Бухалки на глупостта

Бойко се оплака наскоро от някакви „медийни бухалки“.
А би трябвало да се оплаква от някои свои министри, които са бухалки на арогантното упорство и дори глупост.
Онзи ден военният министър Ненчев казал следното: „От началото на своя мандат водя последователна политика за по-тясна интеграция на България в НАТО и откъсване от зависимостта ни от трети страни“ - славният интегратор мамин.
Това по повод упорството му да ремонтира нашите изтребители МиГ 29 не в Русия, а в Полша.
Ако съдим обаче по поредното писмо на руснаците, това може да ни причини извънредно големи неприятности.
Но Ненчев продължава да се инати. И няма как да е иначе, след като е „Демократ, подготвен за битката срещу Русия, има силна воля за идеологическа чистота в представите си за българския национален интерес“ – както го славослови сайта на военното министерство. В лакомията си да се представят за нещо друго, тия хора нямат никакви спирачки. Отвратителен е начинът, по който преувеличават мижавите си биографийки.
Но те знаят, че важното в България се забравя най-напред.
А и нали обичат Бойко.
***
Навремето писах, че депутатът Лъчезар Иванов си спечели правото да е личният балама на Бойко.
Сега доста хора се боричкат да заемат неговото място.
Най-големи шансове има военният министър Николай Ненчев.
***
Една история с друг военен министър.
Николай Младенов /той беше и военен министър/ и един генерал уточняваха пред камерите, колко случайни ракети падат месечно в базата ни в Кандахар.
„По една месечно” – рече министърът.
„Да, да – съгласи се генералът. – Четирийсет и осем годишно”.
И тогава пистолетът на генерала падна на пистата с оглушителен трясък.
На българските генерали пистолетите им изпадат от джобовете - но иначе са добре със сметките.
Все пак всичко завърши с хепиенд. Можеше пистолетът да гръмне и да уцели Младенов между очите. И ето ти съдбата на Ботев – куршум в челото, в разгара на битката със злото. Не се случи, но и така си беше внушително.
***
В политиката ни е пълно с овце, наметнати с изкуствена тигрова кожа.