Африки и такова
 
Веднъж един сенатор казал на президента Хари Труман, че единственият начин да получи каквото иска е да уплаши до смърт американския народ. Нашите политически дребосъци пък успешно получават желаното като оглупяват, отблъскват и отвращават Народа. Правят го успешно от години - и вече разполагат с един напълно подходящ материал, който апатично следва напъните им.
Американците обичайно са пределно критични, когато говорят за политиците. Писателят Майкъл Роуботъм, например, беше казал: „Щатът Тексас екзекутира хора, само ако са осъдени на смърт - а не, ако са в мозъчна смърт, защото това би означавало да се изтребят повечето политици“. В мозъчна смърт са и доста от нашенските политикани. Обаче тук сме милозливи, дори прекалено, спокойно можем да изтърпим някой завършен идиот, който тръгва да се препъва по политическата сцена. После свикваме с него - макар че, докато върши глупостите си той сърба от нашата паница, и то с по-голямата лъжица. Дори не се сещаме да ги намразим подобни типове - мразим се помежду си, а не тия, които направо ни побъркват с инфантилността си, а понякога и с лудостта си. Не мразим палачите си, защото сме станали флегматични и нерешителни, вече можем да преглътнем всичко и всекиго. Идиотският ни живот сякаш е изпил и последните ни остатъци от придирчивост - забелязваме това особено по време на всяка предизборна кампания и веднага го забравяме – до следваща среща със следващата порция лумпен-политици еднодневки, на които им е дошъл реда да се упражняват за наша сметка.
Най-отчайващото е, че хората, или поне болшинството от тях, се примириха да преглъщат очевидни нелепости - глупаци им говорят като на глупаци и те се съгласни да играят тази игра. Всяко куку, стига да е ново/непознато, може да им дрънка каквото му падне и това се приема като нещо неизбежно. Качествените личности, доколкото са останали, отбягват да полемизират с въпросните случайници, това им се вижда унизително - и така, с пасивността си, също захранват фабриката за глупости. Говори се на аба, ан гро…– и всичко минава и заминава.
Разумният, истински загрижен за Българските Батаци човек няма да издържи и една минута двамата дърдорковци Кирчо/Петков и Асенчо/Василев, например. Много са смешни, но се готвят да се упражняват на ваш гръб. Нищо конкретно и ясно не се чува от тях, единият от това екзотично дуо щял да оправи образованието – само трябвало да проучи опита на Сингапур - и готово. Истински Колумб. Немалко такива като него от 30 години насам подритват образователната ни система, докато накрая, като цяло, българските деца станаха шампиони по неграмотност. Кажи сингапурецо, как ще ги ограмотиш, обаче кажи нещо конкретно. Другият пък каканиже пред една шепа хора, че всичко му е наред, всичко си има, обаче решил да се пробва в политиката – и аборигените кротко го слушат, не мигват дори, когато им казва, че ще се пробва за тяхна сметка. Ей, не разбирате ли, че той не е от вашата кръвна група, от вашето племе дори не е. Ще ви забаламосва известно време, докато още повече му натежат джобовете – и чао, бързо ще му омръзне да се преправя на светец.
Абсолютен майтап, поне досега, са срещите на дуото с техни евентуални привърженици, а, всъщност, сеирджии, които искат да хванат цаката на новите тарикати. Дори соц агитаторите щяха да се срамуват от евтините им пинизи. „Какво да направя за вашия град, за Силистра?“ – пита единият съгледвач. Знае много добре, че нищо не може да направи - но го казва. Вие гледайте да не отмъкне кесийката ви със стотинките.
Интересно, ще направи ли среща дуото с избиратели край Камен бряг – на фона на величествено потопения от Служебния кабинет кораб?
Едно и също се случва по време на последните изборни кампании. Но опитните играчи от Сектата са се изпраскали вече перфектно, режат тънки резенчета от специалния Локум за Балами, не се изхвърлят излишно, тупкат топката на място – и това е дори по-честно, отколкото някакъв главанак да ти обещава, че набързо ще оправи образованието, здравеопазването и каквото друго се сети. България била само 7 милиона и затова бързо можело „да се вдигне стандарта й супер много“. Ами, ако беше 5 милиона, сигурно за два месеца щяха да направят това. Празни приказки, подходящи единствено за супермаркетни политици. Сериозен човек не може да говори така. Тия нямат и никаква представа за Времето – не схващат, че то е обща ценност, понятие си нямат и от Миналото, не знаят, че не можеш да го преобръщаш, както ти скимне. За жалост, до такава степен е изпаднал Народа, че вече всеки може да го води за носа. Предлагат му предимно маниащини и гола пропаганда.
Централната новинарска емисия на Би Ти Ви в неделя, 10 октомври, ни представи в една миниатюра, може би донейде случайно, образа на света в който се намираме - и няма никакви изгледи скоро да се измъкнем от него. Да се измъкнем от една безспорна дуращина. Един пример само: ЕС прави допитване с обикновени граждани, как да бъде решена кризата с бежанците - и това е типичен соц подход. Тотално бездарие, прикрито зад евтина демагогия, изчерпване откъм идеи, безпомощност… При всичко това, когато от екрана ни казват „Важният глас е твоят“, това прозвучава като един крясък на безтактност. Нищо важно не зависи от обикновените хора, отдавна.
Добре, че Кристина Газиева разговаря с едно необикновено създание, лишено не само от долните си крайници, но и изобщо от долната част на тялото си. Би трябвало да се смутим от гледката, дори да се потресем, обаче тъкмо обратното – припомнихме си, че Човешкото може да приеме всякакви изражения. Героят на Кристина – Зайон Кларк - има удивителни постижения и това вероятно е накарало мнозина зрители да си помислят, че той – уж една втора Човек - със сигурност ще надбяга доста от нашите управници. А генералите мълчат – упорито и величествено. Все още мълчат и за кораба-отровител – докато той се превръща в една внушителна метафора на Провала. Ще мълчат, дори ако получат предизвестие за свършека на света.
Няма да видим нищо сериозно до края на кампанията – само дребнавост в изобилие. Прехода навлезе във фазата на гниенето и не се знае колко дълго ще продължава това. Но сякаш не останаха едромислещи хора, които да ни предупреждават за новите беди, които са надвиснали над главите ни.
Добре, че поне в медиите се случва нещо забавно: най-яростни критици на ББ в момента са тъкмо ония особи, за които беше известно, че имат специална близост с него, възпитано казано. От години се говори, че ББ понякога обичал да развеселява компаниите си, като им чете есемеси, получени от тях. Голям смях падал. И голям плач ще падне, ако някой вземе, та ги публикува. Нищо чудно и някой оператор да се е постарал да остави спомени за бъдещето. Тъй или иначе, превращението на доскорошните му обожатели безспорно позори занаята ни.
Иначе, изобретателността на целувачите е безкрайна. Огнян Герджиков, за разлика от цял легион видни коституционалисти, се опита да оправдае Кирчо П. за двойното му гражданство. Някак неловко се получи – все пак той беше служебен премиер, посочен от Радев, и сега се натисна да му прати една целувчица. Може би правният му капацитет е значителен, но стихотворните му забежки - особено проникновенията му за запека - вероятно от време на време го разсейват и разстройват. Понякога дори и поетичния му шедьовър за „Дулколак“ не може да помогне, нужно е друго стихотворенийце – специално за Кирчо, може би някаква ода за „Имодиум“. А бъркотиите, които Герджиков създаде при прехвърляне на акциите на футболен клуб „Левски“ ще останат незабравими. Накрая се плесна по челото и намери вярното решение.Това е добър съвет – пляскайте се по често по главите, имам предвид управниците ни.
А, да не забравим заглавието на тази дописка. По време на една от срещите с евентуални негови избиратели и докато скачаше от тема на тема Кирчо изтърси: „Не може да се конкурираме с Африки и такова…“.
Такова? Ясно е, че с тия гении сме в позиция „такова“. Но колко ще трае това „такова“? И какво, всъщност, е въпросното такова…
 
/каре/
ЛУДОСТ ТАКАВА
 
И когато разбрал, че българите го обичат, Плевнелиев решил да стане президент. Президент на хората, които го обичат, а не на някоя партия – затова дълго отказвал на поканите на ББ.
Ето, така бавно и неусетно полудяват нашите политици.
Ако слушате Плевнелиев, ще излезе, че всички вие сте били изолирани някъде и не сте били свидетели на въпросното събитие: как от обичта народна пръква един президент.
Може и иначе да се каже: сякаш вече всички вие не сте с целия си и не помните нищичко.
Гледайте на всяка цена интервюто на Плевнелиев от поредицата „Президентите на България“, автор Цветомир Йочев, Би Ти Ви. Излъчено бе в края на миналата седмица - има го в сайта на телевизията.
Гледайте го, за да сте наясно – окончателно - какви хора са ви управлявали.
Плевнелиев се смята – сериозно го казва - за един мъдър и успешен президент, въпреки че за мнозина той бе Чучелото на ББ. Ето как говори той за себе си:
„Влязъл с летящ старт в политиката през 2009 година като надпартиен експерт. Като министър създал дългосрочни стратегии в пътното строителство, някои нарекли това „Планът Плевнелиев“.За две години построил 300 км магистрали, което никой друг не бил правил. Стартирал няколко хиляди модернизационни проекта, познавал всички кметова, обикалял регионите. И съвсем естествено през 2011 година бил толкова популярен и обичан от българите, че имал по-висок рейтинг от министър-председателя ББ. Тогава дошъл въпросът, как продължава оттук-насетне. ББ започнал да го убеждава, че е подходящ за президент, а той отказвал просто, защото искал да си довърши мандата като министър…“
Най-накрая кандисал – и през септември 2011-а решил да се впусне в надпреварата.
А всички ние, смотаняците наоколо, досега го смятахме за един комичен придатък към ББ.
Това е същият обичан от българите невзрачен тип, когото ББ почукваше публично по главата, за да види колко е узряла тя. А той пък – надпартийният - се гушкаше в обятията на Цветан Цветанов, за да го подхвърля оня във въздуха в чест на победата му.
И сега е там – вероятно обитава някой слой на атмосферата, който няма нищо общо с реалността.
Ние го смятахме за една от бройките на Падишаха – а той се виждал като Разпоредител на Българската съдба. Някой с перото на Цвайг трябва да опише маниакалните български псевдовластници.
Голямо изпитание е гледането на това интервю – най-напред, заради нечовешкото себегероизиране на Пл. Дори няма да се разсмеете - по-скоро ще се натъжите. Плевнелиев се вижда като властелинът на някаква тайнствена епоха – неизвестна на никой друг. И наистина си вярва.
Вярва си, че е бил и най-добрият президент досега, дори се вижда като арбитър на останалите президенти на Прехода. Сладостно фамилиарничи със спомените си за известни личности, фамилиарничи с Историята, без да си дава сметка фамилиарничи със самия себе си, глези се, обладава се ненаситно.
Ето така се фалшифицира цялата история на Прехода.
Златимир Йочев е свършил добра работа и оставя едно ценно свидетелство за Нелепостите на Прехода. Запазва хладнокръвие през цялото време, докато Плевнелиев разплита кълбото от кукувича прежда, с което се надява да се изтегли до небесата. Златимир го оставя сам да се набие на кола – докато Пл. си въобразява, че е вече някъде край Слънцето.
И това се случва, докато днес Народа е раздиран между Отчаянието и Наранената Гордост. Голяма част от него разбира, какво се случва с Кораба ни. За разлика от нагласените/насилените „оптимисти“ - на тях дори и потъващият кораб край Камен бряг им изглежда като „промяна“.
Накрая ще го сметнат дори за успех на новите си любимци.
Маниащините на хора като Плевнелиев вероятно също ви тласкат към отчаянието.
Лудост някаква витае над мрачните ни дни.

 



Тагове: Кеворк Кеворкян, Хари Труман, Майкъл Роуботъм, Кирил Петков, Асен Василев, Сингапур, Колумб, Образование, Камен бряг, Сектата, Времето, Би Ти Ви, ЕС, Кристина Газиева, Зайон Кларк, Прехода, Бойко Борисов, Огнян Герджиков, дулколак, Плевнелиев, Златимир Йочев, Цветан Цветанов, Цвайг

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.