребни хитрости и в несмислени препирни.
За енергията, която се харчи за далавери, няма нужда да говорим - а и в далаверите особен разум не се иска, само вълчи апетит е напълно достатъчен.
Сега една уговорка.
Десетилетия наред бях обикновен, но предан „левскар“.
Правил съм по телевизията остри полемики за българския футбол и все в защита на „Левски“ – тогава, когато мнозина се спотайваха.
Дивият „цесекар“ Милко Балев - втори човек в държавата, ме е заплашвал публично – и то на най-неуместни места.
Сетне постепенно станах „Гундар“, само „Гундар“, вече ме топлеше единствено спомена за Гунди-Аспарухов.
Още по-сетне бъркотията стана такава, че се отказах дори от спомените си за „Левски“, за да не ме наскърбява прекалено много настоящето.
А сега ще пиша за CSKA (Sofia)
„Бистришките тигри“, за които и бистришките котки знаят, че са отборът на Бойко, решили да не играят с ЦСКА.
Опасявали се от провокации.
Би ТиВи представи перфектно казуса.
Показаха треньора на „Тигрите“, който едва местеше думите в устата си, и той каза, че никога не е виждал Бойко.
Той не го е виждал, но в същия момент телевизионната публика виждаше как Бойко, с екипа на „Тигрите“, изпуска стопроцентов гол, обаче сетне – пак със същия екип – вкарва дузпа.
Но няма нищо общо с „Тигрите“.
И защо те не искат да играят с ЦСКА?
Щели да ги провокират.
Как – не казват.
А трябваше, понеже е известно, какви ще са тези провокации.
От доста време насам, агитката на ЦСКА скандира неприлични неща по адрес на Бойко.
Властта е подгонила Гриша Ганчев - а пък агитката на неговия отбор е подгонила Бойко.
Това спорт ли е?
А и политика не е, поне както си я въобразява нормалният човек.
Вече всичко е възможно – както „ултрасите“ на „Левски“ съблякоха по бельо новоназначения треньор на отбора Петев – без никой да им попречи* - така и „ултрасите“ на ЦСКА могат като нищо да съблекат гол и Бойко.
Такъв е вече българският футбол.
Нищо добро няма да излезе от подобна педерастия – любимата дума на агитките.
И, разбира се, че именно политиката генерално е виновна за това.
Вижте сега една проста сметка.
Комбината „Кремиковци“ бе продаден от Костов за 1 /един/ долар.
Три години по-късно новият собственик Захариев го препродаде за около 230 милиона лева.
Какъв гений е бил Костов, нали.
Веднага след като го купи от Захариев, поредният собственик Митал заложи комбината и пусна облигации за 330 милиона евро.
Дотук комбината направи от един долар близо 890 милиона лева. Последва нова продажба – сега пък за нови 300 милиона.
И накрая, след тия врътки, единият долар на Костов се превърна в над един милиард лева.
А има и още много бял хляб в комбината.
Обаче тази историческа далавера бе опростена от всички политици след Костов Продавача.
А сега загази ЦСКА, същото се случи и с „Локомотив“ - София, който е в небитието, „Левски“ се държи, неясно как, а и останалите отбори не са цъфнали и вързали, като изключим „Лудогорец“, а може би и „Литекс“.
Всички са в ръцете на държавата, НАП и данъчните – искат да ги набият на кол за някакви общо двайсетина милиона задължения.
И сега да се запитаме: защо бе тази щедрост към „Великата Далавера Кремиковци“ - и тази непримиримост към ЦСКА и другите?
Много просто.
За да имаме футбол, в който премиери тичат по топката - а агитките ги псуват и овикват.
Няма да влизам в още подробности.
Вие разбирате всичко.
…
Сега някои собственици на футболни отбори са доволни, че разполагат с лични преториански гвардии – това са агитките от крайни привърженици.
А аз се сещам за един от митовете на Прехода, за който само се шушукаше.
В средата на 90-те години, по време на пълния разцвет на мутренското нашествие, една вечер Васил Илиев, шефът на ВИС, се озъбил на известна публична фигура, че разполага с 2 хиляди души, въоръжени с калашници.
На другата вечер бил убит – от кого, и досега не е известно.
Може и да е случайно съвпадение, но може и да не е.
…
*В дописката си „Мътният поглед на качулатите“ – сайта www.kevorkkevorkian. com - съм написал нещичко за оскотяването на футбола ни. Можете да хвърлите едно око, ако ви остане време.