бяха пратени на смърт хора без вина. Тогава си дадох дума да
не ставам големец във властта. Венелин Коцев, който коман-
министър на културата, но аз категорично отказах. Не ис-
ках да се омърсявам с политика.
на сигурност са ме предупреждавали да не разказвам вицове.
Самият Живков обаче се радваше, когато ги слушаше. Каза ми,
казвал на чужденците, когато се чудел с какво да ги забавлява.
рът. А то е написано, когато почина първата ми жена.
дях Джагаров. Изглеждаше страшно − две-трети от това, ко-
ето беше навремето. Тогава ми каза: „Следващият съм аз!“
то си тръгвах от Париж? Пикасо. И аз не я взех, защото в
София живеех в една малка стаичка и нямаше къде да я закача.
кат. Но аз пак не я взех. Да не съм Лувърът. Между другото,
Пикасо вече беше стар и ме накара да му чукам секретарката.
Тя беше млада и хубава.
− Ако бяхте взели картината, сега щяхте да притежа-
вате уникат.
− Имам един уникат. Работих в Германия през 1950−1951
година като представител на България на фестивала на мла-
дежта и студентите. Тогава се запознах с Бертолд Брехт и
той ми подари своя книга, на която написа: „На Б. Б. от Б. Б.“
Аз веднага си направих шега − „Благодаря ти, но някой ще си
помисли, че това ми е подарък от Бриджит Бардо.“ Бертолд
Брехт беше бисексуален и чукаше и мъжете, и жените в теа-
трите. Като се нахвърли върху мен, почна и мен да кандър-
дисва. Но му казах: „Ти луд ли си! Аз мразя педерастите.“ Как
да го чукам, като знам, че в този момент 2 милиона жени в
Берлин нямат мъже. От 16 до 70 години всички бяха покосени
от войната и затова в Германия имаше само момчета и стар-
ци.
− На кой сте се метнали такъв голям зевзек?
− Майка ми беше много остроумна и весела. Били са 14
деца. Имах 13 лели и вуйчовци.
− Защо сте правили такива номера на вашите колеги?
Вързали сте връзките на обувките на Камен Калчев една за
друга, за Ефрем Каранфилов сте казали, че е роднина на Кенан
Еврен. С кого друг сте си правили шеги?
− Когато Димитър Димов се женеше за четвърти път,
го попитаха кой брак му е това и той отговори − втори. Аз
се обадих: „Да, да, втори.“ Тогава сложи пръст на устата си и
ми вика: „Шшшт“.
Един от най-големите номера съм правил на Гьончо Бе-
лев, който е бил приятел на Димчо Дебелянов. Той беше от-
седнал в един хотел в Берлин. Връщаше се от Канада. Обадих
му се и се представих за агент на ЦРУ. Знаех къде живее в Со-
фия и на развален български му продиктувах неговия адрес. Той
остана смаян. Казах му, че е искал да стане агент на американ-
ското разузнаване. Той почна да ме увещава, че е член на Бъл-
гарската комунистическа партия и не желае да става никакъв
агент. Много се стресна и затвори телефона. Тогава отидох
в хотела и се качих до неговата стая. Викам: „Бай Генчо, аз съм
Божидар“, а той се разкрещя от радост: „Божидаре, спасите-
лю мой.“ От страх се беше барикадирал с леглото и гардероба.
Между другото, като бях в Америка да чета лекции, ЦРУ
ме смяташе за руски, български и френски агент и дори раз-
питваха хората, с които се познавах, защо другаруват с мен.
− С Вапцаров какво ви свързва?
− Приятели бяхме. Той ме спаси. Вапцаров не съобщи на
предателя, известен като Дърводелеца, че се е срещал с мен.
Ако беше казал моето име, щяха да ме приберат.
− Марин Георгиев направи разкрития преди години, че
Вапцаров всъщност е бил грозен и не е изглеждал така, както
го представят всички.
− Това не е вярно. Аз написах статия и той ми я пусна
във вестник „Литературен форум“. А и нямаше как да не я
публикува, защото аз съм го взел на работа. Вапцаров беше
направо красив човек. Само едното му рамо, от носене на оръ-
жия по време на военната служба, беше леко хлътнало.
− Разкажете нещо за връзката си с Пастернак.
− Аз пренесох оригинала на „Доктор Живаго“, както и
автобиографията му в България през 1951 година. По това вре-
ме на Пастернак му отказаха да печатат „Доктор Живаго“.
За да пренеса книгите, ми помогна моя позната рускиня. Тя се
качи в българския самолет и извади картата си, на която пи-
шеше „Върховна прокуратура“. Благодарение на нея не ми про-
вериха багажа.
− Носили ли сте някога талисман за кадем в студиото
на „Всяка неделя“?
− Талисмани не нося, но вярвам в числата. Когато нещо
е свързано с числото 2, знам, че ме чака лошо, а ако е свързано с
6 − ще ми се случи нещо хубаво. Като чуя мелодията на Лист
от концерт номер 2 за пиано и оркестър, винаги стават ло-
ши случки. Паднах със самолет в Канада, връщайки се от Ку-
ба, след като чух тази мелодия. След концерт в зала „Бълга-
рия“, където изпълниха същата музика, бомба падна и разру-
ши сградата, до която живеех.
− Ако днес сте събеседник, какво искате да остане от
вас в споменика на „Всяка неделя“?
− Това, което пише на камината на Зола: „Нито ден без
линия!“