Мукавени герои
 
Откраднаха за собствените си нужди протестите от миналото лято, присвоиха енергията им, доколкото я имаше, извъртяха ловко този номер – дори тарикатите от Костовата приватизация сигурно са им завидели. И после се хванаха за гушите, правят си кални номера с подкупи, наричат се „педерасти“. Да се съгласим поне с последното: добре, педерасти сте, няма да спорим. Обаче успяха да подлъжат Народа, дори софийския препатил пълнеж на „дясното“. Прехода има много пороци - един от най-зловещите е, че хората вече не могат да различават Лъжата/Лъжците, свикнаха с тях, приемат ги като нещо неизбежно. Сякаш Животът няма да е истински, ако не е наквасен порядъчно с лъжи.
И сега спокойно може да се каже, че Протести 2020 ще останат в Историята просто като един „фейк“ – щом бяха обяздени от такива хитреци. Все едно, че ги е нямало. Жалко за хилядите честни хора, с които бе злоупотребено; мнозина от тях водеха със себе си и децата си - и какво ще запомнят те? Че с Българския Бунт, доколкото се проявява, се злоупотребява все по-лесно – за лични нужди, естествено. Някои екзалтанти отбелязват 2 септември/2020 година като деня на „Великото народно въстание“, което щяло да остане в Историята с наименованието „кървавата сряда“ - и в същото време се замерят със сочни храчки. Трябва да си луд – или поне дизайнер, за да вярваш на такива хора. Користните им съглашателства се разпадат пред очите на всички – но те продължават да смятат, че имат вземане-даване със самата История. И в този случай пак се прояви основният порок на криминалната приватизация: гепиш нещо ценно, но не знаеш как да го стопанисваш, как да го съхраниш. Така се случи и с ония, които се притуриха като „водачи“ към „великото въстание“. Ще бъде цяло чудо, ако и днес „Площадът“ ги има за свои хора – след всички мискинлъци, които наблюдаваме от 4 април насам, след всички срамни пазарлъци за власт, власт на всяка цена.
При всичко това, и Радев се оказа слаб модератор на тия пазарлъци – ако изобщо искрено е искал да има успех като посредник. На него очевидно му е по-удобно/изгодно да разполага, колкото може по-дълго, със служебен кабинет – той е неговият юмрук сега, онзи, който размаха на Площада бе по-скоро един неловък жест. Използва Служебниците с нескрито удоволствие, за да бъхти противниците си – главно Бойко, но няма нищо против да подхранва интригата и между останалите играчи; прави го, като протака оперетата с връчването на мандати, макар тя да е с предизвестен край – няма нищо против „партиите на промяната“ да разръфат отношенията си докрай. Всичко това ще го превърне в Арбитъра, в безспорния Лидер, така смята той. Дали ще дочака това? Едва ли, понеже още следващите парламентарни избори вероятно ще го отрезвят.
Тия дни се сети най-после за „левите хора“ и каза: „Не аз съм човекът, който ще предаде левите хора. За себе си гарантирам“. Обаче в същото време напълно е обсебен от двама свои министри/харвардското дуо, които пет пари не дават за никакви хора, най-малкото пък за „леви“. На тях разчита Радев – и то в момент, когато са ни налазили свирепи кризи. Той сякаш не знае, че за един истински лидер се съди и по доверениците му. Стои безучастен и когато те настаняват свои хора във всички важни институции от финансовата и икономическата сфери. Те просто работят по своя си проект, който ги е събрал още преди години. Радев не разбира това; пропуска и нещо далеч по-важно – в момента е усърден техен донор на доверие и влияние, особено за политическия им проект, за който те говорят с половин уста, прелива в тях от своя човешки и политически капитал. Накрая могат да се окажат неговият Цветан Цветанов – но много по-обигран и хитроумен. Нищо добро не ни очаква от подобни пришълци, наемници до време. Подобни хора имат и умението, да говорят онова, което публиката очаква да чуе от тях – точат зъби за една банка, но подмятат нещичко за пенсиите; финансовият министър пък щял да ревизира договора с „Дънди прешъс“, какъвто само един кретен може да подпише – тъкмо повод Радев да каже половин дума за криминалната приватизация на Костов; обаче няма да го направи, за да не си развали отношенията с него, пък и с Прокопиев, и пр. – човекът няма къде да стъпи с ботуша си, все ще настъпи нечий интерес. А и Кирчо Петков може да се разстрои заради „Дънди“ – нали са си канадци…
А обикновеният народец все е изоставян – това, че го натириха „партиите на промяната“ е само един епизод, макар и доста брутален, от предългата епопея на спекулации, с които го омаломощават партиите. Отдавна е прекършен искрения диалог с него, вече дори не му подхвърлят някакви послания, дори да са лъжовни. Смятат, че му е достатъчно да наблюдава безкрайния сериал от пазарлъци и политически безчинства. По-възрастните поколения никога по-рано не са били до такава степен лишавани от някакъв разговор с партиите, включително и със собствените им, те не им предоставят дори някакъв преразказ за случващото се. Отчаяни, те се подават на озлоблението, на жаждата за мъст и възмездие, нямат желание да отсяват истината от лъжата. Някой трябва да отговаря за проваления им живот.Сякаш някак са се досетили за казаното от един автор: „Който живее с лъжи, всъщност не живее – а Животът е много злопаметен, ако не го живееш както трябва“.
Вече не могат да ги забаламосат с евтини, нескопосано скроени афери – заплахата за убийство срещу Митева или „подкупът“ на Дончева не вършат работа. А младите? За тях по-добре изобщо да не отваряме дума – те са съвършено загърбени, сякаш са жертви на някаква колективна лоботомия, която ги лишава от познание за Времето и могат да бъдат плячкосани от всеки измамник.
И тъй – политиците пръхтят в собствения си Цирк, другите едва си поемат дъх в Блатото…
В политическия цирк не можеш да се разминеш от измислени герои, от мукавени тигри, от маниаци. Там на никакви историйки се опитват да придадат епичен размах. Някакъв изпаднал тип заплашил по мейла председателката на Парламента с убийство. Вече и такива си правят майтап с първенците ни. И готово: героите вдигат врява до небето. И не пропускат да измърсуват: мейл-убиецът заплашил Митева, понеже тя оповестила, че се отменя охраната на някои важни персони в държавата. Мейл-убиецът – колкото и да е асоциален - е наясно с всичко с държавата, така излиза. Повече е наясно, дори от мукавите в Парламента.
Горката Митева трябва да я произведат герой – и защо да не го направят, след като набързо я натъкмиха за парламентарен шеф, а тя героично се съгласи. Досега впечатляваше с истеричните си проблясъци – сега ще впечатлява и с героизма си. Наивниците, разбира се.Радев трябва да я накичи с една от тенекийките, които раздава, когато иска да се запознае с някои по-известни нашенци.
Ами, кой е поръчал на мейл-убиеца да убие Митева? Очаквайте разплитането на тази конспирация – пак ще дойде по електронната поща на Министерството на правосъдието, а не на Парламента. Подозрително, нали? Не – мукавено. Мазна мукава.
Митева, понеже вече е герой и чака тенекийка от Радев, си позволява да се кара на шефа на НСО, да го учи, как се охраняват мукави. Тя не знае, клетата, че в страни, които не се управляват от мукави, подобни заплахи изобщо не се оповестяват.
Обаче знае всичко друго: мейл-убиецът тръгнал да я убива по електронната поща не на 2 септември в 21,04 часа - а на 3 септември, минути след 11 часа, веднага след като Митева обявила от парламентарната трибуна, че законът за НСО е приет на първо четене. Мейл-убиецът гледал телевизия, чул - и веднага тръгнал да я убива. Митева държи да е ясна връзката между нейния героизъм и героизма на мейл-убиеца.
Трябва да се извърти голям скандал – за да се прикрие някак истинския скандал, че и този Парламент е мъртвороден, ялов, изтърбушен изначално. Голям скандал обаче не се ражда от постни сценарии.
А и въображението на политическите мастурбатори отдавна е пресъхнало.
Циркаджии, абсолютни. Спомнете си и друго: след като унижаваха Нинова и не ходеха на срещи с нея, сетне палеха свещи тя да не връща бързо мандата. И дори не схващаха, колко се самоунижават по този начин.
Нинова обаче върна бързо мандата – и прати Мукавените по-надълбоко в локвата. Остава да натрие и носа на Радев, който изобщо не се сеща, че злоупотребява с правомощията си – за да изчисли най-изгодните условия за президентските избори. Трака със сметалото, пресмята – но никой не го заплашва. Циркаджиите са заети с друго. Не е лошо БСП да издигне свой кандидат-президент – Радев отдавна си го е заслужил. Майтап, бе, Гергов.
Впрочем, има поне стотина лидери на влияние, доказали се през годините, които с лекота ще спечелят вота на „простолюдието“.
Обаче Мукавите не се сещат за тях. Искат всичко да си остане в тяхната локва. Сметалото на Радев ще спре да трака, ако инициативен комитет издигне кандидатурата – примерно, примерно – на Стефан Цанев/извинявай, Стефане.
И още за Радев: не е лошо да покаже най-сетне сертификата, с който канадското правителство освобождава от гражданство неговия галеник Кирил Петков. Проста работа: отива в някое село, обещава му светло бъдеще – и показва сертификата.
Така поне всички ще останат окаляни само до коленете – и той, и Кирчо/месията, и Конституционния съд, който позорно мълчи.
Окаляни до коленете – а не до шията.
Както се полага на мукавени герои.

 

/каре/
АХ, СЛАДКА БЛАГОДУШНА НАИВНОСТ
 
Писмо до жертвите на Мукавените герои от Цирка
Не мога да разбера, на какво се дължи великодушието ви.
Също и наивността ви.
Мина повече от година от „Народното въстание“ – по-голямо, според някои, и от Априлското. И какво се промени в живота ви? Освен, че зяпате нови физиономии в Парламента.
Нещо друго промени ли се? Мръдна ли напред поне с една стъпка животът ви?
Проблемът не е само в старите или в новите ви фаворити, които с най-голямо удоволствие ще разменят ролите си. Проблемът е и във вас - във вашата наивност.
Отивате да гласувате - и така сключвате договор с ония, на които сте се доверили. Вие предварително и прилежно изпълнявате своите задължения. И си оставате все същата рая.
Ония изобщо не си изпълняват задълженията – и дори вече са ви забравили. Но вие сте готови стръвно да ги защитавате срещу всяка думица, изречена срещу тях.
Пак си имате нови божества. И пак са конфекция. Дори към кварталния бакалин сте по-взискателни - обаче с тия сте направо щедри. С какво ще промени живота ви това великодушие?
Не се ругайте помежду си – и не ругайте онези, които ви подтикват да размишлявате. И не превръщайте Случайници в Божества.
Спорете помежду си: какъв Живот искате, какво искате да направите за Живота - и какво искате той да направи за вас. Прости и ясни въпроси – но да сте чували някой да ги задава на Мукавите, които браните?
Вижте ги само, как се зъбят един срещу, как се ръфат – и как пред очите ви се разпадна Площадът/Протестът. От временните му арендатори всеки е срещу всеки – и всички са срещу вас. Ако това не сте разбрали, нищо не сте разбрали.
Жал ми е за ония наивници, които са готови да защитават всеки моментен идол. Мукавените герои могат ли да станат железни или поне оловни войничета – и да се сетят за вас? Ще чакате до Второ пришествие това да се случи.
Нещо може да се промени, само когато в държавата не остане нито един наивник, който кади тамян на политиците. Нито един.
И ако гледате на тях като на свои непрокопсани длъжници.
Не бъдете част от Заверата. Изтрезвяването е първото условия.
Сега „пиянството на един народ“, се изразява в заплесването по поредните герои - оставете ги да свършат нещичко за скромния ви живот, изчакайте, какво ще се откъсне от устите им, какъв залък ще ви подхвърлят – и тогава се заплесвайте.
През последните пет месеца гласувахте два пъти за героите си, независимо от коя партия - нещо промени ли се в живота ви?
Те дори не поискаха да се споразумеят за един келяв кабинет, та да се погрижат някак за вас. Мишкуват само около собствените си интереси. Вие сте нищо за тях. Те не ви забелязват - забелязват банките.
Честваме Съединението – но не забелязваме, че Народът е разединен до невъзможност. 


Тагове: Кеворк Кеворкян, Прехода, Протести 2020, Румен Радев, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Кирил Петков, Асен Василев, "Дънди Прешъс", Иво Прокопиев, Народа, Митева, Татяна Дончева, Корнелия Нинова, Стефан Цанев

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.