Скъпи тарикати, какво предлагате?
 
След всички гламавщини, изстъпления и откровени маймунджилъци, които сервира българската политика, особено напоследък, клетият избирател вече дори не си спомня един важен въпрос – всъщност, единственият, важен за него: какво му предлагат и предлагат ли му нещо изобщо?
Пет дни преди изборите/пиша тази дописка във вторник, 9 ноември, от всеки ъгъл усърдно продължават да продуцират простотии, инфантилни конспирации и разправии, разправии, разправии - сигурно чак им сладни от тях. Нищо от това няма никаква връзка с живота на обикновения човек. Ако си направите труда да попитате някой партиен глухар, какво конкретно предлагат, за да издърпат някак Народеца от Блатото, той ще реши, че не сте с целия си - какво да предлагат, откъде-накъде. През последните десетина месеца всички са повлечени от черна отмъстителност - и това им е напълно достатъчно. Какво го вреш тук някакъв Народ, по дяволите.
И колко великодушен, търпелив и малко гламав трябва да е българинът, за да се затътри отново към изборните секции, след като го имат за едното нищо. Смятат го за някакъв безглаголен балама - защо тогава изобщо да го забелязват.
И телевизиите обуначват „баламата“ допълнително, ако има още накъде – главно с измишльотини, които им подхвърлят, а те безропотно ги възпроизвеждат. Някои служебни министри толкова се увлякоха по преувеличенията, толкова им хареса да се изживяват като чрезвичайна комисия ала Дзержински, че трудно ще се върнат към нормалното си състояние. Една безкрайна оперета, смислена като всяка оперета - всички искат само едно: да качат ГЕРБ на бесилката и да ритнат бурето..
Мая Манолова пък необичайно се е кротнала. Досега тя беше най-сръчния церемониалмайстор на конспирации – като се започне от Костинбродския й оргазъм; но сега, когато очевидно няма да додрапа до следващия парламент, се превърна в омбудсман на Служебния кабинет и тръгна да го защитава - дори след комично-загадъчната афера с новооткритите машини за гласуване. Толкова е объркана, че няма да й се види странно, дори да намери няколко машини и под кревата си.
В ежегодния избор на Оксфордския речник на английския език за „Дума на годината“ трябва да има специален раздел за България - пак сме толкова несъвместими с останалия свят, че трябва да ни отпуснат цяло изречение. И ето как ще изглежда символът на българската словесност, реколта 2021-а: „Не вярват на ваксините, обаче вярват на изборните машини“. Този талант само ние го имаме.
Посланието на ГЕРБ за тези избори е „Ред в хаоса“, тоест - „Да овладеем Хаоса“. При апетита за власт на тази партия, то би могло да гласи и „Да обладаем Хаоса“. Тия могат да ти скъсат нервите: уж са разсипали държавата, а пък сега ще подреждат чуждите бакии. ББ минава за диктатор, а в предизборен клип се оплаква от репресии - и е прав, ако съдим по размаха и ентусиазма, с който служебният вътрешен министър Бойко Рашков млати избирателите на ГЕРБ. Накрая той ще се окаже тайното и най-ефикасно оръжие на ББ – защото така и не схваща, че натискът му ще породи обратна/ответна тяга. Тъкмо повод, Радев специално да го награди.
Днешните телевизионни тахтаби сполучливо ме освобождават от желанието да правя телевизия. Но от време на време в мен се прокрадва съжалението, че нямам под ръка „Всяка неделя“ – ако я имах, обезателно щях да срещна служебникът Рашков с баба Велика от Мало Градище. Само щях да ги представя – и сетне щях да се надявам министърът да не излезе прекалено насинен от студиото заради една дива история – обаче съвсем обикновена по нашите стандарти. Полицията направила една от рутинните си наказателни акции в Мало Градище, кметицата имала някакви профилактични ядове, а баба Велика - повод да упражни куража и остроумието си. Тия дни Падишаха минал да успокоява селото. Гледах видеото, бяха се събрали много хора - не като на фалшивите соарета на „харвардските“ саморасляци – думата е, сигурно си спомняте, на Радой Ралин, макар че той, като нищо, щеше да ги похвали и като измисленяци. Те пътуват с един микробус, неколцина души само, спират някъде, слизат и започват да разговарят помежду си, като, между другото, обещават джакпота на всеки, който спре да ги слуша Ако има нещо сигурно напоследък, това е факта, че тия пет пари не дават за никого. Сами ще се убедите – скоро и за съвсем кратко.
Всъщност, те се опитват да повторят един номер на хората на Тренчев преди първите свободни избори/юни, 1990 година. Беше лудо време, което обаче вече изглежда мътно и дори безинтересно заради бездарието на късните разказвачи – мишляци някакви. Мишите души си остават завинаги миши, този талант не може да им се отрече. Веднъж седяхме в кабинета на Павел Писарев, шефа на телевизията, долу на „Сан Стефано“ агитките се редуваха да реват за един от двама ни, но това не повреди приятелството ни, защото Павел беше – и си остана – много качествен човек, такива в „неговата“ партия почти не останаха. Много е любопитно, какъв съвет би дал днес той, когато сме нагазили здраво в лайната и дори с удоволствие си шляпаме там – докато един отбор пришълци се готви да вземе под аренда държавата, за да засити набързо вълчия си апетит. Знаят всички номера – това ще е тяхната операция „Гренада“. Навремето САЩ нарекоха идиотската си наказателна акция срещу тази държавица-лилипут „Неотложна ярост“ – нашите пришълци вероятно ще използват по-елегантното „Неотложна лапачка“. Местните цървули от политическата масовка дори няма да се усетят. А когато се усетят, тия вече няма да ги има – ще са в някоя руска банка или там някъде.
И тогава Павел каза: „Ела, Кево, да видиш нещо“. И видях нещо – нещо уж незначително, обаче то си беше, всъщност, една величава метафора на Промяната, а сетне и на целия Преход. От един рейс на „Подкрепа“ слязоха двайсетина души, всеки от които носеше в двете си ръце по десетина каски, поставени една в друга. Делово и без излишно суетене ги раздадоха на постоянните, по онова време, кибици пред телевизията – и скоро „Сан Стефано“ почерня от „миньори“ или бачкатори, все едно какви. Повикаха малко, колкото да ги заснемем за централната емисия на „По света и у нас“ – сетне пак делово си събраха каските и друм да ги няма, до следващата акция. Направо да се просълзи човек – колко изобретателно, колко показателно, колко типично за мишия разум на Прехода. Ето, и така се съчиняваше мистификацията. Иначе Статистите бяха коректни и добре възпитани – стояха си от двете страни на разделителната линия/барикада, не се смесваха помежду си – само Асен Агов се щураше между ранните комуняги и късните демократи, задъхано и треперливо като разгонена булонка. Ония с каските си бяха далеч по-свестни – знаеха си, някак инстинктивно, че ще бъдат използвани в миманса, а после изоставени. Но пък да носиш чужда каска, с втвърдена пот в нея, понякога никак не е лошо, дори си остава красив спомен. Някак. Ентусиастите от Протести 2020 и такъв спомен няма да имат. Можеха да съхранят по друг начин дори усещането от ударите на полицейските палки – ако Рашковци, в престараването си, не шаржираха и това. Тайното лоби на Падишаха не е с целия си, това искам да кажа. Дори малко ме е яд на него, че така лесно ги върти на пръста си. Нищо, нищичко от макар и малкото уроци на Прехода не бе оценено и схванато, както трябва. Когато вдигаш врява до Небесния Падишах, че били изнесли 60 милиона лева в чували, кого смяташ, че ще впечатлиш, кого точно? Всеки от онези с временните каски ще ти се изплюе презрително: „Е, като сте такива тарикати и сте хванали чувалите – на нас ли ще ги дадете милионите? Или ще ги гепят ония, които отдавна са схванали, че целият Преход е с фалшиво ДНК, нарочно повредено и пр.“
Като стана дума за фалш, се сетих, че ония с фалшивите декларации – да наречем така за разнообразие „харвардското“ дуо – тия дни се похвалиха, че набързо са събрали милион и нещо от дарения, главно от софтуерни фирми. Някои наблюдатели се учудиха от този факт - сякаш и досега не са разбрали, че тия са царе на събирането, не на изваждането. А и връзката им със софтуерните фирми може да бъде обяснена с един неособено чист замисъл, който разчита на повреденото ни ДНК – иначе казано, на това, че се очаква да бъдем завършени тъпанари или, че сме на път да станем такива. В това е целият номер – а не в мерака на дуото да се представят като великия Худини – разделен в две опаковки, но, все пак, Худини. Нищо подобно нямаме насреща – но цървулите лесно можеш да ги залъжеш. Не ви ли измъчва една мисъл: защо свинете са най-интелигентните животни, а пък нашите свинари са си тъпанари и толкова? Между другото, клетият Мортен Лунд , измаменият бивш съдружник/инвеститор на Асен Василев, дали е измежду спонсорите/дарителите на проекта на дуото? Ако не е, значи е излишно отмъстителен и злопаметен. Голяма работа, че са му свили софтуера. Виж ни, драги Мортен, как у нас доста народ си живее с разбъзикан софтуер – и не му прави впечатление, готов е да приклекне пред всеки тарикат, колкото и да е евтинджос, от пръв поглед и изобщо.
По-горе споменах за един замисъл, който може да се пробута само на кретеноидна държава: проект за регионална генетична диагностична мрежа. Кирчо вече бил подписал предварителен договор с американска фирма, за да й бъдат предоставени личните данни от зелените сертификати на милиони българи. Подробностите може да откриете в сайта „Афера“. Тия не си играят на дребно – имат си и чадър, Кирчо вече накиснал Радев като автор на идеята.
А на Бойко Рашков никакъв софтуер няма да помогне, ако се изправи срещу баба Велика. Той и другият Бойко остана зяпнал, докато я слушаше.
Не се паля лесно, толкова истории съм видял/преживял през годините, че не мога с лека ръка да си причиня това. Обаче тази дребна женица направо ме зарадва – все пак, не са успели да стигнат с мръсните си ръчички до ДНК-то на всеки нашенец и да го разчовъркат - до невъзможност да бъде разчетено. Малко думи, все на място, и една тънка ирония, която ще вледени всяка временна властова гарга – това е Велика. Тя и на Падишаха няма да цепи басма, ако го заслужи. За Рашков да не говорим. Ще му се подсмихва тънко и лаконично ще му обяснява, че няма държава, която да я стресне – а пък, ако държавата е като днешна България, ще са нужни поне две.
С какъв акъл изобщо пращате трима полицаи при тази 83-годишна старица? Те не са виновни, разбира се, гонят служба, пазят си хляба, и тоя вятър ще отмине, трябва да оцеляват. Обаче ония, които са ги засилили? Баба Велика и такива като нея, а те са много, са като неутронна бомба – пейзажът си остава същия, всичко е непокътнато – само дето глупаците наоколо са намалели с няколко души.
Искам да кажа, че Велика няма да носи чужди каски, дори временно.
И друго искам да кажа, направо на Радев – че никаква борба с корупцията пет пари не струва, ако пострада дори един човек като Велика. Както сте я подкарали, всички ще ви изоставят – като някои, пътьом, яко ще приджобят с новия софтуер за ограбване на Народеца.
Вижда ви се дреболия случката с баба Велика?
Или пък историята с каските?
Хубаво, готови сте за „Продължаваме промяната“. Това заглавие също е със сбъркан софтуер. Защото, ако въпросната партия оцелее до следващите избори, ще стане ясно, че само няколко души ще продължават да събират – а останалите край тях ще продължават напусто да чакат промяната.
Малцина си дават сметка, че Служебният кабинет – тъкмо той! - ще загуби за пореден път изборите и това ще е справедливо – защото по един немислим начин, направо гаменски, той се опитваше почти цяла година да предрешава изборните резултати.
Радев? Какво му трябваше на баир лозе. Все ме подпитват разни хора за превращенията му. Казвам им: „Праволинеен човек не може да оцелее дълго в мазалото от тарикати“. Накрая ще му пришият, че той ги шишка.
Плочата за злодея ББ се изтърка. Пак ще спечели изборите - той ги печели вече рутинно, чак ме е яд. За баба Велика - не знам.
И след тия избори нищо няма да предложат на Народеца. Но поне за себе си да измислят нещо по-смислено. Време е за един експертен кабинет, излъчен от системните партии – другите, дребосъкът, ще продължават да си играят на рекетьори. Няма нищо лошо в това, че идеята за експертен кабинет бе подхвърлена още преди години от Доган - няма да им иска такса за ползването й, има си достатъчно и никога не го е крил – не е като Костов, който не сме да пие две бози – да не го питат, откъде има пари за втората. Още в средата на 90-те години Доган си каза, че е милионер и то в зелено. Сетне при Слави отвори дума за обръчите от фирми около всяка власт. Дигнаха врява до небето целомъдрените ни политици, включително и същия Костов, който още доста преди това бе превърнал държавата в обръч за собствена полза. Най-големите говняри на криминалната приватизация и досега се правят на непоръбени мадами. Влачеха всичко, което им падне, и се правеха на девствени, пък накрая се оказаха най-големите уруспетини. Крадливи при това.
И какво има на политическата сергия – дни преди изборите?
Тия, дето идваха, вече си отиват – отиват си, преди изобщо да са дошли. Ще ги запомнят като приватизаторите на Протести 2020. Нали толкова хвалехте „младите“ – а те се оставиха да ги използват като шерпи. Сега ще си поиграят с машинките за гласуване – все е нещо.
Новите „млади“, които представят дуото си като голям симфоничен оркестър? Гледайте да не отмъкнат и Българския Ген – другото ще го прежалим някак.
Демократична България? И те плячкосаха нещичко от Протести 2020, но си го заслужават, толкова години все доказват, че у нас десните са десни.
Слави, Слави – защо не „умря“ при Краси Гергов…
Бойко – Корнелия – Ахмед?
Бойко – Корнелия – Ахмед…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Избори, Народа, Дзержински, ГЕРБ, Мая Манолова, Служебен кабинет, Оксфордски речник, Бойко Борисов, Бойко Рашков, Румен Радев, "Всяка неделя", Мало Градище, баба Велика, Радой Ралин, Константин Тренчев, "Подкрепа", Кирил Петков, Асен Василев, Павел Писарев, Прехода, Асен Агов, Протести 2020, Худини, ДНК, Мортен Лунд, Продължаваме промяната, Доган, Иван Костов, Демократична България, Слави Трифонов, Корнелия Нинова

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.