Свобода и шумолене
 
Тия дни пак имахме гости – от ония, които приемаме за навлеци, неизбежните навлеци. И те си знаят, че са такива, но няма как – трябва да си дават вид, че са много загрижени за българските ни работици, особено за свободата на тукашните медии. Тая дъвка я мляскат от години, тя вече сигурно има вкуса на джапанка, отдавна захвърлена на някое сметище. Но продължават да я пребутват из устите си.
Никаква свобода не ги интересува – си казва човек, докато гледа с какво отегчение шефката на мониторинговата група към Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента обобщава наблюденията от двудневната си визита тук. Нищо не й струва на София ин т Велд да каже, че у нас „нивото на свобода на словото е ниско“ – понеже, всъщност, нищо не казва по този начин. Брюкселска дантела, нищо повече. Най-напред, не е ясно към кого е адресирана констатацията й – и това я прави беззъба и направо несмислена. Звукоотделяне пред приспана публика, която се надяваш да не събудиш, понеже може да ти зададат някой неудобен въпрос. Например – откъде набавяш информацията си.
Единствените, които кярат нещо от подобно звукоотделяне, са някои неправителствени организации, които съществуват покрай тази фалшива игра на загриженост - все ще им капне някоя мазна пара. Простолюдието, а дори и самите медии, отдавна не й обръща никакво внимание - и на 250 място да ни сложат по „свобода на медиите“, това изобщо не ги интересува. Цяло чудо е обаче, как го правят това класиране, след като е ясно, че авторите му са подвластни предимно на подмятания и клюки. А и самото функциониране на подобни „мониторингови групи“ напомня на някои практики от соца, когато най-важно беше да се шуми около някакъв проблем. „Шумим, брат, шумим“ си подмятаха номенклатурните началници от различен калибър - и ведро шумяха, без да променят и дори да вършат практически каквото и да е. Това шумолене също изигра своята роля за пропадането на соца. Впрочем, вгледайте се в днешните ни политици – и при тях шумоленето е в природата им. Те обаче, за жалост, няма какво да провалят, защото всичко отдавна е продънено.
По какво, всъщност, личи, че сме опашкари по „свобода на медиите“?
От сутрин до вечер многобройни публицистични телевизионни предавания ентусиазирано произвеждат шумове. Публиката познава в детайли гърчовете - не само словесни - на повечето коментатори, дори с лекота може да познае, какъв шум ще произведат в конкретен случай. Те са втръснали отдавна на всички, но зрителите ги приемат като неизбежния придатък към всяко събитие, което заслужава да бъде анализирано. Но никой не се сеща да ги пита – най-малкото пък навлеците от Брюксел – какво мислят те за свободата на словото у нас, как успяват да се проврат изпод твърде ниското й ниво. Интересно, какъв шум би издал по този повод един Андрей Райчев, например, който кърши толкова убедително ръце, че човек дори не се вслушва в шума, който произвежда. Или пък, какво мисли за въпросната „свобода“ един Прокопиев, който в сравнение с Райчев изглежда направо като Бъстър Китън на попикания ни „мейнстрийм“? Той от десетилетия произвежда шум, скъпоплатен обаче от чужди фондации – например, „Америка за България“ – сякаш си имат работа с гладно сираче от Сомалия. Но Америка винаги се е държала шантаво в някои отношения, това е един от основните й чарове - и заради това издържа медиите на един всепризнат и почитан олигарх. И така освобождава словото от тиранията на Несвободата.
Следващата европейска компания от навлеци може наеме – ако разполага с достатъчно солиден бюджет – Прокопиев за поредния си тур из страните-аутсайдери в Европейския съюз, за да обяснява, с какви открития медиите му са постигнали свободата си – тоест, дали са им ключа от касата на „Америка за България“. По време на турнето може да се анализира и един прелюбопитен факт: преди години, при някаква сделка, въпросният олигарх беше заложил не само собствеността на свободните си медии – свободни заради американските подаяния - ами дори и редакционната им политика! Това безспорно е забележителен епизод от кървавата битка за свобода на словото, наистина. Този факт прошумоля набързо из медиите, и никой не го отрече. Но си струва да бъде осмислен, примерно така - може ли от години да опяваш чуждата „несвобода“, когато самият ти си ипотекирал редакционната политика на собствените си „свободни“ медии? Поне на пръв поглед това противоречие изглежда скандално, но, всъщност, е напълно приемливо, особено ако „Америка за България“ ти плаща масрафа. Никой обаче не се сети да спре каканиженето на госпожата, която предвождаше споменатите навлеци от Брюксел - и да й зададе този въпрос. В замяна на това, някои телевизии, Би Ти Ви специално, са винаги готови да транслират шумоленето на Бъстър, без значение дали то изобщо интересува клетата им публика. Това е специално шумолене, винаги е предназначено да уязви по някакъв начин опонентите на Прокопиев, за да бъде провидян той като единствен продуцент на „свободното“ слово.
Кои, всъщност, са потърпевши от „несвободата“, от ограниченията, на които е подлагано словото? Какво мислят за въпросната несвобода най-активните и най-охранени екзалтанти от Кастата на Лаладжиите – например, нетърпимата почитателка на ББ проф. Антоанета Христова или някой от вдървените от преклонение симпатизанти на РР? Телевизиите са направили безсрочен абонамент за десетки политолози, социолози, дори за някои обикновени коминочистачи – някои партии продължават да вярват, че ако пипнеш коминочистач, това е на късмет и ще спечелиш изборите. Но досега не се е чуло някой измежду тях да изшумоли нещо за инквизициите, на които е подложено/уж словото. На какво се дължи тази любезност?
Ами, кой от политиците върти плочата за „несвободата“? Никой, разбира се. И власт, и опозиция са еднакво добре дошли в медиите да ръсят глупостите си - колкото по-големи са те, толкова по-добре. Освен това, винаги се намира някой медиен Мунчо, който да даде трибуна дори на най-дърварските лъжи. Трябва съвсем да изпадне някой, в смисъл - напълно да занемари шумоленето си, за да започнат да го избягват. Фактически, няма никаква преграда между публиката и глуполенето/думата е на покойния проф. Иван Славов. Но за глуполенето никога няма да направят мониторинг. А, всъщност, тъкмо то трябва да бъде ограничавано, дори забранявано, защото е истинската не-свобода. Но никой не му обръща внимание – и така сме свикнали с него, че ако някой ден то внезапно изчезне, със сигурност ще се почувстваме осиротели. То само това остава – да ни отнемат и глуполенето…
То ли е показателят, заради който ни запращат на 112 място по „свобода на медиите“? Не, разбира се. И никога няма да бъде.
Въпросната класация поставя в неловко положение десетките „спецове“, окупирали трайно различни телевизионни предавания или вестникарски рубрики, дори ги представя като нехранимайковци, които сякаш не забелязват проблема с „несвободата“, заради който навлеците от Европарламента редовно си острят моливите в главите ни. Това изглежда като пряк упрек към тях – но те остават неми.
Има неколцина устатници, които официалните медии избягват за всеки случай - и нищо повече. Кой е спрял някого да каже каквото му хрумне - за когото му хрумне? В същото време, никой не е в състояние да попречи на покорените от чужди фондации медии да съчиняват/плетат схемите си. Поощряват ги с някакви пари, които обаче изглеждат като жълти стотинки пред проектите им да разбазарят самата държава. Един подобен проект и в момента е в ход. А будалите нека да зяпат мухите.
Каква свобода на словото, по дяволите – те държавата се канят да откраднат под носа ви. Винаги са го правили и пак ще го направят.
Мониторингите са едно глуполене, нищо повече. Те нямат нищо общо с истинските проблеми. Битката е на хранениците на „Америка за България“ срещу реалните им или набедени съперници за водещо място в олигархията. Свидетели сме на зверски сблъсък, направо фантастичен за мизерните ни мащаби. Фаворитът на Фондацията влизат със завидна бонификация в него – засега той е нещо като назобения с допинг велик колоездач Армстронг. Но все някога ще го гепят.
Свободата на словото няма нищо общо с това.


Тагове: Кеворк Кеворкян, мониторинг, София ин т Велд, Андрей Райчев, Иво Прокопиев, Бъстър Китън, "Америка за България", Би Ти Ви, Антоанета Христова, Румен Радев, Мунчо, глуполене, Иван Славов, Армстронг

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.