Скунксът на Костов
Фейсбук, 19 ноември 2015 г.

Представяте ли си какво ще се случи, ако „Господари на ефира“ решат да връчат „Златен скункс“ на президента Плевнелиев?
Как ще реагира той?
Ще търти ли да бяга?
Или, понеже е Главнокомандващ, ще извика на помощ горнобанската танкова бригада – а може да призове и НАТО да изпрати една-две ескадрили?
Обичайно нашите политици бягат от репортерите на „Господари“.
Само един постъпи другояче, макар и след време.
Костов.
Припомням ви какво се случи с неговия „Златен скункс“ /2013 година/.
***
Доскоро все още имах някакви надежди, но вече съм убеден, че българската политика изпива приличието и дори разума на главните й действащи лица, и то без остатък.
Рано или късно, все това се случва.
И вместо да уточнят джентълменски отношенията си с Историята, те започват да губят контрол над себе си и я насилват без всякакво притеснение.
***
Ето, да кажем – Костов.
Сложна биография, на моменти и мътна, любопитен за изследване характер, и обсебеност, каквато има истински волевият политик.
Лесно е доловима и мизантропията му, която е в обилни количества.
Не е езиков вандал, каквито са повечето ни политици, в никакъв случай. Безспорен майстор е на оцеляването и мимикрията и, в същото време, нерядко е много предизвикателен в констатациите си.
Често съм писал за него, не го харесвам, но никога не съм го смятал за повърхностен.
Но какво се случва сега и с него, та ни дава пример за арогантност, далеч надхвърляща обичайната за нашите нрави доза?
Наистина, той е майсторът на подмяната, употребявана като политически прийом.
Но сега направи нещо, което ме кара да се съмнявам, че вече е в състояние да приема разумно действителността.
***
Разправията му с „Господари на ефира“ бе наистина уникална.
Ето за какво става дума: те получили писмо от Костов, че трябва да си вземат обратно „Златният скункс“, който му връчили преди няколко години.
По онова време Гад Зееви водеше дело срещу България за около 10 милиона долара – това беше слузестата диря след катастрофалната сделка на Костов, която позволи на Гад да прибере националната авиокомпания „Балкан“ за 150 хиляди долара.
И сега Костов пратил на „Господарите“ саркастичното си писмо:
„Драги СМЕШНИЦИ, преди повече от 4 години ми връчихте „Златен скункс“ с версията, че България щяла да плаща 10 милиона на Гад Зееви заради мои управленски действия.
Обясних със специално писмо до редакцията, че обвиненията ви са напълно безпочвени.
Тези дни стана ясно, че съм категорично прав…“.
След като прочете това обяснение, човек се усеща така, сякаш се намира в някаква гемия сред бушуващия океан и всеки момент ще облекчи вътрешностите си.
***
Каква предизвикателна неразумност – и то само в 3 изречения.
Вижте сега логиката на един виден български политик.
Да разчленим бавно казаното от него, като правим продължителни паузи. Дали му скункса – защото наистина години наред Гад водеше дело срещу България в Арбитражния съд в Париж за въпросната сума.
Съдът обаче тия дни отхвърли иска му – и Костов иска да върне скункса.
И наистина би имал право да го стори, ако всичко опираше само до този иск.
Но така ли е наистина? Ехей!
***
Ами, нали всичко започна от това, че Костов подари на израелската фирма цяла държавна авиокомпания за 150 хиляди долара – и в Израел рано или късно би трябвало да му направят паметник заради това дарение.
Около заслугите на Цар Борис Трети за спасяването на евреите може и да има спорове – но около подарената авиокомпания не може да има никакви съмнения.
Това си е истински, стопроцентов подарък, така са подарявали навремето турските султани - и Костов също беше ларж, понеже 4 години се изживяваше като истински султан.
Вижте го обаче, как гениално размесва фактите – как преподрежда историята с „Балкан“.
Понеже Гад не успял да отмъкне още 10 милиона, Костов трябвало да бъде извинен.
Ами авиокомпанията?
По времето, когато Костов правеше подаръка си, за 150 хиляди долара можеше да се купи един средно приличен офис в центъра на София, нищо повече.
А той подари за тази сума цяла авиокомпания.
Но днес Костов се чувства победител и иска да върне скункса.
Това не е само загуба на политическо приличие – това поставя вече и въпроса, за какво изобщо използват миналото си хора като него.
***
Един от фундаментите на българската политика е убеждението, че българите са безпаметни хора, напълно идиотизирани, които не съхраняват в паметта си нищо.
Само когато си обсебен от подобно разбиране, ти можеш да направиш истинска кариера у нас и да се чувстваш уверен в себе си.
Това убеждение обаче анимализира политиката до крайна степен.
***
Такъв ли е случаят с Костов и неговия приятел скункса?
Да, вън от всякакво съмнение.
Прегледах набързо и далеч не изчерпателно в Мрежата публикациите за аферата „Балкан“.
В нито една от тях няма дори и бегъл намек за защита на Костов. Извършеното от него се смята за образцов пример на бездарна и дори криминална приватизация, за разграбване и пр.
Обаче за Костов всичко това вече няма никакво значение.
***
Да не се говори за постоянните персонажи на Прехода би било проява на груба несправедливост към Историята.
Тъкмо обратното – те трябва да бъдат обглеждани непрекъснато.
Не може някой да казва в лицето ви, че сте идиоти – и вие да търпите това.
Костов иска да живеем със собствените му представи за Времето, които неизменно го оневиняват и дори героизират.
Това е неговата крайна цел.
И каква дребнава отмъстителност има в настояването му да върне скункса! Той не забравя никога и нищо – а ние трябва да не помним никога нищо.
***
Друг един от моите герои – Главният Социалист на Планетата/Станишев, също вече е майстор на подмяната, той се представя като талантлив ученик на Костов.
Тия дни той пък патетично зададе от един вестник следния въпрос: „В коя европейска държава скандалите, които се случват, се разминават без последици? Само в България“.
Човек ще реши, че този човек е някакъв ангел, дори повече от ангел, чифтосан нейде в небесната благодат.
Мислите ли, че Станишев, около когото има скандали, достатъчни да ни занимават до следващия фалшив край на света, има право да се държи по този начин?
Има, разбира се - това е парадоксалният отговор, след като нашите по-първи политически актьори предварително, веднага щом стъпят на сцената, получават доживотна амнистия, независимо от това, какво ще сторят.
Още човъркат аферата Хохегер, в която Станишев се злепостави по нечуван начин.
Да не изреждам останалите нелепости на премиерстването му – а той е зейнал широка уста и съчинява новите хоризонти на измисления си социализъм.
Имате ли дори някакви минимални съмнения, че тези два персонажа твърде много си приличат, когато еднакво усърдно съчиняват някаква измислена реалност, в която се чувстват най-добре?
***
Костов нарекъл горките „Господари“ „смешници“.
Но той се отнася така и към всички останали.
За него обаче Гад едва ли е смешник, също и Валентин Захариев, на когото подари Кремиковци за 1 долар, а сетне сумата от препродажбите му набъбна до близо 1 милиард лева.
Има разлика между 1 долар и 1 милиард лева – но се очаква идиотите и смешниците да не я забелязват.



Тагове: Кеворк Кеворкян, „Господари на ефира“, „Златен скункс“, Росен Плевнелиев, Иван Костов, Гад Зееви, Авиокомпания „Балкан“, Цар Борис Трети, Сергей Станишев, „Скандалът Хохегер“, „Кремиковци“, Валентин Захариев



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2020 Всички права запазени.