Ако не престанат да дрънкат, накрая ще ни сготвят - както се полага на една овца.  

Тези дни и военният, и външният ни министър не се умориха да ни успкояват, кой колкото може - с което само заасилиха страховете ни от случващото се в Иран. Прави са хората - нас винаги поне един Чернобил все ще ни заплашва - и не става дума само за онзи, истинският, ами за тайнствената сила българска, която не се умори да произвежда калпави хорица с още по-калпави идеи, които да нагласява в яслите на Властта. 

"Няма заплаха за България от Иран" - рече Запрянов и, както се полага на един истински български генерал, беше толкова убедителен, колкото да ме подсети за онзи остроумен лаф за генералите, които са готови да спечелят предишната война. 

Надето обаче изобщо не се церемони със Запрянов: "Непосредствена заплаха за България няма, но има косвена опасност". Това е направо словесен шедьовър, ще ни трябва доста време, за да го усетим както и колкото е нужно. В днешната българска казарма това изобщо не е възможно. Тази фраза е толкова добре нагласена, че дори произволно да разместим думите, тя пак няма да загуби смисъла си, ето така, примерно: "Непосредствена опасност за България няма, но има косвена заплаха". Затова можете да си купите дългосвиреща плоча.

И иранският посланик в София уверил нашите министри, че не ни грози никаква опасност. Това е похвална откровеност- след като е добре известно, че един дипломат може да говори каквото си иска, а и в дипломацията дори придържането към приблизителната истина минава за непростима наивност. И ако нашите хора продължат да дуднат за  "липсата на опасност" като нищо ще подсетят някой по-голям безхаберник от тях да направи белята. И, отгоре на всичко,  да остане и извън всякакво подзрение - нали двама български министри вече са издали кетап за невинност на всички иранци. 

Човек трябва да е надарен със свърхспециални качества, за да ги разбере нашите будали - дали пък не си въобразяват, че мястото им в Историята е гарантирано, достатъчно е само да изкаканижат някоя глупост и сетне само да я повтарят. Няма ли кой да им подшушне, че с наивното си великодушие само подканят някоя терористична банда да се позабавлява с нас. Сякаш и те са от породата на дрънкалото Плевнелиев, който се заканваше, че организаторите на атентата в Сарафово ще бъдат незабавно заловени и дори изправени пред ООН. Заканило се врабчето пред отворената паст на крокодила. Малко да втасат тия типично нашенски словесни мурафети - и вече стават направо непоносими за нормалния слух. 

Сетне обаче нещата приеха очакваното ускорение, героите, които гарантираха пълната ни безопасност, сложиха другата плоча. При цялото си прелестно простодушие, което по начало се полага на един солдат, и Запрянов заговори като дипломат: България не се използвала за операцията в Иран и всички останали несмислици от този десен. Всъщност, възможно ли е нашият храбър генерал да не знае, че софийското летище е стъргало  за  ирански информатори, такива са и всички останали по-важни точки от трафика на българо-иранската дружба, където небрежно се мотат и самопоканилите си американски самолети? Като нищо случаят със Запрянов може да е и точно такъв  - ние сме си коне с капаци, утешаваме се, че само се преструваме на такива - и сами не си вярваме.

А иранскиият посланик веднага повярвал на Запрянов - така е в дипломацията: комплемент срещу комплимент, истината може и да почака. Специално нашата сякаш вече е обречена да чака вечно.

Пътьом да ви питам нещо: понякога нямате ли усещането, че ви будалкат доста несръчно? Откъде събират кураж за това обаче - това е въпросът. Защо говеда - истински - смятат вас за говеда? Не си купувайте дългосвиреща плоча - защото изобщо няма да дочакаме този отговор. Дано поне не свършим в казана с овчата чорба...

Да поясня лафа за плочата - преди да започнете да ме ругаете. Бавех се, защото се напъвах да се сетя, но не успях - кой писател беше казал, че в безнадеждни  ситуации човек не си купува дългосвирещи плочи - а нашата е точно такава.

Пък и има ли изобщо плоча, музика, някакъв звук, който да ни донесе нужното ни успокоение?

И още едно уточнение - сега за овцата, която споменах в самото начало на този текст.

"Натопяване на овцата" - така наричат в някои тайни служби операциите, чиято крайна цел е да компрометират някого - влиятелна личност, организация, дори държава; много често става дума и за свой човек, който е станал излишен поради загуба на капацитета си или просто защото изначално е бил негоден, но някак е търпян. "Овцата" се подхвърля/предоставя на врага, истината за нея е така нагласена, че да не събужда никакви поодозрения, дори при най-внимателно вглеждане във "фактите" от  изфабрикуваното й битие. В света на мрачните тайни това е най-жестокото наказание, то е безподобно по своята подлост.    

Имам страха, че наближава денят, в който България ще бъде натоварена с ролята на "Натопената Овца", с всички произтичащи от това последици. Тя ще бъде укорявана, например, че повече от две десетилетия след приобщаването й към Пакта, тя си остава все същият мъник, чийто отбранителни възможности практически не съществуват - въпреки че послушно си предплаща бойни самлети, които друг й ги избира - и които все не долитат дотук. А когато това най-сетне се случи, се оказва, че те  се нуждаят от ремонт. Така тази Овца, чието натопяване очевидно е предстоящо, трябва да изтърпи, извън всичко останало, и безподобни подигравки - които  биха обидили дори един мъртвец.

И всичко това се случва, докато на въпросната клетница са й доверили единствено да се бори с ръждата, която скоро окончателно ще извади от употреба няколкото защитни ракетни комплекси, които са й оставили по милост след тоталното й разоръжаване преди три десетилетия. Винаги обаче, когато стане дума за тях по телевизиите, не се намира водещ, който да попита запряновци, чие производство са въпросните комплекси -