Босоноги в политиката
Фейсбук, 28 август 2021 г.

Партийните лидери изглеждат отчаяни – и вманиачени.
Хванали са се за гушите – всеки срещу всеки, в едно кълбо, което може да се разплете по-трудно дори от гноясали свински черва.
Презират се стръвно, това ги води – но трябва да си дават вид на загрижени.
За кого? За собствените си интереси, естествено.
Това никога не е било по-очевидно за всичките години на опустошителния Преход.
Затова призивите да се „коалират“ изглеждат направо налудни – можеше да ги изрича само изпратен от ИТН македонски астронавт, ако бе стоял толкова дълго в Космоса, че да загуби всякаква връзка с реалността.
Но и при пълната си безпомощност и безполезност, „лидерите“ искат да ги схващат като звезди.
Вижте им само походките - вървят победоносно срещу телевизионните камери, сякаш току-що са променили изцяло Българската Съдба.
Слави пък – понеже чакате да кажа нещо за интервюто му по БНТ – изглежда смята, че щом е бил звезда на шоубизнеса, това автоматично го прави и голямата звезда на днешната ни политика.
Има право – особено, щом тия/днешните от БНТ са такива леваци.
Бойко Василев/“Панорама“ отдавна не се беше държал като хамстер, какъвто навик имаше преди години.
Прекъсва отпуската си – шефовете на държавната телевизия пък отделят специално време за интервюто със Слави, сякаш е интервю с водача на афганистанските талибани.
Изобщо – всички са въодушевени и изумени.
Имам един Кеворкизъм по този повод:
„Днешните водещи прекалено лесно се изумяват, и то от очевидни глупости. Можеш да се изумиш, ако, например, в студиото ти влезе Мюлер, шефът на Гестапо“.
От изумлението на наивниците от БНТ спечели нещичко Слави: отново демонстрира, че от него зависи случването на редовен кабинет.
Ванката да разчисти труповете на мераклиите за власт до следващото действие на оперетата.
Слави е доволен от Нищото.
Ами останалите – избирателите имам предвид?
Вие си кажете…
***
Сега малко размишления върху босоногието в политиката ни.
Ето - Мая Манолова здраво се забавлява. В Мрежата се върти любопитно клипче: боси крака, загорели от слънцето, пристъпват по килима; а сетне чуваме следния диалог:
„Мая, къде сме?“
„ТИК ТОК е в отпуска. Аз съм в Парламента и си подготвям заседанието на Комисията. И не е смешно“/общо 13 секунди.
Историйката се развива в Парламента – мястото, което все още се напъваме да приемаме като „свещено“, понеже сме си неизлечими наивници.
Парламентът отдавна не притежава/не излъчва дори обикновено приличие, неговата предполагаема святост непрекъснато е поругавана по всевъзможни начини.
Окасапена е животински.
Дори го местиха в друга сграда – сякаш е някакъв шантан, с който всичко може да се прави.
Обаче все още има будали, които се надяват, че там има нещо, нещичко поне – не е ясно какво, но нали българинът все се надява, вместо да вземе и да се освободи веднъж завинаги от проклетата си наивност; това е робия, по-страшна от византийската и турската, взети заедно.
Твърди се, че Мая сама е качила видеото в ТИК-ТОК – това е мястото, където се провежда шампионата за най-шантави клипчета, могат да се видят чудовищни нелепости, да ходиш бос в някакъв окаян Парламент е нищо.
Но началото е положено: следващия път Мая може да си свали полата, сетне нещо друго, докато се доберем до пълната истина за нашенската политика.
Защо Мая си позволява това простолюдно шегаджийство – и дори ни го натрапва? Дали не иска да ни подскаже нещо по-сериозно?
Например – че „Депутатите ходят по земята“.
Макар да газят дебели мокети и скъпи персийски килими, това е само привидно – те са стъпили здраво на земята, през нея усещат народните тегоби, особено, ако са боси.
Босоногата ни Валкирия е опитен политик, не се заплесвайте по изкусителната й походка, щедро демонстрирана - това е за наивниците със слаби ангели.
В момента има само още двама-трима в българската политика, които в подобна степен са обсебени от желанието да властват.
Мая и с болнавите „десни“ се съеши за кметските избори в София, което е повече от това да имаш вземане-даване дори с Дявола; разбира се, накрая тъй и не стана ясно, кой кого излъга, за да направят кефа на Фандъкова – затова изкараха виновни за провала си циганите от Филиповци.
Мая не е вчерашна, тя не гастролира току-така в „ТИК ТОК“, не се навира случайно между щураците там, повечето от които очевидно не са с целия си.
Но въпросният сайт има предимно младежка публика, той е безплатният й наркотик – и Босоногата иска да заяви и пред нея, че съществува, има я, че дори и работи нещо, докато другите почиват.
И един милион заседания на окаяния ни Парламент, излъчвани директно по всички телевизионни канали, не могат да й осигурят популярността/гледаемостта на едно клипче в „ТИК ТОК“.
Колцина от потребителите на сайта изобщо са наясно, какви ги дъвчат в Парламента, е отделен въпрос – но Мая очевидно не се интересува от това, важното е да прави оборот със себе си в Мрежата.
В политиката ни всеки се продава, както може.
Повечето от мераклиите участват в оборота само с образите си – по-точно е да се каже със „суратите“ си. „Игра на сурати“ звучи като добро заглавие за един сериал.
Малцина са наясно с непривлекателността на стоката, която предлагат, свикнали са със себе си, надяват се и всички други да свикнат, ако не – майната им.
Те пак ще излизат на пазара и, както казваше Брехт, и ще застават до продавачите на Лъжа.
Продават уж и едно „селфи“ с Народа, който ги е пратил във властта – само дето него го няма там, изчезнал е някак си.
Получило се е селфи с Нищото.
Въпреки това, продавачите се надяват да бъдат запомнени през образа си или с някакъв жест – например, да захвърлят обувките си.
Думите отдавна нямат никакво значение за тях. Единици вече са онези, които със словото си могат да поведат хората към нещо разумно. Вгледайте се в някое от парламентарните заседания и сами ще се уверите, каква интелектуална пустош цари там – правят впечатление или се налагат истерички, жени с излъчване на булдог и пр. прелести – да не споменавам имена, сами ще се сетите.
Можете ли да си представите, днес в парламентарната зала някак и за малко да акостират хора като Радичков, Валери Петров, Блага, Пантев…
И да се случи това, те няма дълго да оцелеят в този Рай на Празнодумието.
В пленническите лагери в Гуантанамо измъчвали и с абсолютна, стерилна тишина, тя също трудно се издържала – време е обаче и да прибягват към ефекта на празнодумието.
Тук, в нашето Гуантанамо, един парламентарен „контрол“ лесно може да влуди хората с по-слаби нерви и те набързо ще проумеят, че често ги представляват завършени случайници.
При всичко това, и общуването ни със Светините ни става все
по-формално: когато непрекъснато ти дуднат „образи“, как да схванеш величието на Апостола.
Хайде – напред към разпасаността на „ТИК ТОК“.
Всъщност, всичко отдавна се е превърнало в един гигантски „ТИК ТОК“, в един кош за отпадъци, където всеки може да изплюе, каквото си науми.
Животът сякаш губи способността си да съществува покрай смислеността.
Тя пък няма шансове да оцелее, затисната от безкрайните словесни щуротии.
Тази оценка не е прекалено сурова – само проверете, какво четат „суратите“, ако изобщо четат нещо, резултатите ще са отчайващи.
Отдавна се отказах от надеждата, че нещата ще се подобрят, ако децата на политиците им четат приказки за лека нощ…
***



Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.