Глупо-вирусът и Трети март
Фейсбук, 5 март 2020 г.

Българинът е способен да оцелее от всякакви вируси, чуми и хуни.
Дори и вирусът на глупостта трудно ще го пречупи.
Но тия дни можеше да го остави без национален празник.
Глупо-вирусът е прекалено опасен, дори при нашата инатливост.
Той е коварен, не бие тъпана, не те тръшка, не те препотява даже. Прониква в теб кротко, превзема те кротко, мирно си съжителствате, докато изцяло и завинаги не те покори.
Мнозина изобщо не научават, че са негови пленници. Газят из калта, обаче си мислят, че подхвърчат из облаците.

Най-мръсната особеност на глупо-вируса е, че те кара да привикнеш към глупостта. Гледаш го някой, че е завършен глупак, 24 каратов.
Но ти му прощаваш, колкото и да плещи нелепости – това дори започва да ти харесва. Не те напряга излишно, хубавко ти е с него.
Какво повече да искаш от български политик.

Примерно, някой се дере пет години – докато уж представя държавата, че Трети март не е никакъв празник. Абсолютен негодник, обаче заразява немалко наивници. А няма ваксина срещу глупо-вируса.

Покрай нелепостите на Трети март/тази година, човек се убеждава за сетен път, че политиката съсипва всичко, до което се допре.
Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници.
Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.

И, все пак, тази година тук-там отлюпиха по една дума за руско-турската война, за „османското“ робство, за руските жертви и пр.
Берекет версин и за това. Колкото-толкова.

Отгоре на всичко, получихме и една тлъста баклава от Ердоган: той взе, че ни поздрави за националния празник – който е прослава на освобождението от турско иго.
Най-после сме се отървали от вас – това ли иска да ни каже турският Император?
Руският пък/Путин взе, че баш за Трети март намали цената на газа с 40 процента.
Много хубаво не е на хубаво – би си казал някой, който е пощаден от глупо-вируса.

Добре, че е Дядо Вазов – вечното ни упование и спасение.
Нова телевизия направи нещо странно – десетина известни лица прочетоха „Опълченците на Шипка“.
Идеята изглеждаше безразсъдна, но неочаквано даде добър резултат: гледаш някое познато лице и чуваш по-отчетливо думите на Вазов.
Те откънтяват така, както само при него това се случва: бичът си е бич, теглото – тегло, хомотът – хомот, Сюлейман си е Безумний, раята – рая, Столетов – Столетов, Радецки – Радецки, и пр.
Истината – Истина.

Ето заради това искаха/искат да кастрират учебниците.
Без неговото „безразсъдство“ и празникът Трети март вече нямаше да го има. Все още ги е страх от думите му, сигурно се плашат да не бъдат прокълнати. Нека се плашат.

Тази година Празникът не успяха окончателно да го разтерзаят, но положиха усилия. С толкова инфантилни номерца, че сякаш някой невменяем им ги диктува.
Най-напред направиха за посмешище Щаба за борба с корона-вируса. Превърнаха го в обект на Народния присмех.

Щабът препоръча хората да забравят Празника си.
Чудесна идея - и президентът Радев веднага я грабна. Резултатът: хиляди го последваха до връх Шипка.
Камъни и дърве полетяха срещу Глупостта.

От тайния Глупо-Щаб изглежда със закъснение се сетиха, какво ще стане, и изпратиха бързо-бързо на Шипка Караянчева, шефката на Парламента – да изпревари Радев, да изземе инициативата.
Горката тя – напоследък оставаме с усещането, че Бойко сякаш иска да я разкара и затова я цецка-изира усърдно.
Натоварват я с непосилната задача да бъде контрапункт на президента – чак неловко се получава.
Но и тя не се усеща, вижда се като нещо различно от това, което е.

Във всеки случай, „не искала да разделя нацията“ – интересно, колцина ли ще я последват тъкмо нея при „разделението“?
Съпроводена от десетина жени, Караянчева се чудеше как да се обясни, вместо да тегли една кърджалийска люта на Щаба: тя следвала препоръките му, обаче решила да бодне един стрък на Върха.
Хем беше там, хем не беше.

На Шипка – вбесени от Глупо-Вируса - се качиха хиляди българи, въпреки непрогледната мъгла и свирепия вятър; телевизионната картина на моменти напомняше на Верешчагиновата „На Шипка всичко е спокойно“.

Неприлично спокойно/тегаво обаче беше в София, пред паметника на Незнайния воин, където имаше няколко десетки души.
Уж очакваха Бойко да оглави церемонията, но накрая натовариха самара на Каракачанов.
И той заситни, заедно с Патриарха, към паметника – за радост на Щаба за корона-вируса.

В крайна сметка, десетки хиляди хора – от Преслав до Пампорово – не се отказаха от Празника си.
И кой беше бламиран по този начин?
Пак стана ясно, че не познават Народа си, но и пет пари не дават за него.

Засега не успяват да осиротят Празника, но се стремят да го разкъсат. Всеки придърпва нещичко от него към себе си.
Така се случи и на 19 февруари, така ще стане и на 24 май. Впили са се в празниците, всъщност - в светостта, мъчат се да ги употребяват за собствените си дребни нужди. И така объркват Народа.

Плевнелиев почти напълно изключи Русия от честванията на Трети март. Турското робство бе подменено с някаква мазня.
Гледат да направят бежанец и Историята ни – без да си дават сметка, че има кой да я присвои – докато се налудуваме, македонците чакат с отворена уста.

Бойко пое голям риск със срещата си с Ердоган в деня преди Празника, дори се нагърби като негов адвокат пред ЕС.
Той все повече се затваря в ролята си на посредник.
Няколко реда във Фейсбук са достатъчни, според него, за Трети март.
Има една поговорка – „Никога не пробвай, колко е дълбока водата, едновременно с двата крака“, но той сякаш не я знае.

С голямо основание може да се приеме, че Народът се опълчи на носителите на Глупо-Вируса, не прие нелепия им съвет – и не се отказа от Празника си.
Напротив, отдаде му се с по-голям ентусиазъм в сравнение с предишните няколко години.
Може би е достигнал предела на търпимостта си към някои политически извратеняци.
А отмяната на Празника си беше нещо, наистина извратено – играта съвсем изпростя.

Но както казва Майло Янопулос – най-известният, след Доналд Тръмп, трол в Америка – „В политиката не се печели с контрол над фактите, а чрез свързване с преживяванията на хората“.
Нашите Глупо-Вируси сякаш не са свързани дори със собствените си преживявания.
„Опасен педал“ - знаменитата книга на Майло наскоро бе преведена на български.

Радев припозна обикновените хора като Пазители на Паметта – нарече ги в словото си „Опълченци на историческата памет“. Всъщност, цитира себе си – преди две години пък ги нарече „Опълченци на историческата правда“.
Ако разиграе идеята за Паметта, вероятно ще има успех – все още паметливите хора са повече от щастливите будали, анестезирани от лъжите на Прехода.

Впрочем, едно движение, наречено простичко „Памет“, поне към този момент, има сериозни шансове да разбърка статуквото/Блатото.
Бойко и ГЕРБ изглежда са в процес на самоизолиране един от друг.
Няма да повярвам в обратното - дори, ако Бойко публично се закълне. Десет години влачи на гърба си всевъзможни типове – при това, повечето подбрани от другиго.
Помните ли бившата областна управителка на Перник, Соколова ли беше – тя беше открила, че всички, които не харесват ГЕРБ, са социопати.
Стигне ли до ушите на един Падишах подобно откровение, той трябва да открие изправителни лагери. За своите хора.

„Памет“ – да пофантазираме още малко около тази идея – няма да е движение на някакви носталгици, заблеяни единствено по миналото.
По-скоро то ще извърши една контрареволюция срещу фалшификаторите на Паметта, срещу шашмаджиите, които толкова стръвно обяздиха настоящето.

Както би казал Ричард Трети: заменям цяло кралство със нахални сукалчета срещу един паметливец.

***



Тагове: Кеворк Кеворкян, глуповирус, Трети март, Ердоган, Путин, Вазов, Румен Радев, Щаб, корона вирус, Цвета Караянчева, Бойко Борисов, Верешчагин, Красимир Каракачанов, Патриарх Неофит, Росен Плевнелиев, Майло Янопулос, Тръмп, ГЕРБ, Соколова, Памет, Ричард Трети



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.