Когато налъмите цъфнат
 
Мярнах по телевизията Ива Митева - стори ми се, че е станала още по-бързорека от времето, когато внезапно получи поста на председател на Парламента. Може би това е една от екстрите, които се полагат на човек, толкова щедро погален от Съдбата. Иначе, подобна словохотливост винаги е подозрителна, понеже не е ясно, какво може да измъти онзи, който не си дава зор да мисли, преди да говори. Това е една от особеностите на днешните публични лица – сякаш ще се повредят фатално, ако помислят малко, преди да отговорят на поредния тъп въпрос, който им сервират. Тъпи въпроси - бързи отговори, ойларипи, живеем весело.
Попаднах на въпросната дама, тъкмо когато казваше, че в Парламента трябва да има личности, без да уточнява откъде ще се пръкнат те - и дали, ако се вяснат там по някакъв начин, няма да са от тържище като това в Илиянци, примерно. Факт е, че повечето от най-новите герои на „политиката“ сякаш са правени в някаква нелегална китайска фабрика за фалшификати - отвън „Ролекс“, отвътре „Спутник“. Дамата знаела от Гиньо Ганев, че са ни нужни личности, а не безличности. Гиньо си падаше по афористичната реч и в началото на Прехода доста освежаваше парламентарната словесна сухоежбина. Имаше и навика да намигне, след като ти каже нещо, тоест – виж, плува ли корабче в окото ми. Като си спомня, какви цървули върлуваха тогава, сигурно е намигал непрекъснато. Той бе един необикновен и наистина рядък силует в нашата политика. Веднъж настоя да ме заведе у дома си, живееше нейде край канала на булевард „България“, за да ми покаже масата, на която тъст му Кимон Георгиев е съчинявал преврата си – както съм споменавал вече, той гледаше на въпросната маса като на някакво живо същество, като на някакво божество – от тия, които обитават истинската политика. Той умееше да прави фини намеци – корабчето беше за по-недосетливите, подтикваше те към асоциации, кой разбрал, разбрал. Как издържаше волния - да не кажа простолюдния дух, който властваше във Великото народно събрание, той си знаеше. Хубаво е, че дамата спомена името му - дотам сме я докарали, всяка по-свястна личност от Миналото мимолетно да оживява, единствено при някое случайно споменаване…
Едно уточнение. Всъщност, много внимателно трябва да сочим този или онзи за „личност“ – особено, ако се доверяваме на Ницше, който беше казал: „Народ наричаме отклонението на Природата по пътя й към шест-седем велики личности“. Алешковски пък има един прелестен лаф, много подходящ за някои амбициозни типове – „Разхвърлян като едностайна личност“.
И тъй, личности били нужни в Парламента – хубаво, кой обаче ще ги сертифицира, през чие сито ще минават, кой ще им издава тескерето, че са личности? Най-вероятно, някои безличности – би казал Гиньо.
Безличности отбират личности. Безнадеждно е, нали. Обаче често се случва тъкмо това.
При това, никак не е ясно, какъв е днешният стандарт за „личност“ – по-изявените кроячи на тукашната „политика“ избягват да говорят за това. В най-добрия случай ще измънкат нещо за „почтеност“, колкото да вбесят публиката, която отлично знае какви хлъзгави измамници са повечето от тях. След изборите през 2015-а от ДПС се похвалиха, че не се е случило „изчегъртването“им от политиката. След време тази дума/изчегъртване стана нещо като парола, най-много злоупотребява с нея Христо Иванов/Болшевишки, влезе в речника и на други. Абе, най-напред изчегъртайте собствената си кир, пък сетне мислете за другото. Но и това не се случва и мнозина преживят, ошарени с няколко слоя различна боя – и винаги се тикат в очите ни с последната. Как да уважава Народеца безсрамните им превращения – няма как да преглътне и това унижение. Никой социологически дюкян обаче няма да посмее да направи анкета с простичкия въпрос: „Кого от политиците презирате най-много?“ Ще последва дълъг списък от пребоядисани нахалници. Те нямат край и вече се цапотят без никакво притеснение. Малцината, които останаха верни на себе си, минават за екзотични особняци, дори за безталантни наивници. Припомнете си по-видните персони, продукт на Прехода, и ще останете смаяни, с каква лекота се отдаваха те на всяка от поредните си каузи – както го правят не особено търсените проститутки. Впрочем, като изключим Филип Димитров и Симеон, всички останали премиери на Прехода са имали вземане/даване с комунистите, все нещо им е допирано, както казваше знаменитият писател Атанас Славов. И това завинаги е размътило главите им, в една или друга степен. Костов, примерно, и досега щеше да оплаква комунизма, ако го бяха приели за член на БКП през 1988/89 година – цялата система вече се беше окончателно вмирисала, а той дава зор да се навре в нея. От такъв всичко се очаква. Като нищо „протестните“ партийки могат сега да го предложат и за премиер, и такъв бръмбар жужал в главите им, така се говори. Няма да е лошо. И още нещо: да не се оправдават превращенците, че било неизбежно да са партийни другари. Един пример: известен наш телевизионен журналист пътувал за ГДР и някакъв от екипа му толкова го подпитвал, защо не е член на БКП, та накрая не издържал и го отрязал - казал му, че не му е мястото в партия, в която има тъпанари като него. Подгониха го естествено, но той успя да се извърти – всъщност, уж бил казал, че още не е достоен за партията, че оня не го бил разбрал, защото и той не бил достоен за тази чест и пр. Ей такива дивотии, обаче минаваха.
Превращението е основния белег, дори смисъла на нашенската политика. Това е очевидно. Изглежда неизбежно то да е заложено и в новите „личности“. Иначе няма как да прокопсат. Превращението сякаш изначално е амнистирано, дори се приема за нещо нормално в нашето блато. А има доста опасни типове измежду най-ярките въртиопашки. Подобни хора са любопитен обект, има доста изследвания, посветени на злото, което носят в себе си – веднага се сещам за книгата на Джо Наваро, примерно, която е издадена и на български. Без такива изследвания трудно ще проумеем отвратителната същност на Прехода, тя ще се разкрие най-добре чрез истината за неговите злодеи.
Тия дни сайтът „Лупа“ публикува интервю с проф. Галин Петров, за който се твърди, че бил близък приятел на Желю Желев. Та тъкмо първият демократично избран български президент му споделил малко преди смъртта си, че има един грях, който не може да си прости: че унищожил българското земеделие по заповед от посолството на САЩ – „Привикаха ме и нямаше мърдане, спуснато директно от Държавния департамент“.
Това признание не е новина, но не е лошо от време навреме да се припомня въпросното злодейство. Ние можем безкрайно да се забавляваме с щуротиите на Плевнелиев, примерно. Но ликвидацията на българското земеделие си е наистина ужасен грях – обаче това се споменава някак свенливо. Разбира се , Желев не беше единственият виновник, но той можеше да се противопостави на варварствата, извършени от тъй наречените „ликвидационни“ съвети, обаче не го направи – а беше човек със здрави селски корени, тъст му беше един от видните строители на ТКЗС, герой на социалистическия труд, беше се опитал, покрай познанството си с главния идеолог на БКП акад. Тодор Павлов, да спаси от прекалени санкции Желев, когато той посегна към една от тезите на самия Ленин. Но сетне нещо се пречупи в дисидентстващия философ и той прояви странно примирение с погрома, който промени съдбата на хиляди хора.
Да се върнем към „личностите“, които са нужни на Парламента. Отгоре на всичко, въпросните екземпляри трябвало да бъдат нови лица, девствени младоци, неизвестно как заченати. И как ще се случи това чудо – млади, пък вече и личности. Това е новата лъжа. Имаме толкова ученици, шампиони от математически олимпиади и състезания, но нямаме нов Сендов – защо?
Как се става личност, когато си заобиколен от нищета и показно бездарие?
Кой да те направи личност? Засега ги произвеждат по най-порочната технология: трябва да те хареса лидерът ти и си готов.
И още: на чия маса „личностите“ ще положат изпита си, ако се сетим пак за Кимон Георгиев.
Ще успеят ли навреме да схванат, че политиката е занятие на разума, не само на компромисите.
Кой ще научи „личностите“ да различават политическите измамници – ония, които безочливо се самопредставят като стоманени моралисти. Миришат отсега на гнило, а се представят за светци.
И оцеляла ли е изобщо представата ни за личности – истинските, а не тия от фабриката за бройлери, които получават набързо етикетите си, фалшиви, естествено.
Или вече окончателно безличности ще произвеждат „личности“?
Представата/познанието за истински значимите фигури вероятно по някакъв начин е оцеляла в по-възрастните поколение – поне в някаква степен. Но в младите, които не познават нищо друго освен аномалиите и разсипията на Прехода, тази представа със сигурност изобщо не съществува или е напълно изкривена. Златките са навсякъде, а Райна Кабаиванска е подложена на хули – великата Кабаиванска, която три пъти е избирана за личност на годината на Италия. Не на мътната Българска Пустош, която днес е раят на курволяка, включително и политическия.
През последните три десетилетия тихомълком се сдобихме с една своеобразна „номенклатура“ – просташка и порядъчно комична, но пък със завиден трафик на влияние над немалка част от Народа. От пренебрежение или от погнуса, никой не се занимава с технологията на създаването й.
Тоталитарната номенклатура е добре изследвана от автори като Авторханов, Восленски, Некрич и др. Нейните правила, макар и ясно разписани, не бяха достатъчно известни на простолюдието. То само подозираше, какво се случва в добре изолираната страна „Номенклатурия“/по Восленски. Не беше никак прилично, а дори беше и забранено нейните „поданици“ да се изтъкват с привилегиите си. Обикновените хора само се досещаха за тях – и, разбира се, с удоволствие ги преувеличаваха. Без дори да подозират, че ще дойдат времена, в които новите големци вече няма да се свенят от нищо. А на Народа ще му оставят удоволствието да се забавлява с разни подхвърлени историйки – не е малко, нали. Ето една от времето, когато царуваше Костов. Един набързо го направили министър, без да има нито ден трудов стаж. След няколко седмици той паркирал прескъп автомобил в двора на родителите си в едно малко градче – прилежно завит, не заради хорските очи, ами да не се праши излишно. Един ден съседка се осмелила да попита майка му, какво, всъщност, има под покривалото. А тя важно рекла: „Това е първият рушвет за нашето момче!“
Днес „номенклатурата“ вече не е ясно очертана прослойка, а по-скоро е някакво смътно образувание, което съществува без ясни правила – някаква пихтия, към която директно се запътват повечето от „новите личности“.
Мнозина знаят, че Радой Ралин държеше един налъм в буркан с вода – и го чакаше да цъфне. Намекът беше повече от ясен.
Няма как – ще ги чакаме и „новите личности“…


Тагове: Кеворк Кеворкян, Ива Митева, Гиньо Ганев, Кимон Георгиев, Ницше, Алешковски, ДПС, Христо Иванов, Народа, Филип Димитров, Симеон, Прехода, Атанас Славов, Иван Костов, Джо Наваро, "Лупа", проф. Галин Петров, Желю Желев, Плевнелиев, ликвидационни съвети, акад. Тодор Павлов, Златка, Райна Кабаиванска, номенклатура, Восленски, Некрич, Авторханов, Радой Ралин

Събеседник по желание / Гореща линия
Търсене:
© 2006 - 2021 Всички права запазени.