"Харвардски" капан за Радев
 
Добре, че Кирчо Българина се насади на пачи яйца, та се сетихме за нещо далеч по-важно от скункс-историйката му.
А то е, че тук вече нищо не работи. Дори Народният инстинкт, което си е направо едно чудо. Това е сигурно предизвестие за края.
Случва се нещо, което сякаш бе немислимо: хора, премятани трийсетина години за всичко, да не запазят поне една минимална подозрителност. Да са станали толкова наивни, та да позволяват на всеки елементарен тарикат да ги будалка – че дори и да им харесва това. Весели мазохисти – в това сме се превърнали. С нулева прозорливост.
Иначе не може да се обясни заплесването на немалко хора по Кирчо. В социалните мрежи някои дори го сравняват с Костов, Симеон или Бойко, та дори му дават и някакво предимство пред тях. Представям си тънката усмивка на Костов – ако изобщо си е направил труда да изслуша някои от Кирчовите невнятности; сигурно се е питал, що за идиоти преподават в наши дни в Харвард или там някъде. Симеон пък не би го препоръчал и за крупие в някое казино – защото е много бъбрив и привидно самоуверен, така крие комплексите си. Обаче това не пречи някои от днешните му ходатаи да го виждат като стопанин на цялата държава – е, тогава тя със сигурност ще се превърне в нещо по-безмилостно и от казино, в което всички зарове са фалшиви.
Не съм сигурен, какво би направил Бойко – той е най-малко гнуслив, доказа го, когато прибра при себе си Христо Иванов, добре, че държанките бързо му омръзват. Бойко ще е най-внимателен с Кирчо - бъдете сигурни, че вече го е изчислил; като цар на лафовете постните словоподобия на онзи вероятно го разсмиват; най-добре работи с подобни фукливци – видимо или задкулисно.
Освен, че жестоко накисна Радев, досега нищо друго не е постигнал Кирчо. Капанът, в който влезе президента, потвърждава за сетен път смайващата наивност, до която може да пропадне българската политика. Отгоре на всичко, нищо специално, нищо „харвардско“ няма в тази история – чухме щракването на един див Ганьовски капан, само това. И го постави човек, който непрекъснато говори за „почтеност“. Дали Кирчо изобщо разбира, какво направи?
Беше повече от ясно, че не може да бъдеш министър с двойно гражданство – запретява го Конституцията. Наистина е загадка, как Радев допусна това, кой го е подвел, кой му е обещал да замаже гафа.
Преди няколко дни той отправи искане до Конституционния съд да не дава ход на делото за двойното гражданство, понеже то няма предмет - „двуженецът“ Кирил Петков вече не бил министър. Така той призна, че е допуснал грешка – но пледира тя да бъде оставена без последици. Как да си обясним тази пък недалновидност? Сякаш Радев упорито отказва да осъзнае, че е въвлечен в една очевидна фалшификация. И му е отредена неприветната роля да държи чадър над нея – без оглед на загубите, които ще понесе.
Радев често говори за корупцията, разяла държавата. И сега имаше отлична възможност да санкционира най-позорното зло: корумпирането на Истината. Но не го направи.
Онази вечер по телевизията мина филма „Дискриминация по полов признак“. В една от сцените действието се развива в Харвард, през 50-те години на миналия век. Ректорът посреща новите студенти със слово, от което ще запомним, че възпитаникът на Харвард уважава законите.
А тук министър можеш да станеш по-лесно, отколкото да си отвориш сергия на битпазара в Илиянци – дори ако газиш законите и подписваш декларация с невярно съдържание.
Само дето накрая Радев може да се окаже жертвата.
Единствено на „двуженеца“ ли се дължи това - или и на някои кръгове, които очевидно ще загърбят/изоставят Радев, след като имат вече свой кандидат-президент?
Тъй или иначе, един по-скоро икономически проект, представян от „харвардското дуо“, безмилостно бе задвижен за сметка на Радев.
Впечатляващо е упорството, с което Кирчо предлага на публиката есеистичните си размишления около скандала с гражданството му. Обичайно те са порядъчно елементарни, а нерядко и смущаващо инфантилни. Но това не го притеснява и той екзалтирано продължава да оспорва Конституцията и законите, дори настоява да бъде приет от Конституционния съд. Спокойно може да изтърси фразата „Конституцията е за живите, а не за мъртвите“, без да си е направил труда да разбере, че тя далеч надхвърля кахърите на семплата му личност. Той си е един любопитен образ измежду най-фрапантните герои на Прехода. Винаги е лъчезарно усмихнат – и нахалството му също е лъчезарно. И той като „Ласкателят“ от знаменитите „Апострофи“ на Теофраст с готовност ще обещае, че на един дъх ще отиде и ще се върне от Женския пазар, за да ти купи нещо. Нашият К. обаче се опитва да приласкава на едро, той си играе с очакванията на милиони хора. Това е опасна и нечестна игра – и вижте, колко много хора се подвеждат по него, за тях прегрешенията му със Закона нямат никакво значение. Няма какво да се залъгваме – това си е направо Бунт срещу нравите и правилата. Прави впечатление и друго: на подобни играчи/лъжеспасители им е нужно все по-малко време, за да обсебят вниманието на публиката и да я обладаят. Интригата ще трае все по-кратко, но и срамът също бързо ще отмине – в очакване на следващия ласкател – и това вече трябва да ни плаши. На Костов му бяха нужни почти десет години, за да бъде видян като „спасител“; Симеон имаше зад гърба си десетилетията на династията си; Бойко се стара цели двайсет години, ако броим и престоя му в гримьорната - като главен секретар на МВР и кмет на столицата. На техния фон Кирчо изглежда просто като един екзалтант, който все още тича към Женския пазар…
Интересно, какво ще покажат социологическите проучвания за отношението на българите от чужбина към аферата на Кирчо. Все пак, поне те би трябвало да знаят, че в една нормална европейска страна подобни неща са санкционирани незабавно и без никакви усуквания. Но пък ние сме си устроени наопаки на всяка нормалност, така че и това не е сигурно. Бягството от България не предвещава незабавна раздяла с тукашния манталитет, мнозина си го обгрижват цял живот, пазят го като фамилното злато.
Общуването на Кирчо с публиката при непрестанните му телевизионни участия също е предостатъчно нахално – той предпочита обтекаемото говорене, поръсено с патетични обещания, което със сигурност вбесява специалистите. Продавач на захарен памук. Той е един джобен, миниатюрен Симеон – няма неговата мая, разбира се, но също е майстор на обещанията. И за разлика от екс-царя е сигурен, че никой няма да му търси сметка – все пак, ония времена бяха по-други, не беше толкова лесно да баламосаш простолюдието. Сега то съвсем изпосталя, можеш без особени усилия всичко да му пробуташ – достатъчно е само да се усмихваш лъчезарно.
Интересно, защо Радев толкова е харесал Кирчо, какво го прави ценен за него. Той е от съвсем друга порода, самонаправен мъж, абсолютен професионалист в своята област - защо се е лепнал за кръга, който наднича зад Кирчо, какво му гарантира той? Радев би трябвало да е наясно, че хората от този кръг често сменят предпочитанията си, единственият им сигурен партньор е собственият им интерес.
Между другото: от различни места продължават да нашепват, че президентът трябвало да бъде „обединител“. Това е повод да си припомним, кой от досегашните президенти на Прехода беше „обединител“.
Желев? Той докрай съжаляваше, че Живков не е бил съден. Обаче иронията е в това, че, изглежда, Паметта на хората ще се окаже по-милостива към Живков, отколкото към първия демократично избран президент.
Петър Стоянов направо си казваше – „Аз съм седесар!“/февруари 2000 година. Провинциална версия на прочутата фраза на Кенеди „Аз съм берлинчанин“.
Първанов? Той и досега отстоява идеята за Обединителя, макар че не успя да предотврати дори разлома в БСП.
Плевнелиев пък, всеки път, когато си отваряше устата, разединяваше - всяка дума, казана от него за Миналото, сблъскваше хората.
Нищо и никой вече не може да обедини милионите ОБИДЕНИ. Ще трябва да минем и без „Обединител“.
Сега кандидат-президентите ще си поиграят с тази тема – и толкова. И те като Кирчо са нямали време за Конституцията – а в нея изобщо не става и дума за „Обединител“, за „Обединение“, а само за представителство, по възможност равновесно, на „всички българи“. Ако притурим щипка фалшивост, това може да се прочете и като „олицетворяване единството на нацията“.
Ако се върнем към аферата на Кирчо, неизбежно е да заключим, че, в крайна сметка, шепа розовобузести момчета изиграха Радев - това е истинското задкулисие, това дори може да мине и за проява на „дълбоката държава“. А той милостиво посети петнайстата Среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“.
Изглежда, „Магазинът за наивници винаги има какво да предложи“, както казваше Джон Конъли. Той винаги ще е отворен – за разлика от почти всичко друго, което не работи. Има вероятност Конституционният съд да стъкми някакво витиевато решение – когато това няма да има вече никакво значение – и така да пожали репутацията на президента, а и да омекоти съдебните неприятности на фалшификатора Кирчо. Радев ще направи няколко коремни превъртания на лоста в някоя авиобаза, за да забрави всичко. А словесните превъртания на Кирчо вече няма да интересуват никого.
И след всичко това, никой няма да забележи, че не „работи“ и доверието, чрез което функционира една държава. Лековерието вече съвсем лесно взема превес над промисленото доверие. Мнозинството обикновени хора не храни никакво уважение към повечето от институциите; Парламента има срамно ниска, направо нищожна репутация – обаче това не прави впечатление на никого. Но пък току пръкне някакво необяснимо любопитство, дори доверие, във фамозни образи като Кирчо. Хората сякаш искат да бъдат баламосвани – дали това не е тяхното несъзнавано докрай отмъщение, за да прогние по-бързо всичко онова, в което са омотани.
Сериозното и смисленото сякаш стават все по-ненужни. Ако се появи някакъв „месия“ – и той ще бъде сакат идиот, по възможност кьорав и глух, а пък ако е и ням, още по-добре.
Време е и за тази среща. Може да е за хубаво. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Кирил Петков, Иван Костов, Симеон, Бойко Борисов, Христо Иванов, Румен Радев, Конституционен съд, „Дискриминация по полов признак“, Харвард, Прехода, Теофраст, Желю Желев, Тодор Живков, Петър Стоянов, Георги Първанов, Плевнелиев, Капитал, Джон Конъли

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.