Нищо. После - нищо и половина
 
Единият не спря да говори, другият не спря да мълчи – а накрая се оказа, че имат еднакъв изборен резултат. Свръхопитният Бойко – и Слави, който все още си е една енигма извън шоуто си – макар, че и в него продава образи, които не се покриват изцяло с истинския му образ. В това отношение Бойко е по-достъпен, той не се крие зад медийния си мит, може би има по-голямо доверие в себе си.
Мълчанието на Слави трябва да минава за умно – поне в неговите очи, но си е, все пак, мълчание. Защо тогава гласуват за него? Дали не обира главно наказателния вот срещу Падишаха? Или просто си го харесват и изобщо не се замислят, защо го правят – нещо, което е характерно за отношението към телевизионните любимци. Дори не се интересуват, какво им предлага – например, може да обещае, че ще натовари целия Народ на някакъв гигантски кораб и ще го запокити в Космоса. А там ще ги посрещне един македонец – той обеща да подготви и първият маке-астронавт – за да им каже на нашите баламурници, че е от по-древен народ. Обещанието на Слави за астронавтите е толкова нелепо, че ни се иска да го приемем за някакво намигане: „Спокойно леваци, всичко е една игра, не далдисвайте прекалено в нея“.
Слави най-много го харесвали избирателите до 30-годишна възраст, тази статистика се мярна в изборната нощ. Харесват го и толкова. И са прави - няма да харесват Лилиев, нали. Излишно е да задълбаваме сега в този проблем и да се гневим излишно, те са си такива, от 30 години ги моделират по този начин, пазят ги да не се повредят от нещо стойностно, накрая изглаждат и мозъците им със ситната шкурка - следвайки Черната Амбиция на ония, които искат да затрият Българската Памет. Едва ли Слави се усеща виновен за това.
Какво получи той на 11 юли – само собственият си вот, или и част от наказателния вот срещу Бойко? В какво съотношение? Двамата имат и немалко прилики, повечето външни - мачо/мъжкарско поведение, шерифски номера - Бойко в реалната власт, Слави през шоуто - доста народ бе мачкан там. Всеки его-метър би се счупил, ако трябва да премери егоцентризма им – макар при Бойко той да е излъчван по-лежерно, докато Слави търси подкрепа направо от Сатаната, ако се съди по татусите му.
Всичко това все още не отговоря на въпроса, какво се случи на 11 юли – как играеше за двамата изборния кантар. Дали не менкат помежду си определена част от електората, без да се интересуват, че той все повече оредява. И скоро ще трябва да пуснат черните знамена и да ревнат неудържимо. Негласуващите вече са смазващо мнозинство/около 70 процента, изглежда направо невъзможно наличните партии да успеят отново да ги залъжат някак. Това е истинското крушение на тукашната политика.
Вече нито една партия не разчита на собствената си идеология, ако изобщо има такава. Вяло се надяват някак да забаламосат простолюдието – главно с клетви и заклинания; и със сочни клевети, разбира се. От време на време използват известния лаф „Никога не казвай никога“, за да ни залъжат, че са широко скроени за политическо партньорство, за градеж – но правят точно обратното, безпощадни са към политическите си съперници. Мечката, която наскоро наръфа една циганка, е образец за човеколюбие в сравнение с тях. Подхвърлят си реплики, вместо разумни решения – и скоро пътят до някоя дори елементарна идея ще бъде невъзможен за тях. Езикът им си остава нахакано парвенюшки, ръгат се словесно като селски ергени, дошли на близкото градско стъргало, държат се наперено, но все се озъртат да не отнесат някой тупаник по врата. Има и една нова мода, Слави я лансира – били ценни онези кандидати за слава, които знаят чужди езици. И никой не се сеща, че е задължително съвсем друго: да владеят един език – българския. И да го знаят така, че да ги отвежда направо до сърцето на Народа. Тия дни Азис, който винаги говори откровено и затова толкова го харесват, каза, че е завършил само четвърто отделение, обаче говори пет езика. Той сигурно се смее на ония, дето търсят министри с езици – сякаш другото е без значение.
Какво се случва, всъщност, и каква е ролята на някои от нашите политически серсеми?
Един странен знак даде писмото на президента Байдън по време на софийската среща за Триморието – то бе изпратено до Радев, а изненадващо и до служебния министър на икономиката Кирил Петков. Байдън е в такава форма, че все повече замязва на Черненко и останалите полубалсамирани старци от Кремъл, малко преди разпада на съветската империя. Той оставя впечатление на човек, който нищо не знае и не знае, че не знае. Срещата му с Путин показа, че изобщо не вдява. Тия дни имаше едно фантастично интервю с Гари Каспаров, който направо го смаза за наивността му. Споменаването на Кирил Петков със сигурност му е подсказано от американското посолство в София. Зад това може да се предположи следната интрига: да надуят Петков и така да го подготвят за премиер на едно бъдещо правителство. Само дето не са изчислили, как ще се спазарят със Слави – а сега той ще се държи като Бонза, като Неизбежния Арбитър, нищо, че Храмът е с продънен покрив. И ще ги чака всички с номера на Бойко: да притичат при него, за да искат нещо. Колкото и да са алчни обаче, това няма да се случи сега, след като обяви предварително второто си правителство. Все пак, и те имат някаква чест, нали. Скоро всичко ще се разсъхне, новият Парламент ще повтори славната съдба на предишния и пак ще влезем в поредния кьорсокак; сетне ще дойде ред на служебния кабинет, а той ще се държи като впиянчен пъдарин точно преди президентските избори; ще въртят тоягата без да им мигне окото. Тази хитринка офицери не могат да я измислят, по-вероятно е да са я съчинили в онова посолство. Ще наблюдават внимателно, кого ще извади на сергията Бойко и ще го подкарат. Имат нужния опит - вече го репетираха с последния Служебен кабинет. 
„Преди изборите едно бе безспорно: станахме свидетели на нещо безподобно в близката ни история - предизборната битка се водеше главно между ГЕРБ и Служебния кабинет, в абсолютно противоречие със закона. Служебниците се нагърбиха с ролята на подставени лица. Останалите участници главно се задоволиха с ролята на сеирджии – да наблюдават жадно, доколко ще бъде оглозгано туловището на ГЕРБ. И сетне да развеят байрака на късни герои. Мародерите, както винаги, не ги очаква нищо добро.“
Това бе финалът на предишната ми дописка. Трябва да призная, че наистина не съм го очаквал от Радев - да използва Служебния кабинет като маша за саморазправа или най-малкото да го търпи в тази му роля. Да търпи и нелепите му самохвалства: били получили 602 инвестиционни предложения, подписали меморандум за автомобилен завод, без да имат право на това - ще видим, докъде ще я докарат. Дрънкаха като некадърни търговски пътници, цъфнали на прага ви и готови да ви залъжат по всякакъв начин. Но това е нищо в сравнение с отношението им към предишната власт, то мина всякаква мярка – уволняваха наред, набеждаваха мнозина за престъпници и го правеха с една дива радост. И в ерата на Падишаха са се случвали подобни неща, но някак скрито – изчукат те, обаче тайно, публиката не научава нищо, само срамът от изчукването ти остава.
Ами деветте хиляди предупредителни протокола, с които се хвалеха? Девет хиляди! Без никакви доказателства и в нарушение на закона – това си е една гигантска операция „Страх“. Тъкмо работа за някой гръмогласен правозащитник - да се прочуе с един хубав колективен иск в Страсбург.
Видяхме по телевизията, как един възрастен мъж се запъти да гласува с климатика в една изборна секция - не го различи от машината за гласуване. Но не бива да подценяваме и подобни хора – може да не са наясно с някаква машинария, обаче добре различават прекалената отмъстителност, имат неизкореним инстинкт за властовия разгул, който трябва да минава за справедливост.
Служебният кабинет действаше като недодялана третокласна пи ар агенция. И какво - 60 дни въртяха секирата, а накрая отнеха нещо от Бойко, притуриха нещичко към Слави, и толкова. Ако Служебниците си вършеха работата така, както е предвидено по Конституцията, щеше да е далеч по-почтено; местят папките, които са заварили, от единия край на бюрото в другия, размърдват се, ако се появи нещо екстремно и готвят изборите. Но се случи нещо съвсем различно и накрая - едното нищо. Сега се подготвя второто действие – Служебници, вероятно същите, но с още по-изцъклени погледи, ще правят президентските избори, отсега можем да наречем напъните им „нищо и половина“. Тия пък съвсем не познават хората, не знаят, че те се наежват, щом усетят някакъв натиск, няма да се разбягат сами като при изборите на 11 юли. Впрочем, така бе избран и самия Радев - заради инфантилната убеденост на Цецка Ц., че е родена за „майка на нацията“, и главно заради фукните и заканите й. Днес Народа е раздразнен до крайна степен: кандидат-властниците, с езици или без езици, не говорят за него, с него пък – съвсем. И ако продължават така, ще трябва да се избират сами, да хвърлят чоп помежду си. Близо сме до това – що за власт е онази, която е избрана с трийсетина процента от гласоподавателите. Досега все се промъквахме между капките, да не дава обаче Господ да ни сполети някоя голяма беда – излишно е да се питаме, как ще се справи разпарцалосаната ни политическа класа.
Вторият 4 април нищо не промени. Бойко загуби с нищожно количество гласове, Слави очевидно е поумнял, та веднага предложи кабинет, който няма никакви шансове, но ще му даде повод да се измъкне по терлици. Нагласен е главно с „европейци“ – истински, направо до шията, отделен е въпросът, дали все още са българи, макар и между другото. Като види човек биографията на министърката на просветата, например, тя направо мре да бъде препитана за „Отечество любезно“. Не смятайте, че този интерес е демодиран, защото ще ви вземат за идиоти.
Навремето Слави неглижира Протести 2020, а сега наказва допълнително дермоядите, които тогава се афишираха, качени на гърбовете на наивниците. Те не му трябват. Обаче в новия му кабинет има хора направо от аматьорската лига на политиката – а на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва. Една от българските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата. Резкият ход на Слави може би издава и още нещо: намерението му един кръг да измести друг, едно лоби да препъне друго, макар и в един само хипотетичен кабинет - царистите да бият камшика на харвардските любители – в някакъв проект, писан със симпатично мастило, отдавна изветряло. Тъй или иначе, Слави очевидно еволюира: няма я шахматистката Антоанета Стефанова, която беше избрана от него за премиер в първия му кабинет; сега, в постромантичния му период, я замества с Николай Василев, който си е направо гросмайстор в бизнеса. Накрая всички ще се окажат в ролята на терлиците, с които Сл. ще се измъкне от батака. Ще бъде разочароващо, ако той не схваща пред каква стена се е изправил – с 64 депутати няма да успее повече от веднъж да изпее в Парламента любимата си песен „Ще ти скъсам гъ*а“. Сценаристите му все ще измислят някакво оправдание за оттеглянето му от политиката – без обаче да наричат избирателите му хлебарки или животни. Слави си начеса донейде крастата, победи Падишаха с малко и за никъде. Мил спомен, сбогом.
В изборната нощ телевизиите часове наред ни предлагаха обичайния бъбреж – но тъй и не стана дума за най-важната вече партия, онези 70 процента от гласоподавателите, които изобщо не гласуваха и поздравиха политиците с гърбовете си. Това трябва да се изследва. Очевидно е, че трябва да им се предложи някакъв нов договор, който да елиминира целия досегашен буламач.
Защо в чужбина гласуват най-много за Слави и за „десните“ – това също трябва да се анализира. Може би „чужденците“ ни са били невръстни деца и затова не знаят, какво направи навремето баш демократът Костов. Или пък и досега са невръстни в познанието си - и заради това смятат, че Слави е доказателството за една лесно осъществима мечта: ферари за всеки, „Тайсън кючек“ - също за всеки, както и безплатна радост за окото от балет „Магаданс“. И това пак е част от Вечния Български Анахронизъм, от нашата непобедима бъркотия. Живеят в чужбина и решават, кой да управлява тук - едните с амнезията си, другите с фантазиите си.
Най-много избиратели с висше образование отново са гласували за ГЕРБ. Открийте сами обяснението.
Току-що чух по телевизията Бойко да казва, че трябвало да направят служебен премиер Симеон – същият, понеже той не се влияел. Ей, тия като нищо ще пробутат уж невъзможния „царски“ кабинет на Слави – достатъчно е Бойко да включи на задна скорост, а той много обича да го прави. И тогава…
Как издържате тъпотиите, които ви сервират нашите политици – направо не е за вярване.


Тагове: Кеворк Кеворкян, Бойко Борисов, Слави Трифонов, избори 11 юли, Лилиев, Азис, Джо Байдън, Черненко, Румен Радев, Кирил Петков, Путин, Гари Каспаров, Служебен кабинет, Цецка Цачева, Народа, Антоанета Стефанова, Николай Василев, Иван Костов, Симеон

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.